Решение № 12 от 29.03.2019 г. по гр. д. № 1877/2018 г.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпроси

Представлява ли „уговаряне на друго” по смисъла на чл. 98 ЗС, уговореното общо ползване на несамостоятелна постройка от собствениците на самостоятелни сгради в общо дворно място, и длъжен ли е съдът, сезиран с иск за собственост на тази постройка на основание изтекла придобивна давност в полза на някой от тези собственици, да съобрази наличието на такава уговорка /по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/

Как следва да се извърши преценката за приложимостта на чл. 98 ЗС, когато в дворното място има две или повече самостоятелни сгради, към която несамостоятелна постройка в същото място би могла да бъде принадлежност /по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.

Отговори

Уговореното общо ползване на несамостоятелна постройка от собствениците на самостоятелни сгради в съсобствено дворно място, представлява «уговаряне на друго» по смисъла на разпоредбата на чл. 98 ЗС, като съдът, който е сезиран с иск за собственост на тази постройка, следва да съобрази наличието на такава уговорка. Постигнатата в съдебната спогодба уговорка за общо ползване на спорните помещения от частните праводатели на страните подлежи на преценка съгласно тълкуванието, че когато основанието за установяване на фактическата власт сочи на съвладение, съсобственикът се счита само за държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията на чл. 69 ЗС е оборена. Тази преценка трябва да бъде извършена и при отчитане дали вещта е принадлежност и следва главната вещ или вещи /каквато е настоящата хипотеза/ или съставлява самостоятелен обект на собственост, по отношение на който се твърди осъществяването на съответното придобивно основание /в случая давностно владение като евентуално основание/.

Преценката за приложимостта на разпоредбата на чл. 98 ЗС в хипотезата, когато в съсобствено дворно място съществуват две или повече самостоятелни сгради, следва да бъде извършена според това дали и двете сгради имат характеристиките на главна вещ, като при положителен извод следва да се приеме, че несамостоятелната, обслужваща същите постройка, съставлява принадлежност и към двете вещи, като следва тяхната собственост.


Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:
Камелия Маринова

Членове:
Веселка Марева, Емилия Донкова

при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 1877/2018 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК.

История на спора

С определение № 497 от 09.10.2018 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 86 от 19.01.2018 г. по в. гр. д. № 2278/2017 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 3296 от 10.08.2017 г. по гр. д. № 2189/2017 г. на Варненския районен съд, в частта, с която е прието за установено по отношение на П. П. О., че ищцата Т. И. И. е собственик на сграда с идентификатор **** с площ по скица 4 кв.м., ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в


Цитирани норми и термини