Решение № 117 от 29.07.2016 г. по т. д. № 3806/2014 г.

Анотация

Въпрос
Какви са предпоставките за приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и възможността за намаляване размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, както и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и деликвента.
Отговор

За да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд, и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА КОВАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА, АННА БАЕВА

при секретаря Александра Ковачева, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 3806 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на Л. И. М., [населено място], представлявана от адв. К., срещу решение № 1316 от 26.06.2014г. по гр.д. № 1717/2014г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 1 състав в частта, в която е потвърдено решение № 8462 от 14.12.2013г. по гр.д. № 3572/2012г. на Софийски градски съд, I ГО, 18 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от касаторката против [фирма] иск с правно основание чл. 226 КЗ /отм./ за разликата над 120 000 лева до 200 000 лева.

Касаторката поддържа, че първоинстанционното решение в обжалваната му част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и е необосновано. Поддържа, че определеното от въззивния съд обезщетение е необосновано занижено, като без да са налице нови факти и обстоятелства, въззивният съд е направил произволен, неверен анализ на доказателствата и безпричинно е намалил определеното обезщетението. Поддържа, че съдът не е определил справедлив размер на обезщетението, позовавайки се на обществено-икономическите условия на живот в страната, без да отчете лимита на отговорност. Твърди още, че въззивният съд е приел за доказано наличието на съпричиняване от страна на пострадалата въз основа на произволни изводи и на предположения на вещите лица. Твърди, че по делото няма никакви доказателства дали коланът би довел до по-леки травми, а е изразено само едно несигурно предположение за по-лека степен само за част от травмите, като изрично има извод, че за останалата част от травмите, които също водят до смъртен изход, коланът е без значение. Поддържа, че не се е доказало по категоричен начин, че ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини