Решение №113/07.10.2019 по дело №1068/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Допустим ли е предявен иск за установяване правото на служител на компенсация с допълнителен годишен отпуск за отработено време, представляващо извънреден труд?

Отговор

Всеки може да предяви установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Това налага ищецът да докаже правният си интерес от предявяването на установителен иск за правоотношение, когато ответникът или съдът служебно повдигне този въпрос. Правният интерес на ищеца се извежда от необходимостта за установяване по надлежния ред на предпоставките, при които възниква правото му да бъде компенсиран с допълнителен отпуск за положен труд в извънработно време, което право се оспорва от ответната страна. Установяването на защитимо по съдебен ред право е различно от установяване на факти, по съдебен ред.


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на тридесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Бойка Стоилова

ЧЛЕНОВЕ:
Мими Фурнаджиева, Велислав Павков

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

при секретаря Даниела Цветкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1068 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на М. П. Г. против решение № 202/19.12.2018 г., постановено по гр.д.№ 543/2018 г. от състав на Окръжен съд – Сливен.

Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор, като в открито съдебно заседание не изпраща представител.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 380/ 24.04.2019 г..

Касационен въпрос

Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, допустим ли е предявен иск за установяване правото на служител на компенсация с допълнителен годишен отпуск за отработено време, представляващо извънреден труд.

Мотиви

По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, съставът на ВКС приема следното:

Всеки може да предяви установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Това налага ищецът да докаже правният си интерес от предявяването на установителен иск за правоотношение, когато ответникът или съдът служебно повдигне този въпрос. Правният интерес на ищеца се извежда от необходимостта за установяване по надлежния ред на предпоставките, при които възниква правото му да бъде компенсиран с допълнителен отпуск за положен труд в извънработно време, което право се оспорва от ответната страна. Установяването на защитимо по съдебен ред право е различно от установяване на факти, по съдебен ред, каквато не е настоящата хипотеза. Горното е прието с решение №10/21.04.2015 г., постановено по гр.д.№ 3814/2014 г. от ВКС, ІV гр.отд. и решение № 237 от 19.6.2014 г, постановено по гр.дело № 781/14 г, ВКС, Четвърто гражданско отделение, което разрешение се възприема и от настоящия състав.

По основателността

По касационната жалба, съставът на ВКС приема следното:

С обжалваното решение е прието, че правният интерес на служителя може да се породи само при отказ на работодателя и може да бъде защитен само с иск, който ще му гарантира осъществяването на правото принудително – тоест осъдителен иск, чрез който при уважаването му, работодателят ще бъде осъден да предостави на служителя възможността да ползва съответния допълнителен отпуск след влизане в сила на решението. Едва ако работодателят откаже да му предостави тази възможност, за служителя възниква право да поиска от съда защита на правото си, която се изразява във възможност за принудително изпълнение на задължението на работодателя. Тя може да му бъде осигурена единствено чрез осъдителен, но не и чрез установителен иск. Съдът е приел, че установителният иск по начина, по който е формулиран от ищцата, не е в състояние да й предостави никаква по-различна или по-пълна защита отколкото самата правна норма й дава и е приел, че предявеният иск е недопустим.

Разрешението, което е дадено от въззивния съд противоречи на отговора на правния въпрос, посочен по-горе, поради което обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като делото бъде върнато за ново разглеждане, от друг състав на съда, доколкото липсва произнасяне по съществото на спора.

Разноски за настоящото производство не следва да се присъждат, като същите следва да се присъдят при постановяване на решението по съществото на спора, с оглед неговия изход.

Диспозитив

Водим от горното, съставът на ВКС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 202/19.12.2018 г., постановено по гр.д.№ 543/2018 г. от състав на Окръжен съд – Сливен.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане, от друг състав на Окръжен съд – Сливен.

Решението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Решение № 10 от 21.04.2015 г. по гр. д. № 3814 / 2014 г. Докладчик: съдия Любка Андонова Процесуално допустим ли е иск за установяване между страните, правото на служителя на на компенсация с допълнителен годишен отпуск за отработено време представляващо извънреден труд?
Решение № 237 от 19.06.2014 г. по гр. д. № 781/2014 г. Докладчик: съдия Борис Илиев Явява ли се част от работното време (при сумираното му отчитане) времето от 4 часа, през което служител, даващ 24-часово дежурство при условията на чл.301 (отм.) ППЗИНЗС, има право да почива?

Цитирани норми