Решение № 110 от 07.06.2019 г. по гр. д. № 4085/2018 г.

130 Shares

Анотация

Въпрос

Когато в процеса събраните доказателства и доводите на законния представител на децата навеждат на преки и много сериозни рискове за децата в дома на психиатрично болен възрастен при определяне на мерките за лични отношения между баба/дядо и малолетно внуче, съдът длъжен ли е да приложени засилено служебно начало и да изхожда винаги от интереса на детето, съобразно чл. 128, ал. 1, изр. 1 СК?

Отговор

В хипотеза, когато в производството по чл. 128, ал. 2 СК, са ангажирани доказателства, от които непосредствено следва извод, че лице, което желае в негова полза да бъде определен режим на лични отношение, страда от заболяване, което е от естество, че да породи съмнение за съществуваща вероятност то да стане причина да бъде застрашено здравето или да бъде създадена опасност за детето, съдът е длъжен /и служебно, без изрично искане/ да събере доказателства и да изясни дали – с оглед конкретните данни - съществуват и в каква степен рискове за децата в дома на страдащия от съответното заболяване възрастен, за да се извърши изискуемата се преценка по чл. 128 СК, съответно да бъдат определени най-подходящите – и за двете страни - мерки за лични отношения.


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и осми май през две хиляди и деветнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ:
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА, МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 4085 по описа за 2018г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл. 290 ГПК.

История на спора

Касационното обжалване е допуснато с определение № 107 от 15.02.2019г., по касационната жалба на С. Н. Ю. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат О. против въззивно решение № 146 от 25.07.2018г. по в.гр.д. № 201 по описа за 2018г. на Окръжен съд Шумен, с което е отменено решение № 371 от 23.04.2018г. по гр.д. № 3894/2017г.на Районен съд Шумен в частта, с която е постановено личните контакти между ищците К. О. И. и Ф. Х. Н. с техните внучки Е. С. Н., [дата на раждане] и М. С. Н., [дата на раждане] да се осъществяват в присъствието на бащата на децата С. Н. Ю. и на посочено от него място, като е изменен постановения акт и е определен режим на лични отношения – всяка първа събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, с приспиване, веднъж в годината на 18.12., ако денят е събота, ако не е – в първата събота след 18.12., за времето от 10.00чса до 15.00часа, както и веднъж в годината, на 29.12. от 10.00 часа до 15.00часа, като контактите се осъществяват в дома на ищците в [населено място], [община], обл.Шумен, като децата бъдат вземани и връщани на адреса на бащата. Посоченият режим на лични контакти касае едновременно и двете деца, включително и относно датите на рожденните дни на всяко едно от тях. Искането на касатора е алтернативно или за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на въпроса по същество по идентичен начин с този на първата инстанция или да бъде обезсилен въззивния акт и делото върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция.

Касационен въпрос

Обжалването е допуснато, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по въпрос: „Когато в процеса събраните доказателства и доводите на законния представител на децата навеждат на преки и много сериозни рискове за децата в дома на психиатрично болен възрастен при определяне на мерките за лични отношения между баба/дядо и малолетно внуче, съдът длъжен ли е да приложени засилено служебно начало и да изхожда винаги от интереса на детето, съобразно чл. 128, ал. 1, изр. 1 СК?

Мотиви

В съдебно заседание страните не се явяват. Ответниците по касация се представляват от процесуалният им представител, който поддържа изразеното становище за неоснователност на жалбата. Счита, че тезата на касатора досежно здравословното състояние на ответницата и за евентуалния риск за децата, освен, че е в противоречие с ангажираните по делото доказателства, не може да бъде споделена и поради човешки и морални съображения. Акцентира на значението, което има за бабата и дядото връзката им с техните внучки. Счита, че се цели забавяне и възпрепятстване определянето на режим на личен контакт, като твърди, че в продължение на две години /след смъртта на майката на децата/, децата не са се виждали със своите баба и дядо.

Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира за установени следните факти:

Ищците по делото са баба и дядо /родители на майката/ на децата Е. С. Н., която е на 7 години и М. С. Н., която е на 5 години. Двамата живеят в [населено място], Община В.П., а децата, заедно с баща им в [населено място].

Не се спори по делото, че след смъртта на дъщерята на ищците /починала на 2.02.2017г./, връзката между тях е децата е прекъсната поради съществуващи проблеми във взаимоотношенията им с ответника. Съгласно социален доклад № ПР/Д-Н-ВП/27-001 от 12.03.2018г. на ДП”Социално подпомагане” Велики П., последната среща на бабата и дядото с двете им внучки е била през м.01.2018г., в ЦДГ ”Д.” [населено място]. Съгласно същият доклад бабата по майчина линия Ф. Н. е пенсионер, считано от началото на 2018г. /работила е като санитар и помощник-готвач в ресторант/, а дядото К. И. е безработен, като през летния сезон работи в Ш. /като берач на ягоди/. Двамата са в добро здравословно състояние, разполагат с достатъчно финансови средства и добри жилищни условия, за да могат да задоволяват потребностите на децата по време на осъществяване на определения от съда режим на контакти.

Съгласно социален доклад № ПР/Д-Н-ВП/25-001 от 14.03.2018г. на ДП ”Социално подпомагане” Шумен – основните грижи за децата полага баща им, който им е осигурил добри условия за живот. Децата са интегрирани в семейната среда и осъществяват контакти с близките по бащина линия и в приятелския си кръг. Едно от децата /Е./, видно от ЕР № 0785 от 21.03.2018г. на ТЕЛК, страда от общо заболяване – глухота, с водеща диагноза: „двустранна невросензорна загуба на слух- 80%” и е с намалена социална адаптация. За нея се грижи специалист – сурдопедагог, а в детската градина с нея работи – логопед.

По делото е приета като доказателство Епикриза № 87/2018г., издадена от Психиатрично отделение на МБАЛ Велики П.. Ведно от същата – през периода 9.01.2018г.-28.01.2018г. е проведено болнично лечение на ищцата Ф. Н. на заболяване: „рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод-умерено тежък”и придружаващи заболявания: „Смесено тревожно-депресивно разстройство”. В амнезата е посочено дословно, че се касае : „за заболяване с давност от 30 години /след смъртта на съпруга й/, с водеща депресивна симптоматика. Лекувана е в ДПБ [населено място] брод. От тогава взема редовно поддържаща терапия и е лекувана стационарно в ПО [населено място], двукратно през 2017г., по повод нова психотравма /смъртта на дъщеря й/. Има силно главоболие, световъртеж, отпадналост, безсъние и чести /кризи/ със стягане в гърдите и схващане на крайниците. Има тежки мисли, без желание за работа и контакти. Проследяване на заболяването протича с протрахиран ход. За периода въпреки терапията, продължава да се оплаква от упорито главоболие, стягане и тежест, чувство на задушаване, често плачливост и желание за смърт поради безизходност”.

При тези факти и на базата на ангажирани по делото гласни доказателства, въззивният съд е приел за неоснователно възражението на бащата на децата, че ищцата страда от психично заболяване, което я прави опасна за тях. По повод представената Епикриза е приел, че посоченото в нея заболяване е психологическо, а не психиатрично. Акцентирал е на безобидността на описаните прояви на страданието /безсъние, главоболие, суицидални мисли/, на факта, че лицето е определено като „ориентирано”, и на посоченото, че лечението е довело до емоционално и волево стабилизиране. Имайки пред вид отключващите причини, както и свидетелските показания, съобразно които ищцата няма отклонения, както и безспорно установеният факт, че ищцата – въпреки датиращото от 30 години заболяване, многократно е полагала грижи за децата, докато майка им е била жива, включително и самостоятелно, тъй като майка им ги е оставяла при бабата, съдът е преценил, че не съществува опасност за децата. В мотивите си, се е позовал и на същественото значение, което има за тяхното правилно развитие като пълноценни личности, постоянният им контакт с бабата и дядото, както и на разпоредбата на чл. 128, ал. 3 СК, от която е извел аргумент, че законодателят изрично е акцентирал на това значение, предвиждайки възможност когато единият от родителите не може пряко да осъществи родителската грижа, тя да се поеме от бабата и дядото.

Имайки пред вид така изложените мотиви, по въпроса във връзка с който е допуснато касационно обжалване, следва да се посочи следното:

С разпоредбата на чл. 128 СК е признато самостоятелно право на бабата и дядото да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да им определи мерки на лични отношения с него, като единственото предвидено условие е – това да е в интерес на детето. За настоящият съдебен състав не съществува съмнение, че отношенията между баба и дядо от една страна и техните внуци от друга са от изключително значение и за двете страни. Обичайно между тях съществува специална връзка, тъй като по принцип бабата и дядото притежават опит, знания и желание да полагат грижи за отглеждане и възпитание на внуците си, а внуците ценят и се радват на тяхното добро отношение. За съда обаче, съществува задължение, съобразно ангажираните по делото доказателства, да определя – за всеки отделен случай – мерките за лични отношения, след преценка на конкретният интерес на децата.

В съдебната практика /вж.решение по гр.д.№ 3356/2014г. на ІV г.о./ понятието „интерес на детето” се определя като осигурена възможност то да расте, да се отглежда и възпитава в сигурна и спокойна среда, заобиколено от близки хора, по начин, който предпоставя неговото нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие и му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му образование и възпитание, така че то да се подготви за живота като отговорна и самостоятелна личност.

В пар. 1, т. 5 ДР ЗЗДет е дадено легално определение на понятието „най-добър интерес на детето” с изброяване на обстоятелствата, които във всеки случай следва да бъдат съобразени. В пар. 1, т. 5г ЗЗДет, изрично е посочено, че следва да се отчита не само „опасността или вредата, която е причинена на детето”, но и всяка опасност или вреда, която „има вероятност да му бъде причинена”.

В хипотеза, когато в производството по чл. 128, ал. 2 СК, са ангажирани доказателства, от които непосредствено следва извод, че лице, което желае в негова полза да бъде определен режим на лични отношение, страда от заболяване, което е от естество, че да породи съмнение за съществуваща вероятност то да стане причина да бъде застрашено здравето или да бъде създадена опасност за детето, съдът е длъжен /и служебно, без изрично искане/ да събере доказателства и да изясни дали – с оглед конкретните данни – съществуват и в каква степен рискове за децата в дома на страдащия от съответното заболяване възрастен, за да се извърши изискуемата се преценка по чл. 128 СК, съответно да бъдат определени най-подходящите – и за двете страни – мерки за лични отношения.

По същество

Имайки пред вид отговорът на въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, съобразно конкретно установените по делото факти, настоящият съдебен състав намира за неправилен подходът на въззивния съд при преценката му за евентуалната вероятност за децата в случая да съществува опасност с оглед заболяването на ищцата. Изводът, че същото е психично, а не психиатрично, не може да бъде категоричен, при положение, че съдът не разполага със съответните специални знания, въз основа на които да извърши адекватна преценка дали заболяването, от което страда ищцата, отразеното в представената от нея като доказателство /Епикриза № 87/2018г., издадена от Психиатрично отделение на МБАЛ Велики П./, би могло да застраши здравето и сигурността на децата или не.

За подобна преценка е необходимо назначаването на психиатрична експертиза, която да провери и даде оценка на състоянието на ищцата, пред вид данните за наличие на психично заболяване, датиращо от 30 години с водеща депресивна симптоматика и периодични стационарни лечения в различни болнични заведения.

Това налага отмяна на постановения въззивен акт и връщане, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, на делото за разглеждането му от друг състав на въззивния съд, който да извърши необходимата преценка след назначаване на посочената експертиза и съобразно даденото по нея заключение.

Диспозитив

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 146 от 25.07.2018г. по в.гр.д. № 201 по описа за 2018г. на Окръжен съд Шумен, с което е отменено решение № 371 от 23.04.2018г. по гр.д. № 3894/2017г.на Районен съд Шумен, в частта, досежно определените лични контакти между ищците К. О. И. и Ф. Х. Н. с техните внучки и ВРЪЩА делото на Окръжен съд Шумен за ново разглеждане, от друг състав, с оглед дадените указания.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми