Решение № 104 от 09.09.2019 г. по т. д. № 1954/2018 г.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
81 Shares

Анотация

Въпрос

От кога започва да тече погасителната давност за предявяване на осъдителен иск за връщане на даденото след постановяване на решение, с което на основание чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ редакция преди изменението ДВ бр. 20/2013 г., сделката за покупко-продажба на недвижим имот е призната за нищожна по отношение на кредиторите на несъстоятелността?

Отговор

Давността за вземането, възникнало на основание чл. 34 от ЗЗД, след уважаване на иск с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ ДВ бр. 70/1998 г. до изменението ЗИДТЗ ДВ бр. 20/2013 г., започва да тече с влизане в сила на съдебното решение за установяване на нищожността на това основание. Срокът съгласно чл. 110 от ЗЗД е петгодишен.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ:
АННА БАЕВА, ГАЛИНА ИВАНОВА

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

при участието на секретаря София Симеонова изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. № 1954 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

История на спора

„В.“ ООД чрез синдика, чийто правомощия се упражняват от Т. И. С., обжалва решение № 87 от 25.04.2018 г. по в.т.д. 10/18 г., Апелативен съд – [населено място], с което е отменено решение № 172 от 06.11.2017 г. на ОС – [населено място], постановено по т.д. 117/17 г. като вместо него е отхвърлен искът на синдика на „В.“ ЕООД ( н) срещу „В. Агро“ ООД, с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 57, ал. 2, предл. второ ЗЗД за сумата от 50 300 лв, представляващи пазарната стойност на недвижим имот [населено място], [улица], вх. А, ет. 4, ап. 26, с идентификатор 73626.507.225.2.42 с площ 65,39 кв.м. заедно с избено помещение № 10 с площ 10,54 кв.м. заедно 1,83 % ид.ч. от общите части на сградата с идентификатор 73626.507.225.2 и от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор 73626.507.225 като получена на отпаднало основание ведно със законната лихва върху главницата от 09.05.2017 г. до окончателното изплащане на задължението и е осъден „В.“ ЕООД да заплати по сметка на ОС – Добрич сумата от 2 012 лв държавна такса за първа инстанция и да заплати на „В. агро“ ООД представлявано от К. М. 5 345 лв разноски за водене на делото в двете инстанции.

Оспорва дадената правна квалификация на иска като съдът не бил съобразил, че искът е предявен от синдика и в защита на правата на кредиторите, включващи попълването на масата на несъстоятелността. Израз на правомощието му било и връщане в масата на несъстоятелността на даденото по сделки, обявени за относително недействителни по искове по чл. 646, ал. 2 ТЗ и чл. 647 ТЗ. Така трябвало правното основание на иска да е чл. 34 ЗЗД вр. чл. 521, ал. 2 ГПК. Разпоредбата на чл. 55 ЗЗД можела да намери приложение само в случай, че искът е заведен от дружеството като страна по обявената недействителна сделка.

Съдът в нарушение на материалния закон приел, че погасителната давност по предявения иск имала начална дата – дата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Приемайки, че решението е установително, съдът бил достигнал до незаконосъобразния извод, че се касае за начална нищожност, при която погасителната давност за връщане на даденото тече от дата на сделката. Съдът не бил съобразил, че недействителността по чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ изм. ДВ, бр. 20/2013 г. сега бил иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ във всички случаи е относителна, т.е. правните последици не можели да настъпят преди обявяването й. В тази посока била разпоредбата на чл. 621, ал. 2, т. 2 ТЗ където изрично се посочвало, че исковете за попълване масата на несъстоятелността били обусловени от исковете по чл. 646 ТЗ, чл. 647 от ТЗ. Въззивният съд не отчел, че с оглед пар. 14 , ал. 1 и ал. 2 ПЗР ЗИДТЗ законът определял правните действия, извършени в подозрителния период, не като нищожни, а като относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Определянето на този иск като такъв за обявяване на относителна недействителност придава характера на иска като конститутивен, а не установителен.

Така в нарушение на закона се явявал изводът за характера на решението, на което се основава иска за връщане на даденото в масата на несъстоятелността. Позоваването на пар. 15 ПЗР ЗИДТЗ било неправилно, тъй като касаело само процесуалният ред за провеждане на исковете. Моли да се отмени решението и да се присъдят разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските, направени от ответника.

Ответникът „В. Агро“ ООД оспорва касационната жалба. Излага съображения, че конститутивният иск по чл. 647, т. 3 ТЗ продължава да съществува след изменението ДВ бр. 20/2013 г., с допълнителна предпоставка за уважаването му – възмездна сделка при нееквивалентни престации, при които даденото от длъжника е на стойност по-голяма от полученото от него, която сделка е извършена до две години преди подаването на молбата по чл. 625 от ТЗ и не по-рано от датата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността. Този конститутивен иск обаче бил различен от отпадналия установителен иск по чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ и тяхното приравняване било некоректно.

Ответникът по касационната жалба „В. агро“ ООД счита, че концепцията на касатора за обусловеност на иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД или чл. 34 ЗЗД от уважаването на иска по чл. 646 от ТЗ е неоснователна. Обусловеността не винаги водела до преюдициалност и това било в случая при така предявения иск. Едновременно с иска по чл. 646, ал. 1, т. 4 ТЗ следвало да се предяви иск и за връщане на даденото. Според ответника погасителната давност започвала да тече от момента, в който се поражда правото на иск съгласно доктрината и т. 7 от ППВС 1/28.5.1979 г. по гр.д. 1/1970 г. При установителните искове за нищожност, правото на иск за връщане на даденото или неговата равностойност ще е възникнало в момента на атакуването на сделката. Това било така, защото релевираната нищожност означавала първоначална липса на основание. Оспорва правната квалификация, сочена от касатора като иск с правно основание чл. 521, ал. 2 ГПК. Според ответника изводите на Апелативен съд – [населено място], че искът е погасен по давност били основателни. По съображения, че давността тече от момента на изискуемостта. В случая ищецът бил обосновал претенцията си с приетото по делото решение № 55 от 6.3.2013 г. по т.д. 118/12 г. на ОС – Добрич, с което е уважен иск с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ, предявен през 2012 г. А изменението на ЗИДТЗ бил от 2013 г. , постановеният диспозитив на решението бил по установителен, а не по конститутивен иск.

Откриването на производство по несъстоятелност било станало с решение на съда от 29.03.2012 г., а изпращането на исковата молба по пощата било станало на 09.05.2017 г., т.е. 1 м и 10 дни след изтичане на давността. Поддържа под условие, че съдът приема, че искът не е погасен по давност възражение за липса на материалноправни предпоставки за предявения иск. Липсвала покана за връщане преди разпоредителната сделка, тъй като относно паричната претенция следвало да се приложи чл. 57, ал. 2 ЗЗД. При условията на евентуалност спрямо предходните две възражения поддържа възражение за прихващане, формулирано в отговора по чл. 367 от ГПК: вземане в размер на 209 702,86 лв по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ. Иска прихващането да се направи до размера на всички евентуално уважени претенции. Освен това иска връщане на сумата 9 600 лв платена цена по сделката, обективирана в нотариален акт № 64 том XIII, дело 2535/25.10.2010 г., призната за нищожна с решение на ОС – Добрич № 55/6.3.2013 г. по т.д. 118/12 г. като също предявява евентуално възражение за прихващане относно тази сума, ако се уважи искът. Моли да се остави в сила решението.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид изложеното от страните, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е допустима, подадена в срок от легитимирано да обжалва въззивното решение лице.

Касационен въпрос

С определение № 159 от 13.03.2019 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване по въпроса: „От кога започва да тече погасителната давност за предявяване на осъдителен иск за връщане на даденото след постановяване на решение, с което на основание чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ редакция преди изменението ДВ бр. 20/2013 г., сделката за покупко-продажба на недвижим имот е призната за нищожна по отношение на кредиторите на несъстоятелността?“

Мотиви

С въззивното решение № 87 от 25.04.2018 г. по т.д. 10/18 г., Апелативен съд – [населено място] е отменил решението на Окръжен съд [населено място], с което е уважен искът на синдика срещу „В. Агро“ ООД и е отхвърлил иска, който е квалифицирал като иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 57, ал. 2 ЗЗД за сумата 50 300 лв, представляващи пазарната стойност на недвижим имот, [населено място], [улица], вх. А, ет. 4, ап. 26, с площ 65,39 кв.м. Въззивният съд е приел, че искът е предявен от синдика на „В.“ ЕООД. С решение на ОС Добрич № 55 от 6.3.2013 г. бил уважен предявеният от синдика иск с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ за обявяване за нищожна по отношение на кредиторите на несъстоятелността възмездна сделка, обективирана в нотариален акт № 48 ,т. 5 , рег. 6625, нот.д. 575/10 г. на Нотариус П. А. с район на действие РС – Търговище, с която „В.“ ЕООД е продало на „В. Агро“ ООД недвижимия имот. Имотът е бил предмет на три последващи прехвърлителни сделки, в резултат, на което не се намирал в патримониума на ответника-купувач, поради което се претендира неговата равностойност от 50 300 лв.

Приел е, че доколкото се касае за нищожност и решението, с която е прогласена е с установително действие, погасителната давност за вземането започвала да тече от момента на получаване на престацията при първия фактически състав на чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД. От откриване на производството по несъстоятелност започвала да тече погасителна давност, т.е. 23.3.2012 г. и изтичала на 23.03.2017 г. Исковата молба била от 09.05.2017 г. и следователно искът бил погасен по давност.

Настоящият съдебен състав установи, че „В.“ ЕООД чрез синдика (съобразно уточнителна молба пред първата инстанция от 29.08.2017 г.) е предявил иск за осъждане на „В. агро“ ООД да заплати 50 300 лв – равностойността на самостоятелен обект в сграда – апартамент, в [населено място]. Искът е основан на факта, че с решение на съда е открито производство по несъстоятелност с начална дата на неплатежоспособността на 06.04.2010 г. С решение на ОС Добрич е бил уважен иск с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ по отношение на сделка за продажба на недвижимия имот. След като е обявена нищожността, то на основание чл. 34 ЗЗД вр. чл. 55 ЗЗД синдикът предявявал иск за връщане на полученото по сделката в масата на несъстоятелността. Доколкото този имот е бил прехвърлен от ответника „В. агро“ ООД на „В. агро груп“ ЕООД и още два пъти били осъществени прехвърляния на други лица, то следвало лицето, срещу което е уважен искът с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ да върне равностойността на имота.

Видно от решение № 55 от 06.03.2012 г. по т.д. 118/12 г. Окръжен съд – [населено място], по иска на синдика „В.“ ЕООД срещу „В.“ ЕООД и „В. агро“ ООД, че е прогласена нищожността на основание чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ като е прието, че даденото по сделката значително надхвърля полученото. Липсва произнасяне по евентуалните искове с правно основание чл. 647, ал. 1 ТЗ, т. 1, т. 2 и т. 3.

С оглед поставения по делото въпрос настоящият съдебен състав взема предвид следното: До изменението на ТЗ със ЗИДТЗ ДВ бр. 20/2013 г. нормата на чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ не е включена сред отменителните искове. До този момент тази норма предвижда, че спрямо кредиторите на несъстоятелността е нищожно действието на длъжника, с което е извършил възмездна сделка с имуществено право, подлежащо на включване в масата на несъстоятелността, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото. Със съдебни решения на Върховния касационен съд решение № 15 от 01.03.2010 г. по т.д. 535/2009 г. на I ТО, съдебно решение № 105 от 25.11.2009 г. по т.д. 90/2009 г., I ТО е разяснено, че нищожността по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ и чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ съдържа правните белези на относителна недействителност, но законодателят е предвидил, че този вид нищожност може да се прогласи само чрез иск, който иск има установителен характер.

С решение № 248 от 17.01.2011 г. по т.д. 224/2010 г., II ТО на ВКС, е предвидено, че след влизане в сила на решение, с което е уважен иск с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ могат да настъпят предвидените в чл. 648 от ТЗ последици. С решение № 22 от 09.02.2011 г. по гр.д. 1610/2009 г. I ГО, е прието, че след като вземането за равностойността на вещта е обусловено от условие тя да не е налице, то изискуемостта му настъпва от момента на влизане в сила на съдебно решение, с което е отхвърлен искът за предаване на владението на вещта на собственика. От тогава за кредитора започва да тече петгодишен давностен срок, в който следва да предяви съдебно вземането си за заплащане на парична равностойност на вещта на основание чл. 110 от ЗЗД.

Следователно изведеното разяснение в посочените решения на ВКС относно характера на исковете по чл. 646, ал. 2 ТЗ, т. 1 и 3 следва да се приложи и при разглежданата хипотеза в случая – при установяване на нищожност на основание чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ. Между страните по сделката и кредиторите на несъстоятелността нищожността проявява своето действие от влизане в сила на съдебното решение.

Предвид особеностите на производството по несъстоятелност, едва с откриването му, за кредиторите съществува възможност да се защитят срещу увреждащите действия и сделки, извършени от длъжника до откриване на производството по несъстоятелност.

Предвид специалните фактически състави, при които е предвидена нищожност на извършените отчуждавания от длъжника в нормата на чл. 646, ал. 2 ТЗ до изменението със ЗИДТЗ Дв бр.20/2013 г. следва да се приеме, че нищожността не е изначална нищожност, по която без основание е налице разместване на блага. Налице е нищожност, която следва да бъде установена с влязло в сила съдебно решение. Характерът на тази нищожност е относителна недействителност. С оглед на тези разяснения в посочената практика на Върховния касационен съд, в случая ще следва да се отговори на поставения правен въпрос, че при установена с влязло в сила решение на съда, нищожност, която има характеристиките на относителна недействителност спрямо кредиторите на несъстоятелност, влизане в сила на решение, с което искът с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ (в редакцията до изменението на закона ЗИДТЗ ДВ бр. 20/2013 г.) е уважен, поражда действието, предвидено в чл. 648 от ТЗ и е предпоставка за възникване на право на вземане за връщане на даденото по сделката, на основание чл. 34 от ЗЗД. Поради това, че нищожността на основание чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ, следва да се установи чрез иск и едва с уважаването на иска, може да се иска връщане на даденото по договора, то следва, че от момента на влизане в сила на решението задължението за връщане на даденото по договора става установено по основание и подлежи на връщане. След като решението влезе в сила, то на реституция подлежи даденото по договора на основание чл. 34 ЗЗД. Нормата урежда специалната хипотеза на неоснователно обогатяване в случая на нищожност на договора и предвижда реституция на даденото.

След като е налице неоснователно обогатяване, то са приложими и специалните правила относно неоснователното обогатяване. Законодателят в чл. 57 от ЗЗД е предвидил, че в случай, че вещта не се намира у лицето, което я държи без основание, защото е погинала или отчуждена, то правоимащият може да се защити чрез предявяването на иск за заплащане на равностойността. Право на длъжника е, респ. на включване в масата на несъстоятелността връщане на даденото по сделка, която е призната за нищожна с влязло в сила решение по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Така е разяснено в посоченото решение по т.д. 90/2009 г. на ВКС. Няма пречка при липса на вещта и невъзможност за реституция на същото основание да се претендира нейната равностойност. По отношение на връщане на даденото по договор, за който е признат за относително недействителен е постановено решение на ВКС № 93 от 10.07.2014 по т.д. 2907/13 г. II ТО, с което е разяснено, че даденото по сделка, която е призната за относително недействителна спрямо кредиторите, подлежи на връщане, а ако третото лице е отчуждило полученото от длъжника, то се дължи равностойност на това, което е получил на основание чл. 57 от ЗЗД. Легитимиран носител на вземането е длъжникът, като искът на основание чл. 658, т. 7 ТЗ се предявява от синдика.

С решение № 176 от 13.06.2012 г. по т. д. № 847/2009 г., I ТО, е признато, че няма принципна разлика между последиците при уважаване на иска по чл. 34 ЗЗД и иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, тъй като основанието за уважаване на тези искове е нищожност на сключена сделка и разместване на престации между страните във връзка с тази сделка. В този смисъл предявеният иск е за връщане на даденото по сделката и спрямо реституцията на даденото ищецът е обосновал в исковата си молба приложението на чл. 57 от ЗЗД поради това, че имотът, който е отчужден от длъжника, впоследствие е прехвърлен от третото лице и не може да се реституира в масата на несъстоятелността на длъжника. Вземането е за неоснователно обогатяване, на основание признатата за нищожна спрямо кредиторите сделка. След като е признато правото им след успешно проведения иск, едва тогава се установява липсата на основание ответникът да задържи полученото по сделката. Когато се претендира нещо на нищожно основание съгласно т. 7 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС вземанията, произтичащи от фактическите състави на неоснователното обогатяване се погасяват с петгодишна давност.

С оглед задължителната практика съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността настъпва от изискуемостта на вземането. В случая на обявена по исков ред нищожност, на основание чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ в редакцията до влизане в сила на ЗИДТЗ бр. 20 /2013 г., изискуемостта следва да се приеме, че настъпва с влизане в сила на решението, с което искът се уважава. След като законодателят е предвидил, че нищожността следва да се релевира чрез установителен иск, то условие за нейното проявление е именно влизане в сила на решението по установителния иск. Тази особеност на нищожността по чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ в редакцията ДВ бр. 70 от 1998 г. преди изменението ДВ бр. 20 от 2013 г. когато нищожността на сделката е установена с влязло в сила съдебно решение, изисква да се приеме, че изискуемостта за вземането за равностойност на отчуждената движима вещ от длъжника, след установена с влязло в сила решение нищожност спрямо кредиторите, длъжника и лицето, с което е договарял длъжника, започва да тече от влизане в сила на решението, с което е установена нищожността. Давността относно връщане на даденото по договор, за който е признато, че е нищожен по отношение на кредиторите, на основание чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ в редакцията до изменението на ТЗ със ЗИДТЗ ДВ бр. 20/2013 г., ще започне да тече от влизане в сила на решението на съда за прогласяване нищожността. Срокът е 5 годишен съгласно чл. 110 от ЗЗД.

С оглед на така посочените действия на нормите, разяснени в практиката на Върховния касационен съд, следва да се приеме, че давността за вземането, възникнало на основание чл. 34 от ЗЗД, след уважаване на иск с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ ДВ бр. 70/1998 г. до изменението ЗИДТЗ ДВ бр. 20/2013 г., започва да тече с влизане в сила на съдебното решение за установяване на нищожността на това основание. Срокът съгласно чл. 110 от ЗЗД е петгодишен.

По основателността

С оглед отговора на поставения въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК настоящият съдебен състав намира следното:

С решение от 23.03.2012 г. по т.д. 399/11 г., Окръжен съд – [населено място] е обявена неплатежоспособността на „В.“ ЕООД, открито е производство по несъстоятелност на този длъжник, обявен е в несъстоятелност, прекратена е дейността му и е постановено налагане на обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника.

Преди откриване на производството по несъстоятелност с договор за продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт № 48, том V, рег. 6625, дело 57 от 23.06.2010 г. на Нотариус П. А. „В.“ ООД е продал на „В. агро“ ООД самостоятелен обект в сграда – апартамент № 26, идентификатор 73626.507.225.2.42 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД 18-18 от 17.06.2005 г. на ИД на АК с предназначение жилище, апартамент с площ 65,39 кв.м. [населено място], [улица], ет. 4, ап. 26. Именно по отношение на тази сделка с решение № 55 от 6.3.2013 г. по т.д. 118/12 г. Добрички окръжен съд е признал за нищожна по отношение на синдика, длъжника и лицето, с което е договарял синдикът.
Решението е потвърдено от Апелативен съд [населено място] с решение № 129 от 15.5.2014 г. по т.д. 432/13 г. и е удостоверено, че на 07.07.2014 г. решението е влязло в законна сила. С оглед разпоредбата на пар. 15 ПЗР ЗИДТЗ ДВ бр. 20 от 28.02.2013 г. предявените искове с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ се разрешават по досегашния ред, т.е. по реда, на предявеното основание на иска. Законодателят е запазил правното действие относно тези искове, които са висящи към момента на изменение на Търговския закон в тази материя, именно защото е запазил и основанието за обявяване на недействителност на сделка, извършена от длъжник за който е открито производство по несъстоятелност, когато даденото от него значително надхвърля полученото и по този начин е ощетено имуществото му, а съответно и интересите на кредиторите. Законодателят е закрепил това основание в нормата на чл. 647 , ал. 1, т. 3 ТЗ, която норма изрично е включена сред другите отменителни искове. Но предвид действието на пар. 15 ПЗР ЗИДТЗ, производството по делото е продължило по реда до изменението на закона като искът е уважен на основание чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ в редакцията на нормата до изменението на ТЗ със ЗИДТЗ ДВ бр. 20/2013 г. Решението има действие по отношение на длъжника, третото лице, придобило вещта, и всички кредитори. В отношенията между тези лица е признат за нищожен договор за продажба на недвижим имот за сумата от 9 600 лв, оформен с нотариален акт № 48 том V, рег. 6625 н.д. 575/2010 г. , на Нотариус рег. № 496 , дв. Вх. Рег. 1938 /23.6.2010 г., акт № 96 том VI, д. 1130 по описа на Свп – Търговище между „В.“ ЕООД и „В. агро“ ООД като е прието, че даденото значително надхвърля полученото по сделката. Решението е влязло в законна сила на 07.07.2014 г., видно от заверката върху него. По силата на съдебното решение правното действие на признатата нищожност се разпростира между кредиторите, длъжника и третото лице, което е купило вещта. С уважаването на иска по чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ, след влизане в сила на това решение на основание чл. 648 от ТЗ настъпват предвидените в тази норма последици, а именно право на длъжника да получи даденото, респ. да се върне в масата на несъстоятелността.

Преди постановяване на решенето и влизането му в сила още през 2010 г. с договор за продажба от 25.10.2010 г., оформен с нотариален акт № 45 том IX рег. 12 216 дело 1144 от 2010 на Нотариус с район на действие [населено място] „В. агро“ ООД продава на „В. агро груп“ ЕООД същия обект.

Видно от справка на Службата по вписвания по реда на ЗОЗ на 07.03.2013 г. и договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт № 153, том III, рег. 3109 дело 252 от 07.03.2013 г. на Нотариус с район на действие РС – [населено място] „В. агро груп“ ООД чрез депозитар по реда на ЗОЗ е продал на Й. И. И. обекта. А впоследствие с договор за продажба, оформен с нотариален акт № 163 том VI, дело 811 от 01.06.2016 г. на Нотариус с район на действие РС – Търговище Й. И. И. е продал на Хълми М. Х..

Установява се, че към момента на влизане в сила на решението за прогласяване нищожността на основание чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ, имотът не е бил в патримониума на ответника „В. агро“ ООД, а е отчужден. С оглед заявената претенция и на основание чл. 34 от ЗЗД ответникът следва да върне полученото по договора. Отчуждаването на вещта означава, че реституцията е невъзможна и задължението за връщане на даденото по договора се свежда до възстановяване на полученото съгласно правилото на чл. 57, ал. 2 ЗЗД.

Правилото на чл. 57 от ЗЗД се свързва с правилото на чл. 34 от ЗЗД. При невъзможност да се върне в натура даденото по договора, за който е признат, че е относително нищожен спрямо кредиторите на длъжника, следва да се приеме, че ответникът дължи компенсаторно обезщетение. С решение № 31 от 28.04.2015 г. по гр.д. 5214/13 г., ВКС, IV ГО е прието, че компенсаторното обезщетение поради отчуждаване на вещта се определя в зависимост от добросъвестността на обогатилия се – знанието, че дължи вещта без основание като се държи сметка за наличието на неоснователно обогатяване и целта на закона да се изравни несправедливото обедняване като във всички случаи на приложимост на чл. 57 от ЗЗД следва да се държи сметка за вида на неоснователното обогатяване и целта на закона да се отстрани това неоснователно обогатяване като се съобразят конкретните факти, от които произтича. Предвид характера на предявения иск в разглеждания случай следва да се съобрази произхода на неоснователното обогатяване, а именно, наличие на неоснователно разместване на блага, предвидено от законодателя като нищожност по отношение на кредиторите на длъжник, за който е открито производство по несъстоятелност. Целта на проведената защита е именно изравняване на неоснователно получената сума. В този смисъл при така предявения иск за попълване масата на несъстоятелността, следва да се приложи нормата на чл. 57, ал. 2, изр. 1 ЗЗД и да се приеме, че ответникът по иска дължи действителната стойност на вещта, която вече не притежава или размерът на компенсаторното обезщетение следва да е равен на стойността на вещта към момента, към който е извършено неоснователното разместване на блага, а именно продажбата 23.06.2010 г., която е призната за нищожна. В случая нормата на чл. 57, ал. 2 ЗЗД следва да се приложи като се държи сметка именно за установеното основание, а именно нееквивалентност на престациите, което е било налично към момента на извършването от страна на длъжника и е признато със съдебното решение. Третото лице, с което е договарял длъжникът, „В. агро“ ООД се е обогатил неоснователно със стойността на получената вещ, поради това ще следва да възмезди кредиторите с равностойността на вещта към момента на извършената сделка. Установява се от заключението на вещото лице, че пазарната стойност на вещта към 23.06.2010 г.е 50 300 лв. Доводът на ответника, че липсва отправена покана съобразно изискването на чл. 57, ал. 2 ЗЗД и поради това не дължи възмездяване на неоснователно обогатяване, е неоснователен. Отправянето на покана е въведено от законодателя за очертаване добросъвестността на получилия вещта, знанието му на факта, че е получил същата без основание. В случая не може да се приеме, че ответникът е добросъвестен доколкото с установяването на нищожността на сделката е прието, че е налице увреждащо кредиторите действие – нееквивалентност на престациите към момента на сключване на договора. С така признатата със съдебното решение нищожност, за ответника възниква задължение да върне вещта и следва да се приеме, че с решението е в известност, че дължи връщане на вещта. След като я е отчуждил в по-ранен момент спрямо кредиторите ще отговаря за нейната равностойност и не може да се приеме в хипотезата като разглежданата, че е следвало да му бъде изпратена покана преди отчуждаването на вещта. Ето защо с оглед основанието, на което е призната нищожността на сделката, следва да се приеме, че ответникът е знаел за тази нищожност и дължи възмездяване чрез по-високата между получената цена и действителната стойност, на основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД. Ответникът ще дължи пълната стойност на вещта към момента на извършеното отчуждаване или сумата от 50 300 лв. Налице е вземане за длъжника, чийто права са упражнени от кредитора и на връщане в масата на несъстоятелността подлежи сумата от 50 300 лв – левова равностойност на отчуждена от третото лице купувач – вещ, която е бил длъжен да върне след постановяване на решението за уважаване на иска по чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ по иск на синдика срещу длъжника и купувача. Относно давността, на която ответникът се е позовал, следва да се приемат изложените в отговора на дадения правен въпрос съображения. На основание чл. 110 от ЗЗД след като искът е предявен на 09.05.2017 г. с подаване на исковата молба по пощата, която на основание чл. 62, ал. 2 ГПК следва да се зачете като подадена в съда, то той не е погасен по давност след като вземането за връщане на равностойността на вещта, на основание чл. 34 от ЗЗД, възниква с влизане в сила на решението на съда на 07.07.2014 г. при установено предходно отчуждаване на вещта, подлежаща на връщане.

Ответникът освен възраженията по иска е въвел в срок и възражение за прихващане на стойност 209 702,86 лв. Установяват се в процеса твърденията на ответника по иска, а именно, че вземането му е признато със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 558 от 14.11.2011 г. по ч.гр.д. 5244/11 г., Районен съд [населено място], с което е разпоредено на длъжника „В.“ ЕООД, [населено място] да заплати на „В. агро“ ООД сумата от 205 591,04 лв. Изрично в заповедта е посочено, че падежът на задължението е настъпил. Установява се, че вземането е прието в списъка с приети вземания, одобрен на основание чл. 692 от ТЗ, обявен в търговския регистър на 25.07.2012 г. Съгласно чл. 645 от ТЗ е допустимо да се направи възражение, че е извършил материално прихващане от кредитора, ако преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност двете задължения са били насрещни и еднородни и вземанията са били изискуеми. Установява се от заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, че вземането на ответника е било изискуемо и с настъпил падеж преди откриване на производството по несъстоятелност. В решение № 52 от 28.09.2015 г. по т.д. 509/14 г., ВКС, I ТО е прието, че е допустимо да се разгледа възражение за прихващане, ако е предявено в сроковете по чл. 685 ТЗ и чл. 688 от ТЗ и изявлението за прихващане е достигнало до синдика, съгласно изискването на чл. 645, ал. 2 ТЗ. В случая вземането, с което ответникът заявява прихващане е установено със заповедта по чл.417 от ГПК и включването в списъка на приети вземания. Също така синдикът представлява длъжника и следва да се приеме, че изявлението е достигнало до знанието на синдика, с което е изпълнена разпоредбата на чл. 645, ал. 2 ТЗ. Но не може да се приеме, че е допустимо и е извършено прихващане, защото съгласно чл. 645, ал. 1 ТЗ двете задължения следва да са съществували преди откриване на производство по несъстоятелност и двете е следвало да бъдат изискуеми. Изискуемостта означава определяне по основание и размер на задължението и възможност да се поиска изпълнение от кредитора. В случая макар и да е определена изискуемостта на задължението на длъжника „В.“ ЕООД за връщане на заетата сума на основание договор за заем, то задължението на ищеца не е било изискуемо. Както бе посочено нищожността по чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ в редакцията преди изменението ЗИДТЗ ДВ бр. 20/2013 г. се упражнява чрез иск и има действия само спрямо кредиторите. Носител на вземането е длъжникът като след уважаване на иска вземането подлежи на връщане в масата на несъстоятелността на основание чл. 614 от ТЗ. При липса на упражнена нищожност, то вземането на ищеца не е било изискуемо към момента на откриване на производството по несъстоятелност. Неговата изискуемост е възникнала в резултат на откритото производство по несъстоятелност и след влизане в сила на съдебното решение за установяване на нищожността спрямо кредиторите. В този смисъл не е налице възможност да бъде признато настъпило прихващане преди откриване на производството по несъстоятелност. Ще следва възражението да се остави без уважение като неоснователно поради ненастъпило прихващане преди откриване на производство по несъстоятелност.

По отношение на второто евентуално възражение за прихващане, заявено с отговора на исковата молба, за реституция на даденото по сделката на основание чл. 34 от ЗЗД – връщане на платената цена от 9 600 лв. Удостоверено е в нотариалния акт получаването на сумата от длъжника. В тази част има характера на официален удостоверителен документ, на основание чл. 179 от ГПК, следователно длъжникът следва да върне на своя съконтрахент получената сума след влизане в сила на решението за установяване на нищожност. Вземането, с което се заявява възражение за прихващане не е било изискуемо към момента на откриване на производството по несъстоятелност. Изискуемостта настъпва след постановяване на решението, с което е уважен иск с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ до изменението ДВ бр. 20/2013 г. Няма данни вземането да е включено в списъка с приети вземания, възникнали след откриване на производство по несъстоятелност. Дори да е възникнало в хода на процеса на несъстоятелност, вземането следва да бъде включено в допълнителния списък по чл. 688, ал. 3 ТЗ и да бъде удовлетворено съобразно чл. 722, ал. 1 ТЗ. При липса на признаване на това задължение по реда, предвиден за вземанията на длъжника в несъстоятелност, не може да се приеме, че може да се извърши прихващане със същото. Установеният ред в производството по несъстоятелност е именно този – да се включат в одобрения списък с приети вземания на длъжника. Без включването в одобрен списък, не може да се разглежда, възражение за прихващане с вземане срещу длъжника. Целта на предявяване на вземанията и включването им в списък с приети вземания, включително и възникнали след откриване на производство по несъстоятелност, както е в случая, е да се установи структурата на задълженията и това установяване да има действие спрямо всички кредитори. Прихващането като способ за погасяване на две задължение до размера на по-малкото, на основание чл.103 от ЗЗД ще доведе до признаване на вземане срещу длъжника и съответно включване в масата на несъстоятелността на по-малък размер парични средства. А това означава, че се накърнява редът за удовлетворение на кредиторите. Поради това не може да се извърши прихващане с вземане, невключено в списък с приети вземания. В случая не са налице специалните предпоставки за уважаване на възражението за прихващане с оглед откритото производство по несъстоятелност.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК ще следва да се отмени решението на Апелативен съд – [населено място] и вместо него да се постанови друго, с което да се уважи предявеният иск като се осъди ответникът „В. агро“ ООД да заплати на „В.“ ЕООД в несъстоятелност сумата от 50 300 лв, на основание чл. 34 от ЗЗД.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски за всички инстанции, за които са представени доказателства. За всяка инстанция е заплатено адвокатско възнаграждение кат оса представени доказателства за изплащането му платежни нареждания за плащане. Общият размер на всички заплатени адвокатски възнаграждения е 9 000 лв, освен това е заплатен депозит в първата инстанция за възнаграждение за вещо лице. Общият размер на дължимите от ответника разноски е 9 400 лв.

При този изход на спора и на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ и чл. 18, ал. 2 ТДТС, т. 1 и 2 ответникът следва да бъде осъден да заплати държавните такси за първоинстанционното, въззивното и касационното производства в размер на 4 054 лв.

Диспозитив

Така мотивиран Върховният касационен съд състав на Второ Търговско отделение

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение № 87 от 25.04.2018 г. по т.д. 18/2010 г., Апелативен съд – [населено място], Търговско отделение и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА

ОСЪЖДА „ВИКТОРИ АГРО“ ООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] управител К. С. М. да заплати на „ВИКТОРИ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [жк], [жилищен адрес] чрез синдика, чийто правомощия се упражняват от Т. И. С., с адрес [населено място], [улица], ап. 2, на основание чл. 34 от ЗЗД, сумата от 50 300 лв, представляваща равностойността на недвижим имот, получен без основание при сключването на нищожен договор, чиято нищожност е призната с влязло в сила съдебно решение № 55 от 06.03.2013 г. по т.д. 118/2012 г., Окръжен съд – [населено място], ведно със законната лихва от предявяване на иска – 09.05.2017 г. до окончателното изпълнение на задължението, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски във всички инстанции в размер на 9 400 лв.

ОСЪЖДА „ВИКТОРИ АГРО“ ООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати по сметка на Върховния касационен съд на Р България следващите се за производството държавни такси в размер на 4 054 лв, на основание чл. 649, ал. 6 ГПК.

Решението не може да се обжалва.


Свързани съдебни актове

Решение № 248 от 17.01.2011 г. по търг. д. № 224/2010 г. Докладчик: съдия Бонка Йонкова Относно приложението на разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД в хипотезата на уважен установителен иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ.?
Постановление № 1/79 от 28.05.1979 г. Докладчик: съдия Соломон Розанис По някои въпроси на неоснователното обогатяване.
Решение № 22 от 09.02.2011 г. по гр. д. № 1610/2009 г. Докладчик: съдия Добрила Василева Относно началния момент, от който започва да тече давностният срок за парично вземане в специфичната хипотеза на евентуално съединяване на иск за ревандикация на движими вещи с иск за присъждане на равностойността на вещите, ако те не са налице.
Решение № 31 от 28.04.2015 г. по гр. д. № 5214/2013 г. Докладчик: съдия Маргарита Георгиева За момента, към който следва да се определи размера на обезщетението по чл. 57, ал. 2, изр. 2 ЗЗД, при подлежаща на връщане на отпаднало основание, но отчуждена възмездно вещ – дали това е моментът на отчуждаването на вещта от приобретателя, или този на възникване правото на кредитора да получи обратно своята вещ.
Решение № 52 от 28.09.2015 г. по т. д. № 509 / 2014 г. Докладчик: съдия Мариана Костова Явява ли се отправянето на изявление за прихващане до синдика, съгласно чл. 645, ал. 2 ТЗ, задължителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на компенсационното право пред съда чрез възражението за прихващане.

Цитирани норми

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
Влезте в профила си, за да не виждате рекламите