Решение № 1021 от 02.08.2001 г. по т. д. № 2206/2000 г.

Анотация

Отговор

Отговор
Ако преди датата на прекратяване съдружникът оттегли писменото си предизвестие, прекратяване на участието му в дружеството не настъпва.


История на спора

С обжалваното въззивно решение състав на С. апелативен съд е оставил в сила първоинстанционното решение по гр. д. № 14059/1998 г. на С. градски съд. Макар в диспозитива на решението да не е записано, от мотивите и от съдържанието на въззивната жалба е несъмнено, че въззивникът "М." ООД е обжалвал само частта от решението на първата инстанция, с която по иска на С. Й. срещу него е признато за установено, че не е прекратено членството правоотношение на С. Й. с предизвестието й за напускане и въз основа на решение на общото събрание на дружеството от 29.06.1995 г. В останалата част, с която са отхвърлени исканията на С. Й. за възстановяване на членствено правоотношение и за вписване на това обстоятелство, първоинстационното решение не е обжалвано от имащата интерес да го стори ищцата, поради което е влязло в сила и не е било предмет на въззивното производство. Ето защо само в посочената обжалвана част апелативният съд е бил сезиран и се е произнесъл като въззивна инстанция, а оттам и предмет на касационно обжалване е само така постановеното въззивно решение - аргумент от чл. 218а, б. б ГПК /отм./.

Мотиви

Във връзка с горното неоснователни са доводите в касационната жалба относно недопустимо навлизане на апелативния съд в правомощия, каквито законът не му дава - да приема или възстановява членове на търговско дружество. С въззивното решение съдът не е допуснал такова нарушение, напротив, той обсъдил твърденията в исковата молба на С. Й., че ответното дружество оспорва качеството й на съдружник и че дори е вписано заличаването й като такъв, обсъдил и формулираното от ищцата искане да се признае за установено, че не е прекратено членството й правоотношение с ответника, при което законосъобразно апелативният съд възприел определената от първата инстанция квалификация на спора като такъв по чл. 71 ТЗ и се произнесъл по него. Предявеният установителен иск за защита на членствени права на съдружника е допустим, а следователно и постановеното въззивно решение е допустимо.

Без значение за допустимостта на процеса е представеното пред настоящата инстанция копие от определение по ч. гр. д. № 283/2000 г. на състав на V г. о. на ВКС, защото то е постановено във връзка с предявен от С. Й. иск по чл. 74 ТЗ, по който производството е било прекратено. Следователно, не е налице влязло в сила решение, с което да е бил решен спор, идентичен по предмет и страни с настоящия и което да е задължително за страните и по настоящото дело (чл. 221, ал. 1 ГПК /отм./), а оттам - не е налице процесуална пречка по чл. 224, ал. 1 ГПК /отм./ за постановяване на решение по предявения спор по чл. 71 ТЗ.

Обжалваното въззивно решение е и по същество правилно. С него апелативният съд приел за установено, че на 28.06.1995 г. С. ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини