Решение № 10 от 24.01.2019 г. по гр. д. № 2424/2018 г.

Спорът е допускат до касация с Определение № 784 от 15.10.2018 г. по т. д. № 2424/2018 г.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Дали при командироване на работник в друга държава членка на ЕС в рамките на предоставяне на услуги на основание чл. 121, ал. 3 КТ /отм./ при договорени ставки на възнаграждение в страната от ЕС, съответствуващи на минималните за тази страна ставки, работодателят е длъжен да заплати дневни на основание чл. 215 КТ и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина?

Отговор

В случите, в които е налице командироване на работник в друга държава членка на ЕС в рамките на предоставяне на услуги на основание чл. 121, ал. 3 КТ при договорени ставки на възнаграждение в страната от ЕС, съответствуващи на минималните за тази страна ставки, предназначението на командировъчните пари, посочено по-горе не е налице, тъй като предвидените ставки за заплащането на положения труд са такива, че същите не водят до наличие на неудобствата, които работникът или служителят понася когато изпълнява задача извън мястото на работа и местоживеенето си.


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Бойка Стоилова

ЧЛЕНОВЕ:
Мими Фурнаджиева, Велислав Павков

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

при секретаря Даниела Цветкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2424 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на „Меркез” ООД против решение № 791/14.02.2018 г., постановено по гр.д.№ 982/2017 г. от състав на Окръжен съд – Благоевград.

Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор, като в открито съдебно заседание поддържа становището си, чрез своя процесуален представител.
Касационното обжалване е допуснато с определение №784/15.10.2018 г.

Касационен въпрос

Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, при командироване на работник в друга държава членка на ЕС в рамките на предоставяне на услуги на основание чл. 121, ал. 3 КТ при договорени ставки на възнаграждение в страната от ЕС, съответствуващи на минималните за тази страна ставки, работодателят е длъжен да заплати дневни на основание чл. 215 КТ и НСКСЧ.

Мотиви

По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, съставът на ВКС приема следното:

Когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника за изпълнение на трудовите му задължения извън мястото на постоянната му работа; в контекста и на разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 2 НКС се считат командировани лицата, които са изпълнявали задълженията си извън границите на населеното място, където е седалището на работодателя; в този смисъл е и дадената уредба на понятието „място на работа“ в чл. 66, ал. 3 КТ като място, съвпадащо със седалището на предприятието, освен ако не е уговорено друго или не следва от характера на работата. С оглед задължението на работника да изпълни заповедта за командировка, ако тя е законна, за работодателя възниква визираното в разпоредбата на чл. 215 КТ задължение да му заплати пътни, дневни и квартирни пари – като неспазването на законоустановените изисквания за реда на командироване има за последица незаконност на действията на работодателя и липса на задължение от насрещната страна по правоотношение да изпълни разпореждането /при евентуално устно разпореждане/, но не и отпадане на задължението за заплащане на командировъчни пари, чието предназначение е да се компенсират до известна степен неудобствата, които работникът или служителят понася когато изпълнява задача извън мястото на работа и местоживеенето си.

В този смисъл е трайната практика на ВКС /реш.№.123/14.03.11 по г.д. №.1167/10, ІV ГО на ВКС и др/, която се споделя и от настоящия състав на ВКС. В случите, в които е налице командироване на работник в друга държава членка на ЕС в рамките на предоставяне на услуги на основание чл. 121, ал. 3 КТ при договорени ставки на възнаграждение в страната от ЕС, съответствуващи на минималните за тази страна ставки, предназначението на командировъчните пари, посочено по-горе не е налице, тъй като предвидените ставки за заплащането на положения труд са такива, че същите не водят до наличие на неудобствата, които работникът или служителят понася когато изпълнява задача извън мястото на работа и местоживеенето си.

По същество

По касационната жалба, съставът на ВКС приема следното:

Съдът е приел, че претенцията за изплащане на дневни пари на ищцата е основателна, тъй като е приел, че тя е била командирована в Федерална Република Германия за периода 25.03.2013 г. до 31.10.2013 г. Съдът е приел, че местоработата на ищцата е в България, но съгласно трудовия договор същата се задължава да работи като изпратена в Германия, като въз основа на тази договорка в трудовия договор, съдът е приел, че ищцата е била командирована в друга страна от ЕС, като на това основание е приел исковете за основателни. Прието за основателна и претенцията на ищцата за заплащане на пътни пари, на горното основание, като размера на претенцията е определен съобразно заключението на вещо лице, въз основа на НСКСЧ.

Тълкуването на клаузите от трудовия договор, съобразено и с представените по делото доказателства за заплатените трудови възнаграждения и суми за осигуряването на ищцата, водят до извод, че липсват основания да се приеме, че е налице командироване на работник по смисъла на чл. 215 КТ. В трудовия договор е записано, че мястото на изпълнение на работата е Република Германия, като видно от представените отчети за трудово възнаграждение, представени от ищцата в превод от немски език, на ищцата е заплатено брутно трудово възнаграждение в размер на 8367,14 евро, върху която сума е удържан данък общ доход и са заплатени и удържани осигурителни вноски. С трудовия договор, работникът е поел задължение да престира труд на територията на Република Германия, като видно от представените доказателства труда е заплащан съобразно трудовото законодателство на тази държава, член на ЕС, поради което не следва да се приеме, че местоизпълнението на работата е на територията на Република България, като за работодателя не е възникнало както задължението да командирова работника, така и да заплаща командировъчни средства на основание чл. 215 КТ.

Предвид изложеното, решението на въззивния съд следва да се отмени, като неправилно и доколкото не се налага извършването на процесуални действия, следва да се постанови ново, с което се отхвърли предявения иск с правно основание чл. 215 КТ. В останалата част решение е влязло в сила.

В полза на касатора следва да се присъдят направените за въззивното и касационното производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в размер на 3795,14 лева.

Диспозитив

Водим от горното, съставът на ВКС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 791/14.02.2018 г., постановено по гр.д.№ 982/2017 г. от състав на Окръжен съд – Благоевград, като вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. А. М. против „Меркез” ООД иск с правно основание чл. 215 КТ, като неоснователен.

ОСЪЖДА М. А. М. да заплати на „Меркез” ООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 3795,14 /три хиляди седемстотин деветдесет и пет лева и четиринадесет стотинки/ лева.

В останалата част решението е влязло в сила.
Решението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Решение № 123 от 14.03.2011 г. по гр.д. № 1167/2010 г. Докладчик: съдия Надежда Зекова Относно тълкуване на понятието “място на работа” по смисъла на чл. 121, ал. 1 КТ, с оглед задължението на работодателя да заплаща обезщетение за командироване по чл. 215 КТ, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Определение № 784 от 15.10.2018 г. по т. д. № 2424/2018 г. Докладчик: съдия Велислав Павков Дали при командироване на работник в друга държава членка на ЕС в рамките на предоставяне на услуги на основание чл. 121, ал. 3 КТ /отм./ при договорени ставки на възнаграждение в страната от ЕС, съответствуващи на минималните за тази страна ставки, работодателят е длъжен да заплати дневни на основание чл. 215 КТ и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина?

Цитирани норми