Постановление № 7/77 г. от 4.10.1978 г.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Пo някои въпроси на прилагането на закона при разрешаването на споровете, свързани с гражданските застрахователни правоотношения.


Диспозитив

Точка №1

1. ДЗИ е единна организация за провеждане на застраховането на територията на цялата страна. Представителната власт, включително и пред съдилищата, по спорове, възникнали от преки отношения с клонове на ДЗИ, принадлежи на председателя на ДЗИ. Страна по делата следва да бъде ДЗИ като юридическо лице, а клоновете му са негови представители съобразно отстъпената на техните органи представителна власт.

Точка №2

2. а. Споровете на „Булстрад – АД“ с местни предприятия и организации са подведомствени на съответния арбитраж и когато се основават на застрахователни правоотношения, а не на Софийския градски съд съгласно чл. 38, ал. 2 от Устава на „Булстрад – АД“.

б. „Булстрад – АД“ е представител на чуждестранните застрахователи, участвуващи в системите „Зелена карта“ и „Синя карта“, седалището на които е в чужбина. В това му качество дружеството може да извършва всички съдопроизводствени действия за тяхна сметка пред местните правораздавателни органи, без да е необходимо конституирането и призоваването на чуждестранните застрахователи по делото.

Точка №3

3. Гражданските застрахователни правоотношения възникват:
а. При договорните застраховки – от застрахователен договор, сключен в писмена форма, която е необходима за действителността му. Действието на същия настъпва по начало след плащането на първата застрахователна вноска (премия) и може при възражение да бъде поставено в зависимост от редовността на изплащането на следващите.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

б. При задължителните имотни застраховки – от регистрацията на подлежащи на задължително застраховане имущества, включително и при застраховката „гражданска отговорност“ по чл. 12 ЗЗИ. При тези застраховки застрахователят носи рисковете от придобиването на имуществото, а за моторните превозни средства – от покупката им. Незаплащането на дължимите застрахователни вноски (премии) не се отразява на пораждането и действието на тези застраховки, както и на риска на застрахователя при настъпило застрахователно събитие.

в. Регистрацията на имуществата, които подлежат на задължително застраховане, поражда застрахователното правоотношение за тях и в случаите, когато тя не е извършена от ДЗИ, а от други страни и организации, но се ползва от ДЗИ. г. Задължителните застраховки и рисковете на ДЗИ срещу злополуки по УЗЗПП възникват и пораждат своето действие от сключен, изпълняван и изпълнен превозен договор с пътниците според реда, предвиден за пътуване със съответното превозно средство, както и от трудов договор с персонала. Персонал по смисъла на закона са и лицата, които изпълняват на обществени начала функциите по подготовката на превозните средства, обслужването или контролирането на пътниците, товарите и персонала на същите. Съдилищата трябва да изследват и разграничават пораждането и действието на застрахователните правоотношения от застрахователния риск на застрахователите и преди пораждането и действието на отделните видове задължителни застраховки.

Точка №4

4. Застрахователният риск и застрахователният интерес са необходими съществени елементи за действителността на всяко застрахователно правоотношение. При отпадането им застрахователното правоотношение се прекратява.

Точка №5

5. Бездействията на застрахования или на неговия пълномощник при сключването на договора по известяването на обстоятелства, които са противопоказни на застраховката и за размера на риска, както и неизвестяването на междувременно настъпили такива, пораждат основание за застрахователя да прекрати или измени застрахователното правоотношение, ако неизвестените обстоятелства са съществени и имат пряка връзка с настъпилото застрахователно събитие. Изменението или развалянето на договора може да се упражни от застрахователя само изрично, включително и по висящ процес.

Точка №6

6. а. Понятието „вреди“, употребено от ЗЗД в разпоредбите му за имотните застраховки, и понятието „щети“, употребено в разпоредбите на ЗЗИ, имат тъждествено значение. И двете понятия определят за подлежащи на обезщетяване само нанесените вреди на застрахованите имущества към момента на настъпването на застрахователното събитие без пропуснатите ползи и неимуществените вреди. Това важи и за застраховката „каско“ на моторните превозни средства.

б. При задължителната застраховка „гражданска отговорност“ в понятията „щети и повреди“ се включват всички понесени от пострадалия или наследниците му увреждания, включително неимуществените вреди и пропуснатите ползи, които са пряка последица от застрахователното събитие.

Точка №7

7. Изплатените застрахователни обезщетения за увредено имущество на основание задължителни имотни застраховки подлежат на намаляване от дължимото обезщетение по доброволните договорни застраховки, когато такова се следва на основание сключения застрахователен договор за същите имущества.

Точка №8

8. Сумите, изплатени на застрахованите от застрахователя при имотните застраховки, както и на основание застраховката „гражданска отговорност“, имат обезщетителен характер. Ако застрахованото лице е получило от застрахователя обезщетение за унищожението или повредата на застрахованото имущество, то не може да търси обезщетяване за вредите и от прекия причинител до размера на полученото застрахователно обезщетение. При имуществените застраховки причинителят на вредите не може да отблъсне предявения срещу него иск с възражение, основано на застрахователното правоотношение, ако пострадалият не е бил обезщетен от застрахователя, макар да има възможност да бъде обезщетен на основание застрахователно правоотношение. Причинителят на вредите не може да се позовава и на своя застраховка за „гражданска отговорност“ за оспорване на предявен срещу него иск от пострадалия или пострадалите лица.

Точка №9

9. Обект на застраховката „гражданска отговорност“ – задължителна и договорна, е имуществото на застрахования срещу искове и принудително изпълнение, което трети лица могат да насочат срещу него за реализиране на своите вземания и права. Застрахователят не дължи обезщетение на трети лица, когато уврежданията им са последица на непреодолима сила за застрахованото лице. Той може да възразява и че увреждането е съпричинено от пострадалия, за да бъде приложен чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Точка №10

10. Застрахователната закрила на водачите на моторните превозни средства и селскостопанските моторни машини е дадена само за онези вреди, които те са причинили при и по повод на управляването на моторни превозни средства и селскостопански моторни машини, за които имат призната правоспособност. Водачът, ако не е собственик на моторното превозно средство, трябва да е бил упълномощен да го управлява. Действията по управлението може да бъдат потвърдени.

Точка №11

11. Увредените лица при застрахователни събития, които са непозволени увреждания, могат да предявяват искове само при евентуално субективно пасивно съединение срещу застрахователя или преките причинители и отговарящите с обезпечителната деликтна отговорност за техните поведения субекти. При такова евентуално субективно съединение съдът се произнася с решението по отговорността на избрания от ищеца първи евентуален ответник или ответници и ако уважи исковете срещу тях, не разглежда другите евентуално съединени искове.

Точка №12

12. Задължителната застраховка срещу злополука по УЗЗПП се прекратява и при качването в движение на пътника в съответното превозно средство, но само когато това действие, както и слизането в движение, са предприети по негова инициатива и в нарушение на правилата за ползване на превозното средство. Прекратителното действие на застраховката при слизане в движение от превозното средство не настъпва, ако то се дължи на форсмажорни обстоятелства.

Точка №13

13. Обект на задължителната застраховка срещу злополука по УЗЗПП са животът и жизненото състояние, свързани със загуба на обща и трайна – пълна или частична – трудоспособност. Застрахованите лица имат основание да търсят обезщетяването на имуществени и неимуществени вреди срещу превозните организации за уврежданията, които не са обусловили трайна – пълна или частична обща – нетрудоспособност, заради която не е изплатено или не следва да се изплати застрахователно обезщетение, както и за увреждания на тяхно имущество при злополуката.

Точка №14

14. Давностният тригодишен срок по чл. 337 ЗЗД е специален спрямо общите давностни срокове по чл. 110 ЗЗД и сл. Той започва да тече от деня на застрахователното събитие, за което застрахователят отговаря, и важи по отношение на всички правни субекти. Същият обаче се отнася само за правото на иск, основано на застрахователно правоотношение, а не и за регресните суброгационни искове на застрахователя срещу третите лица, които са причинили вредите.

Точка №15

15. Застрахователят суброгира правата на пострадалото лице само при имотните имуществени застраховки. Той няма право на регресни искове при личните застраховки и при застраховката „гражданска отговорност“ освен в случаите, когато застрахованото лице е действувало умишлено, а при застраховката „гражданска отговорност“, когато увреждането е причинено след употребата на алкохол или друго опиятно средство, което е дало отражение върху годността на водача за управляване на съответното превозно средство.

Пленумът на Върховния съд установи при извършената проверка на делата на състави на Върховния съд и на някои окръжни и районни съдилища, че поначало прилагането на закона при разрешаването на споровете, свързани с гражданските застрахователни правоотношения, е правилно. В отделни случаи обаче се допускат грешки и противоречиви разрешения. Това налага да се обобщи съдебната практика по някои от въпросите, които се отнасят до посочените правоотношения, и да бъдат дадени указания за еднаквото и точно прилагане на закона.

Мотиви

I. По правоспособността и легитимацията на застрахователите

Точка №1

1. ДЗИ е юридическо лице и единна организация за страната. Представителната власт на същата е централизирана в лицето на неговия представител – чл. 8 ЗДЗИ.
Клоновете на ДЗИ не са самостоятелни носители на застрахователни правоотношения. Доколкото участват в създаването, изменението и погасяването на такива, могат да вършат това по пълномощие, дадено от председателя на ДЗИ на техните органи. Поради това исковете, предявявани от ДЗИ или насочвани срещу него, когато са основани на застрахователни правоотношения, могат да се упражняват само от и срещу единната организация и юридическа личност – Държавния застрахователен институт.

Разпоредбата на чл. 89 ГПК /отм./, която допуска предявяването на искове и по местонахождението на поделенията и клоновете на държавни и обществени организации и други юридически лица в случаите на спорове, възникнали от преки отношения с тях, не създава и специална процесуална правоспособност на клоновете на ДЗИ. Те не са персонифицирани. Нямат и специална дееспособност, а техните ръководители – представителна власт за сметка на единната юридическа личност на ДЗИ.

Клоновете, които участват в застрахователните правоотношения съобразно пълномощията, дадени на техните органи от председателя на ДЗИ, представляват ДЗИ по делата съобразно отстъпените пълномощия на техните органи, т. е. като представители на ДЗИ.

Точка №2

2. Министерският съвет на основание чл. 1, ал. 3 ЗДЗИ с постановление № 155 от 31.VIII.1961 г. е възложил на „Булстрад – АД“ да осъществява външната застрахователна и презастрахователна дейност, очертана с устава на същата организация, утвърдена с постановлението*(1).

а) Според т. 38, ал. 2 на Устава на „Булстрад – АД“ делата, по които страни са местни предприятия и лица с предмет спорове, засягащи външната застрахователна и презастрахователна дейност, са подсъдни на Софийския градски съд.
Съгласно чл. 1, б. „а“ ЗДА и чл. 11 ЗДА, които са разпоредби на нормативен акт от по-висока степен, споровете, по които са страни организации, се разрешават от държавния арбитраж.

На основание чл. 15, ал. 2 ЗНА следва да се приеме, че трябва да се прилагат разпоредбите на чл. 1, б. „а“ ЗДА и чл. 11 ЗДА, а не т. 38, ал. 2 от Устава на „Булстрад – АД“*(2). Затова делата, по които са страни „Булстрад – АД“ и местни организации и техни клонове, породени от застрахователни правоотношения с външен частноправен елемент, подлежат на разглеждане според подведомствеността, родовата и местната подсъдност, определени от ЗДА.

б) „Булстрад – АД“ е застраховател и презастраховател за всички застрахователни дейности, включващи международен частноправен елемент. Това произтича от чл. 5 на устава му.

В съответствие с предмета му на дейност „Булстрад – АД“ е член на Съвета на Бюрата на застрахователните агенции по международната застраховка „Гражданска отговорност“ на собствениците и водачите на моторни превозни средства от системата „Зелена карта“ и има качеството на „национално бюро“ според типовата конвенция, приета в Лондон през 1953 г., и системата „Синя карта“, приета от Будапещенската конференция през 1963 г.

Участието в двете международни частноправни конвенции и системи на застраховане и презастраховане обвързва „Булстрад – АД“ и му придава качеството на представител на всички участници в същите за настъпилите на българска територия непозволени увреждания, причинени на местни лица от застрахованите чуждестранни собственици и водачи на моторни превозни средства. Увредените местни лица могат да предявяват искания за обезщетяване направо пред „Булстрад – АД“. Последното заради това му качество е и пасивно легитимирано пред съдилищата по всички дела, заведени от местни лица срещу чуждестранни застрахователи, чието седалище е извън страната, които са членове на двете системи на международно застраховане и презастраховане, без да е необходимо тяхното конституиране и призоваване в качеството им на страни.

II. По възникването и действието на застрахователните правоотношения.

Точка №3

3. Съществено значение за правилното решаване на споровете, свързани със застрахователните правоотношения, имат въпросите за основанията, от които се пораждат застрахователните правоотношения, както и началният момент на тяхното възникване. Те са различни за отделните видове застраховки – договорни и задължителни.

Общите правила на ЗЗД, отнасящи се до сключването на двустранните договори, важат както за застрахователния договор, доколкото не произтича друго от специалните разпоредби на същия закон, така и за задължителните застраховки, създадени с други специални закони.

а) Застрахователно правоотношение от определен вид възниква поначало от сключен застрахователен договор. Необходимо условие за неговата действителност е писмената форма – чл. 323 ЗЗД и чл. 325 ЗЗД. Видовете писмена форма на застрахователния договор са изброени примерно в чл. 325 ЗЗД.

Значението на източник на договорни застрахователни правоотношения имат и широко практикуваните при сключването на застрахователни договори общи условия – чл. 16 ЗЗД, към каквито обикновено всеки застрахователен договор препраща.
Действието и началният момент на застрахователните правоотношения по договор възникват след заплащането на първата премия (застрахователна вноска) – чл. 322, ал. 1 ЗЗД, освен ако не е било изрично уговорено да се ускори или отложи действието на застраховката. Преди заплащането на първата вноска, въпреки наличието на всичките необходими за действителността на договора елементи, той няма сила между страните. Не поражда права и за третите лица.

За действието на застрахователния договор произтичат съществени последици и при неплащането на периодичните застрахователни премии (вноски), следващи първата. Ако застрахованият е неизправна страна за своевременното им заплащане, застрахователят има основание едностранно да определя дали и доколко ще просъществува застрахователното правоотношение. Съгласно чл. 332, ал. 3 ЗЗД той може по своя преценка да намали застрахователната сума, съответно на платените до настъпването на застрахователното събитие вноски, или да прекрати застрахователния договор.

б) При задължителните имуществени застраховки основанието, от което пряко възникват застрахователните правоотношения, е регистрацията на съответните имущества.

Началният момент, от който се пораждат застрахователните правоотношения при тези застраховки, е следващият ден на регистрацията на съответните имущества – чл. 15, ал. 1 ЗЗИ, чл. 15, ал. 4 ЗЗИ и чл. 15, ал. 5 ЗЗИ. Това положение важи и за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на собствениците (и оперативните управители) на моторните превозни средства и моторните селскостопански машини, както и за водачите на същите, независимо дали те са собствениците, или не – чл. 12 ЗЗИ.

Пораждането на застрахователните правоотношения и началният момент, от който възникват те при задължителните имуществени застраховки, трябва да се разграничават от факта на поемането на застрахователния риск от страна на застрахователя.

В изрично посочените случаи от нормативни актове носенето на застрахователния риск поради обществена целесъобразност е възложено върху застрахователя и предсрочно на регистрацията. Съгласно чл. 15, ал. 3 ЗЗИ застрахователят носи риск за новосъздадени или новопридобити имущества и след като е била извършена регистрацията на имуществата. На основание чл. 4 от 25-о ПМС от 4.IV.1977 г. той носи риск и за новозакупените моторни превозни средства от деня на покупката им от ДСП „Мототехника“.

Незаплащането на застрахователните вноски (премии) при задължителните имуществени застраховки няма значението, каквото има то при договорните застраховки. Незаплащането на застрахователните вноски не изключва пораждането на застрахователното правоотношение, нито действието на застраховката и поемането на риска за подлежащото на задължително застраховане имуществото. Незаплащането им не дава основание на застрахователя едностранно да изменя или прекратява застрахователното правоотношение, включително и при застраховката „Гражданска отговорност“ по чл. 12 ЗЗИ.

в) Според чл. 15, ал. 1 ЗЗИ подлежащите на задължително застраховане имущества трябва да бъдат регистрирани от ДЗИ в срокове, по ред и начин, установени от Министерството на финансите.

ДЗИ обаче на практика не извършва регистрация. Обикновено ползва извършените от народните съвети и от органи на държавно управление регистрации, а за имуществата на организациите, които подлежат на задължително застраховане – балансите и счетоводните книжа на същите организации.

Нерегистрирането на имуществата от ДЗИ, които подлежат на задължителна застраховка по ЗЗИ, обвързва на общо основание ДЗИ по тази застраховка, щом като за установяването на застрахованото имущество и за създаването на самото застрахователно правоотношение е ползвал и сам той се възползва от регистрациите, извършени от други органи и организации. В тези случаи застрахователното правоотношение следва да се счита основано на тях.

г) Задължителна застраховка на пътниците и персонала по Указа за задължителна застраховка на пътниците и персонала по железопътния, водния, автомобилния и въздушния транспорт (УЗЗПП) възникват като правоотношения и пораждат своето действие като функция (последица) на сключени и изпълнявани превозни договори с пътниците и трудов договор с персонала.

Поначало пътниците са лицата, които се намират в или на превозните релсови или безрелсови средства, предназначени за масов или индивидуален обществен превоз, без да участват в тяхното управление, обслужване или контролиране. Но по смисъла на чл. 2 ППУЗЗПП редовни пътници, и затова задължително застраховани, са тези, които са снабдени с билети за пътуване, които пътуват на друго законно основание, както и тези, които ще се снабдят с билет или ще заплатят превозната такса по реда, предвиден за снабдяването с билети за пътуване със съответното превозно средство.
Законът е възложил обаче носенето на риска от застрахователя в определените от чл. 5 УЗЗПП случаи и преди лицата да са придобили качеството „пътник“, както и след като са го загубили според посочения му смисъл. Застрахователят отговаря при застрахователни събития, станали с лицата, които ще пътуват, от момента на излизането им на местата за качване, установени, допускани и практически прилагани според вида на съответното превозно средство. Продължава да носи риска при такива събития и в случаите след слизането от превозните средства по чл. 1 УЗЗПП до момента на напускането на района на крайния пункт на пътуването.

Персонал на превозните средства за масов или индивидуален и обществен превоз на хора и на товари по смисъла на чл. 1 УЗЗПП и чл. 1 ППУЗЗПП са лицата, посочени в чл. 3 ППУЗЗПП, включително в случаите, когато длъжностите по непосредственото обслужване или контролиране на превозните средства през времето на подготовката за пътуване, на пътуването му, на неговото обслужване или контролирането на пътниците, персонала и превозните товари се изпълняват на обществени начала.
Особеностите, които обуславят възникването на застрахователните правоотношения от двата вида – доброволни и задължителни, както и специфичността на началните моменти на действието им, на предсрочното и удължено носене на застрахователния риск от застрахователя, налагат съдилищата при решаването на делата внимателно да изследват и разграничават възникването и действието на застрахователното правоотношение. Само при наличието на редовно възникнало и непрекратено правоотношение, както и в случаите, при които изрично е възложен риск върху застрахователя, се дължат обезщетения по съответните застраховки.

Точка №4

4. Действителността на всички видове застрахователни правоотношения е в пряка връзка със застрахователен риск и застрахователен интерес.

а) Застрахователният риск е един от основните съществени елементи на всяка застраховка – чл. 325, ал. 2, т. 3 ЗЗД, чл. 326, ал. 1 ЗЗД, чл. 329, ал. 1 ЗЗД, чл. 330 ЗЗД, чл. 331 ЗЗД и др. Застрахователната закрила и обезпечаване се обуславят и създават, за да бъдат покрити неблагоприятните последици от настъпилото несигурно за страните и без проявлението на съзнателна воля застрахователно събитие, което е засегнало застрахованото благо.

Рискът обаче не е самото събитие, от което са настъпили вредите. Той е само опасността, възможността да настъпи събитието. Тя трябва да е предполагаема и неумишлено създадена от застрахования или от лицата, за които той отговаря. Иначе липсва или отпада рискът.

б) Застрахователният интерес е предпоставка на застрахователното правоотношение. Интересът е факторът, който подтиква създаването на същото. Затова, когато той отпадне, например при пълното или частично погиване на застрахованото имущество, настъпва прекратяване или се поражда основание за изменение на застрахователното правоотношение при имуществените застраховки – чл. 335, ал. 2 ЗЗД, чл. 340, ал. 1 ЗЗД и чл. 341 ЗЗД. Такова е положението и при личните застраховки.

Наличието на застрахователен интерес предпоставя и поемането на застрахователния риск относно предмета или обекта на застраховките.

Интересът трябва да е налице за застраховащото лице, а в случаите, когато застраховката ще ползва трето лице – и то трябва да има субективен интерес от нея.
При задължителните застраховки се съчетават личните и колективните интереси с превес на последните, т. е. преобладаващо значение има общественият интерес.

С оглед значението, което имат рискът и интересът за застрахователните правоотношения, съдилищата следва да изясняват доколко те са били налице при създаването (възникването) на правоотношенията, дали с настъпването на застрахователното събитие няма изменение на обстоятелствата, при които са възникнали, което да ги засяга, както и дали застрахователното правоотношение не е прекратено заради отпадането на същите.

Точка №5

5. Застрахованият е длъжен да не укрива подлежащите на задължителна застраховка имущества, както и да съобщава на застрахователя всички известни му обстоятелства, които имат съществено значение за естеството и за размера на риска при двата вида застраховки – задължителни и договорни – чл. 326 ЗЗД. Трябва и да се въздържа от действия и бездействия, които водят до увеличаване на поетия риск, да съобщава за всяка промяна на обстоятелствата, отнасящи се до него – чл. 330 ЗЗД. Той има задължението да поддържа имота в изправност и да взема нужните мерки за правилното му опазване, предписани от съответните органи (чл. 342 ЗЗД) и да предприема всички необходими действия за отстраняване или намаляване на вредите при и след настъпването на застрахователното събитие (чл. 343 ЗЗД).

Бездействията на застрахования или на неговия пълномощник при сключването на договора и създаването на застрахователното правоотношение при задължителните застраховки и посочените отношения съставляват недобросъвестност при воденето на преговорите и създаването на правоотношенията – чл. 12 ЗЗД. За застрахователните правоотношения добросъвестността има специфично значение. Ако има увеличение на поетия риск, застрахователят може едностранно да измени сключения договор, като увеличи размера на премията. Може да развали договора, включително с оглед на новонастъпили обстоятелства. Но последната възможност е налице само ако тези новонастъпили обстоятелства са съществени за станалото застрахователно събитие – чл. 328 ЗЗД. Такива ще са те, когато неизвестените обстоятелства са противопоказни за сключването на застрахователния договор при условията, с оглед на които е бил сключен.

Междувременно настъпилото неблагоприятно за риска на застрахователя обстоятелство обаче ще е основание за изменение или разваляне на договора само ако то е в пряка причинна връзка с увеличението на първоначално поетия риск и със самото застрахователно събитие.

Задължението за известяване на противопоказаните за застрахователното правоотношение обстоятелства тежи и върху третото лице в случаите, когато те са му били известни и ако след настъпването на застрахователното събитие то ще черпи права от застраховката – чл. 327, ал. 4 ЗЗД.

Изменението и развалянето на договора застрахователят може да упражни едностранно извънсъдебно чрез регресен иск и чрез възражение. Последното обаче следва да е изрично. То не може да се подразбира от общото оспорване на предявения срещу застрахователя иск.

III. По имуществените застраховки

Точка №6

6. В съдебната практика все още липсва единство по въпроса за обема на вредите, които подлежат на обезщетяване при имуществените застраховки от страна на застрахователя. Различия в съдебната практика възникват от различно ползваните от чл. 338 ЗЗД и сл. и от ЗЗИ термини за определяне на вида на вредите и техния обем.

а) В областта на гражданските застрахователни правоотношения – договорните и задължителни имотни застраховки, понятието „вреди“, употребено от ЗЗД, и понятието „щети“, употребено от ЗЗИ, имат еднакво съдържание и значение.

Член 339 ЗЗД обвързва застрахователя да плати обезщетение в размер, който е необходим да замести имотната загуба на застрахования, каквато е понесъл към момента на настъпването на застрахователното събитие. ЗЗИ от своя страна има същата цел. Затова при всички имотни застраховки, включително и при застраховката на моторни превозни средства „каско“, се дължи обезщетение само до размера, необходим за отстраняване на повредите, които са настъпили от застрахователното събитие, но не повече от размера на застрахователната стойност на унищожената или повредена вещ. При задължителните имотни застраховки застрахователната стойност е определена от ЗЗИ, а при доброволните – от договора.

При имотните застраховки – задължителни и доброволни, понятието „вреди“, както и понятието „щети“ не обхващат пропуснатите ползи и неимуществените вреди. Определянето на обезщетенията по тези застраховки се съобразява само със състоянието на имуществото. Затова от размера на обезщетенията трябва да се изключва стойността, съответстваща на изхабяването на застрахованото имущество.

б) При задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ – чл. 12 ЗЗИ, застрахователят отговаря за „щети и повреди“, нанесени на трети лица и вещи извън моторното превозно средство и моторната селскостопанска машина, до размера, установен от Министерския съвет.

При тази имуществена застраховка застрахователното събитие е непозволено увреждане. С чл. 3, ал. 6 на 25-то ПМС от 4.IV.1977 г. за усъвършенстване на застрахователната дейност е определено, че ДЗИ и „Булстрад – АД“ обезщетяват в рамките на гражданската отговорност по българското гражданско право всички причинени на трети лица щети, за които отговаря водачът или собственикът на моторното превозно средство. Според българското законодателство за вредите, настъпили от лично виновно действие – чл. 45 ЗЗД, или от „каквито и да са вещи“ – чл. 50 ЗЗД, се дължи пълно обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането – чл. 51, ал. 1 ЗЗД. Затова при задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ по чл. 12 ЗЗИ в размера на дължимото от застрахователя обезщетение събирателно се включват и всички пропуснати ползи. Последните обхващат както обезщетенията за обезценката на повредените от застрахования водач на моторното превозно средство вещи, така и вредите, настъпили от неизползването на повредените, непоправими вещи за срока, в който обикновено повредите им са могли да бъдат отстранени. За вложените нови части и материали при отстраняването на повредите по тази застраховка не се взема предвид изхабяването и то не се намалява от стойността на обезщетението, макар повредената вещ да е имала по време на настъпването на събитието известна амортизация.

Чрез задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ по чл. 12 ЗЗИ се обезщетяват и всички понесени неимуществени вреди от лицата, които имат право да получават обезщетения за тях. Обезщетението се определя по справедливост – чл. 52 ЗЗД.

Точка №7

7. Задължителните имотни застраховки по ЗЗИ не изключват възможността да бъдат сключени и доброволни (договорни) застраховки. Те обикновено обхващат надзастрахователната стойност на подлежащите на задължителна застраховка имущества, определена от чл. 11 ЗЗИ и сл.

Задължителната застраховка на имуществата има обществена оправданост. Доброволната има за цел да обезпечи получаването на обезщетение при настъпването на застрахователно събитие съобразно стойността на обекта към този момент, а когато се касае до имущества на организации – според възстановителната им стойност – чл. 339 ЗЗД.

Задълженията си по застрахователните договори застрахователят изпълнява от и за сметка на един и същи източник – единния за страната застрахователен фонд. Затова в случаите, при които доброволната застраховка има за обект цялата стойност на имота или неговата възстановителна стойност, застрахователят следва да изплаща само разликата между обезщетението по задължителната застраховка според стойността на имота към момента на настъпването на събитието, когато то е лична собственост, и до възстановителната му стойност в договорната застраховка, ако принадлежи на някоя организация. Следователно в случаите на комбинирано действие на доброволна и задължителна имотна застраховка застрахователят не дължи две обезщетения, а ще подлежи на изплащане обезщетението по по-благоприятната от двете.

Точка №8

8. Обезщетенията, дължими от застрахователя на основание имотните имуществени застраховки, са негово основно задължение. Такова е задължението му и при застраховката „Гражданска отговорност“. При тях платимите суми за настъпването на застрахователното събитие имат обезщетителен характер, тъй като са предназначени да бъдат поправени вреди, настъпили при унищожението или повредата на застрахованите обекти или на тези други обекти, които са били повредени или унищожени от застрахования.

С оглед на естеството на застрахователното обезщетение застрахователят ще има основание да търси от прекия причинител на вредите само разликата над получените обезщетения от застрахователя в случаите, при които е останал напълно обезщетен чрез застраховката. Този извод произтича по аргумент от чл. 344, ал. 1 ЗЗД и чл. 344, ал. 3 ЗЗД.

Застрахованият, чието имущество е унищожено или повредено, може и да не поиска обезщетяване от застрахователя, а да насочи иск срещу причинителя на вредите или срещу отговарящите за неговото поведение лица. Всички тези лица са трети за застрахователното правоотношение. Затова те не могат да се позовават на същото, нито на възможността застрахованият да получи обезщетение по имуществената застраховка, на която е титуляр или от която иска да бъде удовлетворен. Законът не е предвидил да могат да се ползват от него и тези, които не са страни по застрахователното правоотношение (чл. 21, ал. 1 ЗЗД), освен когато напълно или частично причинените вреди са били поправени. Такова е положението и в случаите, при които причинителят на увреждането или отговарящите с обезпечителната отговорност лица пред пострадалия са самите застраховани със застраховката „Гражданска отговорност“.

Точка №9

9. Застраховката „Гражданска отговорност“ – задължителна – чл. 12 ЗЗИ, и доброволна – чл. 349 ЗЗД, е имуществена. Чрез нея се дава обезпечение на имуществото на застрахованите лица за и срещу вземанията, които третите увредени лица могат да реализират за сметка на техните имущества.

Задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ е отнесена до лицата, на които е дадено застрахователно обезпечение, и същевременно – до естеството на вредите, които подлежат на обезщетение.

Доброволна застраховка „Гражданска отговорност“ е с неограничен обхват на лицата, които могат да бъдат застраховани чрез нея, а така също и относно естеството и вида на вредите, които подлежат на обезщетяване чрез застраховка. Обезщетяването на вредите с нея обаче е ограничено до размера на застрахованата сума (отговорност).
Отговорността на застрахователя е функционална. Обусловена е от основанията за отговорността на самия застрахован. Затова в случаите, при които той не следва да отговаря пред пострадалия – например при непреодолима сила (форсмажор), – не дължи обезщетение и застрахователят. Освен това последният може да възразява, че увреждането е било съпричинено и от самия пострадал, за да бъде приложен чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Точка №10

10. При застрахователните правоотношения, които засягат моторните превозни средства – имотни („каско“) и „Гражданска отговорност“, съществено значение в някои случаи придобива обстоятелството доколко лицето, управляващо моторното превозно средство в момента на застрахователното събитие, е притежавало и качеството на правоспособен водач.

Дали лицето, което управлява моторното превозно средство, е притежавало качеството на водач, не подлежи на определяне само от факта, че непосредствено е управлявало съответното моторно превозно средство. Качеството на водач трябва да е в съответствие с признатата му правоспособност по установения от закона ред за водач на моторно превозно средство от определен вид, клас или категория. Само при това положение водачът е застраховано лице със задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. При тази застраховка застрахователната закрила на водачите за причинените от тях вреди е дадена само доколкото те са настъпили при непосредственото управляване на моторното превозно средство.

Качеството на водача има също така значение и в случаите, когато по време на управлението на моторното превозно средство са причинени вреди на същото от лице, което не е негов собственик. Ако причинителят на вредите е лице от домакинството на собственика – чл. 344, ал. 2 ЗЗД, не е извършил умишлено увреждането, а то е настъпило при управлението му и има правоспособност на водач, то няма да отговаря и при регресен иск, който е предявен срещу него. Въз основа на разпоредбата на закона при такъв случай, макар той да е трето лице за застрахователното правоотношение, може да се ползва от него.

Съществено значение в определени случаи придобива и обстоятелството доколко водачът на съответното моторно превозно средство е бил и упълномощен да го управлява. За упълномощяването не е необходима форма. То може да бъде извършено и устно от собственика или от длъжностното лице на съответна организация, оправомощено да упълномощава. Налице е редовно упълномощаване и в случаите, при които собственикът или оправомощеното да упълномощава лице са пътували с водача.
Действията по управлението могат да бъдат потвърдени и след като е настъпило застрахователното събитие.

Точка №11

11. В съдебната практика няма единство при разрешаването на споровете по предявявани искове от третите ненаименувани, ползващи се от застраховката „Гражданска отговорност“ увредени лица срещу прекия причинител на увреждането – водача на моторното превозно средство, както и срещу отговарящите с обезпечителна отговорност и застрахователя.

Основанията на отговорностите на посочените лица са различни. Застрахователят отговаря на основание застрахователно правоотношение; прекият причинител и обезпечително отговарящите за поведението му субекти – на основание деликт. Законът не е предвидил солидарна отговорност на застрахователя с последните.
Липсата на общност или солидарност в задълженията им към увредените и различието на основанията не допускат обикновено субективно пасивно съединение на искове за обща отговорност, тъй като не са налице условията на чл. 171 ГПК /отм./. Увредените лица могат да искат удовлетворение срещу тях разделно, в отделни искови производства. Когато всички те са конституирани като ответници, поради липсата на основание за обща или солидарна отговорност ищецът трябва да бъде известен от съда да определи срещу кой или кои от ответниците и на кое основание ще поддържа предявените искове. При избор, че поддържа основанието срещу застрахователя, като ответници следва да бъдат заличени прекият причинител на непозволеното увреждане и обезпечително отговарящият за поведението му субект. Или обратното. Ако поддържа основанието срещу последните – трябва да бъде заличен като страна застрахователят. Необходимостта за това произтича от положението да не се създава сила на присъдено нещо с отхвърлителната част на решението по отношение на ответници, срещу които исковете не се уважават само защото са били уважени искове по отношение на друга пасивна страна.

Увреденото лице обаче може да предяви искове при субективно пасивно, но евентуално съединение срещу застрахователя или срещу прекия причинител на непозволеното увреждане и обезпечително отговарящия за поведението му субект за тяхното солидарно осъждане. В такъв случай според предпочитанието на ищеца ще подлежи на уважаване искът или исковете само по отношение на избрания за осъждане ответник или ответници, ако са основателни, а по отношение на другите пасивни другари няма да се породи сила на присъдено нещо. Исковете по отношение на тях няма да подлежат на разглеждане, освен ако тези срещу предпочетения първи евентуален ответник или ответници бъдат отхвърлени като неоснователни или се окажат недопустими.

IV. Застраховка срещу злополука

Точка №12

12. С т. 6 ППУЗЗПП е предвидено изрично, че настъпва прекратяване на застраховката не само при слизането, но и при качването в движение на съответното превозно средство, освен ако качването в движение се извършва от персонала при изпълнение на служебните му задължения.

Прекратяването на застраховката на пътниците при качването и слизането в движение от съответните превозни средства ще се счита настъпило обаче само когато обстоятелствата за качването или слизането в движение са създадени по тяхна инициатива и са предприети в нарушение на правилата за движение на съответните превозни средства. Ако качването или слизането в движение не се дължи на вина на пътника, а на форсмажорни обстоятелства, не настъпва прекратително действие на застраховката.

Точка №13

13. УЗЗПП създава застрахователно правоотношение по задължителна застраховка срещу злополука.

Същността на всяка застраховка срещу злополука – доброволна и задължителна, е да даде застрахователно обезпечение при накърнение само на лични блага (ценности), непосредствено свързани с живота и здравето. В указа ограничително са посочени лицата, на които е дадено това обезпечение, както и основанията и условията, при които се дава то. При телесните увреждания например обезщетенията подлежат на изплащане от застрахователя само ако е настъпила трайна – пълна или частична – загуба на обща трудоспособност и ако това е станало не по-рано от три месеца и не по-късно от една година от датата на злополуката (застрахователно събитие) – чл. 15 ППУЗЗПП .

Сумите, които застрахованите лица получават по застраховката срещу злополука на основание УЗЗПП, обезщетяват само имуществените и неимуществените вреди, които са пряко свързани с увреждането на здравето, обусловило трайна – пълна или частична – загуба на трудоспособност, а когато злополуката е смъртна, сумите се получават от правоимащите наследници на загиналите заради отнемането на живота на застрахованите лица. Съответните превозни организации се освобождават на основание чл. 7 УЗЗПП да обезщетяват само тези вреди, тъй като въз основа на застраховката увредените се считат обезщетени за тях с изплатената или подлежаща на изплащане застрахователна сума.

Във всички останали случаи, когато злополуката не е смъртна и телесните увреждания не са обусловили обща трайна – пълна или частична- загуба на трудоспособност, превозните организации не са освободени от отговорността въз основа на задължителната застраховка. Те ще дължат обезщетения за увреждания на здравето, които не обуславят трайна инвалидност, за онези инвалидизирания, които са настъпили след едногодишния срок от застрахователното събитие, за унищожението или повредите на имуществото, дрехи и др., ако те са в пряка причинна връзка със злополуката.

V. Давност и регрес

Точка №14

14. Съгласно чл. 357 ЗЗД правата по договора за застраховка се погасяват с изтичането на три години от настъпването на застрахователното събитие. За погасителната давност на исковете срещу застрахователя е без значение датата, на която правоимащият е бил обезщетен от застрахованото лице.

Но тригодишният давностен срок засяга само правото на иск и доколкото той се основава на застрахователното правоотношение. Този срок и началният момент, от който започва да тече погасителният давностен срок, не се отнасят до регресните суброгационни искове, които застрахователят може да предявява. Защото основанието на последните не е застрахователното правоотношение, а фактът на изплащането на сумите на правоимащите лица по силата на застраховката и даденото от закона право на регрес.

За регресните искове важи общата давност по чл. 110 ЗЗД и сл., а течението й започва от момента на изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите лица.

Точка №15

15. Законът е предоставил в определени случаи на застрахователя правната възможност да встъпи в правата на удовлетворените чрез застрахователните обезщетения лица спрямо онези, които са ги увредили.

Суброгацията в правата на увредените лица се осъществява обикновено чрез регресни искове на основание чл. 344 ЗЗД и чл. 349, ал. 4 ЗЗД и чл. 30 ЗЗИ.
Поначало регресните искове на застрахователя намират приложение само при имуществените застраховки и имуществените застрахователни правоотношения. Те са предоставени, за да се реализира отговорността на третите лица, причинили унищожение или повреда на имущество (вещи), което е било застраховано, независимо дали застраховката е доброволна или задължителна. Отклонение от този принцип предвижда чл. 344, ал. 2 ЗЗД. Според тази разпоредба липсва основание за регресен иск, ако унищожението или повредата са причинени с непредпазливо деяние от лице, което принадлежи към домакинството на застрахования и е негов роднина. Роднинството може да е по права линия, съребрена линия, а и по сватовство. Изключения за липсата на основание да се иска връщането на платените обезщетения имат приложение и при застраховката „каско“ (вж. т. 10).

При упражняването на регресните искове застрахователят е ограничен в рамките на правата и възможностите, които е имало и с които разполага самото застраховано лице срещу причинителя на вредите. Затова в случаите, при които причинителят на вредите следва да отговаря пред застрахования в ограничени размери (чл. 95*(5) и чл. 29 ЗФК), застрахователят не може да претендира отговорност за пълния размер на обезщетението, което той е заплатил на застрахования. Няма да има основание изобщо да претендира отговорност, когато са налице основанията на чл. 100 КТ.
Срещу застрахователя е допустимо третите лица да правят всички възражения, които са могли и може да правят на застрахования. По своето съдържание тези възражения могат да са изключващи отговорността, защото например повредата или унищожението са настъпили само в резултат на поведението и вината на застрахованото лице, или пък ограничаващи размера на същата заради съпричиняване на увреждането и от негова страна, за да намерят приложение чл. 51, ал. 2 ЗЗД и чл. 83 ЗЗД.

Суброгацията на застрахователя включва и възможността той да предявява искове за реализиране на отговорността по чл. 47 ЗЗДчл. 49 ЗЗД, когато са налице основания за нея.

Застрахователят има право на регресен иск срещу застрахования със застраховката „Гражданска отговорност“ само когато последният умишлено е увредил третото лице и неговите вещи. При задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на водачите на моторни превозни средства – чл. 12 ЗЗИ, застрахователят има основание да предявява регресни искове срещу тях и в случаите, когато вредите са били причинени при управляването на моторното превозно средство в момента на застрахователното събитие след консумация на алкохол или друго опиятно средство, дали отражение върху годността на водача за управляването на моторното превозно средство. Поради нормативната забрана да се управлява такова по време на алкохолно или опиятно въздействие, следва да се счита в такъв случай, че застрахованото лице – водач, е създало виновно повишен риск за застрахователя.

Застрахователят няма основание да предявява регресни искове при личните застраховки, включително груповите (поименни и безименни), в случаите на непредпазливо причиняване на унищожение и повреди на застрахованото имущество от застрахованото лице – извън поменатите изключения, както и в случаите, при които уврежданията са настъпили от вещи и отговорността пред увредените лица произтича от чл. 50 ЗЗД. Няма основание за регресен иск и в случаите, когато изплащането на застрахователното обезщетение се дължи на поведение на длъжностно лице от числения състав на юридическото лице, което е застраховано, включително и ако това длъжностно лице е работник или служител в негови клонове и поделения. Във всичките тези случаи изплащането на обезщетенията е за сметка на поетия и носен от застрахователя риск.


Свързани съдебни актове

Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г.
Докладчик: съдия Ваня Алексиева
По въпроси, свързани със застрахователни правоотношения, по които е налице противоречива съдебна практика.
Решение № 28 от 10.09.2012 г. по т. д. № 650/2010 г.
Докладчик: съдия Мария Славчева
Само при условията на евентуалност ли могат да бъдат упражнени прякото право срещу застрахователя и правото на деликтно обезщетение?
Решение № 185 от 05.03.2014 г. по търг. д. № 350/2012 г.
Докладчик: съдия Емил Марков
Дали прилагането на нормата на чл. 211, т. 2 КЗ /отм./ е обусловено от доказване на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение на застрахования, обявено за „значително” за интереса на застрахователя по условията на договора за застраховка, от една страна, и настъпване на събитието – от друга? Кои точно са факторите, които дават израз на критерия „значително”, употребен от законодателя в цитираната норма?
Определение № 189 от 17.04.2019 г. по т. д. № 2835/2018 г.
Докладчик: съдия Мадлена Желева
За погасителната давност за упражняване на правото на Гаранционния фонд да встъпи в правата на увреденото лице срещу застрахователя на „Гражданската отговорност“ на причинителя на вредата след заплащането на обезщетението по чл. 288 КЗ /отм./, аналогично на суброгационното право на застрахователя, и за началния момент, от който тече давностният срок.
Определение № 529 от 31.07.2019 г. по т. д. № 2273/2018 г.
Докладчик: съдия Костадинка Недкова
Намира ли приложение разпоредбата на чл. 380, ал. 3 КЗ при дължимо застрахователно обезщетение по чл. 432 КЗ в хипотеза на оспорване от застрахователя изцяло на основателността на предявения от увреденото лице пряк иск до приключване на въззивното производство при представяне от ищеца във въззивната инстанция на данните за банковата му сметка, по която да се извърши плащането на обезщетението?
Решение №127/18.10.2019 по дело №2835/2018
Докладчик: съдия Анжелина Христова
За погасителната давност за упражняване на правото на Гаранционния фонд да встъпи в правата на увреденото лице срещу застрахователя на „Гражданската отговорност“ на причинителя на вредата след заплащането на обезщетението по чл. 288 КЗ /отм./, аналогично на суброгационното право на застрахователя, и за началния момент, от който тече давностният срок.

Цитирани норми