Анотация
За допълване на т. 2 от раздел III от Постановление № 4/61 г. на пленума относно кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт.
Допълва т. 2 на раздел III от постановление № 4/61 г. на Пленума на Върховния съд с ал. II в следния смисъл: Имат право на обезщетение за неимуществени вреди и отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала.
В чл. 45 и сл. ЗЗД не е определен кръгът на лицата, които имат право на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди при смърт на пострадалия. Пленумът на Върховния съд с постановление № 4/61 г. определи, че имат право на обезщетение за имуществени вреди близките на пострадалия, които са понесли такива вреди – деца, съпруг, родител, братя и сестри и други близки, които поради нетрудоспособност действително са били издържани или имат право на издръжка по закон от пострадалия. От това се вижда, че кръгът на тези лица е определен съобразно два критерия: 1) това са лица, които по закон имат право на издръжка от пострадалия, и 2) лицата, които като нетрудоспособни са били издържани от пострадалия, макар по закон да нямат право на издръжка от него.
В тази група влиза и взетото за отглеждане, но още неосиновено дете, както това е посочено в мотивите към постановлението.
Постановлението определя кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди, като се ръководи от изискването за справедливост. Съгласно с това определение право на такова обезщетение имат „…най-близките роднини, като низходящите, възходящите и съпругът“. Очевидно е, че кръгът на тези лица е определен с оглед родството им с пострадалия. Според установената практика на съдилищата се приема, че това изброяване е изчерпателно, поради което на други лица, макар да са преживели страдания във връзка със смъртта на свои близки, последвала от непозволено увреждане, не е присъждано обезщетение за неимуществени вреди.
В практиката обаче има случаи, при които между пострадалия при непозволено увреждане (починал от това) и други лица са съществували отношения, които са сходни с отношенията между роднините, както вече бяха посочени. Така например взетото за отглеждане и за осиновяване от починалия, но неосиновено дете е в отношения с починалия, аналогични на осиновеното. Между отглежданото дете и лицето, което го отглежда, съществуват отношения на привързаност един към друг, те съставляват една семейна общност, отглежданото дете е получавало издръжка от отглеждащия го. Последният се е грижил за възпитанието му и т.н. Такова дете, взето за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено, би могло според т. 1 на постановлението да иска да му се присъди обезщетение за имуществени вреди, последвали от смъртта на отглеждащия го, но не може да претендира обезщетение и за неимуществени вреди, за да се репарират причинените му вреди от неимуществен характер, последвали от смъртта на отглеждащия го, макар взаимната привързаност, обич и чувства между детето и отгледалия го да са сходни с тези, създадени между родител и дете. Очевидно е, че при смърт на едно от тези лица другото понася вреди от неимуществен характер. Поради това следва и при тези случаи всяко от тези лица да има основание да иска обезщетение за неимуществени вреди.
Срещат се също така случаи, при които съществува съжителство между две лица от различен пол на съпружески начала и преди оформяването му в брак настъпи смъртта на едното лице вследствие на непозволено увреждане. В този случай, ако би бил налице брак, преживелият би могъл да предяви иск за обезщетение за неимуществени вреди. Не са редки случаите, при които от такова съжителство са родени деца. Те могат да предявят иск за обезщетение за неимуществени вреди, които понасят при смърт на единия родител, последвала от непозволено увреждане, но другият родител не би могъл да предяви такъв иск, макар да е очевидно, че той понася вреди от неимуществен характер при смъртта на родител на детето в еднаква степен, както ако би бил в брак. В практиката се срещат случаи, когато такова нескрепено с редовен брак съжителство е дълготрайно, от което са родени едно, две или повече деца. Преживелият при фактическо съжителство не ще може да предяви иск за обезщетение за неимуществени вреди, макар при посочената хипотеза да понася такива вреди.
В съдебната практика има отклонения от становището на Пленума на Върховния съд. Освен това, понеже кръгът на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди при непозволено увреждане на близкия, посочени в т. 2 на раздел III на постановление № 4/61 г., се определя по справедливост, Пленумът на Върховния съд намира, че и в тези случаи, когато между пострадалия при непозволено увреждане и други лица извън кръга на тези по т. 2 са се създали отношения, напълно сродни с тези, посочени в постановлението, е справедливо да се присъжда обезщетение за вредите от неимуществен характер, които им са причинени със смъртта, последвала от непозволено увреждане на близкия им. Естествено в тази група трябва да бъдат включени отглежданите и неосиновени деца, когато това отглеждане е било трайно и е създало връзка и чувства между пострадалия и ищеца, каквито са отношенията между родител и дете, както и когато пострадалият и преживелият го са били във фактическа семейна съпружеска връзка, която е била продължителна и трайна, от която може да има и деца. Разбира се, тази връзка не трябва да е установена като резултат на престъпление (двубрачие) и против правилата на морала.
С оглед на тези съображения Върховният съд намира, че трябва да се допълни постановление № 4/61 г., раздел III, т. 2 в посочения смисъл.
Въз основа на изложеното Пленумът на Върховния съд
ПОСТАНОВИ:
Допълва т. 2 на раздел III от постановление № 4/61 г. на Пленума на Върховния съд с ал. II в следния смисъл:
Имат право на обезщетение за неимуществени вреди и отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала.
Свързани съдебни актове
Постановление № 4/61 от 25.05.1961 г. Докладчик: Върховен съд на РБ За обобщаване на практиката по някои въпроси във връзка с отговорността за непозволено увреждане.Постановление № 2/84 от 30.11.1984 г. Докладчик: съдия Борис Балабанов При смърт на пострадалия поради непозволено увреждане не се дължи обезщетение за неимуществени вреди на други лица извън кръга на тези, посочени в постановления № 4/61 г. и №: 5/69 г. на Пленума на Върховния съд.
Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. Докладчик: съдия Веска Райчева Кои лица са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък?
Решение № 115 от 15.11.2018 г. по гр. д. № 4455/2017 г. Докладчик: съдия Светла Димитрова Относно определяне на кръга на лицата, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 200, ал. 1 КТ от причинена смърт на техен близък при трудова злополука.
Определение № 641 от 14.11.2018 г. по т. д. № 3166/2017 г. Докладчик: съдия Ваня Алексиева Относно приложението на чл. 52 ЗЗД и установения с него принцип на справедливост при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, вкл. и с оглед обществено икономическите условия в страната към датата на настъпване на пътно- транспортното произшествие.
Решение № 206 от 26.03.2019 г. по гр. д. № 4762/2017 г. Докладчик: съдия Геника Михайлова Допуска ли обективното ни материално право националният съд да присъди обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане на правото на добро име, свобода на личния живот и на свобода на религията, а и от нарушаване на забраната за дискриминация, основана на религия, в полза на: 1) религиозна институция, регистрирана в Република България; 2) представител на религиозната институция в това му качество и 3) последовател на вероизповеданието на институцията, който при извършване на деликта не е посочен лично като носител на засегнатото неимуществено право?
Решение №124/28.10.2019 по дело №1427/2017 Докладчик: съдия Галина Иванова Относно кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт когато лицата не са били припознати от починалия.
