Постановление № 3/86 от 17.06.1986 г.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Oграничителното действие на разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗНО отнася ли се и до случаите, когато наемният договор с наемателя на ведомствено жилище е прекратен по чл. 29, б. л КТ?

Отговор

Oграничителното действие на разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗНО в редакцията му от 1977 г. не обхваща и случаите на прекратяване на трудовия договор по чл. 29, б. л КТ.


В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

История на спора

Председателят на Върховния съд е направил предложение за издаване тълкувателно постановление по въпроса: ограничителното действие на разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗНО отнася ли се и до случаите, когато наемният договор с наемателя на ведомствено жилище е прекратен по чл. 29, б. л КТ. Ако се приеме, че не се отнася, да се отмени тълкувателно решение № 110а от 11.II.1983 г. по гр. д. № 72/82 г. на ОСГК на Върховния съд.

Мотиви

С тълкувателно решение № 110а от 11.II.1983 г. по гр. д. № 72/82 г. на ОСГК на Върховния съд е прието, че при прекратяване на наемните отношения по чл. 36, т. 7 ЗНО, когато трудовият договор с наемателя на ведомствено жилище е прекратен по чл. 29, б. л КТ, на същия не следва да се предоставя друго държавно жилище съобразно с наеманото.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Общото събрание на гражданската колегия е приело, че чл. 38, ал. 2 ЗНО има предвид прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие на страните и че това се отнася както до прекратяване на трудовия договор по чл. 29, б. а КТ, така и по чл. 29, б. л КТ, защото основанието за прекратяване на трудовия договор е едно – взаимното съгласие на работника и администрацията на предприятието, в което работи.
Това разбиране, залегнало в тълкувателното решение на ОСГК на Върховния съд, е неправилно и противоречи на съображенията на Законодателната комисия по Закона за изменение и допълнение на Закона за наемните отношения (ДВ, бр. 33/77 г.), където е прието, че „ограничителното действие на разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗНО не се отнася до хипотезата, предвидена в чл. 29, б. л КТ и чл. 31, б. е КТ.
От съдържанието на двата текста – това на чл. 29, б. а КТ и чл. 29, б. л КТ, се вижда, че се касае до два различни фактически състава с различно правно основание. Основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 29, б. а КТ е взаимното съгласие на страните за прекратяване на трудовия договор. То може да стане винаги, когато се постигне съгласие.

При прекратяване на трудовия договор по чл. 29, б. л КТ положението е различно. Тук е необходимо освен постигането на взаимно съгласие между работника или служителя и предприятието, в което работи, и между работника или служителя и предприятието, в което отива на работа, и такова съгласие между двете предприятия. Последното е предпоставка за прекратяването на трудовия договор и е продиктувано от някакъв обществен интерес, а не само от желанието на работника или служителя.
Ето защо на поставения в предложението на председателя на Върховния съд въпрос следва да се отговори, че ограничителното действие на разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗНО в редакцията му от 1977 г. не обхваща и случаите на прекратяване на трудовия договор по чл. 29, б. л КТ.

Това съответства и на основната идея, залегнала в разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗНО, че не следва да се сочи жилище съобразно с наеманото от работника или служителя само тогава, когато трудовият договор се прекратява по негова вина или по негова инициатива.

Диспозитив

По изложените съображения Пленумът намира, че следва да се отмени тълкувателно решение № 110 от 11.II.1983 г. по гр. д. № 78/82 г. на ОСГК на Върховния съд, където е прието обратното.

Затова и на основание чл. 58, ал. 1 ЗУС, Пленумът на Върховния съд на НРБ

П О С Т А Н О В И:

При прекратяване на наемните отношения по чл. 36, т. 7 ЗНО, когато трудовият договор с наемателя на ведомственото жилище е прекратен по чл. 29, б. л КТ, на наемателя следва да се предостави друго държавно жилище съобразно наеманото. Отменява тълкувателно решение N: 110а от 11.II.1983 г. по гр. д. N: 78/82 г. на ОСГК на Върховния съд.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми