Постановление № 17/63 от 18.11.1963 г.

0 Shares

Анотация

Въпроси

Относно някои въпроси по приложението на закона при отговорност за непозволено увреждане.


Пленумът на Върховния съд на основание чл. 18 ЗСУ

П О С Т А Н О В И:

Точка №1

1. Пострадалият при трудова злополука няма право на обезщетение по чл. 45 ЗЗД, когато вредите са настъпили изключително в резултат на неговото поведение, тъй като в случая няма непозволено увреждане. В този случай пострадалият има право само на пенсия за инвалидност поради трудова злополука.

Точка №2

2. Някои съдилища допускат смесване на отговорността при непозволено увреждане по чл. 49 ЗЗД и чл. 50 ЗЗД. В този случай следва да се има предвид, че ако вредите са резултат на виновното поведение на дееца и са настъпили при или по повод на изпълнение на възложената работа, отговорността за този, който е възложил работата, пред увредения е по чл. 49 ЗЗД. Ако вредите са резултат на вещта, с която си служи деецът, без за тяхното настъпване да е допринесъл самия той, тогава отговорността за този, който е възложил работата, е по чл. 50 ЗЗД, с изключение на случаите на непреодолима сила, когато въобще не възниква отговорност за непозволено увреждане.

Възможни са и случаи, когато вредите настъпват в резултат както от вещта, така и от виновното поведение на дадено лице. Тогава вече отговорността на този, който е възложил работата и същевременно е собственик на вредоносната вещ или когато тя се намира под негов надзор, се основава едновременно на чл. 49 ЗЗД и чл. 50 ЗЗД.

Разграничението на отговорността по чл. 49 ЗЗД и чл. 50 ЗЗД се налага не само за точното приложение на закона, но и във връзка с упражняването на иска по чл. 54 ЗЗД, който е възможен само при отговорност по чл. 49 ЗЗД.

Точка №3

3. За съдилищата съществува трудност при разрешаването на въпроса за отговорността за непозволено увреждане, когато по договор между две предприятия едното е възложило на другото определена работа, при извършването на която настъпват вреди. За правилното разрешение на въпроса е от значение да се изясни същността на сключения договор. Ако съгласно договора едното предприятие дължи на другото извършването на определена работа със свои работници, при негов контрол и организация на работа, отговорността за вредите от непозволено увреждане е в тежест на това предприятие. В този случай е без значение, че се извършва работа на първото предприятие. Ако обаче организацията на работата, ръководството и контролът й принадлежат на предприятието, чиято работа се извършва от работници на друго предприятие, отговорността за непозволено увреждане е на предприятието, чиято работа се извършва.

Точка №4

4. Нееднакво разрешение намира и въпросът за отговорността по чл. 49 ЗЗД, във връзка с чл. 45 ЗЗД и чл. 53 ЗЗД, когато работник на едно предприятие причини вреди на това предприятие заедно с работник на друго предприятие. Поставя се въпросът може ли първото предприятие да търси целия размер на вредите от второто предприятие или трябва да се приспадне частта, която по реда на чл. 127 ЗЗД се следва на неговия работник, за който той отговаря по реда на чл. 49 ЗЗД.

В тези случаи следва да се приеме, че предприятието, чийто работник е съпричинител на вредите, може да прави възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД пред ищцовото предприятие за намаляване размера на обезщетението съобразно вината на работника на ощетеното предприятие, допринесло с поведението си за настъпване на вредоносния резултат. Тогава отговорността за вредите следва да се разпредели между двете предприятия съобразно степента на вината на техните работници. Това е така, защото правото на пострадалото предприятие да търси онази част от вредите, които съответстват на степента на вината на неговия работник, се покрива с отговорността на самото предприятие по чл. 49 ЗЗД за дейността на този работник.

Точка №5

5. Съдилищата допускат грешка при регресия иск по чл. 54 ЗЗД, като в някои случаи приемат, че когато съпричинителите на вредоносния резултат са няколко, тяхната отговорност по регресивния иск е също солидарна. Това разбиране е неправилно.

Според чл. 121 ЗЗД солидарността не се предполага. Съгласно чл. 53 ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. Тази тяхна солидарна отговорност обаче е пред увреденото лице. Този, който е платил на основание чл. 49 ЗЗД, не става с това пострадал по смисъла на чл. 53 ЗЗД, поради което и задължението на причинителите на вредите, за които той е платил, не става солидарно. От това следва, че този, който е заплатил вредите на основание чл. 49 ЗЗД, може да търси от всеки причинител само припадащата му се част съобразно степента на съпричиняването.

Точка №6

6. Неправилно също в някои случаи съдилищата смесват ограничената отговорност на работници и служители с отговорността за непозволено увреждане.

Когато работник или служител при изпълнение на възложената му работа причини вреди на трето лице, което е договаряло с предприятието за изпълнението на тази работа, това лице има право да търси по силата на договора обезщетението от предприятието за причинените му вреди. Работникът, причинил вредите, отговаря по чл. 95 КТ 1986 /отм./ пред предприятието, но не и пред увреденото лице. В случая договорната отговорност на предприятието изключва отговорността по чл. 45 ЗЗД и сл.

Ако обаче вредите са резултат на извършено престъпление от работника или служителя, макар и при изпълнение на възложената работа, отговорността по чл. 45 ЗЗД не се изключва.

В случай че вредите са причинени от трето лице, което няма никакво отношение с предприятието, където работи работникът, тогава отговорността е по чл. 45 ЗЗД, макар веднага да е причинена при изпълнение на възложената работа.

Точка №7

7. Пленумът счита, че трябва да обърне внимание на съдилищата при разглеждане на делата за отговорност за вреди от непозволено увреждане да прилагат правило чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В случая е от значение наличието на причинната връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина. Затова, когато малолетно дете или невменяемо лице допринесе за настъпването на резултата, съобразно с обстоятелствата на случая следва да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, независимо от това, че такова лице не може да действа виновно.

Точка №8

8. (Отм. с Постановление №4 от 1968 година)

Точка №9

9. Пленумът констатира, че гражданските съдилища неправилно разглеждат случаи на отговорност за вреди от непозволено увреждане, които сочат на извършено престъпление. В такива случаи следва делото да бъде спряно от гражданския съд на основание чл. 182, ал. 1, б. д ГПК /отм./ и да бъде изпратено на съответната прокуратура за разследване.


Свързани съдебни актове

Постановление № 4/68 от 23.12.1968 г. Докладчик: Върховен съд на РБ Обобщаване на практиката по определяне на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане
Решение № 42 от 15.05.2017 г. по гр. д. № 60102/2016 г. Докладчик: съдия Петя Хорозова За справедливия размер на обезщетението и отчитане на съпричиняването на вредите.
Определение №618 от 02.08.2018 г. по гр. д. № 756/2018 г. Докладчик: съдия Светла Димитрова Относно съдържанието на понятието „справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Решение № 18 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 60304/2016 г. Докладчик: съдия Димитър Димитров Как следа да се намали застрахователното обезщетение в хипотезата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и следва ли да се направи комплексна преценка като се вземе предвид как действието на увредения се отнася към увреждането и каква е степента, в която то обективна допринася за настъпването на вредата и при доказан съществен и преобладаващ принос на пострадалия за причиняване на противоправния резултат, следва ли обезщетението да бъде намалено в такава степен, че в негова тежест да останат по-голям процент от неблагоприятните последици; за това дали ответникът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване приноса на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат, а не този принос да се отчита от съда въз основа на предположения и за това какви са критериите за определяне на размера на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увредените лица?
Решение № 94 от 21.07.2011 г. по гр. д. № 537/2010 г. Докладчик: съдия Бойка Стоилова Относно приложението на чл. 50 ЗЗД.
Решение № 171 от 10.10.2013 г. по търг. д. № 629/2012 г. Докладчик: съдия Камелия Ефремова Относно предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди при принос на пострадалия.
Решение № 198 от 03.02.2017 г. по т. д. № 3252/2015 г. Докладчик: съдия Ваня Алексиева Относно начина на определяне конкретната степен на съпричиняване на вредата по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Тълкувателно решение № 54/1986 от 23.06.1986 г. по тълк. д. № 21/1986 г. Докладчик: съдия Господин Господинов Носи ли производителят отговорност за обезщетение на вреди от непозволено увреждане, произлезли от вещ, която чрез търговската организация е станала собственост на увредения, ако вредите са настъпили поради недостатъци на вещта (от нарушения в производството й или от естеството на материала, както и когато вложеният материал е некачествен или нестандартен) или такава отговорност се носи от предприятието-продавач?
Решение № 27 от 22.04.2019 г. по гр. д. № 1321/2018 г. Докладчик: съдия Албена Бонева При вътрешно противоречие на мотивите, съответно неразбираемост на същите, съдебният акт опорочен ли е, съответно какъв е порокът.

Цитирани норми