Класификация
- Вид съдебен акт: Постановления на пленума
- Колегия/Отделение: Пленум на Върховния съд
Анотация
Въпрос
По някои въпроси на неоснователното обогатяване.
Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си
ВХОД или да закупите абонамент
КУПЕТЕ СЕГА
Въпроси
Предвид на голямото значение на института на неоснователното обогатяване в системата на българското гражданско право и с оглед на някои неправилни тълкувания в отделни съдебни актове на нормите, които го уреждат, Пленумът намира за необходимо да издаде постановление по някои въпроси, свързани с приложението на чл. 55 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД.
Точка №1
1. При приложението на чл. 55 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД не винаги се прави разграничение на отделните фактически състави. Счита се, че се касае до един единствен иск за неоснователно обогатяване и за едно единствено основание. От текста на закона следва, че в чл. 55 ЗЗД са уредени три различни фактически състава, а чл. 59 ЗЗД има предвид отделен фактически състав. Необходимо е точно разграничение на различните уредени от закона случаи с оглед правилното им подвеждане под нормата на закона, с оглед на процесуалните изисквания за разпределение на тежестта за доказване и с оглед на различните правни последици (приложение на чл. 55, ал. 2 ЗЗД, чл. 59, ал. 2 ЗЗД, чл. 114 ЗЗД и т. н.).
Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е на лице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение.
Начална липса на основани е налице също така, когато след изпълнението на едно солидарно задължение в неговия пълен размер от едно от солидарно съзадължените лица същото задължение бъде изпълнено и от друг солидарен съдлъжник; при плащане на по-големи от нормираните цени за стоки, услуги или лихви; при плащане на задължение след неговото погасяване, освен в случаите на чл. 118 ЗЗД, и т. н.
Не се дължи връщане на даденото при начална липса на основание, само когато законът не допуска да се иска обратно даденото - чл. 82, ал. 1, изр. 1 КТ 1951/отм./, чл. 67 ЗИР, чл. 85, ал. 2 НПЗФК, чл. 23 ППЗП и др.
При втория фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД престацията се извършва с оглед на очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло да бъде осъществено. Текстът намира приложение при двустранните договори, ако ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.
Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.
или
Вижте абонаментните планове
Свързани съдебни актове
Препраща към
Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.
Цитирано в
За преценка за съответствието между обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум.
Приложимо ли е законовото правило на
чл. 266, ал. 1 ЗЗД по отношение на сключен под режима на Закона за лечебните заведения договор по чл. 95, ал. 1, т. 1 ЗЛЗ – за взаимодействие между лечебни заведения?
Трябва ли да се разграничат ясно уредените три фактическите състави в разпоредбата на
чл. 55 ЗЗД и да се посочи кой от тях е осъществен, с оглед правилното подвеждане на различните случаи под нормата на закона и различните правни последици, но и с оглед на процесуалните изисквания за разпределение на…
В обстоятелствената част на исковата молба, с която се предявява иск за връщане на полученото без основание, ищецът е длъжен да посочи единствено какво е дал на ответника и да заяви, че даденото е без основание. Изявлението, че даденото е без основание, може да бъде както твърдение на отрицателен факт,…
При сключен договор по реда на ЗОП от 2004 г. (отм.) за възлагане на определен вид дейности, когато изпълнителят по договора извърши същите дейности, но извън договорения обем, има ли право на обезщетение и съгласно кои правила?
Подлежи ли на доказване настъпването на имуществена вреда в хипотезата на
чл. 45 ЗЗД, съставляваща пропусната полза, както и нейният размер, или тя се предполага? За правната квалификация на иск за заплащане на обезщетение на собственика за това, че е лишен без основание от възможността да ползва собствената си вещ.
Неравноправна ли е по смисъла на чл.143 от ЗЗП клауза от
договор за кредит, съгласно която всички вреди от валутните промени и
валутният риск са в тежест само на потребителя и намират ли приложение за валутните разлики изключенията по чл.144, ал.3 от ЗЗП?
За задължението на въззивния съд да изгради собствени изводи по съществото на спора, като даде отговор в мотивите на акта си на всички доводи и възражения на страните, а не да извършва оценка на изводите на първоинстанционния съд. За задължението на въззивния съд при извършване на тълкуване на договор, предмет…
Допустимо ли е съдът само формално да изложи мотиви, без да направи адекватна преценка, в съвкупност, на установените по делото обстоятелства, при съобразяване на правилата на формалната логика и следва ли съдът да съобрази задължението си по
чл. 236, ал. 2 ГПК за основаване на решението си върху закона и…
Кой дължи заплащане на подобренията, извършени от владелец в чужд имот – лицето, което е било собственик на имота към момента на извършване на подобренията, или последващият купувач, придобил собствеността на
публична продан с постановление за възлагане по
чл. 496 ГПК, ако подобренията не са оценени в изпълнителното производство и…
Налице ли е връзка между обедняването и обогатяването като елемент от фактическия състав на неоснователното обогатяване по
чл. 59 ЗЗД в случаите, когато собственикът на поземлен имот е учредил на ответника право да изгради съоръжение в неговия имот?
Налице ли е връзка между обедняването и обогатяването като елемент от фактическия състав на неоснователното обогатяване по
чл. 59 ЗЗД в случаите, когато собственикът на поземлен имот е учредил на ответника право да изгради съоръжение в неговия имот?
Собственикът на терена не може да учреди ипотека върху свое право на строеж, тъй като не притежава такова. То по своята характеристика е ограничено вещно право, което тежи върху чужд имот –
чл. 63 ЗС. Собственикът на терена не може да учреди ипотека и върху правомощието да застрои имота си,…
Допустими ли са свидетелски показания за установяване нищожност на договор за продажба, като сключен с цел обезпечаване на задължение по договор за заем между същите страни?
С т.1 от ТР № 1/ 09.07.2019 г. по т.д. № 1/ 2017 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по
чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е недопустимо. В този смисъл е и разяснението в т.8 на ТР…
За задължението на въззивния съд да определи вярната правна квалификация на предявения иск. За съотношението между субсидиарността на иска по
чл. 59, ал. 1 ЗЗД и възможността с друг иск да бъдат защитени различни материални субективни права.
За задължението на въззивния съд да определи вярната правна квалификация на предявения иск. За съотношението между субсидиарността на иска по
чл. 59, ал. 1 ЗЗД и възможността с друг иск да бъдат защитени различни материални субективни права.
За иска /вземането/, който може да предяви подобрител на
недвижим имот, който няма качеството на владелец по смисъла на
чл. 68 ЗС.
За съотнасянето на сумите, представляващи обезщетение за пропусната полза за собственика на имот, съизмерима с добив, за различни периоди от време, към претендирана за последващ период парична сума представляваща самите добиви, ако е налице съвпадение на начина на определяне размера на същите.
Допустими ли са свидетелски показания за установяване нищожност на договор за продажба, като сключен с цел обезпечаване на задължение по договор за заем между същите страни?
При предявен иск по
чл. 55, ал. 1 ЗЗД, следва ли ответникът, чиято е доказателствената тежест в процеса да докаже изпълнението от своя страна на типичната и непосредствена цел, която се преследва със сключването на договора и извършването на плащането?
Внасянето на парична или имотна гаранция в определения от съда размер съгласно
чл. 180 ЗЗД и
чл. 181 ЗЗД достатъчно условие ли е да се допусне обезпечение на иска?
Цитирани норми и термини
