Постановление № 1 от 29.03.1965 г. по гр. д. №7/1964 г.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

За приложното поле на чл. 135 ЗЗД.

Отговор

Всеки кредитор, включително и този, който е носител на непарично вземане, може да си служи с отменителния иск по чл. 135 ЗЗД.


Върховният съд, Общо събрание на гражданската колегия, със застъпеното в решението становище е стеснил приложното поле на чл. 135 ЗЗД, без да има за това достатъчно основание в съдържанието на текста. С последния е предоставена на всеки кредитор, чиито интереси са застрашени от действията на длъжника, възможността да иска от съда при определени условия да бъдат обявени за недействителни увреждащите го сделки. Кръгът на кредиторите не е ограничен с оглед предмета на дължимата престация.

Върховният съд, Общо събрание на гражданската колегия, обаче е приел в своето решение, че логическото тълкуване на чл. 135 ЗЗД налага извода, че само кредитори с парични вземания могли да водят отменителния иск. Това се разбирало от съдържанието на чл. 133 ЗЗД, който също се намира в главата за обезпечение на вземанията и който осигурява на кредиторите право на общо обезпечение върху цялото имущество на длъжника. От такова общо обезпечение имали възможност да се възползуват само кредиторите с парични вземания, за удовлетворяването на които цялото имущество на длъжника може да стане обект на принудително изпълнение.

Това схващане е неправилно. С цялото имущество на длъжника е обезпечено не само изпълнението на паричните му задължения. Еднакво са обезпечени и непаричните вземания на кредиторите. Когато длъжникът не изпълни задължението си да даде или да извърши нещо, кредиторът има право да получи паричния сурогат на престацията от имуществото му. Щом като може да бъде обезпечено изпълнението по отношение сурогата на престацията, не е логично, а и няма законно основание да се приеме, че точното изпълнение на последната не може да бъде обезпечено с предвидените в закона средства.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Възможността кредиторите да се удовлетворяват от цялото имущество на длъжника не е единственото законно средство за обезпечение на вземанията им. В същата глава VII на ЗЗД са предвидени и други средства: косвеният и отменителният иск, залогът, ипотеката и др. С двата иска кредиторите могат не само да запазват целостта на длъжниковото имущество, но и да осигуряват условия за точно, реално изпълнение на поетите от длъжника задължения. Кредиторът по договор за изработка може, когато длъжникът му бездействува, да върне във владение на последния с косвения иск по чл. 134 ЗЗД необходимите за изработване на поръчаната вещ материали, предадени на влог у трето лице. Той може, от друга страна, да иска съгласно чл. 135 ЗЗД да бъде обявена за недействителна по отношение на него сключената недобросъвестно между длъжника и третото лице покупко-продажба на поръчаната вещ, изработена с материали на ищеца. Двата иска могат и трябва да служат за обезпечение на точното, реалното изпълнение на договорите, което разпоредбите на чл. 65 ЗЗД и чл. 79 ЗЗД предписват на страната. Длъжникът трябва да изпълнява поетото от него задължение така, както е уговорено. Той няма право да предлага в изпълнение нещо, различно от дължимото, въпреки волята на кредитора. Когато дължи предаване на вещ или извършване на определено действие, той не може да предлага вместо дължимите вещ или действие друга вещ или парично обезщетение. В нарушение на изискването за точно изпълнение на задължението би било и поведението на длъжника, с което съзнателно се поставя в невъзможност да предаде дължимата вещ на кредитора, прехвърляйки я на трето лице. Увреденият кредитор има право с иска по чл. 135 ЗЗД да обезпечи реалното изпълнение на своето вземане, като обяви за относително недействителна отчуждителната сделка. Тази функция на отменителния иск не трябва да се отрича, а, напротив, трябва да се утвърждава. Точното изпълнение на договорите е особено необходимо в плановото стопанство на социалистическото общество.

И други средства за обезпечение на вземанията, като залога и ипотеката, могат да бъдат учредявани в полза и на кредиторите с непарични вземания, както се разбира несъмнено от разпоредбите на чл. 160 ЗЗД и чл. 167 ЗЗД.

Следователно в глава VII на ЗЗД са уредени средствата за обезпечение не само на паричните, а и на непаричните вземания. Обстоятелството, че чл. 135 ЗЗД се намира в тази глава, не дава основание да се счита, че употребеното в този законен текст понятие „кредитор“ има по-тесен от обикновения смисъл.

За такова ограничително тълкуване не дава основание и разпоредбата на последната алинея от чл. 135 ЗЗД. Това е специална разпоредба, която не урежда всички възможни правоотношения след уважаването на отменителния иск. Тя се отнася действително само до кредитори с парични вземания и създава в тяхна полза привилегия при удовлетворяването им от възстановеното имущество на длъжника. Това не означава обаче, че целият текст на чл. 135 ЗЗД се отнася само до кредитори с парични вземания. Предпоставките на отменителния иск са уредени в предходните три алинеи, които не ограничават кръга на кредиторите, които могат да си служат със същия иск.

Няма някакви специални основания за изключване от последните на кредиторите купувачи по предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот. Те също могат да бъдат увредени дори по-тежко, отколкото другите кредитори от недобросъвестните действия на длъжника, с които се намалява имуществото му. Когато длъжникът отчужди имота, обект на предварителния договор, за купувача в някои случаи безвъзвратно би отпаднала възможността да го придобие, ако не би могъл да си послужи с отменителния иск. Следователно нуждата от обезпечаване на неговото вземане е особено подчертана.

Неправилно се счита, че защитата, която му осигурява искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, е достатъчно пълна, за да има той правен интерес да си служи и с иска по чл. 135 ЗЗД. В немалко случаи той не може да защити интересите си с първия иск. Когато в предварителния договор е уговорен срок за окончателното сключване на покупко-продажбата по нотариален ред, продавачът не е лишен от възможността до изтичането на срока да отчужди имота и по този начин заедно с третото лице-приобритател, да увредят интересите на купувача по предварителния договор. Но и когато не е бил уговорен срок за окончателния договор, увреденият купувач по предварителния договор не трябва да бъде лишен от необходимата правна защита срещу недобросъвестните действия на продавача и съконтрахента му само защото съставеният от тях акт е съответно оформен и вписан.

Вписването съгласно чл. 113 ЗС на отчуждителната сделка, сключена съзнателно във вреда на кредитора по предварителния договор, не може да бъде пречка за уважаване отменителния иск. Съгласно чл. 113 ЗС вписаният по-късно акт не може да бъде противопоставен на трети лица, които по-рано са придобили от същия собственик и съответно вписали своя акт. С този текст се урежда конкуренцията между няколко акта, издадени за един и същ имот. В случая обаче не се касае до конкуренцията между такива актове, а до въпроса, дали законът предоставя на кредитора по предварителния договор възможността да обявява за недействителни по отношение на него сключените недобросъвестно в негова вреда отчуждителни актове, които са и съответно вписани. Както се изтъкна вече, защитата на чл. 135 ЗЗД може да получи всеки кредитор независимо от характера на вземането му. А от тази защита не е изрично изключена възможността да бъдат обявени за недействителни и вписани отчуждителни актове.

Въз основа на изложените съображения Пленумът на Върховния съд на НРБ заключава, че не само кредиторът с парично вземане, а всеки кредитор може да се служи с отменителния иск по чл. 135 ЗЗД. Решението на Върховния съд, ОСГК, основано на становището, че само на кредиторите с парично вземане е предоставен отменителният иск, е в противоречие със закона и трябва да бъде отменено по реда на надзора.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирано в


Цитирани норми