Анотация
За формата и съдържанието на решението и присъдата.
1. Един от основните принципи на съдебния процес е непрекъснатостта. В съответствие с този принцип решението трябва да бъде постановено и обявено незабавно след приключването на пренията. Само в изключителните случаи, посочени в закона, съдът може да отложи обявяването на решението (чл. 190, ал. 2 ГПК /отм./).
За изпълнение на друг основен принцип на нашия процес – осъществяването на правосъдието от колегиален съд, трябва всички съдии, участвали в състава на съда, да вземат активно участие в обсъждането и решаването на всички въпроси, свързани с постановяването на решението. Тяхното активно участие ще обезпечи възможно най-правилното решение.
Съвещанието следва да се проведе на закрито.
В съвещателната стая могат да присъстват само съдиите, участвали в разглеждането на делото.
Достъпът на други лица е безусловно забранен. Неспазването на това правило – допускането в съвещателната стая, макар и случайно, на страните, техните представители, прокурори, дори на други съдии или заседатели – винаги може да буди съмнение в правилността на решението.
2. След като постанови решението, съдът трябва да го обяви. Обявяването става в открито съдебно заседание.
3. Мотивировъчната част на решението е особено важно. Тя съдържа кратък отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване на делото. Тя трябва да съдържа необходимите фактически и правни съображения, изложени кратко и пълно. Мотивите трябва да бъдат точни, ясни и убедителни.
Особено важно е съдът да установи правилно фактите и да ги прецени от гледището на закона. Той трябва конкретно, точно и ясно да каже какво приема за установено относно фактическите положения, да посочи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка. А когато по делото са събрани разноречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не.
4. Диспозитивът на решението трябва да съдържа точно, конкретно и ясно какво е решил съдът по делото.
5. Препоръчаната в това постановление форма цели да внесе единство в схващането на съдилищата по тази материя и да помогне за повишаване на качеството на съдебния акт.
Тя дава възможност за построяване на мотивите и диспозитива на решението като единен и цялостен акт и повишава неговата убедителност.
Изложението на решението в тази форма най-добре съответства на естествения ход на мисловния процес, в резултат на който се постановява то.
Постановяването на диспозитива в заключителната част на решението не само че не намалява силата и значението му, а ги подчертава.
6. За внасяне на единство във формата Пленумът на Върховния съд препоръчва по всички второинстанционни производства съдът да постановява решение.
7. Мотивите на второинстанционния съд също трябва да бъдат пълни, точни, ясни и убедителни.
Второинстанционният съд не е ограничен с основанията, изложени в жалбата и протеста. Той разглежда изцяло правилността на решението на първоинстанционния съд. Той е длъжен да провери както обосноваността, така и законността на обжалваното решение. С оглед на това мотивите трябва да съдържат ясни и конкретни указания дали първоинстанционният съд е установил правилно фактите и дали е приложен правилно законът. Трябва да се означи точно и определено всяко несъответствие между установените факти и изводите на съда. Същото се налага и в случая, когато съдът констатира непълнота в доказателствения материал, вследствие на която делото е останало неизяснено от фактическа страна.
8. За да бъде убедително решението на второинстанционния съд, то трябва да отговаря ясно и определено, точно и категорично на всички сложени по делото въпроси.
Мотивировката никога не трябва да се изражда в полемика с жалбата или протеста, но тя трябва да съдържа кратко изложение на съдържанието на обжалваното решение и на доводите, посочени в жалбата или в протеста; указания с какви конкретни данни се опровергават тези доводи, ако съдът ги намери неоснователни, и в какво се състои нарушението, неправилността на решението, ако съдът счете, че то трябва да бъде отменено; кои закони са нарушени, с какво са опорочени решаващите мотиви.
Второинстанционният съд трябва внимателно да провери дали първоинстанционният съд е установил правилно действителните взаимоотношения между страните и дали съдът е приложил правилно съответната правна норма към приетите за установени фактически състави. Второинстанционният съд може и трябва да преценява събраните по делото доказателства, но не за да установи нова фактическа обстановка, а за да провери дали правилно са установени фактическите положения от първоинстанционния съд. Първоинстанционният съд преценява доказателствата, за да установи наличността или отсъствието на определени факти и с оглед на това да реши спора, а второинстанционният съд ги преценява, за да провери дали е правилна, или не, преценката, която първоинстанционният съд е направил, дали са правилни и логични изводите на съда, и с оглед на това да признае решението за надлежно обосновано и законосъобразно или не, да го остави в сила или да го отмени и върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане.
При това обосноваността и законосъобразността на решението и пълнотата на доказателствения материал се проверяват от второинстанционния съд не само по материалите, събрани в първата инстанция, но и по тези, представени във втората инстанция.
9. От мотивите на второинстанционния съд трябва да е ясно, че е проверена законността на решението. Тази проверка обхваща наличността или отсъствието на закононарушения. Второинстанционният съд трябва да изясни дали законът е приложен правилно към установените фактически положения, да даде такова разяснение и тълкуване на закона, което е най-близко до точния разум на тълкувания закон.
10 Всяко нарушение на процесуалните норми, което засяга основните процесуални права на страните в процеса (като непризоваването на страните по делото, лишаването им от възможност да представят доказателства, лишаването им от правото на защита и др.), е съществено и води до отменяване на решението.
Не може да се признае за законно и това решение, в което не са посочени датата и съставът на съда, не е подписано от съдията (когато еднолично решава) или от съдиите и съдебните заседатели при колегиален съд. В този случай решението следва да се признае като несъществуващо, защото не е налице един действителен съдебен акт.
По тези съображения Пленумът на Върховния съд
ПОСТАНОВИ:
I. Относно решението на първоинстанционния съд
1. След като делото бъде разяснено, съдът в тайно съвещание без участието на каквито и да било други лица постановява по гражданските дела решение. Решението трябва да бъде изработено колективно от всички съдии, участвали при разглеждане на делото, и да бъде подписано от тях.
Съдът е длъжен да обяви решението заедно с мотивите в същото съдебно заседание, в което е завършено разглеждането на делото. Само по сложни граждански дела съдът може да отложи обявяването на решението до седем дни.
2. Обявяването на решението (по ГПК) става само в открито съдебно заседание.
Седемдневният срок за обжалване на решението тече от обявяването и от съобщението, че решението е обявено, за страната, която не присъства (чл. 197 ГПК /отм./).
3. Всяко решение трябва да бъде мотивирано.
Мотивите трябва да бъдат кратки, точни, ясни и убедителни.
Мотивите трябва да съдържат:
а) най-кратко указание за спора;
б) какво приема съдът за установено относно фактическите положения, като посочи след обсъждане и преценката на кои доказателства той идва до тази фактическа обстановка.
Когато има разноречиви доказателства, съдът трябва да посочи кои възприема и кои отхвърля, а също и да обясни защо приема едните, а отхвърля другите;
в) преценката на установените факти и приложението на закона към тях.
4. Решението трябва да бъде съставено в следната форма:
а) решение, дата и място, „В името на народа“, състав на съда, прокурор, секретар, номер на делото;
б) мотивировка (т. 3, б. „б“ и „в“);
в) диспозитив;
г) подписите на съдиите, участвали в състава на съда, който е разгледал делото и постановил решението.
II. Относно решението на второинстанционния съд
1. Второинстанционният съд се произнася с решение по всички граждански дела, които разглежда като втора инстанция.
2. При постановяването и обявяването на решението второинстанционният съд е длъжен да спазва укзанията, дадени в отдел I, т.1 на настоящето постановление и п. 2 по делата, които не представляват сложност.
3. Решението трябва да съдържа кратко изложение на съдържанието на първоинстанционното решение, а така също изложение на доводите, указани в жалбата или протеста.
Ако обжалваното решение остава в сила, във второинстанционното решение трябва непременно да бъде указано с какви конкретни данни се опровергават доводите на жалбата или протеста, подкрепени от съответните материали по делото.
Ако решението бъде отменено или изменено, съдът е длъжен да укаже в решението си в какво се състои неправилността на отмененото решение, кои закони са нарушени по делото, в какво именно се изразява това нарушение и от какво са опорочени основните решаващи мотиви на първоинстанционния съд.
Ако решението се отмени и делото се върне за ново разглеждане, в решението трябва да бъде указано какви обстоятелства не са изяснени по делото, защо и вследствие на какви недостатъци на съдебното дирене е необходимо тяхното изясняване и какви действия трябва да се извършат по делото.
Изводите на решението трябва непременно да са подкрепени от съответния материален или процесуален закон.
При необосновано уважаване или отхвърляне на иска вследствие на невнимателно и небрежно отношение към разглеждането на делото второинстанционният съд, отменяйки решението, трябва да даде указание на първоинстанционния съд и ако е необходимо, да направи потребното за възбуждане на дисциплинарно преследване.
От мотивите на второинстанционния съд трябва да личи, че е извършена цялостна проверка на правилността на решението.
4. Диспозитивът трябва да съдържа кратко, но точно указание какво е решил второинстанционният съд.
Когато остава в сила обжалваното или протестираното решение, трябва да се обозначи ясно решението – номер, дата, съдът, който го е постановил и по кое дело е постановено.
Когато съдът отменява решението и връща делото за ново разглеждане по правило от друг състав на съда, в този случай диспозитивът трябва да съдържа още и указания дали изцяло или само част от решението се отменя; коя част се отменя и коя се оставя в сила; на кой съд и в какъв състав се връща делото за ново разглеждане; от кое действие ще започне новото разглеждане.
Указания за привличане на други лица да участват в процеса, за попълване на фактическия материал, за неправилността в преценката на същия и по прилагането на закона, когато такива се налагат, могат да се дадат и в мотивировъчната част на решението.
Когато съдът отменява решението, но го решава сам при условията на чл. 209 ГПК /отм./ и чл. 210 ГПК /отм./, постановеното решение трябва да се състои от две части: първа, с която се отменява обжалваното решение, която да е съобразена с указанията в отдел II на настоящето постановление, и втора част, постановена при спазване на разпоредбите в тия текстове и указанията в отдел I на същото.
5. Относно формата на съдебното решение, постановено от второинстанционния съд, следва да се спазват указанията, дадени в п. 4 на първия отдел на настоящето постановление.
Свързани съдебни актове
Решение № 257 от 13.12.2016 г. по гр. д. № 2436/2016 г. Докладчик: съдия Илияна Папазова Когато препраща към мотивите на първоинстанционното решение, съгласно разпоредбата на чл. 272 ГПК, длъжен ли е въззивният съд да обсъди събраните по делото доказателства и изложените във въззивната жалба доводи за неправилност?Решение № 212 от 01.02.2012 г. по търг. д. № 1106/2010 г. Докладчик: съдия Бонка Йонкова Относно задълженията на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор е послужил като основание за допускане на решението до касационен контрол.
Решение № 27 от 28.02.2013 г. по търг. д. № 410/2012 г. Докладчик: съдия Боян Балевски Следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото и да изложи мотиви във връзка с намерението за увреждане на длъжника като елемент от фактическия състав пораждащ правото по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК?
Решение № 132 от 31.10.2018 г. по гр. д. № 4116/2017 г Докладчик: съдия Бонка Дечева За задължението на съда да обсъди всички събраните по делото доказателства и да формира правните си изводи въз основа на съвкупната им преценка.
Определение № 626 от 23.07.2019 г. по гр. д. № 1403/2019 г. Докладчик: съдия Мими Фурнаджиева Допустимо ли е ищецът да посочи за пръв път във въззивното производство, че разваля двустранен договор с исковата си молба, след като в хода на първоинстанционното производство е поддържал, че договорът вече е бил развален извънсъдебно поради осъществени други юридически факти, настъпили преди предявяването на иска? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
За разваляне на двустранни договори, сключени с нотариална заверка на подписите. (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
Постановление № 1/85 от 10.11.1985 г. Докладчик: съдия Иван Андров По някои въпроси за правомощията на втората инстанция по граждански дела.
Решение №221/07.11.2019 по дело №1148/2019 Докладчик: съдия Мими Фурнаджиева За задължението на въззивния съд да се произнесе по всички въведени във въззивната жалба оплаквания против първоинстанционното решение, като прецени всички доказателства и доводи на страните, и да мотивира решението си, включително за размера на обезщетението за неимуществени вреди, при съблюдаване принципа за справедливост в чл. 52 ЗЗД.
Решение №134/02.12.2019 по дело №2780/2018 Докладчик: съдия Ирина Петрова За процесуалните задължения за анализ и цялостна преценка на всички доказателства при обосноваване от въззивната инстанция на фактическите и правни изводи по спора.
