Определение № 896 от 18.12.2018 г. по гр. д. № 3612/2018 г.

Спорът е разрешен с Решение № 94 от 28.08.2019 г. по гр. д. № 3612/2018 г.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Допустимо ли е със свидетелски показания да се установи замяна на първоначалния купувач по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот?


Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на дванадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател:
Светла Димитрова

Членове:
Геника Михайлова, Даниела Стоянова

разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 3612 по описа за 2018 г.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производството е по чл. 288 ГПК.

История на спора

Обжалвано е решение № 124/ 21.06.2018 г. по гр.д. № 212/ 2018 г., с което Пловдивски апелативен съд, изменяйки решение № 111/ 31.01.2018 г. по гр.д. № 115/ 2017 г. на Пловдивски окръжен съд, е отхвърлил исковете на В. В. Б. срещу [фирма] с правна квалификация съответно чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за сумата 16 900 евро (равностойни на 33 053.52 лв.) – платени без основание на 01.06.2012 г., чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 16 617.84 лв. – законни лихви върху тази главница в периода 01.06.2012 г. – 10.05.2017 г., чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за сумата 3 050 евро (равностойни на 5 965.28 лв.) – платени без основание на 02.08.2012 г. и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 2 894.80 лв. – законни лихви върху тази главница в периода 02.08.2012 г. – 10.05.2017 г.

Решението се обжалва от В. В. Б. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по следните процесуално-правни въпроси:
1. Допустимо ли е със свидетелски показания да се установи замяна на първоначалния купувач по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот? и
2. Решението за отхвърляне на иска по чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД на първоначалния купувач по предварителен договор за връщане на полученото без основание от продавача, като е прието, че той е изпълнил задължение да плати част от цената на имота преди да бъде заменен като страна по договора от трето лице, има ли задължително действие в следващия процес по иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД между новия купувач по предварителния договор и продавача, основан на твърденията, че продавачът е получил повече от дължимото?

Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване, а допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК извежда с довод, че са от значение за правилното прилагане на закона и за развитието на правото. Оплакването по същество е, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила (чл. 281, т. 3, предл. трето ГПК). Касаторът твърди, че въззивният съд неправилно е отказал да обсъди свидетелските показания за замяна на първоначалния купувач по предварителен договор, приемайки забрана по чл. 164 ГПК и неправилно е отказал да зачете задължителното действие на приложеното влязло в сила решение. Претендира разноските по делото.

Ответникът, ответник и по касация [фирма], възразява че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноски.

Мотиви

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира касационната жалба с допустим предмет. Решението е въззивно по гражданско дело, а исковете са с цена над 5 000 лв. Подадена е от легитимирана страна. Касатор е ищецът. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на жалбата, а касационният контрол следва да се допусне, макар частично и само по първия въпрос. Съображенията са следните:

Въззивният съд е съобразил, че двата иска по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД са основани на твърденията, че с договор по н.а. № 3/ 13.01.2012 г. ответникът е продал на ищеца и на В. В. Б. при равни квоти едно ателие в [населено място], но с двете плащания от 01.06.2012 г. и от 02.08.2012 г. ищцата е надплатила дължимата цена, а не е било отчетено, че двамата купувачи са заменили С. М. Б. в договора с ответника от 27.08.2011 г. С този договор ответникът се е задължил към С. Б. да построи ателието, страните по този договор са си обещали да сключат окончателен за покупко-продажба, а сумата 32 000 евро С. Б. е платила на ответника в погашение на цената преди да бъде заменена в договора от 27.08.2011 г. от ищеца и от другия купувач.

Въззивният съд е съобразил и възраженията на ответника. Той е твърдял, че има основание да задържи сумата 16 900 евро. Плащането от 01.06.2012 г. е в погашение на задълженията на ищцата като купувач по договора по н.а. № 3/ 13.01.2012 г. Платеното от С. Б. по договора от 27.08.2011 г. е без значение, тъй като споразумение за нейната замяна няма. Основанието ответникът да задържи сумата 3 050 евро е в друг договор, с който ищцата му е възложила срещу възнаграждение извършването на допълнителни СМР в ателието.

Въззивният съд е приел, че в първата инстанция са събрани гласни доказателства по твърденията за замяната на С. Б. в правоотношението по договора от 27.08.2011 г., но свидетелските показания са недопустими. За разлика от първата инстанция, която също е отказала да ги обсъди, обосновавайки забраната от чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК, въззивният съд е приел, че забрана действително има, но тя произтича от предвиденото в чл. 164, ал. 1 ГПК, т. 2, пр. 2 и т. 5. Добавил е, че е неоснователно оплакването във въззивната жалба от ищеца, че приложеното решение № 21/ 27.03.2017 г. по гр.д. 2705/ 2016 г. на ВКС, ГК, III-то ГО има задължително действие за фактите, релевантни за правния спор. Установил е, че с него касационната инстанция е отхвърлила частичен иск на С. Б. срещу [фирма] с правна квалификация чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на сумата 32 000 евро, като е прието, че основанието кредиторът [фирма] да задържи полученото произтича от задължение за плащане на част от цената на същия имот, възникнало с договора от 27.08.2011 г. преди С. Б. да бъде заменена от ищцата по настоящото дело и от В. В.. Въззивният съд се е мотивирал с това, че ищцата по настоящото дело не е участвала в приключилото.

След това е установил, че тя е поела задължение след сключването на договора по н.а. № 3/ 13.01.2012 г. да плати остатъка от цената на придобитите 1/ 2 ид.части в ателието, неговият размер е по-висок от 16 900 евро, а това е и основанието ответникът да задържи сумата, платена на 01.06.2012 г. С тези мотиви въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което първите два иска са отхвърлени.

Въззивният съд е приел, че основанието ответникът да задържи и сумата 3 050 евро е в друг договор между страните – за допълнителни СМР в ателието срещу възнаграждение. С тези мотиви въззивният съд е отменил първоинстанционното решение, с което този иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД е бил уважен, отхвърлил го е и е потвърдил решението в частта по отхвърления иск за законни лихви върху тази главница.

Касационен въпрос

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че при тези мотиви на въззивния съд, първият повдигнат процесуално-правен въпрос обуславя изхода на спора по иска по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за сумата 16 900 евро (равностойни на 33 053.52 лв.) – платени без основание на 01.06.2012 г. По въпроса на настоящия състав не е известна практика на ВКС, а той е от значение за правилното прилагане на чл. 164 ГПК и за развитието на правото. По него касационният контрол следва да бъде допуснат при основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (общо и допълнително).

Вторият повдигнат въпрос е обусловен от отговора на първия, доколкото касаторът го задава от позицията на твърденията, че е заменил първоначалния купувач по договора от 27.08.2011 г. за строителство и предварителен за покупко-продажба на бъдеща вещ (ателието в [населено място]). Настоящият състав ще вземе отношение по въпроса с решението при обсъждане на въведеното касационно оплакване, че чл. 298 ГПК е бил приложен неправилно.

И двата повдигнати въпроса са без значение за мотивите, с които въззивният съд е отхвърлил останалите кумулативно обективно съединени искове. За тази част на решението е изключено общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.

Диспозитив

При тези мотиви, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 124/ 21.06.2018 г. по гр.д. № 212/ 2018 г. на Пловдивски апелативен съд в частта по иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за сумата 16 900 евро (равностойни на 33 053.52 лв.).

УКАЗВА на касатора в 1-седмичен срок от съобщението да представи документ за внесена в полза на ВКС държавна такса в размер на 661.07 лв.

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на въззивното решение в останалите части.

Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание или за прекратяване в зависимост от представянето на платежния документ в дадения срок.

Определението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Решение № 21 от 27.03.2017 г. по гр. д. № 2705 / 2016 г. Докладчик: съдия Геновева Николаева Налице ли е неосъществено основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, когато между страните е налице валидно сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот и строителство, по който са правени плащания на договорената продажна цена и въз основа на него впоследствие се е стигнало до сключване на окончателен договор, когато по изричната и недвусмислена воля на купувача по предварителния договор, последният е бил заместен от други, посочени от него трети лица, като купувачи в окончателния договор, или следва да намерят приложение разпоредбите на чл. 79ЗЗД и сл., регламентиращи договорното неизпълнение?
Решение № 94 от 28.08.2019 г. по гр. д. № 3612/2018 г. Докладчик: съдия Геника Михайлова Допустимо ли е със свидетелски показания да се установи замяна на купувача по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот?

Цитирани норми