Определение № 83 от 26.02.2019 г. по т. д. № 2013/2018 г.

144 Shares

Анотация

Въпрос

При прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, редукцията на дължимото обезщетение към кой размер се прилага, към прецененият от съда за справедлив или към претендирания?


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:
Дария Проданова

Членове:
Емил Марков, Ирина Петрова

като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 2013 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационната жалба на Б. В. И. и Д. В. И. срещу Решение № 1002 от 25.04.2018 год. по гр.д.№ 5695/2017 год. на Софийски апелативен съд.

С това решение, произнасяйки се по въззивната жалба на ЗД”ЕвроИнс”АД срещу Решение № 4462 от 20.06.2017 год. по гр.д.№ 1023/2015 год. на Софийски градски съд, съставът на САС е намалил до по 72000 лв. за всеки от тях присъдените им от СГС обезщетения за претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на техния наследодател В. Б. И..

ЗД”ЕвроИнс”АД, чрез юрк. Е. А., редовно упълномощена, е представил по реда и в срока на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор, чрез който изразява становище, че липсват основания за допускане на факултативния касационен контрол. Изразено е становище и за неоснователност на жалбата. Има искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ищците са низходящи – дъщеря и син, на починалият но 11.12.2014 год. в резултат на ПТП, случило се на 09.12.2014 год. В. И.. Позовавайки се на това, че увреждащият лек автомобил „Ситроен” мод.”К.” с ДК [рег.номер на МПС] със собственик и водач Н. Ц. е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗД”ЕвроИнс”АД, наследниците на И. са предявили срещу застрахователното дружество субективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по 80000 лв. за всяка една от тях. Посочили са, че предявяват исковете при уславията на частичност, като глобалната сума е по 150000 лв. за всеки от тях.

Ответникът-застраховател е оспорил иска по размер. Основната му теза е била за съпричиняване на вредоносния резултат (л.30 от делото на СГС) с оглед обстоятелството, че В. И. в качеството на пешеходец се е движел по пътното платно.

Първоинстанционният съд е уважил исковете до пълния предявен размер по 80000 лв. за всеки от ищците. Приел е за недоказано съпричиняването на вредоносния резултат от страна на В. И.. Сезиран с въззивната жалба на застрахователя, съставът на САС е счел, че тя е частично основателна. Приел е наличието на 1/10 съпричиняване на вредоносния резултат от страна на И., който се е движел по пътното платно в тъмната част на денонощието и при неблагоприятни атмосферни условия. Като справедлив размер на обезщетенията, съставът на САС е приел сумата от по 100000 лв. за всеки от ищците. Предвид предявеният размер от по 80000 лв., редуцирал ги е до по 72000 лв. В частта досежно редукцията, решението е подписано с особено мнение от член на съдебния състав, който счита, че редукцията следва да се приложи спрямо справедливия размер от 100000 лв., а не спрямо предявеният от 80000 лв. В този случай, исковете биха били приети за основателни в пълен разер и първоинстанционното решение – потвърдено.

Мотиви

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторите сочат всички основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност на въззивния акт.

Приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се твърди по отношение на следните въпроси:
1./ Може ли въззивният съд свободно да се произнесе по наличието или липсата на принос от страна на пострадал за реализиране на вредоносния резултат или въпросът по чл. 51, ал. 2 ЗЗД се разглежда единствено в случай на конкретно релевирано от ответника възражение за съпричиняване в преклузивния срок?;
2./ Длъжен ли е второинстанционният съд в мотивите на въззивното Решение да разгледа всички наведени от страната доводи, аргументи и възражения, изложени в отговора на въззивната жалба и да се обоснове защо отхвърля същите, съответно, ако не е сторил това, дали решението е постановено при процесуални нарушения?;
3./ Може ли съдът да обоснове решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди по отделно и в съвкупност целия, събран по делото доказателствен материал?;
4./ Може ли изводът на съда за съпричиняването на вредоносния резултат да почива на предположения или е нужно да бъде доказано по категоричен начин наличието на причинна връзка между поведението на пострадалото лице и настъпилия инцидент, без каквито и да било съмнения?;
5./ При прието съпричиняване следва ли съдът да намали пропорционално претендираното от ищеца обезщетение по чл. 52 ЗЗД и от коя сума – от заявената с иска или от определения от съда за справедлив размер на обезщетението?

Позоваването е на Решение №539/13.12. 2011 г. на ВКС по гр. д. № 1844/2010 г., IV г.о., ГК; Решение № 260/12.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1511/2016 г., IV г. о. ГК; Решение № 166/15.07.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1285/2012 г. III г. о., ГК; Решение № 24/28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4744/2008 г., I г. о., ГК; Решение № 166/3.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1065/2010 г., III г. о., ГК; Решение № 221/15.04.2002 г. на ВКС по гр. д. № 677/2001 г. I г. о. ГК; Решение № 1468/14.12.2008 г на ВКС по гр.д. № 45/2008 г. V г.о. ГК; Решение № 165/26.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 93/2010 г. II т. о. ТК; Решение № 54/22.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 316/2011 г. II т. о., ТК; Решение № 50/27.07.2015 г. на ВКС по т.д. № 271/2014 г. II т.о., ТК; Решение № 98/24.06.2013 г. на ВКС по т.д. № 596/2012 г. II т.о., ТК; Решение № 166/13.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 43/2011 г., I т. о., ТК; Определение № 809/12.12.2012 г. на ВКС по т.д. № 102/2012 г., I т.о., ТК; Определение № 255/19.05.2015 г. на ВКС по т.д. № 2438/2014 г. II т.о., ТК; Определение № 701/3.12.2014 г. на ВКС по т.д. № 706/2014 г. II т.о., ТК.

Становището на настоящия съдебен състав е че първите четири въпроса не отговарят на селективните критерии по т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК. Първият от тях се основава на невярната предпоставка, че възражение за съпричиняване не е било направено, тъй като такова се съдържа в отговора на исковата молба, вторият, третият и четвъртият въпроси са по-скоро риторични и по естеството си съставляват твърдение за допуснати нарушения на процесуалния закон. Белезите на правен има само последният от цитираните по-горе въпроси.

На второ място, за да е налице приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, съгласно т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК, практиката по даден правен въпрос следва да се материализирана в съдебни актове, изчерпателно посочени в това Тълкувателно решение. Решенията на 3-членни съдебни състави, постановени по реда на ГПК-1952 год. (отм.), както и определенията по чл. 288 ГПК и по чл. 274, ал. 3 ГПК с които не е допуснат касационен контрол, не обуславят приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. От изброените по-горе съдебни актове на които се позовава касаторът, решения по чл. 290 ГПК са 10 бр. От тях, произнасяне по правни въпроси, свързани с прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД са само Решение № 54/2012 год. по т.д.№ 316/11 год. на ІІ т.о.; Решение № 50/2015 год. по т.д.№ 271/14 год. на ІІ т.о.; Решение № 165/10 год. по т.д.№ 93/2010 год. на ІІ т.о. и Решение № 98/13 год. по т.д.№ 596/2012 год. на ІІ т.о.. Останалите съдържат произнасяне по правни въпроси свързани с трудови спорове, спор за имотни граници, доказателствената стойност на решение по УБДХ, недопустимост, поради произнасяне по непредявен иск.

В нито едно от изброените решения на ІІ т.о. не се съдържа произнасяне относно това, че редукцията при съпричиняване следва да се приложи спрямо справедливия, а не спрямо претендирания размер от обезщетението. Т.е. липсва противоречие с посочения в п.5 правен въпрос. Сходен е въпросът, който е разгледал съставът на І т.о. на ВКС и се е произнесъл с Решение № 166/13.01.2012 год. на ВКС по т.д. № 43/2011 год. Пред него е бил поставен въпросът дали има произнасяне плюс петитум, ако в мотивите на решението е приет за справедлив по-голям размер на обезщетението от претендирания.

Произнасянето по размера на обезщетението и редукцията при съпричиняване се съдържа и в други постановени по реда на чл. 290 ГПК решения, но в казуалната им част. Т.е. пряко произнасяне по този правен въпрос липсва.

Касационен въпрос

Това обуславя становището на настоящия състав е, че по отношение на петият от посочените въпроси е налице приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като съобразно правомощията на ВКС за прередактиране (т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК), той следва да бъде формулиран така: При прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, редукцията на дължимото обезщетение към кой размер се прилага, към прецененият от съда за справедлив или към претендирания?

Диспозитив

Ищците по делото, които са и касатори са освободени от внасянето на държавна такса.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1002 от 25.04.2018 год. по гр.д.№ 5695/2017 год. на Софийски апелативен съд.

Делото да се докладва на председателя на Първо търговско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Решение № 539 от 13.12.2011 г. по гр. д. № 1844/2010 г. Докладчик: съдия Боян Цонев Относно съответствието на съдебното решение с действителното искане – така, както то е конкретизирано от ищеца.
Решение № 166 от 15.07.2013 г. по гр. д. № 1285/2012 г. Докладчик: съдия Капка Юстиниянова Следва ли съдът да изложи фактически и правни съображения, които да позволят преценка на правилността на крайните изводи по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ?
Решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр. д. № 4740/2008 г. Докладчик: съдия Капка Юстиниянова За правната квалификация на предявения от ищеца иск и по въпроса за приложението на чл. 128, ал. 2 ГПК /отм./ във вр. с чл. 114 ГПК /отм./, като средство за изясняване на действителните отношения между страните и като доказателствено средство използвано от първоинстанционния съд, за да уважи иска, отхвърлен от въззивния съд, който е приел, че приложението чл. 128, ал. 2 ГПК /отм./ би довело до разместване на доказателствената тежест в процеса установена в чл. 127, ал. 1 ГПК /отм./
Решение № 166 от 03.08.2011 г. по гр. д. № 1065/2010 г. Докладчик: съдия Емил Томов Кои обективни признаци подлежат на изследване във връзка с противоправността на действията , причинени от хулиганска проява , по иска за обезщетение на неимуществени вреди с правно основание чл. 45 ЗЗД , съответно кои фактически признаци на деянието имат отношение към основанието на иска за непозволено увреждане в този случай и са от обективно естество ?
Решение № 165 от 26.10.2010 г. по т.д. № 93/2010 г. Докладчик: съдия Бонка Йонкова Необходимо ли е увреденото при деликт лице да е действало виновно, за да е налице съпричиняване и да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД?
Решение № 54 от 22.05.2012 г. по търг. д. № 316/2011 г. Докладчик: съдия Бонка Йонкова За предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди при принос на пострадалия.
Решение № 50 от 27.07.2015 г. по т. д. № 271/2014 г. Докладчик: съдия Анна Баева Относно приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доказване на съпричиняването и вредата и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и деликвента.
Решение № 98 от 24.06.2013 г. по търг. д. № 596/2012 г. Докладчик: съдия Бонка Йонкова Относно предпоставките на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на претендираното с иска по чл. 226, ал. 1 КЗ обезщетение за вреди при принос на пострадалия и за необходимостта от доказване на приноса като условие за прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
Решение № 166 от 13.01.2012 г. по търг. д. № 43/2011 г. Докладчик: съдия Радостина Караколева Следва ли петитумът на иска да съвпада с определеното от съда цялостно обезщетение и когато той не съвпада, независимо че съвпада с диспозитива на решението, недопустимо ли е това решение?
Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. Докладчик: съдия Симеон Чаначев Относно характера и формулирането на правните въпроси за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК.

Цитирани норми

144 Shares
ИЗТОЧНИКВКС - линк към акта на страницата на съда
Avatar
Дария Проданова е родена на 2 март 1957 г. в с. Дерманци, обл. Ловеч.Завършва „Право” в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” през 1982 г.В периода 1983-1984 г. е стажант-съдия в Софийския градски съд, а от 1985 до 1987 г. е младши съдия в Старозагорския окръжен съд. От 1989 г. до 1992 г. е съдия в Пети софийски районен съд, в периода 1992-1998 г. работи като съдия в Софийския градски съд, а от 1998 до 1999 г. е съдия в Софийския апелативен съд. От 1999 г. е съдия във Върховния касационен съд, като от 2012 г. е председател на Първо търговско отделение.На 14.01.2016 г. е избрана от ВСС за зам.-председател на Върховния касационен съд.Владее руски език.