Определение №731/14.10.2019 по дело №2109/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
0 Shares

Анотация

Въпрос

По приложението на чл. 52 от ЗЗД, във с чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, а именно – относно определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, настъпили вследствие незаконно обвинение, след извършване на задължителна преценка от съда на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост.


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ:
АЛБЕНА БОНЕВА, БОЯН ЦОНЕВ

като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 2109 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производство по чл. 288 от ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на ищеца И. С. Б. и касационна жалба на ответника Прокуратурата на Република България (ПРБ) срещу решение № 451/25.02.2019 г., постановено по въззивно гр. дело № 4878/2018 г. на Софийския апелативен съд (САС). С обжалваното въззивно решение, като са потвърдени решение № 2374/17.04.2018 г. и решение от 11.06.2018 г. (второто за поправка на първото) по гр. дело № 4331/2016 г. на Софийския градски съд (СГС), ответната ПРБ е осъдена да заплати на ищеца, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, следните суми: сумата 20 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 07.04.2013 г. до изплащането ѝ, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени морални страдания, стрес, неудобства, накърняване на авторитет, негативно отражение върху социалното общуване, професионално развитие и личен живот, претърпени от незаконно обвинение, водено в периода 30.09.2005 г. – 15.04.2011 г. по досъдебно производство (сл.д.) № ХV-П-16/2004 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура (ВОП) – София, прекратено като недоказано на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК с постановление от 28.02.2011 г. на прокурор от ВОП-София, за извършено престъпно деяние по чл. 387, ал. 2 НК, във вр. с ал. 1 и с чл. 26, ал. 1 НК, като искът за обезщетение на неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата 20 000 лв. до пълния му предявен размер от 40 000 лв., ведно с претенцията за законна лихва върху присъдената сума за периода 15.04.2011 г. – 06.04.2013 г.; както и сумата 824 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 07.04.2013 г. до изплащането ѝ, представляваща обезщетение за имуществени вреди (подробно описани по пера), претърпени от същото незаконно обвинение; в тежест на ответника са възложени и разноски по делото.

Страните са подали касационните си жалби само срещу подлежащата на касационно обжалване част от въззивното решение, постановена по иска за обезщетението за неимуществени вреди, като ищецът го обжалва в отхвърлителната част за разликата над сумата 20 000 лв. до сумата 40 000 лв., а ответникът – в осъдителната част за сумата 20 000 лв. и относно разноските.

Двете касационни жалби са процесуално допустими – подадени са в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащата на касационно обжалване част от въззивното решение. И в двете жалби се излагат оплаквания и доводи за неправилност на съответната обжалвана част, поради нарушения на материалния закон и на процесуалните правила и необоснованост при определянето размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди, т.е. – навеждат се касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. И двете страни не са подали отговор на касационната жалба на насрещната страна.

В изложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и на двете страни по делото, като общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани по два правни въпроса, които до голяма степен се припокриват по съдържание. Обобщени и уточнени от настоящия съдебен състав (съгласно т. 1, изреч. 3 – in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), тези въпроси се свеждат до един, по-общо формулиран правен въпрос по приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, а именно – относно определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, настъпили вследствие незаконно обвинение, след извършване на задължителна преценка от съда на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост. Страните навеждат допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържат, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката (включително задължителната) на ВС и ВКС, като конкретно сочат: т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г. (посочено и от двете страни), решение № 267/26.06.2014 г. по гр. дело № 820/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 16/02.02.2011 г. по гр. дело № 396/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 3/13.02.2012 г. по гр. дело № 637/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 55/11.03.2013 г. по гр. дело № 1107/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 480/23.04.2013 г. по гр. дело № 85/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС (посочени от ищеца), т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 232/27.09.2016 г. по гр. дело № 1083/2016 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 200/16.06.2016 г. по гр. дело № 1019/2016 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 63/18.03.2016 г. по гр. дело № 5124/2015 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС (посочени от ответника).

Мотиви

По така наведените основания за допускане на касационното обжалване, съдът намира следното:

Съгласно задължителната практика на ВС и ВКС – т. 11 и раздел ІІ от мотивите към нея от ППВС № 4/23.12.1968 г. и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, и основаната на тях, трайно установена практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД, във с чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, формирана по реда на чл. 290 от ГПК (намерила израз и в посочените от страните решения), понятието „справедливост”, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ такива правно релевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан, респ. – дали наказателното производство е прекратено по всички обвинения срещу него, или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; дали по същото време срещу ищеца са водени и други наказателни производства; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и пр.; като ориентир за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, следва да служи още и стандартът на живот в страната към периода на увреждането. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт. В мотивите към решението си, обаче, съдът трябва да посочи конкретно обстоятелствата, които е взел предвид, както и значението им за определения от него размер на обезщетението за неимуществените вреди.

В случая, след подробно обсъждане на доказателствата по делото, въззивният съд подробно е описал кои конкретни обстоятелства, релевантни за правния спор, приема за установени и кои не. В противоречие с цитираната (включително задължителна) практика на ВС и ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД, във с чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, обаче апелативният съд не е обсъдил в мотивите си конкретните обстоятелства, които са обусловили именно извода му за определянето на размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди; респ. – не е посочил и какво е конкретното значение на приетите за установени от него обстоятелства по делото при определянето на този размер – как всяко от тях се отразява върху него – в насока за увеличаването или за намаляването му, при преценката им като критерии за справедливото му определяне. В тази връзка въззивният съд е посочил най-общо, че ищецът е претърпял обичайните морални вреди, изразяващи се в психически и морални терзания, несигурност, загуба на добро име и доверие в обществото, негативна промяна в начина на живот, загуба на социални контакти, влошаване на отношенията в семейния кръг, загуба на възможности за упражняване на трудова дейност, ограничаване на възможността да пътува за продължително време извън страната, наложително многократно явяване за извършване на различни следствени действия; конкретно е посочена единствено продължителността на процесното наказателно производство – 5 години 6 месеца и 16 дни, през който период са търпени процесните неимуществени вреди; също най-общо е посочено и че определеният размер от 20 000 лв., според съда, съответства на икономическата конюктура и установената съдебна практика по сходни случаи.

Касационен въпрос

Предвид изложеното, касационното обжалване следва да се допусне по жалбите и на двете страни по делото, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по следния правен въпрос по приложението на чл. 52 от ЗЗД, във с чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, а именно – относно определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, настъпили вследствие незаконно обвинение, след извършване на задължителна преценка от съда на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост.

Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 ТДТС, във вр. с чл. 2а, т. 1, предл. първо ТДТС, на жалбоподателя-ищец следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата за производството по чл. 290 от ГПК, държавна такса в размер 5 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Ответната ПРБ не дължи заплащане на държавни такси по делото, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 3 ГПК (в този смисъл – ТР № 7/2014 от 16.11.2015 г. на ОСГК на ВКС).

Диспозитив

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 451/25.02.2019 г. по въззивно гр. дело № 4878/2018 г. на Софийския апелативен съд – в частта, постановена по иска за обезщетение на неимуществени вреди и относно разноските по делото.

В останалата част въззивното решение не е обжалвано.

УКАЗВА на жалбоподателя-ищец И. С. Б. в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 5 лв., като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната му жалба ще бъде върната.

След представянето на горния документ в рамките на посочения срок, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване; респ. – след изтичането на срока, делото да се докладва на съдия-докладчика за проверка изпълнението на дадените указания.

Определението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
Влезте в профила си, за да не виждате рекламите