Определение № 626 от 23.07.2019 г. по гр. д. № 1403/2019 г.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпроси

Допустимо ли е ищецът да посочи за пръв път във въззивното производство, че разваля двустранен договор с исковата си молба, след като в хода на първоинстанционното производство е поддържал, че договорът вече е бил развален извънсъдебно поради осъществени други юридически факти, настъпили преди предявяването на иска? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

За разваляне на двустранни договори, сключени с нотариална заверка на подписите. (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)


Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА, ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1403 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационната жалба на Г. А. Д. (трето лице помагач на страната на ответниците в производството), представляван от адвокат Б. М., против въззивното решение № 1975 от 21 ноември 2018 г., постановено по в.гр.д. № 1506/2018 г. по описа на окръжния съд в гр. Варна, с което е отменено изцяло решение № 1493 от 10 април 2018 г., постановено по гр.д. № 17616/2017 г. по описа на районния съд в гр. Варна, за отхвърляне на предявените от Р. Ж. Ж., с адрес в [населено място], срещу Р. Й. С. и Н. Р. С. – двамата с адрес в [населено място], искове по чл. 189, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, вр. чл. 188 ЗЗД, и вместо него С. са осъдени да заплатят на Ж. сумата от 14500 лева, представляваща платена от него, като купувач, цена по договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 16.05.2012 г. на нотариус Р. К., рег. № 212 на Нотариалната камара, развален с отправено едностранно изявление до продавачите, поради това, че продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на предявяване на искова молба. Срещу въззивното решение е постъпила и касационна жалба от Р. Й. С. и Н. Р. С., представлявани от адв. В. Б..

В жалбата на Г. Д. се заявяват всички основания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК. Жалбоподателят оспорва извода на въззивния съд, че процесният договор е бил развален с отправеното от купувача едностранно изявление до продавачите, поради това че вещта принадлежала на трето лице. Поддържа, че по силата на договор за покупко-продажба от 17.12.2008 г. той е придобил автомобила, който след това е продал на ответниците С. в предвидената от закона форма. Твърди: че автомобилът му е бил докаран с автовоз във Велико Търново; че са му били представени всички необходими документи; че е регистрирал автомобила в КАТ, без да възникнат никакви проблеми; че не му е било известно автомобилът да е бил обект на престъпление или да е бил обявен за издирване нито преди, нито след като С. са го закупили с договор от 29.04.2009 г.; че С. също са извършили регистрация в КАТ без каквито и да било затруднения. Поради това счита, че той, а впоследствие и ответниците са били собственици на автомобила, като от представените по делото доказателства не се установява вещта да е принадлежала на трето лице.

Доброволното предаване на автомобила на органите на досъдебното производство не променяло правото на собственост върху вещта, надлежно придобито чрез договора за покупко-продажба, чието разваляне се иска. Поддържа се, че нотариалната покана на купувача за разваляне на договора не била стигнала до продавачите, поради което договорът не бил развален по право. Макар исковата молба да съставлявала изявление за разваляне, същото било направено след изтичане на регламентирания в закона петгодишен срок. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси, за които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Заявено е и че решението е очевидно неправилно.

Ответникът Р. Ж. Ж., с адрес в [населено място], представляван от адв. П. П., в отговор на касационната жалба излага доводи за липса на основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата на третото лице помагач.

В жалбата на Р. Й. С. и Н. Р. С. се заявяват всички основания за неправилност на обжалвания акт по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа се, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване факта, че е била осъществена евикция, доказателствената тежест за установяването на който била негова. Изложени са доводи, че предаването на процесния автомобил на органите на досъдебното производство е акт на доброволно предаване на държането, но не и на владението. Твърди се, че правопораждащият факт за правото на ищеца да иска връщане на платената от него цена по договора била кражбата на автомобила.

Доколкото извършването на кражбата не било доказано, то ищецът не следвало да бъде считан за претърпял евикция купувач. Според касатора, неотносимо към настоящия случай било цитираното от въззивния съд решение № 760 по гр. д. № 1769/2009 г. IV г.о., ВКС, съгласно което в искането за връщане на даденото поради неизпълнение на договора от насрещната страна имплицитно се съдържа искане за разваляне, като исковата молба съставлява покана.

В исковата молба ищецът сочил, че договорът бил развален по силата на юридически факти, настъпили преди предявяване на иска (отправена нотариална покана и устно волеизявление); в нито един момент в хода на първоинстанционното производство ищецът не бил заявил, че ако тези факти не са произвели целените от него правни последици, то той претендира връщане на цената поради разваляне на договора по силата на самата искова молба; такова изявление било направено едва с въззивната жалба. Изтъква се, че с исковата молба се претендирали последици от неизпълнение на договор и последвалото го разваляне, като съдът следвало само да квалифицира претенциите, но не и да придава конститутивно действие на твърденията на ищеца.

Оспорен е изводът на съда, че договорът за покупко-продажба на моторно превозно средство, сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите, може да бъде развален със съдържащо се в исковата молба изявление в обикновена писмена форма. Тъй като при уредбата на института на развалянето на договорите липсва изрична уредба относно писмените договори с нотариална заверка на подписите, по аргумент от чл. 87, ал. 3 ЗЗД, формата на сключване на договора следвало да определя и изискуемата фирма на изявлението за неговото разваляне. Поради това липсвало основание да се възприема по-облекчена форма на изявлението за разваляне, както в случая бил направил въззивният съд. Предвид това, договорът следвало да бъде развален с нотариална покана, тъй като исковата молба, изготвена в обикновена писмена форма, не притежавала необходимите реквизити.

Поддържа се още, че доколкото е останало недоказано обстоятелството, че автомобилът е принадлежал другиму, не били налице предпоставки за упражняване на правото на купувача да развали договора. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, т. 1 и 3, като се поддържа и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност.

Отговор на тази касационна жалба не се представя.

Мотиви

Районният съд в гр. Варна е бил сезиран с предявен от Р. Ж. Ж. срещу Р. Й. С. и Н. Р. С. иск за осъждане на ответниците да му заплатят сумата от 14500 лева, платена от Ж. като купувач, цена по договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 16.05.2012 г., развален с отправено едностранно изявление до продавачите, поради това че продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице. В исковата молба са изложени твърдения, че с процесния договор ответниците съпрузи прехвърлили на ищеца правото на собственост върху лек автомобил, с описани данни, срещу задължението на последния да плати продажната цена, като посочената в договора била 6000 лева с оглед плащане на по-ниски такси и местен данък, а действително уговорената била в размер от 14500 лева и била преведена от ищеца по банкова сметка на Р. С., с основание „договора за покупко-продажба“. Ж. установил, че продаденият му автомобил не е бил собствен на продавачите по договора, когато на 17.05.2012 г., при опит за регистрация на закупеното моторно превозно средство в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, автомобилът бил задържан от полицейските органи, поради това че същият се издирва на територията на държава членка на Европейския съюз. На 26.05.2012 г. Ж. отправил изрично устно изявление до продавачите, че разваля договора на това основание и претендира връщане на платената цена. Тъй като не последвало изпълнение от страна на ответниците, ищецът им отправил и нотариална покана. При условията на евентуалност се твърди, че договорът е развален по право на основание чл. 89, изр. 1 ЗЗД. Ответниците Р. и Н. С., както и привлеченият като трето лице помагач на тяхна страна Г. Д., са изложили становище са неоснователност на предявения иск.

Въззивният съд е приел за установено, че с договор за покупко-продажба от 29.04.2009 г. Г. Д. е продал на Р. С., която към онзи момент е имала сключен граждански брак с Н. С., лек автомобил, с описани данни. На 16.05.2012 г. С. са сключили с ищеца договор за покупко-продажба, съгласно който продавачите прехвърлили собствеността върху придобития от тях по време на брака автомобил срещу цена от 6000 лева, като договорът бил сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите. За безспорно е прието, че страните са договорили действителна продажна цена от 14500 лева, преведена по сметка на Р. С. с платежно нареждане от 16.05.2012 г. Установено е още, че на 17.05.2012 г. пред отдел „Пътна полиция“ при СДВР ищецът представил за пререгистрация лекия автомобил, като предал същия на основание чл. 69а, ал. 2 ЗМВР /отм./ във връзка с досъдебно производство № 209/2009 г. по описа на 09 РУП СДВР, образувано срещу неизвестен извършител за това, че за времето 19-20.01.2009 г., в [населено място],[жк], от неохраняем паркинг пред вх. „Б“ на [жилищен адрес] противозаконно отнел от владението на С. К. С. същия лек автомобил, без съгласие на собственика, с намерение да го ползва – престъпление по чл. 346, ал. 1 НК.

Въз основа на извършена трасологична експертиза било установено, че е налице интервенция в съдържанието на номера на рамата на автомобила, представен от Р. Ж., като установеното първоначално съдържание на номера било идентично с номера на рамата на автомобила, отнет от владението на С.. Вследствие на установената идентичност в първоначалното съдържание на номера на рамата между предадения от ищеца и отнетия от владението на С. лек автомобил и изплатено на 28.05.2009 г. от ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ обезщетение на последната, съобразно общите условия на дружеството, след като бил открит, автомобилът станал собственост на застрахователното дружество. Затова същото отправило искане за връщане на автомобила, но то било оставено без уважение поради наличие на спор за собственост. Взето е предвид, че с нотариална покана рег. № …, том .., № … от 0…г. Ж. уведомил продавачите С., че разваля договора за покупко-продажба от 16.05.2012 г., като ги поканил в седемдневен срок да му върнат продажната цена от 14500 лева. Съобразно отразяване от 26.06.2012 г., поканата е била изпратена чрез Български пощи и е била върната, тъй като адресатите не са били открити и поканата не е била потърсена и след поставяне на надлежно уведомление на адреса.

При тези факти, въззивният съд приема, че между страните е бил сключен валиден договор за покупко-продажба на лек автомобил, като купувачът е изпълнил задължението си за плащане на цената, но впоследствие е бил евинциран. Налице била правна пречка закупената вещ да се използва по предназначение, поради неизпълнение на задължението на продавачите да прехвърлят собствеността върху вещта, предвид данните, че тя е била отнета по престъпен начин от действителния ѝ собственик – трето за процесната сделка лице.

Прието е, че отговорността на продавачите не зависи от това дали са знаели, че лекият автомобил е бил откраднат, като ирелевантно било и обстоятелството дали третото лице е предявило правата си и купувачът е бил отстранен от вещта, или към момента на предявяване на иска за развалянето купувачът не е отстранен от вещта, защото е налице висящ спор, или третото лице въобще не е предявило претенциите си по съдебен ред, но съществува възможност за това.

Прието е, че купувачът не е знаел, че автомобилът не е бил собственост на продавачите към момента на сключване на процесния договор. Съдът е посочил, че съгласно установената практика на ВКС в искането за връщане на даденото поради неизпълнение на договора от насрещната страна, имплицитно се съдържа и искане за развалянето му, като исковата молба има значението на покана, при положение че към момента на постановяване на решението правоотношенията между страните сочат на неизпълнение от страна на длъжника по сключения договор.

Прието е, че с предявяване на исковата молба ищецът е отправил в писмена форма изявление за разваляне на договора по смисъла на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, достигнало до знанието на продавачите чрез получаване на преписите от нея, поради което договорът за покупко-продажба е развален и платената от купувача цена следва да му бъде върната като дадена на отпаднало основание.

За неоснователни са приети доводите на С. за неприложимост на развалянето по чл. 87, ал. 1 ЗЗД към договора за покупко-продажба на моторно превозно средство, сключен в предвидената в чл. 144 ЗДвП форма, тъй като чл. 87 ЗЗД не предвиждал предизвестието за разваляне на договора да бъде в писмена форма с нотариална заверка на подписа.

Касационни въпроси

Касационният съд приема, че следва да допусне касационното обжалване по обусловилия изхода на спора въпрос на касаторите С. допустимо ли е ищецът да посочи за пръв път във въззивното производство, че разваля двустранен договор с исковата си молба, след като в хода на първоинстанционното производство е поддържал, че договорът вече е бил развален извънсъдебно поради осъществени други юридически факти, настъпили преди предявяването на иска.

Даденото от въззивния съд разрешение следва да се съпостави с тълкуването, дадено от ВКС в решение № 141 по гр.д. № 15/2016 г., III г.о.; решение № 245 по гр.д. № 585/2017 г., IV г.о.; решение № 217 по гр.д. № 367/2009 г., II г.о.; т. 4 и т. 9 от ТР № 1/17.07.2001 г., ОСГК. Касационното обжалване се допуска и по конкретизирания въпрос на същите касатори за формата за разваляне на двустранни договори, сключени с нотариална заверка на подписите. Касационното обжалване по този въпрос се допуска при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Последният въпрос на касаторите С. не обосновава допускането на касационното обжалване. Пита се в хипотезата на евикция чия е тежестта на доказване на обстоятелството, че продадената вещ е принадлежала на трето лице, и необходимо ли е пълно и главно доказване на този факт или е достатъчно да са налице само индиции за него. Сочената практика на ВС и ВКС – ППВС № 1/1953; решение № 217 по гр.д. № 761/2010 г., IV г.о.; решение № 470 по гр.д. № 1318/2010 г., IV г.о., не е нарушена. Съдът е основал изводите си на установените по делото обстоятелства и конкретно е посочил върху кои доказателства почиват заключенията му.

Поставените от касатора Д. въпроси не водят до допускане на касационното обжалване. Пита се допустимо ли е разваляне на договора по реда на чл. 87 ЗЗД, когато изявлението за разваляне не е направено в предвидения петгодишен срок по чл. 87, ал. 5 ЗЗД. Твърди се, че е налице разрешение в противоречие срешение № 210 по гр.д. № 6605/2013 г., IV г.о., ВКС. Твърдяното противоречие не се разкрива, тъй като предмет на разглеждане в соченото дело е било задължението на въззивния съд да обсъди всички възражения и доводи на страните по делото, и предвид констатираното съответно нарушение на съдопроизводството, съдът е постановил ново решение по спора. Освен това, въззивният съд не се е произнесъл по изрично поставения въпрос, което на самостоятелно основание препятства допускането на касационното обжалване. В действителност, съдът се е произнесъл по въпроса, разрешен в цитираното по-горе решение на ВКС, но касаторът не го поставя.

Поради липса на произнасяне от страна на въззивния съд, не води до допускане на касационното обжалване и въпросът налице ли е евикция, когато закупената с договор за покупко-продажба вещ е придобита от купувача и на основание изтекла придобивна давност на основание чл. 78, ал. 2 ЗС. Не се обосновава допускането на касационното обжалване и по въпроса може ли да се счита за развален по реда на чл. 87 ЗЗД договор, ако уведомлението за неговото разваляне, изпратено на купувача, не е достигнало до продавача, тъй като неговото разрешаване не е обусловило изхода на спора, защото съдът приема, че изявлението за разваляне на договора е сторено с исковата молба.

Неоснователно е твърдението и в двете касационни жалби, че обжалваното решение е очевидно неправилно. Касаторите не са обосновали какви са основанията им да съзират този квалифициран порок на съдебния акт.

Касационният съд приема, че не са налице хипотезите, обосноваващи очевидна неправилност – законът да е приложен в неговия обратен, противоположен от вложения от законодателя, смисъл, или делото да е решено въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, или въззивният съдебен акт да е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, като основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК, предл. последно предполага неправилността да е съществена до степен, че да може да се установи от съда несъмнено и без да е необходимо да се преценяват съображения на плоскостта на чл. 281, т. 3 ГПК, какъвто настоящият случай не е.

За касационното обжалване касаторите С. дължат държавна такса от 290 лева.

Диспозитив

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1975 от 21 ноември 2018 г., постановено по в.гр.д. № 1506/2018 г. на окръжния съд в гр. Варна, по касационната жалба на Р. и Н. С..

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1975 от 21 ноември 2018 г., постановено по в.гр.д. № 1506/2018 г. на окръжния съд в гр. Варна, по касационната жалба на Г. Д..

УКАЗВА на Р. и Н. С. в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да представят в деловодството на касационния съд доказателство за внесена по сметка на ВКС държавна такса от 290 лева, като в противен случай производството пред касационния съд ще бъде прекратено.

Делото да се докладва на председателя на IV г.о. за насрочването му в публично съдебно заседание след представяне на доказателство за заплатена държавна такса.


Свързани съдебни актове

Решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. Докладчик: съдия Марио Първанов Относно задълженията на съда да прецени всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не.
Решение № 470 от 16.01.2012 г. по гр. д. № 1318/2010 г. Докладчик: съдия Светла Цачева Кои са подлежащите на установяване факти от страната, позоваваща се на твърдения за предварително уговаряне на начин за удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона?
Решение № 210 от 15.08.2014 г. по гр. д. № 6605/2013 г. Докладчик: съдия Любка Андонова Относно задължението на въззивния съд да обсъди всички възражения и доводи на страните по делото.
Тълкувателно решение № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г. Докладчик: съдия Благовест Пунев 1. Подлежат ли на касационно обжалване въззивните решения на окръжните съдилища по иск за парично вземане с цена на иска под 1000 лева, ако искът е предявен като частичен?
2. Подлежат ли на касационно обжалване решенията на апелативните съдилища, с които се отказва вписване на обстоятелства в съдебен регистър?
3. Подлежат ли на касационно обжалване въззивните решения, с които се прогласява нищожността или се обезсилват първоинстанционни решения, като делото се връща за ново разглеждане?
4. Как трябва да се процедира от въззивния и съответно от касационния съд, когато за първи път пред тях се констатира нередовност на исковата молба?
5. Кои въззивни определения, извън тези, потвърждаващи определения за прекратяване, спиране или отказ от възобновяване на спряно производство са преграждащи и съответно подлежат на касационно обжалване?
6. Кои определения извън преграждащите развитието на производството поради близостта си с решенията като разрешаващи материално-правен спор, подлежат на касационно обжалване?
7. Може ли Върховният касационен съд, не само по реда на обжалване определение на въззивен съд, да допусне обезпечение на иска, а и да постанови такава мярка, ако е сезиран за пръв път с молба от ищеца по чл. 308 ГПК /отм./?
8. Може ли Върховният касационен съд да постанови спиране на касационното производство на основание чл. 182, ал. 1, б. г ГПК /отм./ и чл. 182, ал. 1, б. д ГПК /отм./?
9. Допустими ли са пред касационната инстанция доказателства за установяване на допуснати от въззивния съд нарушения на съществени процесуални правила?
10. Какви са пределите на касационната проверка извън заявените в жалбата основания?
11. Допустимо ли е, при отмяна на въззивно решение, по свой почин Върховният касационен съд да укаже при новото разглеждане на делото да се извършат оглед, освидетелстване или да се изслуша заключение на вещо лице?
12. Необосноваността не е предвидена като самостоятелно отменително основание при касационното обжалване и при констатирането й като порок как трябва да се квалифицира от касационната инстанция - като нарушение на материалния закон или нарушаване на съществени процесуални правила?
13. Прилага ли се чл. 218в, ал. 5 ГПК /отм./ извън случаите на връщане касационната жалба на основание чл. 218в, ал. З ГПК /отм./?
14. Подлежат ли на обжалване съгласно чл. 218в, ал. 5 ГПК /отм./ определенията на състав на Върховния касационен съд, потвърждаващи разпореждания на въззивния съд за връщане на касационната жалба?

Постановление № 1/53 от 13.07.1953 г. Докладчик: съдия Найден Райчев За формата и съдържанието на решението и присъдата.
Решение № 706 от 30.12.2010 г. по гр. д. № 1769/2009 г. Докладчик: съдия Надя Зяпкова Относно исковата молба, с която ищецът претендира последици от разваляне на предварителен договор съдържа ли имплицитно волеизявление за разваляне на договора.
Решение № 217 от 30.07.2010 г. по гр.д. № 367/2009 г. Докладчик: съдия Здравка Първанова Относно приложение разпоредбата чл.214 ГПК /2007г./ и допустимост на изменението на иска във въззивното производство с въвеждане на нови фактически твърдения по уредените с ГПК/2007г./ правила.
Решение № 141 от 23.06.2016 г. по гр. д. № 15/2016 г. Докладчик: съдия Мария Иванова За задължителната сила на указанията на касационната инстанция и за правомощията на въззивния съд при повторното разглеждане на върнатото му по реда на инстанционния контрол дело.
Решение № 245 от 07.11.2017 г. по гр. д. № 585/2017 г. Докладчик: съдия Борислав Белазелков За задължението на съда да разгледа иска на предявеното основание (посочените факти и обстоятелства).
За правното естество на порока на сключен чрез пълномощник договор, без да е посочена умишлено създадената невярна представа, но съгласно договора пълномощникът, който е получил възнаграждение от доверителите си, уговаря възнаграждение за себе си и от насрещната страна, като лишава доверителите си от възможност да получат обезщетение за последиците от осъществена евикция.


Цитирани норми