Определение № 606 от 24.07.2018 г. по гр. д. № 1961/2018 г.

Анотация

Въпрос
Относно задължението на съда да мотивира решението чрез посочване на фактически и правни изводи.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател:
Симеон Чаначев

Членове:
Диана Хитова, Александър Цонев

като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 1961/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

История на спора

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по две касационни жалби, подадени от ищеца [фирма] и ответника [фирма] срещу въззивно решение на Пловдивски окръжен съд, съответно в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 23 ЗЗД срещу Държавата, представлявана от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, а другата жалба съответно е в частта, в която е уважен изцяло регресния иск срещу [фирма].

В жалбите са изложени твърдения за необоснованост и неправилност на въззивното решение и във връзка с касационните основания за обжалване и в двете жалби са формулирани въпроси относно задължението на съда да мотивира решението чрез посочване на фактически и правни изводи, като по този въпрос се подържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК- противоречие с практиката на ВКС.

Мотиви

С обжалваното въззивно решение Пловдивският окръжен съд се е произнесъл по исковете на [фирма] срещу [фирма] и Държавата, представлявана от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията за плащане на 24036,32лв.(всеки по 1/2част от сумата), която сума била платена от ищеца като нов работодател концесионер на основание чл. 200 КТ и чл. 123а КТ на Ц. Л. за задължение на стария работодател [фирма].

Основанието на иска срещу [фирма] от една страна е, че за трудовата злополука отговаря стария работодател, а ищецът е платил чуждо задължение.
От друга страна основанието на иска срещу Държавата е чл. 8 от Договора за концесия, където е уговорено задължението на Държавата да осигури плащането от стария работодател на задълженията възникнали преди сключване на договора за концесия.

По тези предявени искове, въззивният съд е установил същите факти, които се твърдят в исковата молба и по които няма спор между страните и е извършил тълкуване на правната норма на чл. 123а КТ, във връзка с чл. 127 ЗЗД като е приел, че във вътрешните отношения старият и новият работодател отговарят по равно за задължение по чл. 200 КТ, което е възникнало по времето на стария работодател. Въз основа на това обуславящо правните изводи тълкуване, въззивният съд е уважил иска срещу стария работодател [фирма] за Ѕ част от дължимото обезщетение по чл. 200 КТ и е отхвърлил иска срещу Държавата за другата Ѕ част от обезщетението, тъй като според съда тази 1/2част се дължи от ищеца.

Като е постановил това решение обаче, въззивинят съд не е обосновал извода си, че старият и новият работодател отговарят във вътрешните си отношения по равно за обезщетението по чл. 200 КТ, дължимо за трудова злополука, осъществена по времето ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини