Определение № 588 от 18.07.2019 г. по гр. д. № 694/2018 г.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Прекъсва ли давността възражението на ипотекарния кредитор, че не е осъществен фактическия й състав, заявено с отговора на исковата молба, в производство по предявен от ипотекарния длъжник отрицателен установителен иск, че ипотечното право не съществува, поради изтичането на погасителния срок за обезпеченото вземане?

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:
ЖИВА ДЕКОВА, МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 694 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба вх.№ 9254/22.11.2018 г. на Р. Р. Б., представлявана от адв. Г. К., срещу въззивно решение № 163/09.10.2018 г., постановено по възз.гр.д. № 363/ 2018г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 517 от 18.04.2018 г. по гр.д. № 2735/2016 г. на Окръжен съд – Пловдив.

С първоинстанционния съдебен акт е отхвърлен искът с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да се признае за установено, че в полза на ответника „БАНКА ДСК“ ЕАД не съществува ипотечното право, учредено с нотариален акт за договорна ипотека №…, т. …, рег. № …, нот. д. № …/…2007 г. на нотариус Л. Т. по отношение на собствения на касаторката недвижим имот – УПИ X. в кв. … по ПУП на [населено място], [община], област Пловдив, цялото с площ от …кв. м., ведно с построената в него масивна жилищна сграда със застроена площ 62 кв. м., състояща се от избен етаж, нормален етаж, тавански етаж и гараж, както и всички останали подобрения и бъдещи приращения в имота, при описани граници.

В подадената касационна жалба страната поддържа, че съдебният акт е незаконосъобразен, необоснован и постановен при съществено нарушение на процесуалните правила.

В представеното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК са развити доводи за допускане на касационното обжалване в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК по следните (уточнени от състава на ВКС, съгласно т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК) въпроси: 1/ прекъсва ли давността възражението на ипотекарния кредитор, че не е осъществен фактическия й състав, заявено с отговора на исковата молба, в производство по предявен от ипотекарния длъжник отрицателен установителен иск, че ипотечното право не съществува, поради изтичането на погасителния срок за обезпеченото вземане; 2/ длъжен ли е въззивният съд в мотивите на решението си да обсъди всички относими и релевантни за спора факти и доказателства, както и да се произнесе по всички искания, възражения и доводи на страните; 3/ какви са правните последици и прекъсват ли погасителната давност изпълнителни действия, извършени по перемирано в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнително дело. По първия въпрос се поддържа основанието за селекция по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. По втория въпрос се твърди, че въззивното решение противоречи на ТР № 1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС и на постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на състави на ВКС. По третия въпрос се сочи, че приетите от въззивния съд правни разрешения противоречат на постановените по реда на чл. 290 ГПК – решение №42/26.02.2016 г. по гр.д. №1812/2015 г., IV г.о. и решение №285/06.10.2015г. по гр.д. № 1953/2015 г., IV г.о. на ВКС.

Ответната страна по жалбата – „БАНКА ДСК“ ЕАД, представлявана от юрисконсулт В. С., в писмен отговор поддържа становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване и в условия на евентуалност – за неоснователност на жалбата.

Мотиви

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен отрицателният установителен иск на ищцата Р. Б. за признаване на установено по отношение на ответника „БАНКА ДСК“ ЕАД, че не съществува ипотечното право, учредено с нотариален акт за договорна ипотека от 27.07.2007 г., въззивният съд е приел, че ипотеката не е прекратена, тъй като обезпеченото вземане не е погасено по давност.

По делото е установено, че ипотеката е учредена върху недвижим имот, собственост на Р. Б., за обезпечаване на получени от нейния син Г. Б. парични средства в размер на 145 000 лв., предоставени от „БАНКА ДСК“ ЕАД съгласно договор за ипотечен кредит от 27.07.2007 г. Посочено е, че поради неплащане на вноските по кредита, на 05.03.2008 г. в полза на банката (по реда на чл. 237 ГПК /отм./ и сл.) е издаден изпълнителен лист, въз основа на който на 15.04.2008 г. е образувано изпълнително дело №156/2008 г. на ЧСИ А. А.. Още с молбата си за образуване на изпълнителното дело, взискателят е поискал и от ЧСИ са предприети изпълнителни действия, в т.ч. и по отношение на ипотекирания имот – налагане на възбрана, извършване на опис, оценка и провеждане на публична продан, която продан няколко пъти е обявена за нестанала.

В исковата си молба, подадена на 14.11.2016 г., ищцата е твърдяла, че ипотечното право на банката не съществува, тъй като обезпеченото вземане е погасено по давност, изтекла в периода от 09.06.2010 г. (когато е поискано извършването на следваща публична продан) до м.06.2015 г. Следващото изпълнително действие е от 07.10.2015 г., когато ответникът е поискал от съдебния изпълнител изготвяне на нова оценка и отново провеждане на публична продан на ипотекирания имот, но същите са предприети след 5-годишния давностен срок и след перемирането на изпълнителното дело (след 2-годишния срок), поради което нямат правен ефект да прекъснат давността.

Въззивният съд е приел, че изпълнителното дело е образувано на 15.04.2008 г., като от представените по делото доказателства се установява, че в периода от м.09.2008 г. до 25.09.20102 г. по изпълнителното дело са предприемани изпълнителни действия от кредитора и по възлагане от ЧСИ, които са прекъсвали давността за вземането. Оспорването от ищеца на молбите от 26.01.2012 г., 30.05.2012 г. и 25.09.2012 г. до ЧСИ, с които е поискано извършването на публична продан на ипотекирания имот, е прието за недоказано от въззивния съд, поради безспорно установения факт, че молбите са заведени на същите дати във входящия регистър на ЧСИ. При тези данни е направен извод, че към 14.11.2016 г. – датата на подаване на исковата молба – давността за обезпеченото вземане не е изтекла.

Посочено е, че разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК в случая няма връзка с погасителната давност и не опорочава действията на кредитора по предприемане на принудително изпълнение. Перемирането на изпълнителното дело е счетено за ирелевантно по отношение на давностния срок за вземането, който съдът е посочил, че не е изтекъл от 25.09.2012 г. (подаването на поредната молба за публична продан) и до датата на подаване на исковата молба на ипотекарния длъжник – 14.11.2016 г.

На следващо място е прието, че с предявяването на настоящия отрицателен установителен иск давността за обезпеченото вземане не е спряла да тече, тъй като не то, а ипотечното право, учредено с договора за ипотека от 27.07.2007 г., е предмет на делото, поради което не е осъществена хипотезата на чл. 115, ал. 1, б. ж ЗЗД. Като действие, прекъсващо давността съгласно чл. 116, б. б ЗЗД, е зачетено направеното от ответника с отговора на исковата молба от 30.12.2016 г. възражение за неосъществяване на фактическия състав на давността за вземането по договора за ипотечен кредит. Направен е извод, че от този момент е започнала да тече нова петгодишна давност, която не е изтекла към момента на постановяване на въззивното решение.

В заключение е прието, че акцесорното ипотечно право не е погасено и съществува (чл. 150, ал. 1 ЗЗД), щом обезпеченото с него вземане не е погасено по давност. При формирания извод за неоснователност на предявения иск, първоинстанционното решение е потвърдено.

При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че първите два въпроса в изложението са релевантни и са обусловили разрешаването на спора. По първия въпрос е налице предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото на настоящия състав в тази хипотеза не е известно да има създадена практика на ВКС, а въпросът е значим с оглед точното приложение на закона и развитието на правото. При това положение, сочената от жалбоподателката предпоставка за селекция по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение по този въпрос – не би могла да бъде установена във фазата по допускане на касационното обжалване, щом отговорът му не е „очевиден”.

По втория въпрос касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за наличие на противоречие на въззивното решение със създадената практика на ВКС – т.19 от ТР №1/04.01.2001 г. на ОСГК, т.2 от ТР №1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС и приложените от касаторката решения на състави на ВКС.

Третият въпрос не е обуславящ за спора, доколкото въззивният съд е приел за установено, че последното валидно извършено от кредитора изпълнително действие е подадената от него молба от 25.09.2012 г., с която е поискано извършване на нова публична продан на имота. Във връзка със следващите извършени изпълнителни действия (молба за публична продан от 07.10.2015г. и последвалите действия на ЧСИ), съдът не е формирал решаващи мотиви, които да са обусловили изхода на спора. Изводите му, че 5-годишният давностен срок не е изтекъл са основани на зачитането на ефекта на молбата на кредитора от 25.09.2012 г. и на възражението му в отговора на исковата молба от 30.12.2016 г. Ето защо, не е налице твърдяното от касатора противоречие на въззивното решение с приложените – решение №42/26.02.2016 г. по гр.д. №1812/2015 г., IV г.о. и решение №285/06.10.2015г. по гр.д. № 1953/2015 г., IV г.о. на ВКС. В първото е даден отговор на правните въпроси – необходимо ли е СИ да издаде постановление за прекратяване на изпълнителното производство, за да настъпят последиците на перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и от кога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато в продължение на две години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия. Прието е, при съобразяване със задължителните постановки по т.10 от ТР № 2/2015 г. по т.д.№2/2013 г. на ОСГТК, че когато взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява по право, като е без значение дали и кога СИ ще издаде постановление за прекратяването му; както и че срокът на новата погасителна давност за вземането тече от последното валидно предприето изпълнително действие. Въззивният съд не е приел нещо различно в решението си – отчитал е течението на новия давностен срок от подадената на 25.09.2012 г. молба на взискателя, за която е установено, че е постъпила в период, в който изпълнителното дело не е перемирано.

Не е налице противоречие и с решение №285/06.10.2015г. по гр.д. № 1953/2015 г., IV г.о., в което е даден отговор на правния въпрос – счита ли се прекъсната погасителната давност от изпълнителни действия, предприети въз основа на обезсилена заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Очевидно, спорът по настоящото дело е съвсем различен, поради което противоречие по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не би могло да възникне.

Следва да се посочи, че изложените и в двете решения мотиви за „обезсилване на изпълнителните действия” при прекратено на каквото и да е основание изпълнително производство, се цитират от касаторката извън контекста на правните разрешения по двете дела.

В решение № 42/26.02.2016 г. по гр.д. №1812/2015 г., IV г.о., е прието за установено, че вземането по запис на заповед, за което е издаден изпълнителен лист по чл. 237, б. е ГПК /отм./, е погасено по давност преди предприемането от страна на кредитора на валидно изпълнително действие (чл. 116, б. в ЗЗД) с ефект да прекъсне давностния срок и в този контекст е коментиран въпросът за обезсилването на изпълнителни действия, предприети по прекратено в хипотезата на чл. 330, ал. 1, б. д ГПК /отм./, респ. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнително производство. В решение № 285/ 06.10.2015 г. по гр.д. № 1953/2015 г., IV г.о. обезсилването на изпълнителните действия по право е разглеждано във връзка с проведено принудително изпълнение по прекратено изпълнително производство, поради обезсилването впоследствие на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист. В този смисъл е и приетото от състава на ВКС, че в тази хипотеза предприетите по изпълнителното дело изпълнителни действия не могат да имат нито процесуалноправни, нито материалноправни последици, респ. да са прекъснали давността за вземането.

Диспозитив

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 163 от 09.10.2018 г., постановено по възз.гр.д. № 363/2018г. по описа на Пловдивския апелативен съд.

Делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение за насрочването му в открито съдебно заседание (жалбоподателката е освободена на основание чл. 83, ал. 2 ГПК от внасяне на държавна такса).

Определението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. Докладчик: съдия Красимир Влахов Относно въззивното производство и правомощията на въззивния съд.
Решение № 285 от 06.10.2015 г. по гр. д. № 1953 / 2015 г. Докладчик: съдия Борис Илиев Счита ли се прекъсната погасителната давност от изпълнителни действия, предприети въз основа на обезсилена заповед за изпълнение и издаден по нея изпълнителен лист ?
Тълкувателно решение № 1 / 2000 г. от 04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. Докладчик: съдия Благовест Пунев По въпроси на въззивното производство по граждански дела съгласно ГПК /отм./
Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. Докладчик: съдия Борислав Белазелков 1. С кое действие принудителното изпълнение се насочва върху имущество на длъжника? Допустимо ли е налагането на запор или възбрана върху несеквестируема вещ? Кое изпълнително действие нарушава несеквестируемостта и трябва ли то да е предприето, за да упражни длъжникът правото си на жалба? До кой момент длъжникът може да упражни чрез жалба правото си на закрила поради несеквестируемост на вещта, върху която е насочено изпълнението?
2. Допустимо ли е насрочването на публична продан на имущество на длъжника, когато при налагането на запора или възбраната има данни за други наложени запори или възбрани върху същото имущество? Кои са предпоставките районният съд да разреши извършването на продан за изпълнение на вземането на последващия взискател и кои са основанията за отказ?
3. Обхваща ли наложеният запор върху трудово възнаграждение или друго възнаграждение за труд, както и върху пенсия вземането на длъжника от третото задължено лице до размера на минималната работна заплата.
4. Районният съд по местоизпълнението или съдебният изпълнител назначава особен представител на длъжника, ако при пристъпването към изпълнение той има регистриран постоянен и настоящ адрес, но не може да бъде намерен там нито може да се намери лице, което е съгласно да получи съобщението и длъжникът не се е явил да го получи в указания двуседмичен срок.
5. Кои кредитори, в чиято полза е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана се считат присъединени взискатели, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението?
6. Ползват ли се с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД разноските по изпълнителното дело на първоначалния взискател, в т.ч. тези за адвокатско възнаграждение; разноските, в т.ч. тези за адвокатско възнаграждение и такси на първоначалния взискател в производството по издаване на изпълнителния лист; разноските на присъединените взискатели.
7. В какъв ред се удовлетворява вземането, обезпечено с ипотека, вписана след вписването на възбрана върху имота.
8. Кои действия на съдебния изпълнител, страните и другите участници в изпълнителното производство са част от наддаването и надлежното им извършване подлежи на проверка по жалба срещу постановлението за възлагане?
9. Нова оценка или нова начална цена определя съдебният изпълнител по искане на взискател, след като и новата продан с начална цена 80 на сто от предходната е обявена за нестанала?
10. Откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. д ГПК /отм./).
11. Ако взискателят не е внесъл авансово дължима такса, допустимо ли е частният съдебен изпълнител да събере тази такса от длъжника? Опорочено ли е изпълнителното действие поради невнасянето от взискателя на авансово дължимата такса за него? Съставлява ли дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 67 ЗЧСИ несъбирането от частния съдебен изпълнител на авансово дължимата такса?
12. Кога се погасява по давност дисциплинарната отговорност на частния съдебен изпълнител по чл. 69 ЗЧСИ, когато наказанието не е наложено в давностния срок или когато председателят на дисциплинарната комисия не е сезиран в този срок?
13. Секвестируеми ли са вземанията на длъжника по сметка в банка, когато по запорираната сметка постъпват плащания по частично или пълно несеквестируеми вземания на длъжника или други вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение?
14. Подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК /отм./) представлява ли предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. в ЗЗД?


Цитирани норми