Определение №565/11.10.2019 по дело №232/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
0 Shares

Анотация

Въпрос

Била ли е налице абсолютна процесуална пречка, свързана с приложение на правилата за родова подсъдност по преки искове за неимуществени вреди срещу застраховател, основаващи се на твърдения за претърпени от ищеца болки и страдания, като пряка и непосредствена последица от едно вредоносно събитие?


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на осми октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ МАРКОВ, ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№232 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на ЗК „Л. инс” АД срещу решение №1260 от 22.10.2018 г. по в.гр.д.№1727/2018 г. на ОС Пловдив. С решението в обжалваната част е потвърдено решение №№172 от 30.04.2018 г. по гр.д.№484/2017 г. на РС Асеновград в частта, с която ЗК „Л. инс” АД е осъдено да заплати на В. С. Банков обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от контузия на главата, придружена с мозъчно сътресение в размер на 9 750 лв.; обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от контузия на гръдния кош и корема в размер на 6 000 лв.; обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от контузия на костите на носа в размер на 6 000 лв. и обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживян силен психически стрес в размер на 1 500 лв., причинени от Р. Б. Ш. на 25.02.2016 г. при пътно-транспортно произшествие при управление на лек автомобил „Ауди 80“, дължими по силата на договор за застраховка гражданска отговорност, обективиран в полица №BG/22/115002461779, както и в частта за разноските, с която ЗК „Л. инс“ АД е осъдено да заплати: за адвокатски хонорар – сума в размер на 1005.40 лв.; за държавна такса – сума в размер на 930 лв. и за експертиза – сума в размер на 210 лв.

В жалбата се излагат съображения, че решението е недопустимо поради нарушаване на правилата за родова подсъдност, евентуално неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, като в изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по различни въпроси, вкл., свързани с допустимостта на разглеждане на иск в нарушение на правилата за родова подсъдност.

Ответниците по касация и третото лице помагач не заявяват становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:

Мотиви

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение въззивната инстанция е приела, че първоинстанционният РС А. е сезиран с няколко обективно съединени искове по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, предявени срещу застрахователното дружество за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от различни болки и страдания, произтичащи от факта на едно и също вредоносно събитие, респективно, че всяка от отделните болки и страдания, произтичащи от факта на настъпилото ПТП, представлява, самостоятелно основание на всеки един от множеството преки искове по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./.

Касационен въпрос

В съответствие с правомощията си за служебна преценка на допустимостта на обжалваното решение – т. 1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС и т. 10 от ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКС, настоящият състав намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка на процесуалната му допустимост, във връзка с преценката била ли е налице абсолютна процесуална пречка, свързана с приложение на правилата за родова подсъдност по преки искове за неимуществени вреди срещу застраховател, основаващи се на твърдения за претърпени от ищеца болки и страдания, като пряка и непосредствена последица от едно вредоносно събитие.

Диспозитив

Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №1260 от 22.10.2018 г. по в.гр.д.№1727/2018 г. на ОС Пловдив в частта, с която е потвърдено решение №№172 от 30.04.2018 г. по гр.д.№484/2017 г. на РС Асеновград в частта, с която ЗК „Л. инс” АД е осъдено да заплати на В. С. Банков обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от контузия на главата, придружена с мозъчно сътресение в размер на 9 750 лв.; обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от контузия на гръдния кош и корема в размер на 6 000 лв.; обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от контузия на костите на носа в размер на 6 000 лв. и обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживян силен психически стрес в размер на 1 500 лв., причинени от Р. Б. Ш. на 25.02.2016 г. при пътно-транспортно произшествие при управление на лек автомобил „Ауди 80“, дължими по силата на договор за застраховка гражданска отговорност, обективиран в полица №BG/22/115002461779, както и в частта за разноските, с която ЗК „Л. инс“ АД е осъдено да заплати: за адвокатски хонорар – сума в размер на 1005.40 лв.; за държавна такса – сума в размер на 930 лв. и за експертиза – сума в размер на 210 лв.

УКАЗВА на ЗК „Л. инс” АД в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 465 лв.

При неизпълнение на указанията в срок касационното производство ще бъде прекратено.

След представяне на доказателства за внасяне на таксата, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението не може да се обжалва.


Свързани съдебни актове

Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. Докладчик: съдия Симеон Чаначев Относно характера и формулирането на правните въпроси за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК.

Цитирани норми

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
Влезте в профила си, за да не виждате рекламите