Определение № 547 от 01.07.2019 г. по гр. д. № 1708/2019 г.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
73 Shares

Анотация

Въпрос

Следва ли действително да са настъпили всички юридически факти, предвидени в императивната разпоредба на чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ към момента на волеизявлението на работника за прекратяване на тр. договор по чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ, за да възникне за него правото на обезщетение по чл. 222, ал. 2 КТ, без работникът да е бил трудоустроен по наредбата за медицинска експертиза?

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 29.05.2019 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:
ЖИВА ДЕКОВА, МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д.№1708/19 г., намира следното:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производството е по чл. 288 ГПК, вр. с чл. 280 ГПК.

История на спора

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на НЕК ЕАД, Предприятие „Водноелектрически централи” срещу въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. №2447/18 г. С въззивното решение са уважени предявените от М. К. срещу касатора искове по чл. 222, ал. 2 КТ, вр. с чл. 55, ал. 1 КТД – за сумата 7897 лв., обезщетение при прекратяване на тр. правоотношение на осн. чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ, и по чл. 86 ЗЗД – за сумата от 233 лв., лихва за забава върху главницата за посочения в решението период.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1 ГПК, т.1 и 3 и чл. 280, ал. 2 ГПК

Намира, че в противоречие с цитираната практика на ВКС е разрешен значимият за спора правен въпрос: Длъжен ли е съдът да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права, както и със събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи? Това противоречие обосновава основанието за допускане на обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

От значение за спора и за точното прилагане на закона по см. на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е правният въпрос: Следва ли действително да са настъпили всички юридически факти, предвидени в императивната разпоредба на чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ към момента на волеизявлението на работника за прекратяване на тр. договор по чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ, за да възникне за него правото на обезщетение по чл. 222, ал. 2 КТ, без работникът да е бил трудоустроен по наредбата за медицинска експертиза?

Очевидната неправилност на въззивното решение по см. на чл. 280, ал. 2 ГПК касаторът обосновава с нарушение на материалния закон при присъждане на обезщетението по чл. 222, ал. 2 КТ, след като към момента на прекратяване на тр. правоотношение не са били настъпили всички юридически факти, пораждащи правото на парично обезщетение.

Касационен въпрос

ВКС намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставения от касатора във връзка с това основание правен въпрос, който не е разработен напълно в практиката на ВКС.

При допускане на обжалването ВКС съобрази установеното в практиката разбиране, че както връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от работодателя, автоматично води до прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали са били налице посочените в нея основания за уволнение, така и писменото изявление на работника за прекратяване на трудовото му правоотношение на някое от основанията по чл. 327, ал. 1 КТ води до автоматично прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали е налице посоченото в изявлението на работника или служителя основание. При незаконно /без основание/ прекратяване на трудово правоотношение по чл. 327, ал. 1 КТ, работодателят разполага само с възможност да претендира от работника или служителя обезщетение за вредите, които е понесъл от неоснователното прекратяване на трудовия договор, но не и с право да иска възстановяването на вече прекратеното трудово правоотношение / р. по гр.д. №1289/14 г. на четвърто г.о. на ВКС, цитирано от първоинстанционния съд/.

Тези принципни съображения следва да бъдат доразвити и за случаи като процесния – когато работодателят откаже да заплати на работника предвиденото при прекратяване на тр. договор на осн. чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ обезщетение с възражението, че не са налице предпоставките на това прекратително основание, и работникът е сезирал съда със спора за заплащане на обезщетението.

Диспозитив

Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №2447/18 г. от 31.01.19 г.

Указва на касатора „НЕК” ЕАД, Предприятие „Водноелектрически централи” да внесе в едноседмичен срок по сметка на ВКС д.т. за разглеждане на жалбата в размер на 182,95 лв.и да представи вносен документ в същия срок, като в противен случай жалбата ще бъде върната.

След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване в о.с.з. или прекратяване.


Свързани съдебни актове

Решение № 289 от 18.11.2014 г. по гр. д. № 1289/2014 г. Докладчик: съдия Марио Първанов Настъпва ли прекратяване на трудовото правоотношение с връчване на работодателя на писмено изявление на работника по чл.327, ал.1, т.2 КТ, ако не са били налице основанията за това. Твърди се, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС – решение №144 от 23.02.2010 г. по гр. дело №3101/2008 г. на ВКС,V г.о. ?

Цитирани норми

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

НАПИШЕТЕ КОМЕНТАР

Моля въведете вашия коментар!
Please enter your name here