Определение № 516 от 08.08.2017 г. по т. д. № 2195/2016 г.

Анотация

Въпрос
Налице ли е валидно изразена воля за про­мяна в предназначението на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост при липса на конкретизация в какво се състои промя­ната и възможно ли е осъществяването й въз основа на бланкетно изразе­но “принципно съгласие” на собствениците на останалите самостоятелни обекти?

Върховният касационен съд на Република България, Второ търговско отделение в закрито заседание на 7 февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ МАРКОВ, СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

изслуша докладваното от съдията ЧОРБАДЖИЕВА търговско дело № 2195/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби срещу решение на Варненския апелативен съд по т.д.№188/2016 г. от 15 юли 2016 г.,с което е потвърдено Решение № 50/2019 януари 2016 г. по т.д.№ 374/2015 г. на ВОС, и срещу решението на въззивния съд от 30 август 2016 г., с което е отхвърлена молбата на "Д. инвестч Е00Д -Варна за допълване на решение №188/2016 г.

С първоинстанционното решение на Варненския ОС по т.д. № 743/2015. г. е уважен предявен по реда на чл. 422 ГПК положителен установителен иск срещу касатора за сумата 50000 лв., представляваща договорна неустойка за неизпълнено задължение по нотариално заверено споразумение от 1 март 2012 г., за което е издадена заповед за незабавно изпълнение № 8318/19.12.2014 г. по гр.д.№ 16112/2014 г. на В.

B жалбата на ответното дружество се поддържа, че въззивното решение е недопустимо и евенту­ално неправилно, поради нищожност на клаузата за неустойка с невъзмо­жен предмет, на която се основава претенцията.

В касационната жалба срещу допълнителното решение е изразено становище за нищожност на съдебния акт поради постановяването му от незаконен съдебен състав, различен от състава, постановил първоначалното решение. В отношение на евентуалност се поддържа, че Решение № 212/30 август 2016 г. е неправилно. Претендира се обезсилване на решенията и евентуално отмяната им и отхвърляне на предявения срещу касатора иск.

В срока за отговор на двете касационни жалби ответникът по касация [фирма] изразява становище, че решенията не следва да бъдат допуснати до касационен контрол.

Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Второ ТО, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащи на непряк касационен контрол валидни и допустими решения. В изложения по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на спора въпроси относно действителността на процесното споразумение.

За да постанови обжалваното потвърдително решение, въззивният съд е приел, че с процесното споразумение [фирма] се е задължило към „ИВ Т." О. да осигури съгласие за промяна в предназначението на притежаван от ищеца самостоятелен обект в апартаментен хотел в жилищен комплекс от затворен тип в к.к. „Златни пясъци” – ресторант - на останалите собственици на самостоятелни обекти в ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини