Определение №445/08.10.2019 по дело №1294/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

За допустимостта на въззивното решение и необходимостта да се провери дали е налице съответствие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба.


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:
МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове:
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА, ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 1294 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производството е по чл. 288 ГПК.

История на спора

С решение № 391 от 27.11.2017 г. по в. гр. д. № 774/2016 г. на Софийския окръжен съд е потвърдено решение № 36 от 08.07.2016 г. по гр. д. № 101/2014 г. на РС Етрополе, с което е бил отхвърлен предявеният от В. Р. Г. и Р. П. Г. срещу Т. С. П., И. К. И., Г. Б. А., В. А. Д., Н. А. К., Ц. К. А., Ц. Г. Ц., Й. Ц. Й., Д. Й. П., Ц. Й. Н., В. Й. Л., В. Й. Й., И. Ц. Г., Р. Н. Г., Ц. Р. Ц., Н. Р. Ц., К. Н. Г., В. Г. В., А. Г. Ф., Р. Г. Р., И. Б. И., Р. Б. И., Д. Д. Ц., П. И. П., И. К. П., В. К. П., В. К. П., С. В. Л., И. М. В., Х. М. Г., С. В. Г., Д. В. Г., Д. В. П., П. В. Г., Н. Н. К., М. В. В., С. В. С., Д. В. С., Г. И. Г., Д. И. М., И. И. Г., Л. С. Г., Е. Г. Г., А. Г. Г., В. Г. Д. и държавата, представлявана от областния управител на Област София, положителен установителен иск, че ищците са собственици на 1339/2839 идеални части от ПИ № …, кв…. по плана на [населено място], [община], целият с площ от 2839 кв. м., за който са отредени: УПИ…-… с площ от 1095 кв. м.; УПИ …-… с площ от 868 кв. м. и УПИ …-… с площ от 963 кв. м.

Въззивният съд е приел от фактическа страна, че спорният имот е бил собственост на общия наследодател Г. Ц. Д.. Ищецът В. Р. Г. е внук на Г. Д.. През 1951 г. имотът е бил включен в строителния полигон на [населено място], а през 1975 г. ищците В. Г. и съпругата му Р. Г. са се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка за 1500 кв. м. от имота и за намиращата се в него жилищна сграда. През 1987 г. имотът е включен в регулационния план, като за него са отредени три урегулирани поземлени имота – УПИ …-…. с площ от 1095 кв. м.; УПИ …-… с площ от 868 кв. м. /застроен/ и УПИ ..-… с площ от 963 кв. м. С влязло в сила съдебно решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, след отмяна на решение за отказ на Поземлената комисия, са възстановени на наследниците на Г. Ц. Д. незастроените УПИ ..-.. и УПИ…-….

За да потвърди първоинстанционното решение, с което е бил отхвърлен предявеният от В. Г. и Р. Г. установителен иск за собственост на 1339/2839 идеални части от ПИ № …, кв…. по плана на [населено място] / за 1500 кв. м. от този имот те имат нотариален акт за собственост/, въззивният съд е приел, че посоченото от тях придобивно основание – давност по чл. 79, ал. 1 ЗС, не се е осъществило. Придобивната давност върху имота е могла да започне да тече съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ едва след възстановяването на собствеността, което е станало с влизане в сила на съдебното решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ на 10.04.2013 г. Към момента на постановяване на съдебното решение по настоящото дело десетгодишният давностен срок не е изтекъл.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Р. П. Г., Д. В. С., Р. В. Р. и П. В. Р. /лично и като наследници на починалия в хода на процеса ищец В. Р. Г./.

Жалбоподателите считат, че съдът неправилно е обвързал началото на срока по чл. 79, ал. 1 ЗС с разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ. Считат, че тъй като имотът още от 1951 г. е имал селищен статут, той не е бил включен в ТКЗС и не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, съответно – придобивната давност е започнала да тече още от 1955 г., когато първоначалните ищци са се установили в имота и са започнали да го владеят за себе си. Въззивният съд не е обсъдил фактите по делото в тяхната съвкупност, не е преценил, че няма данни общият наследодател да е бил член на ТКЗС, както и че няма данни на какво основание за незастроените УПИ е бил издаден АДС. Искат отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения от тях иск за собственост.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, т.1 и т.3 за допускане на касационно обжалване. Въззивното решение влизало в противоречие с решение № 96 от 15.07.2016 г. по гр. д. № 5835/2015 г. на ВКС, I г.о. и решение № 249 от 04.07.2011 г. по гр. д. № 621/2010 г. на ВКС, I г.о.

Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поддържа по следните въпроси:

1.Подлежат ли на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ имоти в околовръстния полигон, които са в регулацията и никога не са включвани в ТКЗС;

2. Следва ли собствеността на имоти, които не са изключени от регулацията на населеното място и никога не са включвани в кооперативно стопанство, не са одържавени на валидно законно основание, не са отнемани фактически и не е прекъсвано владението им в реални граници, да бъдат възстановени по реда на ЗСПЗЗ.

Ответниците в производството А. Г. Ф., Е. Г. Г. оспорват жалбата чрез особените си представители. Считат, че не са налице основания за допускането й до разглеждане по същество. Излагат доводи в подкрепа на изразеното становище.

Останалите ответници не вземат становище по жалбата.

Мотиви

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение по иск за собственост, за което не е въведено ограничение за допустимост на касационното обжалване с оглед цената на иска.

Не са налице обаче сочените основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, т.1 и т.3 за допускане на касационно обжалване.

Жалбоподателите не са посочили правни въпроси във връзка с поддържаното от тях основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и само на това основание жалбата им може да бъде отклонена. Независимо от това – представените решения на ВКС не сочат на противоречиво разрешаван правен въпрос, който може да обуслови допускане до касационно обжалване. И двете решения разглеждат въпроса дали подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ дворни места, които се намират извън регулационния план, докато в случая по настоящото дело се касае до имот, който още от 1951 г. има статут на селищен имот. Поставеният правен въпрос по двете дела на ВКС не съвпада с въпроса, който определя изхода на спора по настоящото дело, затова не е налице такова противоречие в съдебните решения, което да доведе до допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

И двата въпроса, свързани с това основание, са насочени срещу извода на въззивния съд, че процесният имот е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и съответно е приложима и разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ.

Въпросите обаче са некоректно поставени, тъй като съдържат в себе си предпоставката спорната земя да не е била включена в ТКЗС. Преки данни за това обстоятелство по делото няма, но са налице косвени данни по отношение на УПИ ..-… с площ от 1095 кв. м., за който има съставен АДС № …./22.11.1989 г., като посоченото правното основание за актуването е Р. 404, вр. ПМС № 1/1981 г. Данни за същото се съдържат и в извадката от разписния лист към плана на селото, в който за процесния имот в кв…. е посочено, че собственици са първоначалният ищец В. Р. Г. и АПК. Констатациите на АДС не са опровергани, т.е. трябва да се приеме, че частта от процесния имот, която попада в УПИ ..-…, е предадена от АПК безвъзмездно на общинския народен съвет въз основа на т.5 на Р. № 404 от 28.10.1968 г., изменено с § 1 от ЗР на ПМС № 1/1981 г., с възможност за общинския съвет безвъзмездно да отстъпва право на строеж върху предадения имот. Оттук и предпоставката на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху имота, доколкото той се е оказал незастроен.

При тези данни следва да се приеме, че поставените въпроси не кореспондират с доказателствата по делото /поне по отношение на УПИ …-…/ и от тази гледна точка не се явяват обуславящи по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Отделно от това, доколкото те са свързани с прилагане на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, не е налице и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като посочената разпоредба не разкрива неяснота, а освен това е налице и множество практика на ВКС по прилагането й, затова разглеждането на делото от ВКС с нищо няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид и това, че чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ предвижда възстановяване на собствеността на бивши земеделски земи, включени в границите на урбанизираните територии, независимо от това дали са били включени в ТКЗС или други селскостопански организации – т.е. дори процесният имот да не е бил в ТКЗС, той пак би подлежал на възстановяване, с изключение на онази негова част, за която ищците притежават нотариален акт.

Касационен въпрос

Касационното обжалване обаче следва да се допусне служебно поради възникнало съмнение за допустимостта на въззивното решение и необходимостта да се провери дали е налице съответствие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Възможността за служебното допускане на касационното обжалване е обоснована в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.

Диспозитив

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 391 от 27.11.2017 г. по в. гр. д. № 774/2016 г. на Софийския окръжен съд.

УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25лв. и в същия срок да представят по делото вносния документ, в противен случай жалбата им ще бъде върната.

Делото да се докладва за насрочване след представяне на доказателства за внесена държавна такса.

Определението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Решение № 96 от 15.07.2016 г. по гр. д. № 5835/2015 г. Докладчик: съдия Бранислава Павлова Дали следва собствеността на имоти, които са изключени от регулацията на населеното място, но не са включвани в кооперативно стопанство, не са одържавени на валидно законно основание, не са отнемани фактически и не е прекъсвано владението им в реални граници, да бъдат възстановена по реда на ЗСПЗЗ?
Решение № 249 от 04.07.2011 г. по гр. д. № 621/2010 г. Докладчик: съдия Гълъбина Генчева Дали подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ дворно място, намиращо се извън регулация и могло ли е то да бъде придобито по давност?
Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. Докладчик: съдия Симеон Чаначев Относно характера и формулирането на правните въпроси за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК.

Цитирани норми