Определение №438/03.07.2009 по ч. т. д. №450/2008

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Отговор

По силата на препращаща норма на чл. 278, ал. 4 ГПК за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за обжалване на решенията. Страната следва да посочи и обоснове кой е материалноправния или процесуалноправен въпрос, който е решен от въззивния съд и което обуславя извода за допускане на касационно обжалване. Трябва да се посочи и на коя от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК се позовава, а именно, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, че е решаван противоречиво от съдилищата или че въпросът е от съществено значение за точното и еднакво прилагане на закона, както и за развитието на правото. Тези основания трябва да се обосноват, а не само да се възпроизвежда законовия текст. Следва да се представят и съответните решения, чрез които страната доказва наличието на противоречива съдебна практика, а ако се касае за решения на Върховния касационен съд, да се цитират с точния им номер. Въпреки дадените от САС указания, частна касационна жалба не е приведена в съответствие в разпоредбите на ГПК.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на първи юли две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА КОВАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
ЛИДИЯ ИВАНОВА, ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова ч. т. дело № 450/2008 г.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

История на спора

Образувано е по частна касационна жалба от „И” Е. гр. С., чрез процесуалния му представител адв. Д, срещу определение № 466 от 25.06.2008 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, седми състав, постановено по ч. гр. д. № 1163/2008 г., с което се оставя без уважение частната жалба на дружеството, подадена срещу определение от 21.03.2008 г. по ф. д. №11630/2002 г. по описа на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по делото, поради липса на правен интерес от предявения иск по чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./

Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно, като се позовава на допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, но без да посочи конкретно в какво се изразяват. Същият моли да бъде отменен атакувания съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.

Ответникът по частната касационна жалба „Т” О. гр. С. предишно наименование „М” О. гр. С. не ангажира становище в законоустановения срок.

Мотиви

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:

Частната касационна жалба е постъпила в регистратурата на Софийски апелативен съд на 28.07.2008 г. и по аргумент от § 2, ал. 11 от ПЗР на ГПК (нова – ДВ, бр. 50 от 2008 г.) същата следва да бъде разгледана по реда, предвиден в новия ГПК. Подадена е от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена към подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което и подадената срещу него частна касационна жалба е процесуално допустима.

Производството по ф. д. № 11630/2002 г. по описа на Софийски градски съд е образувано по иск от „И” Е. гр. С. срещу „М” О. гр. С. наименование „Т” ООД) с правно основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ . Ищецът претендира отмяна на решение № 5 по ф. д. № 20574/1994 г. на СГС, с което са вписани промени по партидата на ответното дружество, а именно – изключване на ищеца като съдружник и разпределяне на дяловете му между останалите двама съдружника – физически лица, въз основа на решения на Общото събрание, проведено на 21.05.2002. В хода на производството е представено решение на СГС от 07.07.2003 г. по гр.д. № 5076/2002 г., с което са отменени решенията за изключване на съдружника и поемането на дяловете му, след като е уважен искът по чл. 74 ТЗ на „И” Е. за отмяна на решенията на същото ОС от 21.05.2002 г. Исковата молба по чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ е оставена без движение за уточняване на претенцията, но от съдържанието на същата се подразбира, че се атакуват имуществените последици от изключването, които не са уредени.

Междувременно са настъпили промени в ответното дружество – ново наименование, нов устав, нови съдружници и др., което е видно от представеното по дело УАС. При това положение СГС с определение от 21.03.2008 г. е прекратил производството, поради липса на правен интерес, тъй като вписаните обстоятелства с регистърно решение № 5/29.03.2002 г. са заличени с регистърно решение № 8/03.11.2003 г., въз основа на настъпили промени след проведеното на 21.05.2002 г. на ОС, тъй като е уважен иска по чл. 74 ТЗ за отмяна на решение на ОС, които са вписани по сътветния ред. Прекратителното определение е обжалвано от жалбоподателя пред Софийския апелативен съд, който е оставил без уважение подадената от „И” Е. гр. С. частна жалба с вх. № 9830/07.04.2008 г.

За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, т. 1, т. 2 и т. 3.

Жалбоподателят не е посочил материалноправния или процесуално правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и който счита, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, нито е представил данни за противоречие с практиката на ВКС или съдилищата. Освен това не е представил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, за да обоснове допустимостта на подадената частна касационна жалба, въпреки че е бил задължен да стори това с разпореждане на Софийски апелативен съд от 31.07.2008 г., с което частната му жалба временно е била оставена без движение. От съдържанието на жалбата също не могат да се изведат основания за допускане на касационно обжалване.

По силата на препращаща норма на чл. 278, ал. 4 ГПК за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за обжалване на решенията. Страната следва да посочи и обоснове кой е материалноправния или процесуалноправен въпрос, който е решен от въззивния съд и което обуславя извода за допускане на касационно обжалване. Трябва да се посочи и на коя от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК се позовава, а именно, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, че е решаван противоречиво от съдилищата или че въпросът е от съществено значение за точното и еднакво прилагане на закона, както и за развитието на правото. Тези основания трябва да се обосноват, а не само да се възпроизвежда законовия текст. Следва да се представят и съответните решения, чрез които страната доказва наличието на противоречива съдебна практика, а ако се касае за решения на Върховния касационен съд, да се цитират с точния им номер. Въпреки дадените от САС указания, частна касационна жалба не е приведена в съответствие в разпоредбите на ГПК.

Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски апелативен съд.

Диспозитив

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 466 от 25.06.2008 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, седми състав, постановено по ч. гр. д. № 1163/2008 г.

Определението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми