Определение №420 от 02.08.2018 г. по гр. д. № 638/2018 г.

Анотация

Въпроси
Дали невъзможността за придобиване по давност на правото на собственост върху недвижим имот заради действието на законова разпоредба е обстоятелство изключващо възможността да се осъществява владение върху този имот?
Дали издаването на заповед по чл. 65 ЗОС и довеждането й до знанието на търговското дружество, упражняващо фактическа власт върху имота предмет на заповедта, е обстоятелство оборващо презумпцията по чл. 69 ЗС, ако заповедта не е изпълнена и дружеството продължи да държи и ползва имота, да го отдава под наем и прибира наемите в своя полза?
Дали действията на търговско дружество – подобрител на общински имот, изразяващи се в счетоводно заприходяване на недвижимия имот като дълготраен материален актив на дружеството, плащане на данък сгради и такса смет, неизпълнение на влязла в сила заповед по чл. 65 ЗОС и продължило след издаването й ползване на имота за дружеството, отдаването му под наем на трети лица и събиране на наемите в полза на дружеството, снабдяване с констативен нотариален акт по давност и предявяване на установителен иск за собственост срещу общината обективират намерение за своене на имота и установяват качеството на владелец на дружеството-подобрител?

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател:
ЖАНИН СИЛДАРЕВА

Членове:
ДИЯНА ЦЕНЕВА, ВАНЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 638/2018 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.

История на спора

Подадена е касационна жалба от [фирма] против решение № 185 от 12. 10. 2017 г. по в. гр. д. № 319/2017 г. на Пловдивския апелативен съд, ГО, с което е потвърдено решение № 292 от 16. 03. 2017 г. по гр. д. № 2998/2015 г. на Пловдивския окръжен съд, 4 гр. с-в в частта, с която са e отхвърлен предявеният от [фирма] – П. против [община] частичен иск за присъждане на сумата 250000 лв., съставляваща част от дължимата сума от 3100000 лв., представляваща извършени от [фирма] подобрения. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.

Ответната страна по касационната жалба – [община] изразява становище за неоснователност на жалбата, правилност на въззивното решение и липса на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:

С обжалваното въззивно решение е потвърден първоинстанционният съдебен акт в частта, с която са отхвърлени предявените от [фирма] – П. против [община] частични искове за присъждане на сумата 250000 лв., съставляваща част от дължимата сума от 3100000 лв., представляваща извършени от [фирма] подобрения, претендирани на основание чл. 72, ал. 1 ЗС, а при условията на евентуалност – на осн. чл. 74, ал. 2 ЗС, както следва:
а/. за подобрения извършени в периода ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини