Определение №416/04.10.2019 по дело №1037/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
0 Shares

Анотация

Въпрос

Доколкото постановеният отхвърлителен диспозив на обжалваното решение предполага произнасяне по съществото на спора в рамките за заявения предмет на делото от страна на решаващия съд, а мотивите не касаят такова произнасяне, а се отнасят само до предпоставките, при които може за надлежно упражняване правото да се иска допълване на съдебното решение от съда, постановил основен съдебен акт, настоящият състав на ВКС счита, че е налице порок, обосноваващ явното незачитане на процесуалните правила, свързани с проверката на допустимост на уредено от законодателя производство и за основателността на акта, с който съдът е сезиран в рамките на същото.


Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на девети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ:
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА, ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретар изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 1037/2019 година и за да се произнесе, взе предвид:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производството е по чл.288 ГПК.

История на спора

Образувано по касационната жалба вх. Nо 13798/26.07.2018 год. на търговско дружество „ТРАНС ЕЪР“ ЕООД, гр.София ЕИК 106608989, представлявано от Управителите Б. П. и Д. Б., заявена чрез процесуалния представител адв. С. С. С. САК срещу въззивно Решение No 1427 от 08.06.2018 година по гр. възз.д. Nо 3201/2016 година на АС-София, ГО 10 с-в по уважения ревандикационен иск.

С касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушаване на материалния закон, нарушаване на съществени процесуални правила, свързани с преценка на доказателствата по делото и базиране съдебното решение на анализ и коментар на доказателствата и е необосновано, основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.

Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: дължи ли въззивният съд самостоятелна преценка на събраните доказателства в първата инстанция, както и на допуснатите и събрани от същата инстанция доказателства, в хипотезата на отменително решение и постановяване на ново решение в обратния на произнесеното от първата инстанция смисъл по съществото на спора, за необходимостта да обоснове съдебния акт относно фактите, който приема за безспорни и на които факти признава правото на страната , в чиято полза е новото решение? с довод, че обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по Решение № 101 от 03.06.2015 година по т.д. № 1740/2014 год. на ВКС, ТК-I т.о.; Решение № 283 от 14.11.2014 година по гр.д. № 1609/2014 год. на ВКС, ГК-IV г.о.; Решение № 166 от 15.07.2013 година по гр.д. № 1285/2012 год. на ВКС, ГК-III г.о.

Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуално-правния въпрос: въззивният съд дължи ли самостоятелна преценка на правната квалификация и правното основание на придобивния способ при заведен вещен иск , в хипотезата на отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на решение, чиито резултат е обратен на този по отмененото решение и следва ли изрично да укаже в доклад по делото кои факти приема за доказани и кои подлежащи на такова предвид преценката му за придобивното основание“, с довод, че същият е произнесен в противоречие с разясненията на т.2 на ТР 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС.

Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуално-правния въпрос: когато по делото е представен и не е оспорен официален писмен документ (АДС), следва ли съдът да се съобрази с тяхната обвързваща материална доказателствена сила относно отбелязванията в тях и длъжен ли е да приеме, че до тяхното оборване, фактите за които се отнасят тези отбелязвания, следва да се смятат за установени?“ с довод, че същият е произнесен с обжалваното решение на въззивния съд в противоречие с практика на ВКС, обективирана по Решение № 71 от 28.04.2015 година по гр.д. № 6943/2014 год. на ВКС, ГК-I г.о.; Решение № 44 от 03.08.2010 година по т.д. № 678/2009 год. на ВКС, ТК-I т.о.; Решение № 987 от 06.01.2010 година по гр.д. № 3373/2008 год. на ВКС, ГК-I г.о.; Решение № 19 от 22.01.2009 година по гр.д. № 5305/2007 год. на ВКС, ГК-I г.о.

Искането да се допусне касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се поддържа и по следните материално – правни въпроси : 1./ За да се приложи нормата на чл. 17а ЗППДОП /отм./ следва ли страната позоваваща се на това придобивно основание на правото на собственост на процесния недвижим имот да докаже, че са настъпили всички елементи от фактическия състав, предвиден в тази разпоредба, включително и факта, че преди преобразуването на държавното предприятие (негов праводател) е еднолично търговско дружество с държавно имущество, именно на това предприятие е било предоставено правото на стопанисване и управление по см. на чл. 2 от НДИ ? “ произнесен в противоречие с задължителната практика на ВКС по т. 2г на ТР № 4/2014 год. на ОСГТК на ВКС, прието на 14.03.2016 година и следните решения на ВКС : Решение № 176 от 09.07.2012 година по гр.д. № 633/2011 год. на ВКС, ГК-I г.о.; Решение № 1313 от 10.03.2009 година по гр.д. № 5391/2007 год. на ВКС, ГК-I г.о.; Решение № 250 от 13.07.2010 година по гр.д. № 2955/2008 год. на ВКС, ГК- IV г.о.; Решение № 513 от 03.09.2011 година по гр.д. № 396/2010 год.на ВКС, ГК-II г.о.; Решение № 174 от 10.03.2010 година по гр.д. № 1160/2008 год. на ВКС, ГК-III г.о.; Решение № 246 от 22.04.2010 година по гр.д. № 3507/2008 год. на ВКС, ГК-III г.о.; Решение № 119 от 28.05.2013 година по гр.д. № 839/2012 год. на ВКС, ГК-I г.о.; Решение № 31 от 21.06.2013 година по гр.д. № 310/2012 год. на ВКС, ГК-I г.о. и Решение № 33 от 29.07.2013 година по гр.д. № 401/2012 год. на ВКС, ГК-I г.о.; 2./ Достатъчно ли е заприходяването на недвижим имот в баланса на държавното предприятие към момента на преобразуването му за да се приложи разпоредбата на чл. 17а ЗППДОП /отм./ ? , произнесен в противоречие на разясненията, дадени с т.2Г на ТР № 4/2014 год. на ОСГТК на ВКС, прието на 14.03.2016 година и съответно Решение № 425 от 06.01.2011 година по гр.д. № 969/2009 год. на ВКС, ГК-I г.о.; Решение № 204 от 07.02.2017 година по гр.д. № 1703/2015 год. на ВКС, ГК-I г.о.; 3./ Когато преобразуването по чл. 17а ЗППДОП /отм./ е под формата на разделяне на единното държавно предприятие в няколко нови еднолични търговски дружества с държавно участие следва ли в разделителния протокол изрично да бъде посочено кои недвижими имоти на кое от новообразуваните дружества се предоставя като част от активите му? с довод, че произнесеното от въззивния съд решение по този въпрос е в смисъл противоречащ на становище на ВКС по Решение № 218 от 05.06.2012 година по т.д. № 704/2010 год.на ВКС, ТК-II т.о.; Решение № 987 от 06.01.2010 година по гр.д. № 3373/2008 год. на ВКС, ГК-I г.о.; и 4./ по въпроса : В случаите когато се прилага нормата на чл. 17а ЗППДОП /отм./ предоставянето на правото на стопанисване и управление по см. на чл.2 от НДИ е ли въпрос на фактическо установяване и следва ли да се докаже ? с довод, че и този въпрос е разрешен в противоречие с практика на ВКС по Решение № 910 от 11.07.2011 година по гр.д. № 1512/2009 год.на ВКС, ГК-I г.о. и Решение № 806 от 11.01.2011 година по гр.д. № 1000/2009 год. на ВКС, ГК-I г.о.

Искането да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК поради очевидна неправилност се обосновава с теза за допуснати многобройни нарушения на процесуалния и материален закон.

С втора самостоятелна касационна жалба вх. № 17605/12.10.2018 година „ТРАНС ЕЪР“ ЕООД София, представлявано от Управителите Б. П. и Д. Б., заявена чрез процесуалния представител адв. С. С. С. САК се иска отмяна на Решение № 2227 от 20.08.2018 год. постановено по реда на чл. 250 ГПК за допълване на Решение No 1427 от 08.06.2018 година по гр. възз.д. Nо 3201/2016 година на АС-София, ГО 10 с-в по уважения ревандикационен иск.

С тази касационна жалба се подържа, че обжалваното решение е неправилно поради липсата на надлежно произнасяне, тъй като доколкото съдът е приел, че искането да се произнесе съдът със самостоятелно допълнително решение по заявеното възражения за придобиване на процесния имот на основание чл. 79, ал. 2 ЗС е недопустимо в рамките на производство по чл. 250 ГПК, е постановил диспозитив за отхвърляне на искането без да има резултат по съществото на възражението.

Искането да се допусне касационно обжалване на решението по чл. 250 ГПК се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения процесуално правен въпрос: дължи ли излагане на мотиви въззивния съд, когато за първи път разглежда възражения на ответника и следва ли да изтъкне кои факти и обстоятелства, свързани с това възражение приема за доказани и кои не ?“ поради противоречие с практика на ВКС по Решение № 101 от 03.06.2015 година по т.д. № 1740/2014 год. на ВКС, ТК-I т.о.; Решение № 283 от 14.11.2014 година по гр.д. № 1609/2014 год. на ВКС, ГК-IV г.о. ; Решение № 166 от 15.07.2013 година по гр.д. № 1285/2012 год. на ВКС, ГК-III г.о. .

Искането за допускане на касационно обжалване на решението по чл. 250 ГПК се поддържа на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материално-правните въпроси : „достатъчно ли е с действията си владеещият несобственик да отблъсква и препятства упражняването на правото на собственост от страна на невладеещия собственик, за да се приеме, че първият упражнява фактическа власт в достатъчна степен да го направи собственик по силата на изтекла в негова полза придобивна давност“ ? произнесено в противоречие с Решение № 276 от 20.11.2014 година по гр.д.№ 3036/2014 год. на ВКС, ГК-I отд.; Решение № 68 от 02.08.2013 година по гр.д.№ 603/2012 год. на ВКС, ГК-I г.о.; Решение № 183 от 01.08.2013 година по гр.д.№ 847/2012 год. на ВКС, ГК-I г.о.; спазват ли се за двата вида давност правилата за присъединяване от последователни правоприемници – владелци, в случаите, в които ответникът е предявил като възражение алтернативно два вида придобивана давност; 10-годишната такава съвместно с частния праводател и 5-годишната такава, упражнявана самостоятелно само от ответника ?, произнесен в смисъл, различен от този по Решение № 178 от 09.07.2014 година по гр.д.№ 7749/2013 год. на ВКС, ГК-I отд.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК срещу касационните жалби на „ТРАНС ЕЪР“ ЕООД София е подаден писмен отговор от ответната страна по касацията „Авиокомпания Хемус Ер“ ЕАД, чрез адвокат В. В., с който се поддържа, че касационната жалба е неоснователна и същата следва да бъде оставена без уважение, поддържа се, че обжалваното решение – основно, както и допълнителното такова е правилно и законосъобразно. Съобразено с фактите по делото и закона.

В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от третото лице помагач на ищеца „ЛЕТИЩЕ СОФИЯ“ ЕАД, представлявано от Изпълнителния директор В. Р., приподписан от юрисконсулт Т. И., в който се поддържат доводи за неточно интерпретиране на доказателствата по делото с касационната жалба, несъответствие на тезите относно придобивното основание на правото на собственост от страна на ответника – касатор, изразява се несъгласие с изложените в касационната жалба доводи за нарушение на процесуалния и материалния закон, излагат съображения, че касационната жалба следва да бъде оставена без уважение предвид на събраните доказателства, установяващи по безспорен начин собствеността на „ЛЕТИЩЕ СОФИЯ“ ЕАД. Оспорва се основателността на касационната жалба и срещу допълнителното решение на САС. Поддържат се обстойни доводи относно липсата на основания за допускане на касационното обжалване.

Мотиви

Настоящият състав на ВКС – второ отделение на гражданската колегия след преценка на изложените с касационните жалби основания по чл. 280 ГПК, ал.1 и ал.2 и съобрази ограниченията за касационен контрол, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК намира:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, насочени са срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт на въззивния съд, поради което се явяват процесуално допустими.

С посоченото решение, апелативният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 ГПК и сл. е отменил първоинстанционното решение, с което претенцията на „Авиокомпания Хемус“ ЕАД е била отхвърлена и постановява решение, с което признава за установено, по отношение на „Транс Еър“ ЕООД, че „Авиокомпания Хемус“ ЕАД е собственик на 80,43 % /128902/160277/ ид.ч. от правото на собственост върху земя, представляваща реална част с площ от 18 720.12 кв.м. от УПИ ХVІІ, кв. 2 по регулационния план на гр. София, местност „Летищен комплекс – София“, отреден за карго, кетъринг, обслужване на самолети и инженерни системи, трафопост и митница, очертана по скицата на в.л.инж. Ю. Б., приложена към исковата молба с линия, минаваща през точки с координати подробно и точно посочени и осъжда ответника да предаде владението върху горепосочения недвижим имот.

Решението е постановено при участие на трето лице-помагач на страната на ищеца – „ЛЕТИЩЕ СОФИЯ“ ЕАД.

В срока за обжалване търговско дружество „ТРАНС ЕЪР“ ЕООД, в качеството на въззиваема страна е подало молба, с която на основание чл.250 ГПК е поискала да бъде допълнено Решение № 1427/08.06.2018 г., като съдът се произнесе по направено още с отговора на исковата молба възражение за изтекла придобивна давност и на основание чл. 79, ал. 2 ЗС, на която ответникът, при условията на алтернативност, основава правото си на собственост върху процесния имот.

С допълнително Решение № 2227/20.08.2018 г., постановено по същото дело въззивният съд е отхвърлил молбата на „ТРАНС ЕЪР„ ЕООД за допълване на основното решение като неоснователна, след като е приел, че относно релевирано възражение за изтекла придобивна давност като правопогасяващо правото на собственост на лицето, спрямо което се упражнява, не формира самостоятелно сила на пресъдено нещо доколкото същото не се уважава и не подлежи на самостоятелно произнасяне .

За да отмени първоинстанционното решение и уважи предявения иск с правно основание чл.108 ЗС, и приеме, че ищецът – въззивник „Авиокомпания Хемус Ер“ ЕАД е доказал правото си на собственост на 80,43 % (128902/160277) ид. части върху земя, представляваща реална част с площ от 18 720.12 кв.м. от УПИ XVII в кв.2 по регулационния план на гр. София, местност „Летищен комплекс – София“, решаващия съд е приел, че третото лице помагач „Летище София“ ЕАД като частен праводател на „Авиокомпания Хемус Ер“ ЕАД е било собственик на описания по-горе имот и сключените сделки по НА № 44/2008 година и НА № 15/2013 година са произвели вещно-правен ефект и са транслирали права. В тази насока от фактическа страна е прието, че регулационният статут на процесния УПИ XVII от кв. 2 е обусловен от следните обстоятелства: при изграждането на „Летище София – Враждебна“ са одържавени множество недвижими имоти, включени в летищния комплекс, разположен на площ от 4 375 000 кв.м., от които 580 652 кв.м. са застроена площ (жилищни сгради, съоръжения и др.). Собствеността на летищния комплекс е държавна – АДС № 3880/11.11.1986 г. ( 82 т. – I ) в който е указано, че земята се намиралa извън регулация и комплекса се ползвал от Министерството на народната отбрана и Министерството на транспорта. През 1999 г. след влизане в сила регулационен план, процесният УПИ се намира в кв.2 по плана на [населено място], местност „Летищен комплекс – София.

Спорната реална част от 18 720.12 кв.м., при посочените граници се владее от ответника, което обстоятелство се твърди в исковата молба и се признава с отговора от страна на ответника.

От правна страна въззивният съд приема, че искът е основателен, тъй като ищецът се легитимира като собственик на 80,43 % ид.части въз основа на приложените по делото два нотариални акта. В следствие на преобразуването на фирма „Българска гражданска авиация – Балкан“ София, на праводателя на ищцовото търговско дружество – „Летище София“ ЕАД (участващо в производството като трето лице –помагач), по силата на административен акт на надлежен орган (Министерство на транспорта) е било възложено правото на стопанисване и управление на терените, включени в „Летищен комплекс София“. Съответното имущество (правото на собственост върху движими вещи и недвижими имоти) са включени в капитала му след 13.07.1991, с приемането на Конституцията на РБългария, като с последвалото преобразуване на държавните фирми в еднолични търговски дружества по ТЗ е последвала промяна на собствеността като внесеното в капитала държавно имущество от уставния фонд на държавната фирма било станало собственост на новообразуваното дружество, считано от момента на вписване на преобразуването.

Въззивният съд приема, че ответното търговско дружество владее имота описан в исковата молба без правно основание, доколкото не е доказал твърдяното право на собственост на процесния недвижим имот. Прието е, че с направената апортна вноска от страна на „Транскомплект“ ЕАД, а след промяната на дружественото наименование търговско дружество „Враца Комерс“ ЕАД гр.Враца, „ТРАНС ЕЪР“ ЕООД не е придобил правото на собственост върху спорната реална част от УПИ XVII, доколкото праводателят му не е бил собственик. Учреденото право на ползване на „Транскомплект“ ЕАД, не било обективирано в предвидената в чл.18 ЗЗД форма за действителност, впоследствие по административен ред било отнето, следователно било отпаднало правното основание да бъде държател на имота. По възражението на ответната страна, че е процесният имот е придобит на основание давностно владение, въззивният съд е приел същото за неоснователно. Ответникът не може да се позове на оригинерния способ за придобиване правото на собственост, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява да е владял процесния недвижим имот явно, спокойно и непрекъснато. От приложената по делото кореспонденция (т. I СГС, л.388 – 394) се било установило, че праводателя на ответника никога не е демонстрирал фактическа власт – владение със съответен анимус, от който да настъпи последицата на давността.

Настоящият състав на касационния съд, след преценка на наведените с изложението към касационната жалба основания за наличие на предпоставките на чл. 280 ГПК, ал.1 и ал.2 намира, че следва да се допусне касационно обжалване и по двете касационни жалби на „ТРАНС ЕЪР“ ЕООД .

Касационното обжалване по касационната жалба вх. Nо 13798/26.07.2018 год. на търговско дружество „ТРАНС ЕЪР“ ЕООД, гр.София ЕИК 106608989, представлявано от Управителите Б. П. и Д. Б. и заявена чрез процесуалния представител адв. С. С. С. САК срещу въззивно Решение No 1427 от 08.06.2018 година по гр. възз.д. Nо 3201/2016 година на АС-София, ГО 10 с-в по уважения ревандикационен иск следва да се допусне в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните материално – правни въпроси : 1./ За да се приложи нормата на чл. 17а ЗППДОП /отм./ следва ли страната позоваваща се на това придобивно основание на правото на собственост(в случая на процесния недвижим имот) да докаже всички елементи от фактическия състав, предвидени в тази разпоредба, включително и факта, че преди преобразуването на държавното предприятие (в случая негов праводател) в еднолично търговско дружество с държавно имущество, именно на това държавно предприятие е било предоставено правото на стопанисване и управление по см. на чл. 2 от НДИ ? “произнесени в противоречие със задължителната практика на ВКС по т. 2г на ТР № 4/2014 год. на ОСГТК на ВКС, прието на 14.03.2016 година и Решение № 176 от 09.07.2012 година по гр.д. № 633/2011 год. на ВКС, ГК-I г.о.; Решение № 1313 от 10.03.2009 година по гр.д. № 5391/2007 год. на ВКС, ГК-I г.о; Решение № 250 от 13.07.2010 година по гр.д. № 2955/2008 год. на ВКС, ГК- IV г.о.; Решение № 513 от 03.09.2011 година по гр.д. № 396/2010 год. на ВКС, ГК-II г.о.; Решение № 174 от 10.03.2010 година по гр.д. № 1160/2008 год. на ВКС, ГК-III г.о.; Решение № 246 от 22.04.2010 година по гр.д. № 3507/2008 год. на ВКС, ГК-III г.о.; Решение № 119 от 28.05.2013 година по гр.д. № 839/2012 год. на ВКС, ГК-I г.о.; Решение № 31 от 21.06.2013 година по гр.д. № 310/2012 год. на ВКС, ГК-I г.о. и Решение № 33 от 29.07.2013 година по гр.д. № 410/2012 год. на ВКС, ГК-I г.о.; 2./ Достатъчно ли е заприходяването на недвижим имот в баланса на държавното предприятие към момента на преобразуването му за да се приеме, че правото на стопанисване и управление на недвижим имот- държавна собственост се трансформира в право на собственост на преобразуваното търговско дружество на основание чл. 17а ЗППДОП /отм./ в хипотезите, когато преобразуването по ЗППДОбП (отм.) е под формата на разделяне на единното държавно предприятие в няколко нови еднолични търговски дружества с държавно участие и следва ли в разделителния протокол изрично да бъде посочено кои недвижими имоти на кое от новообразуваните дружества се предоставя като част от активите му ? предоставянето на правото на стопанисване и управление по см. на чл.2 от НДИ е ли въпрос на фактическо установяване и следва ли да се докаже ? доколкото тези въпроси са произнесени от въззивния съд с обжалваното основно решение в смисъл отчасти противоречащ на становище на ВКС по т.2Г на ТР № 4/2014 год. на ОСГТК на ВКС, прието на 14.03.2016 година и Решение № 425 от 06.01.2011 година по гр.д. № 969/2009 год. на ВКС, ГК-I г.о; Решение № 204 от 07.02.2017 година по гр.д. № 1703/2015 год. на ВКС, ГК-I г.о.; и съответно Решение № 218 от 05. 06. 2012 година по т.д. № 704/2010 год.на ВКС, ТК-II т.о.; Решение № 987 от 06.01.2010 година по гр.д. № 3373/2008 год. на ВКС, ГК-I г.о. и съответно на Решение № 910 от 11.07.2011 година по гр.д. № 1512/2009 год. на ВКС, ГК-I г.о и Решение № 806 от 11.01.2011 година по гр.д. № 1000/2009 год.на ВКС, ГК-I г.о..

Поставените процесуално-правни въпроси, настоящият състав на ВКС приема за такива, които по естеството си засягат законосъобразността на съдебното решение и по които може и следва да се вземе становище при обсъждане наличие на основания за отмяна на атакувания съдебен акт.

Касационен въпрос

Касационното обжалване по касационна жалба вх. № 17605/12.10.2018 година „ТРАНС ЕЪР“ ЕООД София, представлявано от Управителите Б. П. и Д. Б. и заявена чрез процесуалния представител адв. С. С. С. САК срещу Решение № 2227 от 20.08.2018 год. постановено по реда на чл. 250 ГПК за допълване на Решение No 1427 от 08.06.2018 година по гр. възз.д. Nо 3201/2016 година на АС-София, ГО 10 с-в. следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 2 ГПК поради очевидна неправилност. Доколкото постановеният отхвърлителен диспозив на обжалваното решение предполага произнасяне по съществото на спора в рамките за заявения предмет на делото от страна на решаващия съд, а мотивите не касаят такова произнасяне, а се отнасят само до предпоставките, при които може за надлежно упражняване правото да се иска допълване на съдебното решение от съда, постановил основен съдебен акт, настоящият състав на ВКС счита, че е налице порок, обосноваващ явното незачитане на процесуалните правила, свързани с проверката на допустимост на уредено от законодателя производство и за основателността на акта, с който съдът е сезиран в рамките на същото.

При допускане на касационно обжалване, страната касатор дължи заплащане и на пропорционална ДТ, в размер равен на този на въззивното обжалване, която в случая е в размер на сума от 2 630 лв. ( две хиляди шестстотин и тридесет лева), както и сумата от 50 (петдесет лева) касаеща обжалване решението постановено по чл. 250 ГПК, вносими по сметка на ВКС в седмичен срок от съобщението до страната касатор. При неизпълнение на задължението за заплащане в срок на дължимата пропорционална ДТ, касационното производство подлежи на прекратяване.

Диспозитив

По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК, състав на Върховния касационен съд, второ отделение на гражданската колегия

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 13798/26.07.2018 год. на търговско дружество „ТРАНС ЕЪР“ ЕООД, гр.София ЕИК 106608989, представлявано от Управителите Б. П. и Д. Б. , заявена чрез процесуалния представител адв. С. С. С. САК срещу въззивно Решение No 1427 от 08.06.2018 година по гр. възз.д. Nо 3201/2016 година на АС-София, ГО 10 с-в по уважения ревандикационен иск и

по касационна жалба вх. № 17605 / 12.10.2018 година „ТРАНС ЕЪР“ ЕООД София , представлявано от Управителите Б. П. и Д. Б. , заявена чрез процесуалния представител адв. С. С. С. САК срещу Решение № 2227 от 20.08.2018 год. постановено по реда на чл. 250 ГПК за допълване на Решение No 1427 от 08.06.2018 година по гр. възз.д. Nо 3201/2016 година на АС-София, ГО 10 с-в по уважения ревандикационен иск.

УКАЗВА на касатора „ТРАНС ЕЪР“ ЕООД София задължението да заплати дължимата пропорционална ДТ в размер на сума от 2 630 лв. ( две хиляди шестстотин и тридесет лева) , както и сумата от 50 ( петдесет лева) касаеща обжалване решението постановено по чл. 250 ГПК , вносими по сметка на ВКС в седмичен срок от съобщението до страната касатор.

При неизпълнение на задължението за заплащане в срок на дължимата пропорционална ДТ, касационното производство подлежи на прекратяване.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.12. 2019 година, 9 часа за която дата страните да се призоват по реда на чл. 289 ГПК чрез публикация в Държавен вестник.

На касатора „ТРАНС ЕЪР“ ЕООД София да се изпрати препис от настоящото определение с дадените указания за заплащане на дължимата пропорционална ДТ чрез лицата , представляващи търговското дружество, както и чрез процесуалния му представител адв.С.С. – САК.

Определението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

НАПИШЕТЕ КОМЕНТАР

Моля въведете вашия коментар!
Please enter your name here