Определение № 386 от 16.07.2019 г. по гр. д. № 192/2019 г.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Приложима ли е разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС по отношение на наследници с право на запазена част от наследството, когато запазената част на наследника по закон е възстановена след отчуждаване на имота от наследника по завещание и допустимо ли е в този случай ощетените наследници да се овъзмездят по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС?


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА, ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело № 192/2019 година по описа на ВКС, гражданска колегия, първо отделение, и за да се произнесе, съобрази следното:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производството е по чл. 288 ГПК.

История на спора

С решение № 300 от 23.07.2018г. по гр.д.№ 365/2017г. Хасковският окръжен съд е отменил решението на Районен съд – Димитровград № 44 от 17.02.2017 г. по гр. д. № 30/2016 г. изцяло и вместо него е постановил друго, с което е:
Намалил саморъчното завещание от 09.09.2002 г., с което М. Г. С. е завещал на Н. Г. М. цялото си имущество, с 1/ 3 ид. ч., като е възстановил на П. Н. Г. и М. Г. М. запазената им част по 1/6 от наследството;

Признал е за установено по отношение на Н. Г. М. и В. Д. Г., че П. Н. Г. и М. Г. М. са собственици по наследяване на: 15 782/ 71 352 ид. ч. от УПИ VI – ….., площ от 2973 кв. м. кв. ….. по ПУП на [населено място], [община] ; 1/ 4 ид. ч. от построените в имота двуетажна жилищна сграда с Р. от 160 кв. м., лятна кухня и гараж и останалите подобрения; 1/6 ид. ч. от следните земеделски имоти по плана за земеразделяне на [населено място]: 1. Нива с площ от 9. 998 дка, имот № …..; 3.Нива с площ от 9. 997 дка, имот № ….. ; 4.Нива с площ от 11. 501 дка, № ….. ; 4. Нива с площ от 4. 006 дка имот № …..; 5. Нива с площ 0. 589дка, имот № ….. като е отхвърлил предявените искове над уважения размер до 1/ 3 ид. ч. върху гореописаните имоти за всяка една от ищците;

Признал е за установено по отношение на П. Н. Г. и М. Г. М., че Н. Г. М. е собственик по наследяване на:
40 788/ 71 352 ид. ч. от УПИ ….. – …., с площ от 2973 кв. м. в кв. …. по ПУП на [населено място], [община] заедно с 2/ 4 ид. ч. от подобренията в дворното място и на 4/6 ид.ч. от земеделските земи като е отхвърлил иска за останалата част;
На основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменил констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № …., том …., рег. № 3454, нот. дело № …../2015 г. от 09.07.2015г., нотариус Р.В. с рег. №398 на Нотариалната камара, с който Н. Г. М. е призната за собственик по завещание над 40 788/ 71 352 ид. ч. от УПИ …. – ….., с площ от 3013. 928 кв. м. в кв. ….. по ПУП на [населено място], [община] над 1/ 2 ид. ч. от построените в имота двуетажна жилищна сграда с Р. от 160 кв. м. и другите подобрения, и над 2/ 3 ид. ч. от земеделските имоти в землището на [населено място].

Допуснал е на основание чл. 33, ал. 2 ЗС изкупуване в полза на П. Н. Г. и М. Г. М. на прехвърлените от Н. Г. М. на В. Д. Г. с нот.акт № …., том …., рег. № 5756, н. д. № …../ 2015 г. на нотариус Р.В. с рег.№ 398 на Нотариалната камара 40 788/ 71 352 ид. ч. от УПИ ….. – …., площ от 3013. 928 кв. м. в кв. ….. по ПУП на [населено място], 1/ 2 ид. ч. от построените в имота сгради и описаните в нотариалния акт земеделски земи за сумата от 2871 лв., която всеки един от изкупвачите следва да заплати на В. Д. Г. в едномесечен срок от влизането в сила на настоящото решение.

Въззивното решение е обжалвано от ищците П. Н. Г. и М. Г. М. с касационна жалба вх.№ 8120 от 01.10.2018г. в частта, в която е отменено първоинстанционното решение и са отхвърлените предявените от тях искове за собственост на 2/3 от процесните имоти като е прието за действително съставеното саморъчно универсално завещание от М. Г. С., починал на 23.06.2006г. в полза на Н. Г. М..

Ответницата Н. Г. М. е подала писмен отговор, в който е изложила съображения, че в изложението към касационната жалба не са посочени основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. На практика то има характер на оплакване по същество против въззивното решение в неговата цялост, а не изложение по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Поддържа се също, че разрешенията в посочената практика на ВКС са извадени от контекста на отделните съдебни актове на ВКС и не съответстват на общия им смисъл, както и че в тях са разгледани хипотези , различни от тази по настоящото дело.

Ответниците Н. Г. М. и В. Д. Г. са подали отделни касационни жалби съответно вх.№ 7528 от 10.09.2018г. и вх.№ 7435 от 04.09.2018г. срещу въззивното решение в частта, в която са определени правата на ищците, правата на наследодателя М. Г. С., определен е размерът на запазените части на ищците, както и правата на наследодателя от завещаните имоти, както, и в частта, в която е признато право на изкупуване на ищците по чл. 33, ал. 2 ЗС и цената, която следва да заплатят на купувача по договора за продажба, сключен с нот.акт № …../2015г.

Ответниците по тези касационни жалби П. Н. Г. и М. Г. М. са подали отговори, в които изразяват становище, че касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като не са налице поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Мотиви

По основанията за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното:

Касационната жалба на П. Н. Г. и М. Г. М. следва да се допусне за разглеждане по същество по правния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност и при наличие на противоположни по смисъл заключения по едни и същи въпроси, да изложи аргументи защо не възприема едното от тях. Въпросът е изведен от мотивите на въззивния съд за автентичността на завещанието на М. Г. С., който е приел, че то е написано и подписано саморъчно от завещателя. Въпросът е обуславящ за делото, защото въззивният съд е обсъдил в детайли отделните констатации в заключението на вещите лица от тричленната експертиза, изслушана във въззивното производство, но не е изложил аргументи защо не възприема заключението на вещото лице в първата инстанция, според което завещанието на М. Г. С. не е написано и подписано от него. Следователно налице е общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.

Налице е и специалната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК , тъй като решението противоречи на представеното от касаторите решение на ВКС , І т.о.№ 107 от 27.07.2015г. по т.д.№ 4680/2013г. и цитираните в него други решения на ВКС, в които се приема по приложението на чл. 202 ГПК , че при наличие на няколко противоположни по смисъл заключения по едни и същи въпроси въпроси, съдът е длъжен да обсъди всички заключения и изложи аргументи, защо възприема или не всяко едно от тях.

Касационен въпрос

Касационното обжалване следва да се допусне и по жалбите на ответниците Н. Г. М. и В. Д. Г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по правния въпрос, който е формулиран и в изложенията към тях, уточнен от ВКС на основание ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК в следния смисъл: приложима ли е разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС по отношение на наследници с право на запазена част от наследството, когато запазената част на наследника по закон е възстановена след отчуждаване на имота от наследника по завещание и допустимо ли е в този случай ощетените наследници да се овъзмездят по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС. Въпросът е обуславящ за делото, защото искът по чл. 33, ал. 2 ЗС е уважен мотив, че съсобственият характер на процесните имоти ги подчинява на режима на чл. 33, ал. 1 ЗС, същевременно е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото във връзка с необходимостта от преценка дали отношенията между наследник по закон с възстановена запазена част и наследник по завещание при извършено разпореждане със завещания имот не следва да се уредят по правилата на чл. 37 ЗН.

Диспозитив

Возен от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

Допуска за разглеждане по същество касационните жалби на П. Н. Г. и М. Г. М., Н. Г. М. и В. Д. Г. срещу въззивното решение на Хасковския окръжен съд № 300 от 23.07.2018г. по гр.д.№ 365/2017г.

Указва на касаторите П. Н. Г. и М. Г. М., че на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 ТДТС по ГПК, следва да внесат държавна такса по сметка на Върховния касационен съд по 119лв. в едноседмичен срок от съобщението и да представят вносния документ по делото, в противен случай касационната жалба ще бъде върната.

Указва на касаторите Н. Г. М. и В. Д. Г., че на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 ТДТС по ГПК, следва да внесат държавна такса по сметка на Върховния касационен съд по 149 лв. в едноседмичен срок от съобщението и да представят вносния документ по делото, в противен случай касационната жалба ще бъде върната.

След изтичане на срока за внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване или прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Решение № 107 от 27.07.2015 г. по т. д. № 4680/2013 г. Докладчик: съдия Костадинка Недкова Приложението на чл. 202 ГПК при наличие на няколко противоположни по смисъл заключения по едни и същи въпроси, дължи ли съдът излагане на аргументи защо възприема едно от тях и следва ли да обсъди останалите заключения? Относно приложението на чл. 301 ТЗ.

Цитирани норми