Определение № 381 от 13.08.2019 г. по т. д. № 172/2019 г.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
51 Shares

Анотация

Въпрос

Относно реда, по който следва да бъде ангажирана отговорността за претърпени от бенефициента вреди поради неизпълнение на задължение на административен орган, произтичащо от Наредба №1/26.01.2009г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2008/2009г. – 2013/2014г.

Отговор

Условията, редът и размерът на обезщетението се определя по административен ред със заповед на министъра на земеделието и храните. Доколкото правото на обезщетение не се поражда от самия договор за финансова помощ, нито размерът му е определен в него, бенефициентът не може да претендира обезщетение за вредите от забавеното определяне на помощта по реда на договорната отговорност. Ако такива вреди са настъпили, те ще произтичат от действията, съответно бездействията на компетентния административен орган – министъра на земеделието и храните.

Обезщетение за такива вреди ще се дължи на основание чл. 1 ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Тези искове се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1 АПК.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Първо отделение в закрито съдебно заседание на тридесет и първи юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТОТКА КАЛЧЕВА

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

ЧЛЕНОВЕ:
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА, КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. дело № 172 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

История на спора

Образувано е по частна касационна жалба на „Виня Десол Еспейт“ ООД, гр. София, срещу определение №3614 от 20.11.2018г. по ч. гр. дело №5254/2018г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав. С въззивния съдебен акт е потвърдено определение № 4634 от 18.09.2018г. по т. дело № 897/2018г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-18 състав, с което е прекратено производството по т. д. №897/2018г. на СГС.

Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Излага твърдения, че въззивният съд неправилно е приел, че заявената претенция попада в обхвата на ЗУСЕСИФ и като такава следва да се разгледа от административния съд. Поддържа, че ЗУСЕСИФ не намира приложение, тъй като предмет на исковата претенция не е заплащането на незаплатена част от уговорената в договора между страните финансова помощ или наложена финансова корекция, а се претендира обезщетение за претърпени от ищеца вреди вследствие от забавено изпълнение на задълженията на ответника. В приложено към частната касационна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касационен жалбоподател релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1 ГПК, т. 1 и 3 и ал. 2.

Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС /решение № 245/31.07.2017г. по т. д. № 3625/2015г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 14/21.02.2017г. по гр. д. № 50320/2016г. на ВКС, ГК, І г. о., решение № 17/23.03.2017г. по гр. д. № 50176/2016г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., определение № 126/09.03.2017г. по ч. т. д. № 2071/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение № 240/07.05.2015г. по т. д. № 317/2014г. на ВКС, ТК, І т. о./, евентуално които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
„1. Подведомствени ли са на гражданските съдилища исковете за обезщетения срещу ДФ „Земеделие“ за претърпени от бенефициента вреди вследствие от забавеното изпълнение на задълженията на ДФЗ по сключен Договор за предоставяне на финансова помощ по „Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2008/2009 – 2013/2014г.“ за мярка „Преструктуриране и конверсия на винени лозя“, сключен преди да бъде приет Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, обнародван в ДВ, бр. 101/22.12.2015г.? Тези искове попадат ли в обхвата на пар. 10, ал. 3 ПЗР ЗУСЕСИФ /нова – ДВ, бр. 74/2016г., в сила от 25.12.2015г./?
2. Намира ли приложение Законът за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, когато предмет на исковата претенция не е заплащането на незаплатена част от уговорената в договора между страните финансова помощ или наложена финансова корекция, а е иск за обезщетение за претърпени от ищеца вреди, които намират своето правно основание в разпоредбите на чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 82 ЗЗД?
3. Дали договорът /в случая – за предоставяне на финансова помощ по „Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2008/2009 – 2013/2014г.“ за мярка „Преструктуриране и конверсия на винени лозя“, сключен на основание чл. 15, ал. 3 от Наредба №1/26.01.2009г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2008-2009г., е източник на гражданскоправни или на административноправни отношения, с оглед това кой компетентен съд следва да разгледа исковата молба между страните във връзка с неизпълнението му и настъпили вреди от него?
4. Доколкото в съответния подзаконов нормативен акт, по силата на който е сключен договор за финансова помощ с ДФЗ, няма специални разпоредби за отговорността за неизпълнение на договорите, относими ли са към отговорността за неизпълнение на тези договори общите правила, регламентирани в чл. 79 ЗЗД и сл.?“

Частният касационен жалбоподател се позовава евентуално и на селективния критерий по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност на определението. Моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът Държавен фонд „Земеделие“, гр. София, оспорва частната касационна жалба и поддържа становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, т.1 и т.3, тъй като посочените процесуалноправни въпроси не формират общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а цитираната практика на ВКС е неотносима поради това, че исковете по посочените дела са предявени преди обнародването на ЗУСЕСИФ в Държавен вестник и преди промените в АПК. Излага съображения за правилност на определението, като поддържа, че по аргумент на противното от пар. 10, ал. 3 ПЗР ЗУСЕСИФ /нова ДВ, бр. 74/2016г., в сила от 25.12.2015г./, редът за разглеждане на искови молби по спорове, имащи за основание предоставяне на средства от Европейските структурни фондове, е административен; споровете са подведомствени на административните съдилища, считано от влизане в сила на ЗУСЕСИФ. Моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното определение, евентуално същото да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на I отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, и е спазен едноседмичният преклузивен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.

За да потвърди определение №4634 от 18.09.2018г. по т. дело №897/2018г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-18 състав, с което е прекратено производството по делото, въззивният съд е приел, че предявеният иск за обезщетение от забавено изпълнение от страна на административния орган на сключения между страните Договор № 2013114 от 30.03.2013г. за предоставяне на финансова помощ по „Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2008/2009 – 2013/2014г.“ за мярка „Преструктуриране и конверсия на винени лозя“ следва да се разгледа от административния съд по реда на АПК поради това, че исковата молба е подадена на 10.05.2018г., т. е. след влизане в сила на ЗУСЕСИФ, и по аргумент от противното от пар. 10, ал. 3 ПЗР ЗУСЕСИФ. Изложил е съображения, че след институционализирането на договора като административен с чл. 37, ал. 3 ЗУСЕСИФ и измененията на АПК от 2015г. /ДВ, бр. 74/2016г./ липсва основание договорите за предоставяне на средства от структурните и инвестиционни фондове на Европейския съюз да се разглеждат като граждански.

Касационен въпрос

Поставените от частния касационен жалбоподател процесуалноправни въпроси се отнасят до реда, по който следва да бъде ангажирана отговорността за претърпени от бенефициента вреди поради неизпълнение на задължение на административен орган, произтичащо от Наредба №1/26.01.2009г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2008/2009г. – 2013/2014г., и в този смисъл са релевантни за спора.

Мотиви

Доводът на частния касационен жалбоподател за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен, тъй като цитираната в изложението практика на ВКС е неотносима. В посочените решения и определения не е даден отговор на релевантния за настоящия спор процесуалноправен въпрос и същите са постановени по други искове.

В решение №245/31.07.2017г. по т. д. №3625/2015г. на ВКС, ТК, І т. о., е даден отговор на въпроса „Съществува ли пряка и непосредствена причинна връзка по смисъла на чл. 82 ЗЗД между забавено плащане на безвъзмездна финансова помощ по сключен договор по програма САПАРД и претендираните от получателя на помощта имуществени вреди, изразяващи се в изплатени от него в резултат на забавата допълнителни разходи по сключен договор за кредит /лихви, такси, комисионни/, с който е осигурено съфинансиране на инвестицията?“

Решение № 14/21.02.2017г. по гр. д. № 50320/2016г. на ВКС, ГК, І г. о. е постановено по следните въпроси: „Подведомствени ли са на гражданските съдилища искове на ДФ „Земеделие“ за връщане на платените суми заедно със законните лихви върху тях по договор по Наредба №9/03.04.2008г., сключен с ползвателя на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските районен за периода 2007-2013г. след издаден акт от органите на Разплащателната агенция – ДФ „Земеделие“ за връщане на изплатената по договора сума заедно със законните лихви? Тези искове попадат ли в обхвата на пар. 10, ал.3 ПЗР ЗУСЕСИФ /нова – ДВ, бр. 74/2016г., в сила от 25.12.2015г./?“

Решение № 17/23.03.2017г. по гр. д. № 50176/2016г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., е постановено по отрицателен установителен иск за недължимост на „финансова корекция“, предявен от бенефициент по Оперативна програма „Регионално развитие“, съфинансирана от Структурните фондове на ЕС, когато договарящият орган е изпратил покана за възстановяване на суми в резултат на извършена финансова корекция.

Определение № 126/09.03.2017г. по ч. т. д. № 2071/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. е постановено по въпроса „Дали договорът, сключен на основание чл. 35, ал. 2 от Наредба № 8/03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., е източник на гражданскоправни или на административноправни отношения, и кой съд е компетентен да разгледа спора за изпълнението на този договор?“.

В решение № 240/07.05.2015г. по т. д. № 317/2014г. на ВКС, ТК, І т. о. е даден отговор на материалноправния въпрос: „Как се установяват размерът и предвидимостта на вредите при несвоевременно изплащане на субсидията по изпълнен Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България /САПАРД/?“.

В настоящия случай предявеният иск е за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на забавено изплащане на обезщетение за загуба на доход по Договор №2013114/26.09.2013г. за предоставяне на финансова помощ по „Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2008/2009 – 2013/2014г.“ за мярка „Преструктуриране и конверсия на винени лозя“.

Предвид липсата на съдебна практика по релевантния процесуалноправен въпрос и възможността да бъде решаван противоречиво настоящият съдебен състав счита, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване:

В Наредба №1 от 26.01.2009г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2008/2009 – 2013/2014 са уредени условията и редът за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2008/2009 – 2013/2014г. съгласно Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета, публикуван в Официален вестник № L 148 от 6.VI.2008г., и Регламент (ЕО) №555/2008 на Комисията, публикуван в ОВ №L 170 от 30.VI.2008г., по следните мерки: 1. преструктуриране и конверсия на винени лозя; 2. промоция в трети страни; 3. застраховане на реколта. Наредбата съдържа разпоредби относно реда за кандидатстване за предоставяне на финансова помощ, кръга на лицата, които подлежат на подпомагане по отделните мерки, реда за изплащане на финансовата помощ и контрола по изпълнението на мерките.

Предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по установения в наредбата ред представлява сложен фактически състав с административноправни и гражданскоправни елементи. В чл. 15, ал. 2 от Наредба №1 от 26.01.2009г. е предвидено, че между одобрения за подпомагане кандидат или негов изрично упълномощен представител и ДФЗ се сключва договор за отпускане на финансова помощ за дейностите по чл.2 ал.1 и промоционалните проекти по чл.7 ал.1 от наредбата. Финансовата помощ за дейностите по чл.2 ал.1 от наредбата се изплаща след извършване на дейностите, за които е сключен договорът. След осъществяването на този фактически състав между бенефициента и разплащателната агенция възниква правоотношение, съдържанието на което се урежда както от разпоредбите на Наредба №1 от 26.01.2009г., така и от сключения между страните договор.

След приемането на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове ЗУСЕСИФ / обн. ДВ бр.101 от 22.12.2015г., в сила от 25.12.2015г./този род договори са уредени като административни договори, като за тях е предвидена уредба в чл. 19а АПКчл. 19ж АПК. Оспорването им е по реда за оспорване на индивидуалните административни актове пред административния съд /чл. 19ж, ал. 1 АПК, вр. с чл. 145 АПК и сл., както и чл. 27, ал. 1 ЗУСЕСИФ/. В компетентността на административните съдилища е поставено разглеждането на спорове, възникнали във връзка с изпълнението / съответно неизпълнението на административните договори. Отношенията между страните по сключени договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ преди влизането в сила на ЗУСЕСИФ се уреждат от гражданското право, споровете във връзка с дължимостта на плащанията по тях са гражданскоправни и подлежат на разглеждане по реда на общия съдебен исков процес.

Със ЗУСЕСИФ не се променя видът на сключените до влизането му в сила договори за безвъзмездна финансова помощ – граждански договори с административен елемент, нито характера на направените преди датата на влизане на закона в сила изявления за налагане на финансови корекции от ръководителя на управляващия орган /разплащателна агенция/, нито се създава за получателите на помощта, адресати на такива изявления, правна възможност да ги обжалват по реда на чл. 27 ЗУСЕСИФ след влизането на закона в сила. Образуваните до влизане в сила на ЗУСЕСИФ гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за финансови корекции, когато релевантните факти по възникване и изменение на правоотношението са се осъществили до влизането на закона в сила, се довършват от общите съдилища. При съществуваща законодателна празнота и невъзможност за приложение по аналогия на разрешенията на ЗУСЕСИФ, препращащ към административен ред за защита, който не може да осигури ефикасна защита във всички хипотези на правоотношения, възникнали преди влизането на закона в сила, следва да се приложи по аналогия пар. 10, ал. 3 ПЗР ЗУСЕСИФ – гражданскоправен ред за защита по искови молби срещу откази за верификация, подадени след влизането на закона в сила, когато всички релевантни факти по възникване и изменение на правоотношението са се осъществили преди влизането в сила на ЗУСЕСИФ. / в този смисъл определение №510/29.07.2019г. по ч.т.д.№2198/2018г. на ВКС, ТК, І т.о. и определение №109/28.02.2019г. по ч.т.д.№116/2019г. на ВКС, ТК, І т.о. /

Наред с произтичащите от самия договор за отпускане на финансова помощ, за страните по договора възникнат и други права и задължения по силата на изрични разпоредби на Наредба №1 от 26.01.2009г. Те не са част от договорната връзка, но се пораждат за страните по договора при настъпването на изрично установени в наредбата предпоставки. Такова право е установено в чл.3а от Наредба №1, съгласно който лицата, получили финансова помощ по чл. 2, ал. 1, т. 2 имат право на обезщетение за загуба на доход, вследствие прилагането на мярката, в една от следните форми: разрешение от ИАЛВ за едновременно отглеждане на стари и нови лозови насаждения за определен период от време (право на отложено изкореняване), който не надвишава 3 години, до края на преходния режим за правата на засаждане или парично обезщетение, изчислено на база 3 декларации за произведено гроздe.

Условията, редът и размерът на обезщетението се определя по административен ред със заповед на министъра на земеделието и храните. Доколкото правото на обезщетение не се поражда от самия договор за финансова помощ, нито размерът му е определен в него, бенефициентът не може да претендира обезщетение за вредите от забавеното определяне на помощта по реда на договорната отговорност. Ако такива вреди са настъпили, те ще произтичат от действията, съответно бездействията на компетентния административен орган – министъра на земеделието и храните.

Обезщетение за такива вреди ще се дължи на основание чл. 1 ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Тези искове се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1 АПК.

По същество

По основателността на касационната жалба:

С оглед изложените от самия касатор в подадената от него искова молба твърдения не са касае за спор относно съществуването, прекратяването или изпълнението на договор за безвъзмездна финансова помощ, съответно за обезщетение за вреди от забавено изпълнение на задълженията по договора, а за претенция за обезщетение за вреди от действие/ бездействие на административен орган – директора на ДФ „Земеделие“, изразяващо се в забавено произнасяне по подаденото от ищеца заявление за изплащане на парично обезщетение за загуба на доход от 17.11.2014г.

Видно от представените по делото доказателства директорът на ДФ „Земеделие“ по силата на заповед №09-176/17.03.2015г. е овластен от министъра на земеделието с правомощията по чл.3а ал.3 от Наредба №1/26.01.2009г. Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ претенцията за обезщетение подлежи на разглеждане по реда на АПК.

Предвид изложеното следва да бъде споделен крайният извод на въззивния съд за потвърждаване на определението на СГС за прекратяване на производството и изпращане делото по подсъдност на АССГ.

На ответника по жалбата не следва да бъдат присъждани разноски въпреки направеното искане, доколкото не са представени доказателства за реалното им извършване.

Диспозитив

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 3614 от 20.11.2018г. по в. гр. дело № 5254/2018г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Решение № 245 от 31.07.2017 г. по т. д. № 3625 / 2015 г. Докладчик: съдия Росица Божилова Съществува ли пряка и непосредствена причинна връзка , по смисъла на чл. 82 ЗЗД , между забавено плащане на безвъзмездна финансова помощ по сключен договор по програма САПАРД и претендираните от получателя на помощта имуществени вреди, изразяващи се в изплатени от него, в резултат на забавата , допълнителни разходи по сключен договор за кредит /лихви, такси,комисионни/,с който е осигурено съфинансиране на инвестицията? Как се установяват размера и предвидимостта на вредите, при несвоевременно изплащане на субсидията по изпълнен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма САПАРД ?
Решение № 14 от 21.02.2017 г. по т. д. № 50320/2016 г. Докладчик: съдия Геника Михайлова Подведомствени ли са на гражданските съдилища исковете на ДФ „Земеделие“ за връщане на платените суми, заедно със законните лихви върху тях по договора по Наредба № 9/ 03.04.2008 г., сключен с ползвателя на безвъзмездната финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. след издаден акт от органите на Разплащателната агенция – ДФ „Земеделие“ за връщане на изплатената по договора сума заедно със законните лихви? Тези искове попадат ли в обхвата на пар. 10, ал. 3 ПЗР ЗУСЕСИФ (нова – ДВ бр. 74/ 2016 г, в сила от 25.12.2015 г.)?
Решение № 17 от 23.03.2017 г. по гр. д. № 50176 / 2016 г. Докладчик: съдия Емил Томов Налице ли е правен интерес за предявяване на отрицателен установителен иск за защита от страна на бенефициент по Оперативна програма„Регионално развитие”, съфинансирана от Структурните фондове на ЕС, когато договарящият орган е изпратил покана за доброволно изпълнение на задължение за възстановяване на суми в резултат на извършена финансова корекция, определил е срок за възстановяване на сумата и е заявил, че ще извърши прихващане, или ще пристъпи към действия за принудително събиране, а бенефициентът твърди, че задължението не съществува?
Решение № 240 от 07.05.2015 г. по т. д. № 317/2014 г. Докладчик: съдия Вероника Николова Как се установяват размерът и предвидимостта на вредите при несвоевременно изплащане на субсидията по изпълнен Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България /С./?

Цитирани норми

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

НАПИШЕТЕ КОМЕНТАР

Моля въведете вашия коментар!
Please enter your name here