Определение № 372 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1620/2018 г.

Различен ли е правният режим на съдебната спогодба от този на влязлото в сила решение и допуска ли този режим възможност за релевиране на нейните пороци с последващ иск, както това е при всеки един договор, без каквито и да било ограничения относно фактите, на които поначало е допустимо да се основава такъв иск, или напротив, такъв иск, ако се основава на твърдения и факти, които не са заявявани в съответните процесуални срокове от страните в производството, което е приключило със спогодба и поради това прекратено, следва да се смята за недопустим с оглед разпоредбата на чл. 234, ал. 3 ГПК, която придава значение на влязло в сила решение на постигнатата съдебна спогодба, и то не във връзка с разпоредбата на чл. 299 ГПК, а във връзка с разпоредбата на чл. 133 ГПК, тъй като производството е прекратено и поради това не е налице влязло в сила решение по съществото на спора?