Определение № 371 от 09.08.2019 г. по т. д. № 1389/2018 г.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

По отношение мотивиране спирането на производството по исковете по чл. 76, ал. 1 ЗМГО.

Отговор

След като отменянето и заличаването на регистрацията не засягат изпълнените влезли в сила решения по искове за установяване на нарушението на правото на марка, то спиране на производството по тях на основание преюдициалност на спора за заличаване на регистрацията, би имало за последица осуетяване изпълнението на решенията за установяване на нарушението.

За да е налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, се предполага наличие на материалноправна преюдициална зависимост между две правоотношения, което дефинитивно означава субективното право или задължение, част от съдържанието на едното правоотношение да възниква от фактически състав, включващ целият фактически състав на другото правоотношение. От така определената дефинитивност се извежда, че тази зависимост и съответно необходимост от разрешаване на обуславящото правоотношение следва да е налице още при предявяване на обусловения иск.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в закрито заседание в състав:

Председател:
Елеонора Чаначева

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Членове:
Росица Божилова, Васил Христакиев

разгледа докладваното от съдията Христакиев ч. т. д. № 1389 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

История на спора

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на „Итал Фууд” ЕАД, [населено място], против определение № 1295 от 12.04.2019 г. по ч. гр.д. № 1568/2019 г. на Софийски апелативен съд.

Ответникът по частната жалба – „Дъ Бейкърс”АД, [населено място] е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е потвърдил първоинстанционно определение, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила акт на производството по адм. д. № 1211/2019 г. на АССГ. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел, че с исковете по чл. 76 ЗМГО законът дава защита на притежателя на марка срещу нарушения, извършени по отношение на неговото ползване на тази марка, като съобразно чл. 28, ал. 3 ЗМГО, ако регистрацията на марката бъде заличена, то това ще има обратно действие – от датата на подаване на заявката. С оглед тази разпоредба е направен извод, че при отпадане правата върху марката следва да отпадне и възможността за нейната защита по реда на чл. 76 ЗМГО.

Така е определено значението на административното производство по заличаване на марката като преюдициално по отношение на висящия спор по чл. 76 ЗМГО. Извършена е преценка, че тези мотиви не се променят от нормата на чл. 28, ал. 4, т. 1 ЗМГО, според която заличаването не засягало правата по решенията по искове за нарушение, които били изпълнени, тъй като тази норма, ако се приеме като аргумент за неоснователност на искането за спиране би означавала да бъде дадено неравностойно третиране на различните правни субекти, с оглед времето през което тяхната защита е била напълно реализирана.

С представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване частният касатор е поставил въпросите съществува ли връзка на преюдициалност между производството пред административен съд по обжалване на решение на председателя на ПВ за заличаване на регистрацията на марка и производството по искове по чл. 76 ЗМГО и дали в тези случаи притежателят на оспорената марка може да се ползва от привременна защита до окончателното заличаване на регистрацията.
Като допълнителен селективен критерий се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с изброена и обсъдена практика на ВКС, както и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Касационен въпрос

Първият поставен въпрос е релевантен, като пряко свързан с решаващият извод на въззивния съд по отношение мотивиране спирането на производството по исковете по чл. 76, ал. 1 ЗМГО. По този въпрос е налице и обосноваване на допълнителен критерий, с оглед сочената от касатора практика на ВКС, която го разглежда, въпреки липсата на пълна идентичност в хипотезите по споровете.

С посочената от касатора практика на ВКС – определение № 106/01.03.2018 г. по ч. т. д. № 3037/2017 г. на ВКС, І т. о., определение № 434/17.07.2009 г. по ч. т. д. № 263/2009 г., на ВКС, І т. о.; определение № 328/11.05.2011 г. по т. д. № 935/2010 г. на ВКС, І т. о., е прието, че след като отменянето и заличаването на регистрацията не засягат изпълнените влезли в сила решения по искове за установяване на нарушението на правото на марка, то спиране на производството по тях на основание преюдициалност на спора за заличаване на регистрацията, би имало за последица осуетяване изпълнението на решенията за установяване на нарушението. Тази практика, както бе посочено е напълно относима към разглеждания случай и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е налице, като касационно обжалване следва да бъде допуснато.

Мотиви

Освен изложеното от касатора и цитирано по-горе, обосноваващо противоречие между даденото разрешение от въззивният съд и приетото с цитираните съдебни актове, по поставения правен въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, следва да се има предвид и следното: За да е налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, се предполага наличие на материалноправна преюдициална зависимост между две правоотношения, което дефинитивно означава субективното право или задължение, част от съдържанието на едното правоотношение да възниква от фактически състав, включващ целият фактически състав на другото правоотношение. От така определената дефинитивност се извежда, че тази зависимост и съответно необходимост от разрешаване на обуславящото правоотношение следва да е налице още при предявяване на обусловения иск.

Разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК има за цел да осигури задължително зачитане на силата на пресъдено нещо на решение по преюдициален спор, като по този начин преодолява постановяването на противоречиви решения, което е и основание за отмяна по реда на чл. 303 ГПК. В случая, обаче, хипотезата е различна, тъй като с изричната разпоредба на чл. 28, ал. 4, т. 1 ЗМГО се изключва извънредния извънинстанционен контрол, въпреки приетото с чл. 28, ал. 3 ЗМГО обратно действие на решението на председателя на патентното ведомство за заличаване на марката, когато решението по чл. 76 ЗМГО е изпълнено. Или, с оглед изложеното се налага извод, че преюдициална зависимост между иска по чл. 76 ЗМГО (поддържан като обусловен) и образуваното пред АССГ административно дело, разглеждащо законосъобразност на решение на председателя на Патентното ведомство за заличаване на марката, чиято защита се търси по реда на чл. 76 ЗМГО не може да бъде изведена. Административният съд разглежда не принадлежността на правото на марка – елемент от фактическия състав на иска по чл. 76 ЗМГО, а единствено законосъобразност на действията на Председателя на Патентното ведомство при постановяване на решението за заличаване на марката.

С оглед разгледаните предпоставки се налага извод, че двете производства са паралелно осъществявани, с различен предмет и по различен ред, като до постановяване на окончателно решение по заличаване на марката са налице защитими права, а решението по административното дело би имало значение с влизането му в сила и при евентуална висящност на спора по чл. 76 ЗМГО на установен в хода на производството факт, различен от заявения с исковата молба, който съобразно чл. 235, ал. 3 ГПК трябва да бъде взет предвид при постановяване на решението. Освен това, нормата на чл. 28, ал. 4, т. 1 ЗМГО предполага развиване на производството по чл. 76 ЗМГО, а не прилагане на правни последици, които не са настъпили, чрез неговото спиране. Или преди настъпване на конститутивния ефект на заличаването на защитаваната по реда на чл. 76 ЗМГО марка, ищецът има напълно защитимо материално право, като маркопритежател.

По основателността

С оглед изложеното, неправилно е разбирането на САС за това, че административното производство по заличаване на марката е преюдициално спрямо производството по искове за нарушения на правото върху марката (предмет на административното производство) по чл. 76 ЗМГО, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено , както и оставеното с него в сила определение на първостепенния съд, а делото да се върне на последния за продължаване на съдопроизводствените действия.

Диспозитив

С тези мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска касационно обжалване на определение № 1295/12.04.2019 г. по ч. гр.д. № 1568/2019 г. на Софийски апелативен съд.

Отменя определение № 1295/12.04.2019 г. по ч. гр.д. № 1568/2019 г. на Софийски апелативен съд. и потвърденото с него определение № 1047/20.02.2019 г. по т. д. № 23/2018 г. на Софийски градски съд.

Връща делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми