Определение № 368 от 22.04.2019 г. по гр. д. № 4596/2018 г.

128 Shares

Анотация

Въпрос

Налице ли е вреда, настъпила в патримониума на длъжника при неправилно отбелязване от частния съдебен изпълнител на погасяванията на дълга, когато задължението по изпълнителния лист не е погасено изцяло?

Допустимо ли е съдът да използва като база за изчисление централния курс на БНБ за съответната валута при определяне размера на присъдената като обезщетение за вреди сума?


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на седми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Светла Цачева

ЧЛЕНОВЕ:
Албена Бонева, Боян Цонев

като изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 4596 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

История на спора

С решение № 1224 от 17.05.2018 г. по в. гр. д. № 340/2018 г. на Софийски апелативен съд са уважени искове с правно основание чл. 74 ЗЧСИ, предявени от „Спектрон“ ЕООД, [населено място], против частен съдебен изпълнител Б. И. Б., рег. № …. в регистъра на КЧСИ, с район на действие – Софийски градски съд за сумата 5731.73 лева, съставляващи обезщетение за имуществени вреди от неправилно отчитане на суми от превалутирания и начисляване на банкови такси, както и за сумата от 35.21 лева, съставляващи обезщетение за причинени имуществени вреди от неправилно изчислена и удържана такса по изпълнението. За сумите над 5731.73 лева до предявения размер от 5761 лева и над 35.21 лева до предявения размер от 659 лева исковете са отхвърлени като неоснователни.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение № 6497 от 25.09.2017 г. по гр. д. № 10497/2013 г. на Софийски градски съд в частта, с която са отхвърлени предявените от ищеца обективно съединени искове с правно основание чл. 441 ГПК за обезщетение за имуществени вреди в размер на 790 019 лева, съставляващи събрани от съдебния изпълнител суми, след като вземанията на взискателя са били погасени поради прихващане и в размер на 30 000 лв., съставляващи неимуществени вреди, претърпени вследствие уронване престижа на дружеството.

В решението е прието за установено, че изпълнително дело № …. по описа на ЧСИ Б. Б. е било образувано въз основа на издаден в полза на „Б. ББВ“ ЕООД срещу „Спектрон“ ЕООД изпълнителен лист от 28.07.2010 г. за сумата от 520 617.34 щатски долара, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.04.2004 г. до окончателното заплащане на главницата. С покана за доброволно изпълнение от 30.07.2010 г. ЧСИ Б. е уведомила длъжника „Спектрон“ ЕООД за образуваното срещу него изпълнително производство, за размера на задълженията по изпълнителния лист и на начислените в левове разноски в изпълнителното производство, както и за запора върху вземанията на длъжника по всички притежавани от него левови и валутни банкови сметки в „Уникредит Булбанк“ АД, наложен със запорно съобщение от 30.07.2010 г., в което за превод на сумите били посочени специални банкови сметки на ЧСИ в лева и в щатски долари.

Установено е, че на 30.08.2010 г. длъжникът „Спектрон“ ЕООД е поискал съдебният изпълнител да прихване вземанията, предмет на изпълнителното дело, с насрещно вземане на длъжника срещу взискателя, произтичащо от запис на заповед от 01.03.2004 г., с падеж 20.08.2010 г., издаден за сумата 1 543 663.03 лв., който е бил предявен за плащане с нотариална покана, както и че взискателят е оспорил това вземане с писмено становище от 17.09.2010 г. В изпълнение на наложения запор на сметките на длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД, на 06.08.2010 г. банката е превела наличните суми, които не са били достатъчни, за да покрият пълния размер на посочените в запорното съобщение вземания, като е превалутирала част от наличния по валутната сметка на длъжника авоар в размер на 7599.23 щатски долара, за да изплати дължими в лева суми по запорното съобщение.

Сумите са били преведени по пера, съобразно чл. 76, ал. 2 ЗЗД, като след постъпването им по специалните сметки на ЧСИ, ответницата е извършила разпределение, при което са били погасени задълженията в лева (дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ), а остатъка е превалутирала в щатски долари с оглед за погасяване на задълженията по изпълнителния лист в посочената в него валута. Установено е, че взискателят е поискал дължимата сума за разноски по изпълнителното дело да бъде изплатена на процесуалния му представител, а останалата сума да бъде преведена по банковата му сметка в евро, което наложило събраната сума в размер на 524 068.02 щатски долара да бъде превалутирана в евро. Установено е, че в периода от 2005 г. до 2007 г. (предхождащ изпълнителното производство) репутацията на дружество ищец е била влошена и то е претърпяло срив на продажбите на апаратура.

При така установените факти, искът за обезщетение за имуществени вреди в размер на 790 019 лв., причинени вследствие незачитане от страна на съдебния изпълнител на извършено прихващане, е отхвърлен като неоснователен. Прието е, че не са били налице предпоставки за компенсация на вземането, предмет на изпълнителното дело, с вземането на длъжника срещу взискателя, тъй като насрещното вземане не е било ликвидно, а и извън компетентността на съдебния изпълнител е било да зачете направено от длъжника извънсъдебно възражение за прихващане. Като неоснователен е отхвърлен и искът за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди.

Прието е, че не е установена връзка между предприетите от ответника частен съдебен изпълнител действия в хода на изпълнителното производство по изпълнително дело № …. и настъпилите неблагоприятни изменения в търговската дейност на дружеството длъжник. По отношение на иска за обезщетение за вреди, понесени вследствие на превалутиране на сумите от сметката на длъжника е прието, че удържаните от банката комисионни не е следвало да бъдат отнесени за сметка на длъжника. Прието е, че съдебният изпълнител е съобразил поредността на погасяването на отделните пера от задължението, съобразно чл. 76, ал. 2 ЗЗД и е извършил разпределението правилно – първо са били погасени задълженията на длъжника в лева, а остатъкът е превалутирал в щатски долари с оглед погасяване на задълженията по изпълнителния лист.

В нарушение на закона обаче разноските за третото превалутиране на събраните по делото суми в евро са били отнесени в реда на привилегированите вземания по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД – тези разноски не са имали качеството на разноски по изпълнението (разходите за изплащане на вземането в евро е било по искане на взискателя в отклонение от посочената в изпълнителния лист валута), поради което неправилно са били поставени в тежест на длъжника, вместо с тях да се погаси част от дължимата от него главница. Така извършеното погрешно разпределение на сумата е нанесло имуществена вреда на длъжника в общ размер на 5731.73 лева, която сума включва и начислените банкови такси и комисионни по превалутирането.

Предявеният иск за вреди неправилно изчислена и удържана такса по изпълнението е приет за основателен за сумата от 35.21 лева, съставляваща недължимо събрана такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Решението е постановено при участието на трето лице помагач „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, [населено място], срещу което е уважен предявен от ответника ЧСИ Б. обратен иск за сумата от сумата от 5357.89 лева, съставляваща застрахователно обезщетение по договори за задължителна застраховка „Професионална отговорност на частния съдебен изпълнител“, с период на покритие от 15.10.2010 г. до 14.10.2011 г.

Касационна жалба против въззивното решение на Софийски апелативен съд в частта му, с която е уважен искът за обезщетение на вреди от ненужно превалутиране и неправилно начислени такси в изпълнителното производство е постъпила от ЧСИ Б. Б.. Поддържа се, че решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, т. 1 и т. 3 по въпросите: при определяне размера на присъдената сума от чужда валута в лева, допустимо ли е съдът да използва като база за изчисление централния курс на БНБ за съответната валута, при положение че този курс се определя от Централната банка за счетоводни и статистически цели и не се прилага в отношенията между частноправните субекти; налице ли е противоправно превалутиране на суми, щом ЧСИ е събрал и превел събраната по делото сума във валутата на дълга, но тази сума е постъпила в сметка на взискателя в друга валута по негово изрично искане; Длъжен ли е ЧСИ да плаща по изрично указана от взискателя банкова сметка, независимо дали същата е открита във валутата на дълга или следва да изиска посочване на банкова сметка, открита във валутата на дълга; при принудително събиране на задължение във валута и последващото изплащане на събраната сума на взискателя по посочена от него сметка в различна валута от тази на дълга, коя сума следва да се отбележи на гърба на изпълнителния лист – сумата във валутата на дълга, която е излязла от сметката на ЧСИ или сумата във валутата, в която е заверена сметката на взискателя; налице ли е нанесена вреда от ЧСИ от неправилно отбелязване (удостоверяване) на погасявания по дълга, при положение че самият дълг не е още изцяло погасен; при оспорване от страна на длъжника на размера на погасяването, обвързан ли е съдът от направеното от ЧСИ отбелязване (удостоверяване) или може да приеме друго, с оглед събраните доказателства по делото. Изложени са доводи за недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение – основания по чл. 280, ал. 2 ГПК.

В частта му, с която е отхвърлен искът за вреди вследствие на незачитане на извършено прихващане и увреждане на доброто име и търговска репутация на дружеството, въззивното решение е обжалвано от „Спектрон“ ЕООД. Поддържа се, че решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, т. 1 и т. 3 по въпросите: какви действия следва да предприеме съдебният изпълнител при направено по време на изпълнителното производство от страна на длъжника изявление за прихващане на насрещни вземани; налице ли е в тази хипотеза законово основание съдебният изпълнител да продължи да събира погасено вземане и допустимо ли е по деликтен иск присъждането на обезщетение за неимуществени вреди от увреждане на доброто име и търговската репутация на юридическото лице.

Мотиви

По доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:

Доводът за недопустимост на въззивното решение в частта му, с която съдът се е произнесъл по иска за имуществени вреди над размер от 5028 лева е неоснователен. Определението по чл. 149 ГПК за приключване на съдебното дирене от 29.10.2015 г. (попадащо в кръга на актове по чл. 253 ГПК) е оттеглено от съда с определение от 16.05.2017 г. Изменението на иска е допуснато с определение от 06.07.2017 г., преди приключване на съдебното дирене, предвид което е извършено допустимо, в съответствие с чл. 214, ал. 1 ГПК.

Въпросите, касаещи извършеното от частния съдебен изпълнител превалутиране (противоправно ли е превалутиране на суми, щом ЧСИ е събрал и превел събраната по делото сума във валутата на дълга, но тази сума е постъпила в сметка на взискателя в друга валута по негово изрично искане; длъжен ли е ЧСИ да плаща по изрично указана от взискателя банкова сметка, независимо в каква валута е тя и коя сума следва да се отбележи на гърба на изпълнителния лист) не дават основание за допускане на касационно обжалване.

Несъмнено е, че съдебният изпълнител превежда събраните суми по посочената от взискателя банкова сметка; че когато банковата сметка е във валута, различна от събраната от ЧСИ, то се налага превалутирането и, но събраните от банката при превалутирането суми са за сметка на кредитора, както и че на гърба на изпълнителния лист следва да се отбележи точната сума, постъпила в погашение на задължението.

Разходите за превалутиране, извършени по искане на взискателя не съставляват разноски по изпълнението по смисъла на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, поради което не могат да бъдат отнесени за сметка на длъжника. Тези изводи следват и от постановките на Тълкувателно решение № 4 от 29.04.2015 г. по тълк. д. № 4 от 2014 г. ОСГТК ВКС, съгласно което задълженията, поети в една валута не могат да се заместват, като се преобразуват в задължения в друга валута без съгласие на страните по договора, а плащането трябва да се извърши в уговорената между страните по договора чуждестранна валута. Съобразявайки така установената съдебна практика, въззивният съд е приел, че неправомерно е не самото превалутиране по искане на кредитора, а отнасянето на разноските за извършването му за сметка на длъжника.

Предвид изложеното, неоснователни се явяват и доводите за очевидна неправилност на съдебното решение относно формираните в него изводи за процесуална незаконосъобразност на действията на ЧСИ при отчитане размера на постъпилите плащания.

Не дават основание за допускане на касационно обжалване и въпросите какви действия следва да предприеме съдебният изпълнител при направено по време на изпълнителното производство от страна на длъжника изявление за прихващане на насрещни вземани и налице ли е в тази хипотеза законово основание съдебният изпълнител да продължи да събира погасено вземане. Въпросите са разрешени в съдебната практика, съобразена при постановяване на обжалвания съдебен акт.

Съдебният изпълнител няма правомощие да се произнася по извънсъдебно заявено от длъжника възражение за прихващане, още повече по възражение за прихващане с неликвидно вземане. Такова възражение длъжникът може да заяви чрез иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, позовавайки се на прихващане – факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, погасяващ правото на принудително изпълнение. Съдебният изпълнител осъществява принудителното изпълнение до пълното удовлетворяване на материализираното в изпълнителния лист притезание, приключвайки изпълнението само на посочените в чл. 433 ГПК, ал.1 и ал. 2 основания, в т.ч. при представено влязло в сила решение по чл. 439 ГПК, с което е формирана сила на пресъдено нещо по отношение възражение за прихващане с вземането по изпълнителния лист.

Въпросът допустимо ли е да се присъжда обезщетение за неимуществени вреди на юридическо лице от увреждане на доброто име и търговската му репутация не е обуславящ изхода на делото. Искът за неимуществени вреди е отхвърлен не с оглед качеството на ищеца на юридическо лице, а предвид липсата на доказателства, установяващи връзка между действията на ответника частен съдебен изпълнител и увредената търговска репутация на ищеца.

Касационен въпрос

Основателен е доводът за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд по въпросите налице ли е вреда, настъпила в патримониума на длъжника при неправилно отбелязване от частния съдебен изпълнител на погасяванията на дълга, когато задължението по изпълнителния лист не е погасено изцяло. По така повдигнатия въпрос, обуславящ изхода на делото по претенцията за вреди от превалутиране на събрани от длъжника суми, няма установено съдебна практика, поради което касационно обжалване на решението в тази му част следва да бъде допуснато при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Решението в частта му, с която са уважени исковете за вреди от незаконосъобразно отчитане на сумите за превалутиране следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по въпроса допустимо ли е съдът да използва като база за изчисление централния курс на БНБ за съответната валута при определяне размера на присъдената като обезщетение за вреди сума. Въпросът, от значение за изхода на делото, е извън приложното поле на Тълкувателно решение № 4 от 29.04.2015 г. ОСГТК ВКС, което не обхваща въпросите в каква валута следва да се присъжда обезщетение за вреди от превалутиране на суми, поради което касационно обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Предвид обусловения му характер, касационно обжалване на решението следва да бъде допуснато и в частта му, с която е уважен предявения от ответника ЧСИ Б. обратен иск срещу „ДЗИ Общо застраховане” ЕАД за сумата от сумата от 5357.89 лева, съставляваща застрахователно обезщетение по договори за задължителна застраховка „Професионална отговорност на частния съдебен изпълнител”.

Диспозитив

Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1224 от 17.05.2018 г. по гр. д. № 340/2018 г. на Софийски апелативен съд в частта му, с която са уважени искове с правно основание чл. 74 ЗЧСИ, предявени от „Спектрон“ ЕООД, [населено място], против частен съдебен изпълнител Б. И. Б. за сумата 5731.73 лева, съставляващи обезщетение за имуществени вреди от превалутирания и начисляване на банкови такси, както и за сумата от 35.21 лева, съставляващи обезщетение за причинени имуществени вреди от неправилно изчислена и удържана такса по изпълнението; в частта с която е уважен предявеният от ответника частен съдебен изпълнител Б. И. Б. срещу „ДЗИ Общо застраховане” ЕАД обратен иск за сумата от сумата от 5357.89 лева, съставляваща застрахователно обезщетение по договори за задължителна застраховка „Професионална отговорност на частния съдебен изпълнител”, както и в частта за съдебните разноски.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1224 от 17.05.2018 г. по в. гр. д. № 340/2018 г. на Софийски апелативен съд в останалата му част.

Указва на касатора частен съдебен изпълнител Б. И. Б. от [населено място] в седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по жалбата в размер на 115,33 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок, жалбата подлежи на връщане на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК.

При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса по касационната жалба, делото да се докладва за насрочване на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.

Определението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Тълкувателно решение № 4 от 29.04.2015 г. по тълк. д. № 4/2014 г. Докладчик: съдия Здравка Първанова Може ли съдът да присъди левовата равностойност на сума, уговорена в чужда валута?

Цитирани норми