Определение № 363 от 31.07.2018 г. по т. д. № 1224/2018 г.

Анотация

Въпрос
Относно производството по допускане на обезпечение на бъдещ иск, досежно правоотношения с международен елемент и за обвързаността на съда, сезиран с молба за обезпечаване на бъдещ иск, от необходимостта да проверява приложимостта в производството по чл. 390 ГПК и сл. на чуждо материално право, относимо към спорното правоотношение и начина, по който следва да процедира при липсата на данни за съдържанието му.

Отговор

Съдът следва да провери дали предявеният, респ. бъдещият, иск е /би бил/ допустим, дали е вероятно основателен, налице ли е обезпечителна нужда и дали исканата обезпечителна мярка е подходяща.

Когато спорното материално правоотношение е с международен елемент при формирането на крайния си извод за допускането на обезпечението съдът следва да съобрази наличието на тези предпоставки спрямо съответното приложимо право за разрешаването на спора. Чуждото право подлежи на съобразяване при преценката за допустимост на иска тогава,когато спорът подлежи на разрешаване от съд на чуждата държава, а ако компетентен е българският съд – тази преценка за наличието на процесуалните предпоставки за завеждането на иска се извършва по правилата на българския закон. Изводът за вероятната основателност на иска е обусловен винаги от проверка на приложимото към спорното правоотношение материално право.

Тогава, когато по силата на закона или избора на страните следва да бъде приложено чуждо материално право,то трябва да е известно на съда. Общото правило на чл. 43, ал. 1 КМЧП въвежда служебно задължение на съда да установи неговото съдържание. Това правило обаче не е приложимо спрямо обезпечителното производство, предвид неговия едностранен, несъстезателен характер и изискването за бързина при произнасянето, непозволяваща извършването на предвидените в същата разпоредба в негово задължение процесуални действия по изискването на съответната информация и събиране на доказателства. Поради това и, доколкото ал.2 и ал.3 на чл. 43 КМЧП предвиждат по принцип ангажираност на страните по спора при изясняване съдържанието на чуждото право, в тежест на страната, инициирала производството по обезпечаване, е, както да заяви ясно на какви обстоятелства основава иска си и какво претендира /или ще претендира с бъдещия си иск/ от съда /за да би бил определен предметът на спора,подлежащ на бъдещо разрешаване/, така и да обоснове наличието на всички предпоставки за уважаването на молбата й за обезпечаване /допустимост на иска, вероятна основателност, обезпечителна нужда и съответствие на мярката с обезпечителната нужда/, прилагайки към нея съответната информация и доказателства, включително относимите материално-правни норми на чуждото законодателство,които следва да бъдат приложени при разрешаването на спора по същество.


Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на десети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
РОСИЦА БОЖИЛОВА, ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№1224/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

История на спора

С определение №564/15.02.2018г. по ч.гр.д.№790/18г. Софийски апелативен съд е отменил определение №2708/02.02.2018г. по ч.гр.д.№1483/18г. по описа ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини