Анотация
Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните, включително тези по въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА, КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 1571 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
История на спора
Подадена е частна касационна жалба от „Овергаз Мрежи“ЕАД против определение № 93201/25.04.2018 г. по в.ч.гр.д. № 4291/2018 г. на Софийски градски съд, ТО, VI с., с което е оставена без уважение частната жалба на посоченото дружество срещу определение от 27.01.2018 г. по гр.д. № 70353/2017 г. на СРС,41 състав, поправено с определение от 26.02.2018г., с което производството по делото е прекратено и е изпратено по компетентност на Районен съд – Русе.
В частната касационна жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Частният касатор счита, че неправилно решаващият състав, за да определи кой съд е местнокомпетентен да реши спора по предявения отрицателен установителен иск за собственост е приел, че се касае до недвижима по смисъла на чл. 110, ал. 1 ЗС вещ. Спроред частния касатор процесният газопровод представлява движима вещ с оглед приложението на специалните закони. Претендира се отмяна на обжалваното определение и изпращане на делото на компетентния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, I отделение, намира следното:
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 274, ал. 3 ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че пред СРС е била подадена искова молба с искане за признаване за установено, че „М-Газ“ЕООД не е собственик на 7,88% ид.ч. от газопроводно съоръжение – тръбопровод за природен газ ниско налягане от АГРС „Запад“ [населено място] до Централна промишлена зона на [населено място] / бивш завод „Петър Караминчев“ АД/, цялото с дължина 8892 м. С определение от 27.01.2018г. СРС е прекратил производството пред себе си и го е изпратил на компетентния за разглеждане на спора – Русенски районен съд. Въззивната инстанция е намерила, че процесното газово съоръжение представлява недвижима вещ по смисъла на чл. 110, ал. 1 ЗС, тъй като е трайно прикрепено към земята. Поради което е заключила, ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.
Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.
или
