Определение № 346 от 01.07.2019 г. по т. д. № 2367/2018 г.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

При безспорно установено по делото заемно правоотношение и фактически предоставен финансов ресурс с дати, предхождащи тази на сключването на процесната спогодба с нотариална заверка на подписите и издадена въз основа на нея заповед за изпълнение, следва ли в исковото производство, образувано по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, да се приеме, че уговорката за плащане в съдържанието на същата спогодба е в противоречие с нормата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД, тогава, когато същата е сторена въз основа на допълнителни споразумения, съставени и подписани от страните в период, когато кредиторът по спогодбата е бил едновременно законен представител на длъжника, едноличен собственик на капитала, но и законен представител на принципала на ответното дружество, възразило в срока по чл. 414 ГПК, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение?


Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шести март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Дария Проданова

ЧЛЕНОВЕ:
Емил Марков, Ирина Петрова

при секретаря и с участието на прокурора, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2367 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производството е по чл. 288 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационната жалба с вх. № 3845 от 29.VІ.2018 г. на И. П. Н. гр. Трявна, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-Варна против решение № 99 на Великотърновския апелативен съд от 22.V.2018 г., постановено по т. д. № 424/2017 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 213/27.Х.2017 г. на ОС-Габрово по т. д. № 35/2017 г. С последното – като неоснователен и недоказан – е бил отхвърлен предявен от настоящия касатор по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу ответното „П. Травъл” ЕООД-гр. Трявна положителен установителен иск за съществуването на негово вземане в размер на 61 116.60 лв. (шестдесет и една хиляди сто и шестнадесет лева и шестдесет стотинки) по заповед № 12/8.ІІ.2017 г. за изпълнение на парично задължение, издадена въз основа но документ по чл. 417, т. 3 ГПК по ч. гр. дело № 29/2017 г. по описа на РС-Трявна, а именно спогодба от датата 18.І.2017 г. с нотариална заверка на подписите, както и 2 022.33 лв. разноски по заповедното производство. В останалата част на потвърденото решение на първостепенния съд е било „признато за доказано” извършеното по реда на чл. 193 ГПК оспорване на подписа на И. П. Н. в графа „получил сумата” на РКО № 288/ 1.VІ…, като е прието, че той не е бил положен от това лице.

Единственото оплакване на касатора И. П. Н. е за необоснованост на атакуваното въззивно решение, поради което той претендира отменяването му, както и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който неговият положителен установителен иск срещу ответното „П. Травъл” ЕООД, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, да бъде уважен в пълния му размер, а под условието на евентуалност – до размер на 46 050.20 лв. (четиридесет и шест хиляди и петдесет лева и двадесет стотинки), вкл. ведно с присъждане на всички направени по водене на делото разноски.

В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата подателят й И. П. Н. обосновава приложно поле на касационния контрол освен с твърдението си за „очевидна неправилност” на атакуваното въззивно решение /основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК/, но също и с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК – предвид произнасянето на Великотърновския апелативен съд с този негов акт по съществото на спора в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 57/29.І.2013 г. на с-в на ІV-то г.о. по гр. дело № 354/2012 г., по следния правен въпрос: „При безспорно установено по делото заемно правоотношение и фактически предоставен финансов ресурс с дати, предхождащи тази на сключването на процесната спогодба с нотариална заверка на подписите и издадена въз основа на нея заповед за изпълнение, следва ли в исковото производство, образувано по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, да се приеме, че уговорката за плащане в съдържанието на същата спогодба е в противоречие с нормата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД, тогава, когато същата е сторена въз основа на допълнителни споразумения, съставени и подписани от страните в период, когато кредиторът по спогодбата е бил едновременно законен представител на длъжника, едноличен собственик на капитала, но и законен представител на принципала на ответното дружество, възразило в срока по чл. 414 ГПК, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение?”

Ответното по касация „П. Травъл” ЕООД-гр. Трявна не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, вкл. и по наведения довод за очевидна неправилност на атакуваното въззивно решение /основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК/, нито по основателността на единственото оплакване за необоснованост на същия съдебен акт по съществото на спора.

Мотиви

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Великотърновския апелативен съд, касационната жалба на И. петров Н. от гр. Трявна ще следва да се преценява като процесуално допустима.

Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:

За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърлянето изцяло на положителния установителен иск на Н. срещу ответното „П. Травъл” ЕООД, въззивната инстанция е могла да констатира, че процесната спогодба с нотариална заверка на подписите от 18.І.2017 г. /осемнадесети януари през две хиляди и седемнадесета година – бел. на ВКС/ била сключена между заемодателят И. П. Н. – в качеството му на физическо лице, и заемателят „П. Тръвъл” ЕООД, представлявано от управителя си И. П. Н.. Въз основа на това Великотърновският апелативен съд е приел, че спогодбата е нищожна: „на основание чл. 38, ал. 1 ЗЗД и чл. 40 ЗЗД”, а оттам – че щом липсвало валидно договорно отношение между страните по спора, отсъствала и първата предпоставка за уважаване на положителния установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.

Като неотносима към предмета на спора, който се свеждал до това „основателен ли е предявеният иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК?”, е била квалифицираната постановката по т. 2 от задължителното за съдилищата в Републиката ТР № 3/15.ХІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 3/2013 г.: понеже тя се отнасяла до хипотезата на сделка, сключена между две търговски дружества чрез едно и също лице като техен органен представител.

Не се констатира въззивното решение да е „очевидно неправилно”, тъй като то нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е било постановено contra legem (до степен, при която законът да е бил приложен в неговия обратен, противоположен смисъл), или пък – extra legem (апелативната инстанция да е решила делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма).

Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. В процесния случай основателността на разгледания положителен установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, е била предпоставена от преценка за валидността на спогодба /с достоверна дата, съвпадаща с тази на извършването на нотариалната заверка на подписите на страните/, сключена между управител и представляваното от него ЕООД и затова представляваща документ по чл. 417, т. 3, предл. второ ГПК, но без да е било съобразено изключението от запрета за договаряне сам със себе си, визирано в текста на чл. 38, ал. 1 ЗЗД, in fine, от една страна, а – от друга, възможността едноличният собственик на капитала на такова дружество /с ограничена отговорност/ по чл. 147, ал. 3 ТЗ, когато същото „се представлява от него”, да сключва договори с юридическото лице, стига те да са обективирани в поне в обикновена писмена форма.

Същевременно не е било спорно между страните по делото, видно от отговора на исковата молба, че до датата 27.І.2017 г. именно настоящият касатор е представлявал, т.е. бил е управител, на ответното по касация „П. Травъл” ЕООД-гр. Трявна: обстоятелство, което е публично известно от партидата на дружеството на електронната страница в ТР. Видно от справка по същата партида обаче и обстоятелството, че към същата дата /27.І.2017 г./ едноличен собственик на капитала на това ЕООД е било друго юридическо лице – „НИК-Н. Инвест” ЕАД, а съгласно чл. 147, ал. 1, изр. 2 ТЗ: „Ако собственикът е юридическо лице /арг. чл. 63, ал. 3 ТЗ/, неговият ръководител или определено от него лице управлява дружеството”. Така съвпадането на качествата едноличен собственик на капитала и управител на ЕООД се оказва меродавно за евентуално преодоляване на запрета по чл. 38, ал. 1 ЗЗД за договаряне сам със себе си, а оттам формулираният от касатора материалноправен въпрос в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата се явява релевантен не само за изхода по конкретното дело, но е и такъв от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Основният аргумент в подкрепа на това разбиране е, че цитираното в същото изложение към касационната жалба постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 57/29.ІV.2013 г. на състав на ІV-то г.о. на ВКС по гр. дело № 354/2012 г. се отнася единствено до процесуалноправния въпрос за доказателственото значение на разписка, с която управителят, като заемодател, предава заемната сума и я получава от името на представляваното от него дружество-заемател, но тя – като частен документ – удостоверява само, че изявлението, явяващо се в полза на издателя й, е направено от подписалото я лице.

От друга страна, налице е създадена по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика, обективирана в решение № 14/27.І.2017 г. на състав на ІІ-ро т.о. на ВКС по т. д. № 1453/2014 г., според която отговорът на въпроса приложима ли е забраната по чл. 38, ал. 1 ЗЗД при сключване на търговска сделка между дружеството, представлявано от управителя му и самия управител, в качеството му на физическо лице, е утвърдителен.

Диспозитив

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 99 на Великотърновския апелативен съд от 22.V.2018 г., постановено по т. д. № 424/2017 г.

УКАЗВА на касатора И. П. Н. от гр. Трявна – чрез неговия процесуален представител по пълномощие адвокат Д. С. Ф. ат АК-Варна със служебен адрес в този град: [улица], № 111, ет. ІІ, че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това да представи в канцеларията на ТК на ВКС по делото документ (банково бордеро) за внесена по сметката на този съд допълнителна държавна такса в размер на 1 222.33 лв. (хиляда двеста двадесет и два лева и тридесет и три стотинки), тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.

След надлежното внасяне на тази допълнителна д.т., чиито размер е определен в съответствие с правилото на чл. 18, ал. 2, т. 2 ТДТС по ГПК, делото да се докладва на Председателя на Първо отделение на ТК на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Определението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Тълкувателно решение № 3 от 15.11.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г. Докладчик: съдия Росица Ковачева 1. Необходимо ли е решение на Общото събрание на дружество с ограничена отговорност за разпореждане с недвижим имот – собственост на дружеството или вещно право върху него, в съответствие с компетентността на Общото събрание, предвидена в чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ, за действителността на разпоредителна сделка, сключена от представляващия дружеството орган (управител /управители)?
2. Приложима ли е разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД към органното представителство на търговските дружества при сключване на търговска сделка от едно и също лице, като органен представител по силата на закона, на две търговски дружества?

Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. Докладчик: съдия Симеон Чаначев Относно характера и формулирането на правните въпроси за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК.
Решение № 57 от 29.04.2013 г. по гр. д. № 354/2012 г. Докладчик: съдия Светла Цачева Съставлява ли доказателство за плащане разписка, издадена от управителя на заемополучателя, договарял със себе си в качеството на физическо лице и имат ли доказателствена сила за отразените в тях факти счетоводните записвания по търговските книги?

Цитирани норми