Определение № 322 от 14.06.2018 г. по т. д. № 479/2018 г.

Анотация

Въпрос

Дали при възражението по чл. 66, ал. 6 ЗБН на кредитор в производството по несъстоятелност, с предмет защита реда по чл. 94, ал. 1 ЗБН, по който се удовлетворява, вече прието от синдиците на банката в несъстоятелност, вземане, представлява оценяем или неоценяем иск, като критерий за определяне на минималното възнаграждение за процесуално представителство по чл. 7 НМРАВ, ал. 1, съотв. ал. 2?

Отговор

Съгласно чл. 68 ГПК паричната оценка на предмета на спора е цена на иска, като по искове за парични вземания това е търсената сума /чл. 69 ГПК/. С аргумент за противното, когато самият правен спор по възражение по чл. 66, ал. 6 ЗБН не е за приемането на конкретно вземане, което вече е прието от синдиците, макар и не в желания от кредитора ред за удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН, а само относно реда на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на кредитора-негов носител, то не се касае за оценяем иск, а за неоценяем такъв. Предмет на спора не е самото вземане, а реда по който ще се удовлетвори кредитора. Следователно минималното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство ще става по реда на чл. 7, ал. 1, т. 4 НМРАВ.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 12 юни, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:
БОЯН БАЛЕВСКИ, ПЕТЯ ХОРОЗОВА

като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 479 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

История на спора

Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на [фирма]-София срещу решение № 1791/20.07.2017 г. по т.д. №1200/2017 на Софийски апелативен съд, ТО, В ЧАСТТА, с която е потвърдено определение № 318 от 19.01.2017 г. по т.д. №3635/2016 г. на СГС, ТО , с което по реда на чл. 248 ГПК е отказано изменение на постановеното по същото дело решение в частта за разноските, с което на основание възражение от противната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК е присъдена в полза на Б. АД сумата от 2 630 лева, от които 2500 лева- адвокатско възнаграждение, редуцирано до този размер на основание чл. 78, ал. 5 ГПК вр. с чл. 7 ал. 1, т. 4 НМРАВ.

Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд.

Като основания за допускане до касация се сочат визираните в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба К. АД/н./ в писмен отговор на същата изразява становище за неоснователност и за липса на основанията за допускане до касация.

Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на [фирма]-София срещу решение № 1791/20.07.2017 г. по т.д. №1200/2017 на Софийски апелативен съд, ТО, В ЧАСТТА, с която е потвърдено определение № 318 от 19.01.2017 г. по т.д. №3635/2016 г. на СГС, ТО , с което по реда на чл. 248 ГПК е отказано изменение на постановеното по същото дело решение в частта за разноските, с което на основание възражение от противната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК е присъдена в полза на Б. АД сумата от 2 630 лева, от които 2500 лева- адвокатско възнаграждение, редуцирано до този размер на основание чл. 78, ал. 5 ГПК вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 НМРАВ.

Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд.

Като основания за допускане до касация се сочат визираните в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба К. АД/н./ в писмен отговор на същата изразява становище за неоснователност и за липса на основанията за допускане до касация.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законовия срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното определение, с което е счел за прекомерно по размер претендираното от страна на молителя, подал възражението по чл. 66, ал. 6 ЗБН, договорено възнаграждение от 468 636 лева за осъществяване на процесуално представителство, съставът на въззивния съд се е позовал на това, че самата претенция не е за приемането на вземането от 13 000 000 лева, а само относно спора за реда на удовлетворяване на носителя му от масата на несъстоятелността.

Следователно,

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове