Анотация
Представляват ли противоправно поведение по смисъла на чл. 45 ЗЗД, както и поведение нарушаващо правото на духовна неприкосновеност и зачитане на личния и семеен живот по смисъла на чл. 32 КРБ, действия, изразяващи се в поставянето и поддържането на устройства, насочени към обитаван от физическо лице жилищен имот без негово съгласие, представляващи макети на куполни охранителни камери, симулиращи, чрез периодични светлинни сигнали, извършване на непрекъснато видеонаблюдение, които устройства създават у физическото лице впечатление за непрекъснато следене чрез видеонаблюдение и пораждат у същото чувство на напрежение, притеснение, безпокойство, страх, психичен дискомфорт?
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:
ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове:
ДИЯНА ЦЕНЕВА, ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 4857 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК и сл.
История на спора
Образувано е по касационна жалба на Г. Т. Е., подадена чрез адв. А. В., против решение № 282 от 14. 07. 2017 г. по гр. д. № 183/2017 г. на Софийския окръжен съд, ГО, 2 възз. с-в, с което е потвърдено решение № 177 от 13. 01. 2017 г. по гр. д. № 310/2016 г. на Пирдопския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Г. Т. Е. против И. Т. Е. и Т. И. Е. искове с правни основания чл. 32 КРБ и чл. 45 ЗЗД. Поддържа се неправилност на решението и се иска отмяната му и уважаване на предявените искове. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, т. 1 и т. 3.
Ответниците по касационната жалба И. Т. Е. и Т. И. Е. не изразяват становище по същата.
Мотиви
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Въззивното решение е постановено след обезсилване, с решение № 153 от 24.06.2016 г. по гр. д. № 719/2016 г. на ВКС, 1 г.о., на въззивно решение от 08. 12. 2015 г. по в. гр. д. № 479/2015 г. на СОС, ГО, 1 с-в и потвърденото с него решение № 52 от 24. 04. 2015 г. по гр. д. №80/2014 г. на ПРС, с които исковете са били квалифицирани по чл. 109 ЗС, и връщане на делото на РС – Пирдоп за ново разглеждане от друг състав на районния съд, при правилна квалификация на претенциите.
При новото разглеждане на делото районният съд е отхвърлил предявените от Г. Т. Е. против И. Т. Е. и Т. И. Е. искове с правни основания чл. 32 КРБ и чл. 45 ЗЗД, за солидарното им осъждане (И. Е. в качеството му на лице, извършило монтажа и насочването на камерите към ползвания от ищеца жилищен имот, а Т. Е. като лице позволило монтажа на устройствата на покрива на собствената си сграда, насочването им към ползвания от ищеца жилищен имот и допуснало поддържане на това състояние в процесния период): а/. да премахнат поставените на покрива на къщата на Т. И. Е. и насочени към ползваните от ищеца къща и дворното място, без негово съгласие, камери; б/. да заплатят на ищеца сумата 5500 лв. обезщетение за неимуществени вреди, представляващи търпени негативни психични изживявания /чувство на безпокойство, стрес, безсилие, страх, притеснение/ от монтирането и насочването на камерите към имота на ищеца без негово съгласие, създаващо впечатление за непрекъснато наблюдение, следене, заснемане, и поддържане на това състояние в периода 14. 02. 2014 г. /установяване на нарушението от ищеца/ – 07. 03. 2014 г. /предявяване на иска/.
С обжалваното въззивно решение първоинстанционният акт е потвърден.
За да постанови този резултат, съдът е приел за установено от фактическа страна, че ищецът Г. Е. живее със семейството си в имот в [населено място], на [улица], собственост на родителите на Г. Е., допуснали последния и семейството му да го ползват, а ответникът Т. Е. – в съседен имот на [улица], негова собственост. На покрива на къщата на Т. Е., под стряхата на североизточния и югоизточния ъгъл, са монтирани, от сина му И. Е., две устройства – камери, насочени към къщата и дворното място, обитавани от ищеца, семейството му и родителите му. Прието е, въз основа на заключението на техническа експертиза, че двете устройства представляват макети на куполни охранителни камери. Те имат червен светодиод, захранван от батерии, примигващ периодично на всеки пет секунди и създаващ впечатление, че устройствата работят, но нямат и не са имали техническа възможност да записват и възпроизвеждат фотоизображения, видеоизображения или звук. Целта им е да създадат заблуда, че се осъществява видеонаблюдение. От правна страна е прието, че исковете по чл. 32 КРБ и чл. 45 ЗЗД са неоснователни, тъй като поставянето и поддържането на двете устройства, представляващи макети на камери, симулиращи извършване на наблюдение, не е противоправно. Липсата на противоправност следва от това, че устройствата само симулират видеонаблюдение, но нямат техническа възможност действително да осъществяват такова. Прието е, че исковият процес дава защита на реално накърнени субективни права, но не и срещу бъдещи хипотетични действия или несигурни събития, поради което е без значение дали съществува възможност във всеки момент ответниците да заменят бутафорните камери с действителни, имащи напълно идентичен външен вид.
Касационни въпроси
В изложението на основанията по чл. 280 ГПК е поставен следният въпрос, конкретизиран от настоящата инстанция на основание ТР № 1/2010 г., т. 1: представляват ли противоправно поведение по смисъла на чл. 45 ЗЗД, както и поведение нарушаващо правото на духовна неприкосновеност и зачитане на личния и семеен живот по смисъла на чл. 32 КРБ, действия, изразяващи се в поставянето и поддържането на устройства, насочени към обитаван от физическо лице жилищен имот без негово съгласие, представляващи макети на куполни охранителни камери, симулиращи, чрез периодични светлинни сигнали, извършване на непрекъснато видеонаблюдение, които устройства създават у физическото лице впечатление за непрекъснато следене чрез видеонаблюдение и пораждат у същото чувство на напрежение, притеснение, безпокойство, страх, психичен дискомфорт. Твърди се, че разглеждането на въпроса ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Налице е основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение по така поставения въпрос, тъй като същият е обусловил решаващите изводи на състава на окръжния съд и е от значение за изхода на делото, а по проблемите, които въпросът засяга, няма формирана практика на ВКС.
По въпроса, касаещ задължението на въззивния съд да уважи допустими и относими доказателствени искания и да обсъди всички събрани по делото доказателства, както и всички доводи и възражения на страните не е налице твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Действията на въззивния съд съответстват напълно на приетото по поставените въпроси в цитираните от касатора решения на ВКС.
В останалата част изложението съдържа оплаквания за необоснованост на решението и постановяването му при допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, които оплаквания представляват касационни основания за неправилност по чл. 281 ГПК и обсъждането им в производството по чл. 288 ГПК е недопустимо.
Диспозитив
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 282 от 14. 07. 2017 г. по гр. д. № 183/2017 г. на Софийския окръжен съд, ГО, 2 възз. с-в.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателя Г. Т. Е. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС на РБ държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 2 ТДТС в размер на 150 лв. и представи доказателства за внасянето й, като указва, че при неизпълнение в срок на горното задължение касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено.
След изтичане на срока за внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на отделението – за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика – за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Свързани съдебни актове
Решение № 153 от 24.06.2016 г. по гр. д. № 719/2016 г.Докладчик: съдия Светлана Калинова
Съдебното решение е недопустимо когато е постановено по непредявен иск – когато съдът не е разгледал релевантните за спора обстоятелства така, както са заявени от страните, а в противоречие с диспозитивното начало е основал решението си върху други, незаявени по надлежния ред факти. Съдът е длъжен да даде защита на субективното право само в онези рамки и по онзи начин, който е поискан от ищеца, като диспозитивното начало в процеса изисква от съда да не излиза извън рамките на търсената защита, и доколкото ответникът изгражда защитата си с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и факти, съдът не би могъл по своя преценка да ги променя, като в противен случай би се стигнало до самосезиране и възможност да се предизвика правна промяна в правната сфера на различни правни субекти по почин на съда, което е недопустимо и противоречи на правната същност на иска като процесуално правомощие от категорията на публичните субективни права, както и на диспозитивното начало на гражданския процес. Когато съдът е излязъл извън спорния предмет, като е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца, респективно когато съдът в нарушение на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, тогава решението му е недопустимо като произнесено по непредявен иск.
Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г.
Докладчик: съдия Симеон Чаначев
Относно характера и формулирането на правните въпроси за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК.
Решение № 136 от 07.01.2019 г. по гр. д. № 4857/2017 г.
Докладчик: съдия Ваня Атанасова
Относно приложението на чл. 45 ЗЗД и на чл. 32, ал. 2 КРБ.
