Определение № 300 от 16.05.2019 г. по гр. д. № 206/2019 г.

66 Shares

Анотация

Въпрос

При наличие на нередовност по чл. 628, ал. 1 ТЗ на молба за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от длъжника, следва ли съдът да постанови решение по същество или следва да остави молбата без движение и при неотстраняване на нередовностите – да я остави без разглеждане и да прекрати производството?


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
КОСТАДИНКА НЕДКОВА, АННА БАЕВА

изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 206 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на „СИК 16“ ЕООД, представлявано от адв. И. Ю., срещу решение № 37 от 04.01.2019г. по т.д. № 3626/2018г. на САС, ТО, 11 състав, с което е потвърдено решение № 1443 от 09.07.2018г. по т.д. № 3372/2017г. на СГС, ТО, VI-6 състав. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлена като неоснователна подадената от управителя на дружеството – касатор молба по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството.

Мотиви

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като с него е потвърдено недопустимото първоинстанционно решение. Твърди, че е било направено искане за откриване на производство по несъстоятелност в хипотезата на чл. 632, ал. 1 ТЗ и е било изложено твърдение за липса на имущество за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност, поради което съдът е следвало да се произнесе с нарочно определение по чл. 629б ТЗ, указващо последиците на чл. 632, ал. 1 ТЗ, и едва след това, ако разноски не бъдат предплатени, да постанови решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ. Поради това счита, че като е постановил решението си, без преди това да постанови определение по чл. 629б ТЗ, първоинстанционният съд е постановил недопустим съдебен акт.

Твърди, че такива оплаквания са били изложени във въззивната жалба, но не са били обсъдени, като вместо това въззивният съд е приел, че молбата за откриване на производство по несъстоятелност не отговаряла на минималните изисквания, предписани в чл. 628, ал. 1 ТЗ, и след като били дадени указания, които не били изпълнени от молителя, молбата му правилно е била оставена без уважение. Счита, че дори и указания в посочения смисъл да са били дадени /което оспорва/, тяхното неизпълнение би следвало да доведе до оставяне на молбата без разглеждане, което отново обуславяло извод за недопустимост на постановеното решение. Излага съображения за неправилност на извода на въззивния съд, че без изслушването на съдебно-счетоводна експертиза не могат да се изведат, съответно и анализират, показателите, определящи свръхзадължеността на едно предприятие.

Сочи, че в случая от събраните писмени доказателства се установява, че дружеството не разполага с никакво имущество. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава наличие на основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК, т.1 и т.3 и ал.3, предл. 2 и 3, като поддържа, че : е налице вероятна недопустимост на въззивното решение; въззивният съд се е произнесъл по формулирани процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС; поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото; въззивното решение е очевидно неправилно.

Поддържа оплакването си за недопустимост на въззивното решение поради недопустимост на потвърденото с него първоинстанционно решение, като в тази връзка сочи следните процесуалноправни въпроси:

I.1. При липса на имущество у длъжника, покриващо началните разноски, следва ли съдът по несъстоятелността да постанови определение по реда на чл. 629б ТЗ и представлява ли това предпоставка за развитието на делото? Твърди, че по въпроса въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 169 от 15.06.2007г. по т.д. № 654/2006г. на ВКС, ТК, I т.о.

I.2. При констатирана нередовност по чл. 628, ал. 1 ТЗ на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от длъжника, и при дадени указания, които не са били изпълнени в срок, следва ли съдът да постанови решение по същество или да остави молбата без разглеждане и да прекрати производството? Касаторът се позовава на определение № 178 от 11.04.2017г. по ч.т.д .№ 611/2017г. на ВКС, ТК, I т.о.

II. Във връзка с оплакването си за неправилност на въззивното решение касаторът поставя следния процесуалноправен въпрос: „При подадена молба от длъжника за откриване на производство по несъстоятелност, следва ли да се събират от съда доказателства или следва да се произнесе в закрито заседание само въз основа на приложените към молбата документи по чл. 628, ал. 1 ТЗ?“. Твърди, че по въпроса въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 789 от 15.12.2005г. по гр.д. № 427/2005г. на ВКС, ТК, I т.о.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд, за да потвърди обжалваното пред него решение, е приел, че първоинстанционният съд, като е констатирал неизпълнението на изискването на чл. 628, ал. 1, т. 1 ТЗ относно минимално изискуемите приложения към молбата за откриване на производство по несъстоятелност, с определение от 19.03.2018г. е задължил молителя да представи финансовите си отчети, което задължение не е било изпълнено. Приел е, че при тези данни е невъзможно да се направи извод за действителното фактическо състояние на търговеца, като се е позовал на служебна справка, според която по счетоводен баланс към 31.12.2016г. има касова наличност в размер на 15 000 лева, както и активи с характер на вземания в размер на 11 000 лева. Посочил е, че това обстоятелство препятства възможността да се прецени дали представеният списък на кредиторите е пълен и точен.

Въззивният съд е споделил и препратил на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, като е изложил и съображения, че спецификата на производството по несъстоятелност, засягащо неограничен до страните по спора кръг лица – кредитори на длъжника, налага да се установи какво е действителното икономическо състояние на дружеството. Посочил е, че не разполага със специални знания, за да извърши необходимия анализ на финансовите показатели на длъжника за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, а такъв е невъзможно да се направи само въз основа на служебно разпечатания от ТР счетоводен баланс към 31.12.2016г.

Посочил е още, че като не внесъл определения от съда депозит за назначената от първоинстанционния съд икономическа експертиза, молителят е осуетил изясняването на съществени за решаване на делото въпроси и е предпоставил отхвърлянето на молбата по чл. 626, ал. 1 ТЗ като недоказана.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, т. 1 – т. 3. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Въпросът по т.I.1 не съответства на данните по делото, тъй като е поставен във връзка с твърдението, че въпреки липсата на имущество у длъжника за покриване на началните разноски за несъстоятелността съдът не е постановил определение по реда на чл. 629б ТЗ. Противно на това твърдение, с определение, постановено при условията на чл. 629 ТЗ в с.з. на 19.06.2018г., първоинстанционният съд е определил сумата 3 000 лева, необходима за покриване на началните разноски по откриване на производство по несъстоятелност на „СИК 16“ ЕООД, която кредиторите на дружеството следва да внесат в седмодневен срок от вписване на това определение в книгата по чл. 634в ТЗ. Определението е вписано в книгата по чл. 634в ТЗ на 20.06.2018г., но посочената в него сума за покриване на началните разноски не е внесена.

Въпросът по т.I.2, поставен във връзка с оплакването за недопустимост на постановеното решение, изпълнява основното изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е обсъждан от въззивния съд. По въпроса не е налице формирана практика на ВКС – посоченото в изложението определение № 178 от 11.04.2017г. по ч.т.д .№ 611/2017г. на ВКС, ТК, I т.о., с което не е допуснато касационно обжалване, не представлява практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Касационен въпрос

Поради липсата на постоянна съдебна практика настоящият състав приема, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния, уточнен с оглед фактите по делото процесуалноправен въпрос: „При наличие на нередовност по чл. 628, ал. 1 ТЗ на молба за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от длъжника, следва ли съдът да постанови решение по същество или следва да остави молбата без движение и при неотстраняване на нередовностите – да я остави без разглеждане и да прекрати производството?

Формулираният в т.II процесуалноправен въпрос не може да обоснове допускане на касационно обжалване, тъй като не съответства на мотивите на въззивния съд. Съдът е обосновал извода си за неоснователност на подадената от длъжника молба не само с липсата на специални знания и с неизпълнение от страна на длъжника на задължението за внасяне на възнаграждение за съдебно-счетоводна експертиза, но и с неизпълнението на изискването на чл. 628, ал. 1, т. 1 ТЗ относно минимално изискуемите приложения към молбата за откриване на производство по несъстоятелност и неизпълнение на дадените с определение от 19.03.2018г. указания на молителя да представи финансовите си отчети, което е направило невъзможно да се направи извод за действителното фактическо състояние на търговеца. Поради това по отношение на този въпрос не е изпълнена общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма.

Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, т.1 и т.2.

В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното определение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.

Диспозитив

На основание чл. 620, ал. 1 ТЗ касаторът не дължи предварително внасяне на държавна такса.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 37 от 04.01.2019г. по т.д. № 3626/2018г. на САС, ТО, 11 състав.

Делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми