Определение № 274 от 31.05.2018 г. по т. д. № 193/2018 г.

Спорът е разрешен с Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г.

Достъпно за логнати потребители и абонати

За да прочетете този съдебен акт трябва да сте влезли с профила си или да се регистрирате безплатно. Можете да го направите тук.

или

Личните Ви данни ще бъдат използвани за подпомагане на вашето използване на системата, за управление на достъпа до профила ви, за изпращане на нашите информационни бюлетини, и за други цели, посочени в уведомлението ни за поверителност.

1 КОМЕНТАР

  1. Каква е възможността една искова молба да има едновременно и качеството на волеизявление, с което се променя един договор за банков кредит, като кредитът с него се обявява за предсрочно изискуем?
    Ако исковата молба съдържа изявления на лица, които имат право да извършват търговска и в частност и специална търговска-банкова дейност ( а не техни представители, които нямат такива права) тя може да служи, като изявление, че банката променя договора за кредит, като прави цялото вземане по него предсрочно изискуемо.Няма спор за тази възможност.
    НО, ТАЗИ ИСКОВА МОЛБА МОЖЕ ДА СЛУЖИ ЗА ТАКОВА ВОЛЕИЗЯВЛЕНИЕ С ТАКЪВ ХАРАКТЕР, ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕДЯВЕНА СЛЕД НЕЯ ДРУГА, НОВА ИСКОВА МОЛБА ИЛИ СЛЕДВАЩО ТАЗИ ИСКОВА МОЛБА ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ИЗДАВАНЕ НА ЗАПОВЕД ЗА ВНЕЗАПНО ИЗПЪЛНЕНИЕ.
    Предсрочната изискуемост ще възникне, едва след получаването на тази искова молба от ответника, т.е. вземането, произтичащо ( с правно основание) от клауза за предсрочна изискуемост, ще възникне едва след като вече исковата молба е била подадена.
    А една искова молба не може да СЕ ОСНОВАВА НА ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО НЕ СА СЪЩЕСТВУВАЛИ ДО ДАТАТА НА НЕЙНОТО ПОДАВАНЕ, а могат да се случат и възникнат в бъдеще, едва след нейното подаване.
    Не можеш да искаш осъждането на един човек за плащане на едно още невъзникнало вземане, което не е възникнало до датата на подаване на исковата молба.
    Още повече, че за това вземане не е посочен падеж в кредитния договор.Съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД се определя така:
    *Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
    Така, че в дадения случай, с тази искова молба не може да се претендира и да се иска и осъждането за плащането на едно вземане, което първо: изобщо не е възникнало до датата на подаването на исковата молба и второ: чийто падеж също не е настъпил до датата на подаването на исковата молба – липсва и правен интерес от подаване на такава искова молба.
    Има пречки и от бандитско естество, както е в настоящия случай например.
    Размерът на това вземане, за предсрочна изискуемост, няма как да се знае от самия ответник, при които той не знае какъв е размера на лихвата, защото тя се определя по бандитски способи – едностранно от страна на банката по неизвестни дори и за нея критерии.
    Ако набеденият за длъжник ответник знаеше размера на тази едностранно определяна от страна на банката по субективни критерии и методи лихва. и по никакви критерии такса за обслужване, комисионни и др., то той във всеки един момент знае какво му предстои да плаща и във всеки един момент може да реши да върне тази, известна му сума пари на банката и да се отърве от бандитиращата банка.
    И, ако е направил това след подаването на исковата молба, но преди нейното получаване от него, то ще е липсвал правен интересот подаването на такава искова молба за осъждането за едно несъществуващо вземане, поради неговото предсрочно погасяване.
    Ето защо това е още едно безспорно доказателство, че клаузи за определяне на лихви по никому неизвестни критерии и методи – са нищожни.
    Ищецът не може да претендира, че нещо не му е било платено, СЛЕД КАТО ЦЕНАТА НА ТОВА НЕЩО Е БИЛА НЕВЪЗМОЖНО ДА СЕ ЗНАЕ ОТ ОТВЕТНИКА, преди получаването на исковата молба от него, НЕВЪЗМОЖНА ЗА ЗНАЕНЕ ПО ВИНА НА САМИЯ ПРЕТЕНДИТОР ( измислил бандитски способи и клаузи, та другата страна да не знае какво и колко дължи), който КРЕДИТОР, поради тези свои ДЕЯНИЯ НЕ СЕ ЯВЯВА ИЗПРАВНА страна по договора за банков кредит и не може да иска промяната на договора, оправдавайки се с неизпълнението му от другата страна. Защото само една изправна страна може да иска това, но не и неизправна.
    Дано съм била полезна.