Определение № 197 от 18.04.2018 г. по т. д. № 2972/2017 г.

Спорът е разрешен с Решение № 222 от 10.05.2019 г. по гр. д. № 2972/2017 г.

42 Shares

Анотация

Въпрос

Може ли да бъде променен с конклудентни действия договорът за възлагане на управление на дружеството с ограничена отговорност в частта за определеното възнаграждение на управителя?


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди и осемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА, КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Николова т.д. №2972 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №1364 от 15.06.2017г. по в.гр.д. №672/2017г. на Софийски апелативен съд, ГО, с което е отменено решение №6432/02.08.2016г. по гр.д.№3598/2013г. на СГС в частта, в която Т. Д. Т. е бил осъден да заплати на [фирма] сумата от 27 731, 04 лв., представляваща получено без основание възнаграждение по договор за възлагане на управлението на дружеството, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда – 25.10.2012г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта на присъдените в полза на [фирма] разноски, като вместо това е отхвърлен искът с право основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД на дружеството срещу Т. Д. Т. за заплащане на сумата от 27 731,04 лв.. Със същото решение САС е потвърдил решението №6432/02.08.2016г. по гр.д.№3598/2013г. на СГС в останалата му част, с която е отхвърлен искът за разликата над 27 731,04 лв. до 79 045,62 лв.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът счита за неправилни и необосновани изводите на съда, че с конклудентни действия дружеството се е съгласило възнаграждението на управителя да бъде увеличено, след като не е възразило срещу превеждането на сумите. Твърди, че е оспорил своевременно сключения на 02.10.2009г. втори договор за управление на Т. Т., подписан от Е. М., като сключен без основание и от лице без представителна власт, но въззивният съд не е взел предвид това оспорване.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, т.1, т.2 и т.3 от ГПК /ред. ДВ бр.47/2009г./. Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по следните въпроси, обусловили изхода на спора: 1. Нищожни ли са договор за управление и контрол и последващ анекс към него, сключен от лице, което не е било надлежно упълномощено от общото събрание на съдружниците на дружеството и за сключването на които не е имало основание, предвид наличието на валидно сключен договор, озаглавен трудов за управление на дружеството, който не се оспорва от страните по делото и е валиден? 2. Може ли да се приеме, че сключването им може да бъде извършено с конклудентни действия от страна на дружеството, без да е налице изрично дадено съгласие за това от общото събрание и в нарушение на чл. 141, ал. 7 ТЗ и може ли да бъде преодоляна с конклудентни действия от страна на дружеството забраната по чл. 141, ал. 7 ТЗ? 3. Може ли да се приеме, че изплащането на по – високо възнаграждение на управителя, който сам нарежда плащанията и превежда сумите по личната си банкова сметка, представлява съгласие на дружеството за изплащане на по – високо от договореното първоначално възнаграждение на управителя? 4. Допустимо ли е дружеството да се позовава на недействителността на договора за управление и анекса, които са сключени в нарушение на чл. 141, ал. 7 ТЗ и които са сключени в негова вреда? 5. Как следва да се оценява заключението на вещото лице, с което е установено, че ответникът е получавал по –голям размер възнаграждение от договореното между страните? 6. Следва ли въззивният съд да изясни спора от фактическа и правна страна, като се произнесе дали е налице валидно взето решение на общото събрание на дружеството за упълномощаване на лице, което да сключи договора за управление и за определяне на възнаграждение на управителя? Поддържа, че първите четири въпроса са разрешени в отклонение от задължителните указания в ТР №5/2014 от 12.12.2016г. на ОСГТК на ВКС, както и от практиката на ВКС, обективирана в решение №107 от 27.07.2015г. по т.д.№4680/2013г. на ВКС, ТК, І т.о. Поддържа също, че въпросите се решават противоречиво от съдилищата, като се позовава на решение №124 от 29.12.2014г. по гр.д.№13/2014г. на Великотърновски окръжен съд. Позовава се и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като поддържа доводи, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответникът Т. Д. Т. поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението. Поддържа, че жалбата е неоснователна, тъй като обжалваното решение е законосъобразно, правилно и постановено при спазване на материалните и процесуалноправни норми. Подробни съображения излага в писмен отговор на касационната жалба. Претендира разноски.

Мотиви

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да отмени частично първоинстанционното решение, въззивният съд е установил от събраните по делото доказателства, че между страните е бил сключен договор №1/29.05.2006г., който макар и озаглавен трудов, има характеристиките на договор за възлагане на управление. Установил е въз основа на заключението на приетата по делото ССЕ, че от м.12.2007г. до прекратяване на правоотношението между страните, дружеството е започнало да изплаща на управителя възнаграждение в размер, който е по-висок от договорения. Приел е, че по отношение на договорите за възлагане на управление на търговски дружества следва да намери приложение разпоредбата на чл. 293 ТЗ, в т. ч. и на ал. 6 от същата разпоредба, която предвижда, че когато за сключването на търговската сделка е предвидена определена форма, тя се отнася и за измененията и допълненията на сделката. Посочил е, че по делото не са представени писмени споразумения, които да установяват, че страните са постигнали съгласие за увеличаване на размера на възнаграждението, но въпреки това следва да се приеме, че е налице промяна в съдържанието на договора, осъществена чрез конклудентни действия, като действията на дружеството по изплащане на възнаграждение в по-висок размер следва да се приравнят на изявление, с което се предлага промяна в съдържанието на договора, а предложението следва да се счита прието от насрещната страна мълчаливо. Според съда страните не са спазили предвидената от закона квалифицирана форма за изменение на договора, но това не е довело до нищожност на съглашението, с оглед разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ. По отношение на сключения на 02.10.2009г. втори по ред договор за управление въззивният съд е приел, че същият не е нищожен поради липса на предмет, а доводите за нищожност на договора поради липса на представителна власт у лицето, действало като представител на дружеството при сключването му, е счел за преклудирани и не ги е обсъждал.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, т. 1 – т. 3 от ГПК /ред. ДВ бр.47/2009г./. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

По въпроса по т.1 от изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не е установено наличието на общата предпоставка за достъп до касация. Въззивният съд не е обсъждал въпроса за валидността на договора за възлагане на управление от 02.10.2009г. поради липса на представителна власт, тъй като е приел, че този въпрос не е бил спорен между страните, както и че в първото по делото съдебно заседание, в което документът е представен по делото, дружеството – ищец не го е оспорило по реда на чл. 193 ГПК и не е направило възражение за липса на решение на общото събрание за упълномощаване на лице, което да сключи договор за управление от името на дружеството. По отношение на твърденията за нищожност на договора поради липса на предмет съдът е приел, че такава не е налице, но този извод не е единствено обуславящ отхвърлянето на предявения иск. Съдът е посочил, че дори сключеният на 02.10.2009г. договор за управление да се приеме за нищожен, то е приложима аргументацията за мълчаливото изменение на съдържанието на договора за възлагане на управление от 29.05.2006г. Следователно преценката за валидността на договора от 02.10.2009г. не е единствено обуславяща за извода за неоснователност на предявения иск, съответно допускането на касационно обжалване по този въпрос не би обусловило различен изход на спора.

Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. По същия въпрос е формирана и задължителната съдебна практика на ВКС, обективирана в цитираните от касатора решения, така и в редица други решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК /решение №212/01.02.2012г. по т.д. №1106/2010г. на ВКС, ТК, II отделение, решение №202/21.12.2013г. по т.д. №866/2012г. на ВКС, ТК, I отделение, решение №76/12.06.2012г. по т.д. №377/2011г. на ВКС, ТК, II отделение, решение №581/30.09.2010г. по гр.д. №1019/2009г. на ВКС, ГК, III отделение и др./, с които е прието, че задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, което произтича от характера на въззивното производство, а фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите към решението, като изпълнението на посочените задължения – за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. В случая въззивният съд е обсъдил подробно всички възражения и оплаквания във въззивната жалба, като във връзка с тях е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства.

Отказът на съда да обсъди възражението на касатора за нищожност на договора за управление като сключен от лице без представителна власт по отношение на дружеството, се дължи на преценката му, че същото не е заявено своевременно в първоинстанционното производство. Следователно въпросът за задължението на съда да обсъди и прецени всички факти и доказателства по делото, както и да мотивира своя акт, като обсъди всички доводи на страните, не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС на РБ. Преценката, че възражението на ответника за нищожност на договора за управление е преклудирано, е свързана с възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд, съответно не подлежи на проверка в стадия по допускане на касационното обжалване.

Въпросът относно това как следва да се преценява заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, също не отговаря на общата предпоставка за достъп до касация. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и не подлежат на проверка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК.

Налице са предпоставки за достъп до касация по въведения от касатора въпрос относно възможността да бъде преодоляно с конклудентни действия изискването на чл. 141, ал. 7 ТЗ за сключване на договора за възлагане на управление на ООД в писмена форма. Този въпрос е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на решаващия състав, който е приел, че разпоредбата на чл. 293 ТЗ следва да намери приложение и по отношение на договорите за възлагане на управление на търговски дружества, включително и по отношение на размера на определеното на управителя възнаграждение. Следователно по отношение на въпроса е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационен контрол. По този въпрос не съществува задължителна за съдилищата практика, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Касационен въпрос

По изложените съображения, касационното обжалване следва да се допусне по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по поставения от касационния жалбоподател материалноправен въпрос, уточнен от състава на ВКС, както следва: Може ли да бъде променен с конклудентни действия договорът за възлагане на управление на дружеството с ограничена отговорност в частта за определеното възнаграждение на управителя?

По поставените от касационния жалбоподател въпроси по т.3 и т.4 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдът ще се произнесе с решението по същество, доколкото те са обусловени от отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване.

На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 ТДТС, касационният жалбоподател следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1580,90 лева.

Диспозитив

Воден от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1364 от 15.06.2017г. по в.гр.д. №672/2017г. на Софийски апелативен съд, ГО.

УКАЗВА на касационния жалбоподател [фирма], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 1580,90 лева /хиляда петстотин и осемдесет лева и деветдесет стотинки/, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.

След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. Докладчик: съдия Боян Цонев Какво следва да е необходимото съдържание на пълномощното, за да е налице валидно упълномощаване за разпореждане с имущество на упълномощителя?
Какъв е видът недействителност на договор, сключен от пълномощник без представителна власт, при липса на потвърждаване от лицето, от името на което е сключен договорът?
Какъв е видът недействителност на договор, при който представителят на едната страна се е споразумял с другата страна във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 ЗЗД?

Решение № 107 от 27.07.2015 г. по т. д. № 4680/2013 г. Докладчик: съдия Костадинка Недкова Приложението на чл. 202 ГПК при наличие на няколко противоположни по смисъл заключения по едни и същи въпроси, дължи ли съдът излагане на аргументи защо възприема едно от тях и следва ли да обсъди останалите заключения? Относно приложението на чл. 301 ТЗ.
Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. Докладчик: съдия Красимир Влахов Относно въззивното производство и правомощията на въззивния съд.
Решение № 212 от 01.02.2012 г. по търг. д. № 1106/2010 г. Докладчик: съдия Бонка Йонкова Относно задълженията на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор е послужил като основание за допускане на решението до касационен контрол.
Решение № 202 от 21.12.2013 г. по търг. д. № 866/2012 г. Докладчик: съдия Любка Илиева По въпрос за съдържанието на мотивите на въззивното решение.
Решение № 76 от 12.06.2012 г. по търг. д. № 377/2011 г. Докладчик: съдия Бонка Йонкова Относно правомощията на въззивната инстанция при констатирана в хода на въззивното производство нередовност на исковата молба, за съдържанието на мотивите към въззивното решение и за произнасянето на въззивния съд по защитните позиции на страните в процеса.
Решение № 581 от 30.09.2010 г. по гр. д. № 1019/2009 г. Докладчик: съдия Надя Зяпкова Дали издателят на печатна или електронна медия отговаря като „възложител на работата” по смисъла на чл. 49 ЗЗД за съдържанието на публикувани без редакторска намеса читателски писма, чието написване и изпращане не е възложено от издателя и издателят и авторът на публикуваното писмо не са обвързани с трудово или гражданско правоотношение? Допустимо ли е в две различни производства паралелно да се претендира обезщетение за непозволено увреждане – от издателя на медията като „възложител на работата” по чл. 49 ЗЗД и лично от автора на публикацията на основание чл. 45 ЗЗД; фактическата липса на мотиви към съдебното решение води ли до незаконосъобразност или до нищожност на съдебния акт?
Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. Докладчик: съдия Симеон Чаначев Относно характера и формулирането на правните въпроси за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК.
Решение № 222 от 10.05.2019 г. по т. д. № 2972/2017 г. Докладчик: съдия Вероника Николова Може ли да бъде изменен с конклудентни действия договорът за възлагане на управление на дружеството с ограничена отговорност в частта за определеното възнаграждение на управителя?

Цитирани норми