Определение №174/09.10.2019 по дело №3378/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
0 Shares

Анотация

Въпрос

За обусловеността на последиците от неотстраняване на нередовностите в исковата молба от наличието на бездействие /отказ/ на съда да се произнесе по подадена от ищеца молба във връзка със същите указания, свързан с въпроса за задължението на съда да съдейства на страната при отстраняване на нередовности в исковата молба.

Отговор

Съдът е длъжен да й окаже съдействие, като това му задължение произтича от прилагането по аналогия на чл. 10 ГПК в случаите, когато съдействието се изразява в издирване на данни за адресите на страните и свидетелите, при издаване на данъчни оценки, удостоверения за наследници и др. Без такова съдействие съдът няма основание да върне исковата молба като нередовна.


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ:
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА, ГЕРГАНА НИКОВА

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 3378 по описа за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

История на спора

Образувано е по частна касационна жалба на Г. З. Ш., чрез процесуалния й представител адвокат Т. П.-М., против въззивно определение № ІІ-1372 от 22.07.2019 год. по в. ч. гр. д. № 923/2019 год. по описа на Бургаския окръжен съд.

Жалбоподателката поддържа становище за неправилност на определението по изложените съображения за нарушение на процесуалните правила и материалния закон, както и поради необосноваността му, с искане за отмяната му и връщане на делото на Районен съд – Поморие за продължаване на съдопроизводствените действия.

Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК за редовност, включително и е приложено изложение на основанията за допускане на касационното обжалване.

За да се произнесе, настоящият състав на ВКС взе предвид следното:

С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определение № 323 от 22.05.2019 год. по гр. д. № 315/2019 год. по описа на Районен съд – Поморие, с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е прекратено производството по делото и исковата молба с приложенията е върната на жалбоподателката, ищца.

За да постанови определението си, въззивният съд е констатирал, че с разпореждането от 16.04.2019 год. на основание чл. 129, ал. 2 ГПК първоинстанционният съд е дал на ищцата изрични и точни указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба, с предупреждение за последиците при неотстраняването им в срок. В едноседмичния срок от връчване на съобщението за тези указания на 25.04.2019 год. до 2.05.2019 год. констатираните нередовности не са отстранени – не е представена данъчна оценка на имота, въз основа на която да се определи и внесе дължимата държавна такса за производството, нито е поискано продължаване на срока. Въззивният съд намерил доводите на жалбоподателката за непроизнасяне на съда по искането й за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с удостоверение за данъчната оценка на имота като причина за неизпълнение на указанията за неоснователни. При уведомяването й за срока на изпълнението им и при липса на искане за продължаването му по реда на чл. 63, ал. 1 ГПК издаването на удостоверението е без значение с оглед настъпване на предпоставките на чл. 129, ал. 3 ГПК за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по нея. Въззивният съд приел, че поради неотстраняването на нередовностите на исковата молба в срока по чл. 129, ал. 2 ГПК, чието продължаване не е поискано от ищцата, първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е приложил последиците на чл. 129, ал. 3 ГПК.

Касационен въпрос

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК жалбоподателката релевира наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по процесуалноправния въпрос „Как следва да защити правата си страната в гражданското производство при бездействие на съда в случай, че изпълнението на съдебното разпореждане зависи от действията на съда – чрез молба за продължаване на срока или чрез жалба до горестоящата инстанция”. Поставя се и въпрос „Трябва ли в случай, че съдът промени становището си и издаде друго разпореждане, в различен от първоначалното смисъл, да отмени първото и да уведоми страната за промяната”, както и се позовава на очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК на определението, като това основание се обосновава с довод за бездействие на съда, възпрепятстващо редовността на исковата молба, както и на нарушение на принципите на гражданския процес.

Съобразявайки доводите на жалбоподателката и данните по делото, настоящият състав намира, че с оглед съдържащите се във формулираните въпроси съображения за обусловеността на изпълнението на указанията на съда от произнасянето по подадената молба за издаване на съдебните удостоверения, като липсата на произнасяне от съда е осуетило представянето на удостоверение за данъчна оценка на имота, респ. внасяне на дължимата държавна такса, то релевантният правен въпрос, уточнен и конкретизиран от настоящата инстанция съобразно правомощията й съгласно т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 год. по т. д. № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС е този за обусловеността на последиците от неотстраняване на нередовностите в исковата молба от наличието на бездействие /отказ/ на съда да се произнесе по подадена от ищеца молба във връзка със същите указания, свързан с въпроса за задължението на съда да съдейства на страната при отстраняване на нередовности в исковата молба.

Мотиви

По въпроса за необходимото съдействие на съда за изпълнението на страната на изискванията на закона – напр. да посочи имената и адресите на ответниците съгласно чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК, в определение № 16 от 15.01.2013 год. по ч. гр. д. № 665/2012 год. на І г. о. на ВКС е посочено, че съдът е длъжен да й окаже съдействие, като това му задължение произтича от прилагането по аналогия на чл. 10 ГПК в случаите, когато съдействието се изразява в издирване на данни за адресите на страните и свидетелите, при издаване на данъчни оценки, удостоверения за наследници и др. Без такова съдействие съдът няма основание да върне исковата молба като нередовна.

Горното разрешение е приложимо и в настоящия случай, при който ищцата е поискала още в исковата молба издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с друго такова за данъчната оценка на имота с оглед определяне на цената на иска. Съдът не се е произнесъл по това искане в разпореждането си от 16.04.2019 год., като вместо това е дал срок на ищцата за представяне на данъчна оценка и внасяне на държавна такса, за което е поискано съдебното удостоверение. Липса на съдействие е и произнасянето по повторната молба на ищцата от 30.04.2019 год., тъй като разпореждането е постановено след изтичането на дадения от съда срок.

В постановено определение № 263 от 8.04.2014 год. по ч. гр. д. № 671/2014 год. на ІІІ г. о. на ВКС е прието, че „когато още с исковата молба или в срока за отстраняване на нередовности страната е поискала съдебно удостоверение, за да се снабди с официален документ, съдът следва да се произнесе по искането преди да приложи санкцията” за неизпълнението, нещо повече – съдът служебно съобразява и дали общо указаният в закона седмичен срок по чл. 129, ал. 2 ГПК може да бъде спазен при конкретните обстоятелства. В случая са налице и двете хипотези на искането на ищцата до съда, като последният вместо да окаже необходимото съдействие за отстраняване на нередовностите, като издаде исканите удостоверения, е определил срок за изпълнението им, с изтичането на който е приел да е налице неизпълнение на същите указания. Неизпълнението им се дължи на невъзможността на страната да представи удостоверение за данъчната оценка на имота по изложените от нея съображения, поради което е поискала и издаване на съответните съдебни удостоверения. С оглед съображенията в цитираната съдебна практика, които настоящият състав споделя, произнасянето на въззивния съд е неправилно, поради което и обжалваното определение следва да се отмени след допускане на касационното му обжалване и делото се върне на районния съд за продължаване на процесуалните действия по снабдяване на ищцата с исканите съдебни удостоверения.

Диспозитив

По изложените съображения настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № ІІ-1372 от 22.07.2019 год. по ч. гр. д. № 923/2019 год. по описа на Бургаския окръжен съд по подадената от Г. З. Ш., чрез адв. Т. П.-М., частна касационна жалба вх. № 12558/07.08.2019 год.

ОТМЕНЯ въззивно определение № ІІ-1372 от 22.07.2019 год. по ч. гр. д. № 923/2019 год. по описа на Бургаския окръжен съд и потвърденото с него определение № 323 от 22.05.2019 год. по гр. д. № 315/2019 год. на Районен съд, гр. Поморие за прекратяване на производството и

ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районен съд, гр. Поморие за продължаване на процесуалните действия.

Определението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. Докладчик: съдия Симеон Чаначев Относно характера и формулирането на правните въпроси за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК.

Цитирани норми

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
Влезте в профила си, за да не виждате рекламите