Определение № 156 от 19.09.2019 г. по гр. д. № 2934/2019 г.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
31 Shares

Анотация

Въпрос

Налице ли е основание за отказ от вписване на брачен договор, който нарушава разпоредбата на чл. 39, ал. 1 СК относно личното участие на страните при сключването му?

Отговор

рачният договор е уреден за пръв път в позитивното ни право със Семейния кодекс в сила от 1.10.2009 г. като формална сделка. В чл. 39, ал. 1 СК е регламентирана формата на брачния договор – писмена, подписан лично от страните, с нотариална заверка на подписа и съдържанието. Нормите, уреждащи формата на волеизявленията, са императивни. Нарушаването на което и да е от посочените в чл. 39, ал. 1 СК изисквания, води до липса на форма на брачния договор. Подписването на брачния договор от страните в нотариалното производство по смисъла на чл. 572, изр. 1 ГПК е елемент от формата на договора. Съгласно тълкуването на правомощията на съдията по вписванията по чл. 32а, ал. 1 ПВ, съдията по вписванията следи дали представения за вписване акт е съставен съобразно изискванията за форма. Ако брачният договор не е подписан лично от страните в нотариалното производство, то не е спазена формата за сключването му по чл. 39, ал. 1 СК и и съдията по вписванията следва да откаже вписването му на основание правомощията си по чл. 32, ал. 1 ПВ.


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛКА МАРЕВА, ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

като изслуша докладваното от съдия Маринова ч.гр.д. № 2934 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

История на спора

Образувано е по частна жалба с вх. № 21878 от 17.07.2019 г. на нотариус Д. Г., против определение № 1199 от 19.06.2019 г. по възз.ч.гр.д. № 1200 по описа за 2019 г. на Окръжен съд-Пловдив за потвърждаване на определение от 08.05.2019 г. на съдия по вписванията при Районен съд-Пловдив, с което се отказва списване на брачен договор акт *, т.*/* г. по описа на нотариус Д. Г., рег. № * на НК, район на действие РС-П..

Жалбоподателката счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Поддържа, че същото е очевидно неправилно и противоречи на практиката на Върховния касационен съд във връзка с формулирани въпроси, поради което следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Намира, че предвид дадените указания за тълкуване на закона, съдържащи се в Тълкувателно решение № 7 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС съдията по вписванията не разполага с компетентност да преценява валидността на акта, предоставен му за вписване. Отделно липсва основание да се откаже вписване, доколкото разпоредбата на чл. 39, ал. 1 СК има диспозитивен характер, а в случая волята на страните по брачния договор е ясно и изчерпателно изявена с оглед дадените пълномощния на представителите им.

За да прецени наличието на основание за допускане на касационно обжалване, настоящият съдебен състав съобрази следното:

Окръжен съд-Пловдив е потвърдил определение от 08.05.2019 г. на съдията по вписванията при Районен съд-Пловдив, с което се отказва вписване на брачен договор акт *, т.*/* г. по описа на нотариус Д. Г., рег. № * на НК, район на действие РС-П.. Крайният му извод е мотивиран с преценка относно специфичната форма за действителност на брачния договор – писмена, с нотариална заверка на съдържанието и на подписите, както и строго личния му характер – изискването за личното му сключване от страните. Съдът е приел, че е изключена възможността договорът да бъде сключен чрез пълномощник. Посочил е, че с нотариалната заверка на подписа нотариусът удостоверява, че страните лично са се явили пред него и са подписали или потвърдили вече положените върху брачния договор свои подписи. С нотариалната заверка на съдържанието нотариусът удостоверява, че към датата на нотариалното удостоверяване брачният договор има такова съдържание, каквото има екземплярът, останал на съхранение в служебния му архив. Съдът е приел, че законодателят е предвидил тази императивна форма за сключване на брачния договор, за да се гарантира самоличността и дееспособността на страните, както и че по отношение на сключената сделка ще бъде осъществен контрол за законосъобразност. В тази връзка е предвидена и отговорността на нотариуса по чл. 25, ал. 1 ЗННД, според която разпоредба той е длъжен да упътва страните, да изяснява тяхната воля и фактическо положение и да ги запознае ясно и недвусмислено с правните последици на извършения акт. В заключение съдът е посочил, че в случая строго личното сключване на брачния договор от съпрузите е нарушено, тъй като същите са били представлявани от пълномощници, а личният характер на брачния договор е несъвместим, както със законовото, така и с договорното представителство, поради което отказът на съдията по вписванията е правилен и законосъобразен.

Не е налице основание за допускане до касационно обжалване на атакуваното определение по първия от поставените от жалбоподателката въпроси, а именно: може ли съдията по вписванията да откаже вписване на представен му за това акт, макар и този акт да има изискуемите по закона форма и съдържание и да подлежи на вписване, тъй като въпросът не кореспондира с мотивите на съда, че в случая брачния договор не отговаря на изискванията за форма.

Касационен въпрос

Липсва тълкуване в практиката на ВКС по втория поставен въпрос, а именно/уточнен от съда/: налице ли е основание за отказ от вписване на брачен договор, който нарушава разпоредбата на чл. 39, ал. 1 СК относно личното участие на страните при сключването му, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Мотиви

По основанието за допускане на касационно обжалване:

Брачният договор е уреден за пръв път в позитивното ни право със Семейния кодекс в сила от 1.10.2009 г. като формална сделка. В чл. 39, ал. 1 СК е регламентирана формата на брачния договор – писмена, подписан лично от страните, с нотариална заверка на подписа и съдържанието. Нормите, уреждащи формата на волеизявленията, са императивни. Нарушаването на което и да е от посочените в чл. 39, ал. 1 СК изисквания, води до липса на форма на брачния договор. Подписването на брачния договор от страните в нотариалното производство по смисъла на чл. 572, изр. 1 ГПК е елемент от формата на договора. Съгласно тълкуването на правомощията на съдията по вписванията по чл. 32а, ал. 1 ПВ с Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк.д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, т.6, съдията по вписванията следи дали представения за вписване акт е съставен съобразно изискванията за форма. Ако брачният договор не е подписан лично от страните в нотариалното производство, то не е спазена формата за сключването му по чл. 39, ал. 1 СК и и съдията по вписванията следва да откаже вписването му на основание правомощията си по чл. 32, ал. 1 ПВ.

По същество

По основателността за частната касационна жалба:

С оглед отговора на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване, следва, че атакуваното определение на Окръжен съд-Пловдив е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Доводите на жалбоподателката са основани на тезата, че изискването на чл. 39, ал. 1 СК относно сключването на брачния договор лично от страните по него има диспозитивен характер, тъй като брани не обществения, а частния /на страните по договора/ интерес. Изискването на законодателя за по-голяма сигурност и пряк, личен ангжимент на страните при сключването на този вид договор, прави недопустимо общото, „генералното“ пълномощно. Когато обаче волята на страна /страни/ по брачен договор е ясно и категорично заявена, както относно сключването на този договор от конкретен неин пълномощник, така и относно съдържанието на договора /недвусмислено определено в пълномощното/, тя не може да не бъде зачетена, най-малкото защото преследваната от закона цел за пряко и лично участие на страните по брачния договор е изцяло постигната.

Посочената теза не може да бъде споделена. Сключването на брачния договор лично от страните съставлява не е специално изискване, каквото е например изискването по чл. 37, ал. 2 СК брачният договор да се сключва само от дееспособни лица. Касае се за специално изискване за начина на извършване на волеизявленията, а тези специални изисквания в правната теория се обозначават с термина „форма на сделките“. Установената в чл. 39, ал. 1 СК форма на брачния договор е форма за действителност.

За спазването й съдията по вписванията е длъжен да следи съгласно чл. 32а ПВ. В случая след като от съдържанието на представения за вписване брачен договор е видно, че не е спазена формата, тъй като акта е подписан не от страните по брачния договор, а от техни пълномощници, то правилно е постановен отказ от вписване.

Диспозитив

С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1199 от 19.06.2019 г. по възз.ч.гр.д. № 1200 по описа за 2019 г. на Окръжен съд-Пловдив за потвърждаване на определение от 08.05.2019 г. на съдия по вписванията при Районен съд-Пловдив, с което се отказва списване на брачен договор акт *, т.*/* г. по описа на нотариус Д. Г., рег. № * на НК, район на действие РС-П..

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1199 от 19.06.2019 г. по възз.ч.гр.д. № 1200 по описа за 2019 г. на Окръжен съд-Пловдив.

Определението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. Докладчик: съдия Борис Илиев По спорни въпроси на вписванията

Цитирани норми

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
Влезте в профила си, за да не виждате рекламите