Определение № 124 от 30.06.2017 г. по гр. д. № 1858/2017 г.

0 Shares

Анотация

Въпрос

Кога е налице правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./?

Отговор

Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на всички видове искове, вкл. на установителните искове за собственост, за която съдът следи служебно и преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на всеки конкретен правен спор, за разрешаването на който е сезиран, като такъв правен интерес от предявяването на установителен иск за собственост е винаги налице, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът оспорва или смущава това право с фактически или правни действия. Действителният собственик има правен интерес от предявяване на иск за собственост и срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба.


Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Жанин Силдарева

ЧЛЕНОВЕ:
Дияна Ценева, Светлана Калинова

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова частно гражданско дело № 1858 от 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

История на спора

С определение №5247, постановено на 22.02.2016г. от Софийски градски съд, Първо ГО по ч.гр.д.№2487/2015г. е оставена без уважение подадената от И. М. М. Ф., А. Б. Р. Ш., А. Е. Ш., Н. С. П.-Я., М. Н. фон К., Н. Н. Р., Ан М. Б. дьо М., С. М. Р. Л., Ф. К. И. Р., А. А. М., Н. П. Р., А. М. Б., А. М., Б. Н. И. Р., К. К. Р., Ф. Ф. Р., Е. Р. Р. П., Б. В. К. и Т. В. К. частна жалба вх.№1038009/2014г. срещу решение №I-31-111/28.07.2014г., постановено по гр.д.№27184/2007г. по описа на СРС, Първо ГО, 31 състав в частта, имаща характера на определение, с която е прекратено като недопустимо производството по делото по предявените срещу Република България искове с правно основание чл. 97, ал. 1, предл. второ ГПК.

Определението е обжалвано от И. М. М. Ф., А. Б. Р. Ш., А. Е. Ш., Н. С. П.-Я., М. Н. фон К., Н. Н. Р., Ан М. Б. дьо М., С. М. Р. Л., Ф. К. И. Р., А. А. М., Н. П. Р., А. М. Б., А. М., Б. Н. И. Р., К. К. Р., Ф. Ф. Р., Е. Р. Р. П., Б. В. К. и Т. В. К. с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено. Поддържат, че жалбата следва да бъде допусната до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса кога е налице правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, както и по реда на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса налице ли е правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост срещу държавата или общината тогава, когато не е бил установен обемът на отчуждения и реституиран по ЗВСОНИ имот.

В писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК Република България в качеството си на ответник, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима по смисъла на чл. 280, ал. 3 ГПК. Налице са и предпоставките за допускане на касационното обжалване, като съображенията за това са следните:

На 21.11.2007г. до РС-София е подадена искова молба от И. М. М. Ф., А. Б. Р. Ш., А. Е. Ш., Н. С. П.-Я., М. Н. фон К., Н. Н. Р., Ан М. Б. дьо М., С. М. Р. Л., Ф. К. И. Р., А. А. М., Н. П. Р., А. М. Б., А. М., Б. Н. И. Р., К. К. Р., Ф. Ф. Р., Е. Р. Р. П., Б. В. К. и Т. В. К. за признаване за установено по отношение на Република България и Столична община, че ищците са собственици на недвижим имот, находящ се на [улица], кв.П., [населено място] и за осъждане на Столична община да предаде владението на имота, с твърдението, че имотът е отнет по силата на Закона за Държавен застрахователен институт от бившето Народно осигурително дружество „Б.-Живот“ и актуван с Акт за държавна собственост №2638 от 14.11.1952г., а впоследствие актуван с Акт за общинска собственост №845/04.07.2002г. Поддържат, че имотът им е възстановен по реда на чл. 3, ал. 2 ЗВСОНИ, но се ползва понастоящем от Столична община.

В подаден на 11.08.2010г. отговор на исковата молба, българската държава изразява становище, че искът е недопустим, тъй като тя не владее имота, както и неоснователен, като счита, че бившите акционери или техните наследници по отношение на имоти, отчуждени по реда на Закона За Държавния застрахователен институт, биха имали право само на номиналната стойност на акциите, респ. на обезщетение за тях, тъй като качеството акционери не ги прави собственици на недвижимото имущество, собственост на дружеството.

Мотиви

Произнасяйки се по така предявените искове, в постановеното на 28.07.2014г. решение първоинстанционният съд е приел, че не е доказан правният интерес от предявените положителни установителни искове срещу държавата, тъй като държавата по делото не е заявила твърдения, че счита себе си за собственик на имота след влизане в сила на ЗВСОНИ, няма данни за актуването му след влизане в сила на ЗВСОНИ, нито има доказателства държавата да владее имота чрез Столична община, поради което е оставил предявените срещу българската държава искове без разглеждане.

С обжалваното определение така постановеният от първоинстанционния съд акт е приет за законосъобразен. Изложени са съображения, че по силата на чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ задължителна процесуална предпоставка за предявяването и разглеждането на установителните искове е наличието на правен интерес от търсената с тях защита, като наличието на правен интерес се преценява за всеки отделен казус въз основа на конкретно обосновани фактически твърдения, релевирани от ищеца в исковата молба, съответно в молба за нейното уточнение, касаещи заявената принадлежност на спорното материално право, респ. претендираното или отричано от ищеца право, както и засягането на правната сфера на същия от последното.

В случая е прието, че в исковата молба не се съдържат твърдения, които да обуславят правен интерес за ищците от предявяването на положителен установителен иск спрямо държавата, включително че липсват доводи след поддържаното възстановяване на правото на собственост по силата на чл. 3, ал. 2 ЗВСОНИ този ответник да е застрашил или накърнил това тяхно право по какъвто и да е начин, вкл. чрез заявяване на самостоятелни права върху процесния имот или чрез упражняване на фактическа власт върху него.

Посочено е, че такъв правен интерес не се обуславя и от направените от процесуалния представител на ищците в о.с.з. на 09.10.2013г. уточнения, тъй като те не съдържат конкретни твърдения, които да обосновават извод за отричане на правата на ищците от страна на държавата след твърдяното възстановяване на правата им през 1997г. Прието е, че доводите относно неизяснения статут на имота по отношение на тяхното актуване и липсата на данни за извършени разпоредителни сделки с имота не засягат правата на ищците, а евентуални отношения между самите ответници, които обаче не са предмет на заявените искове.

По поставения от касаторите въпрос кога е налице правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост по чл. 97, ал. 1 ГПК/отм./ в постановеното на 14.12.2016г. решение №211 по гр.д.№1386/2015г. на Първо ГО на ВКС е прието, че наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на всички видове искове, вкл. на установителните искове за собственост, за която съдът следи служебно и преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на всеки конкретен правен спор, за разрешаването на който е сезиран, като такъв правен интерес от предявяването на установителен иск за собственост е винаги налице, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът оспорва или смущава това право с фактически или правни действия. С оглед задължителното разрешение, дадено в т.3б на ТР №4 от 14.03.2016г. по тълк.д.№4/2014г. на ОСГК на ВКС е прието, че действителният собственик има правен интерес от предявяване на иск за собственост и срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба.

Така даденото в задължителната практика на ВКС разрешение по поставения въпрос следва да намери приложение и в настоящия случай при извършването на преценка налице ли е правен интерес от предявяването на установителен иск срещу българската държава, доколкото искът е предявен срещу държавата именно в качеството й на праводател на общината след приемането на ЗМСМА и Закона за общинската собственост и с оглед обстоятелството, че в регистъра към кадастралната карта на [населено място] като собственик на имот с идентификатор 68134.1930.210 е посочена Столична община /видно от приложената по делото скица-копие от кадастрална карта с данни от КРНИ-лист 155 от гр.д.№27184/2007г. на СРС/. В подобни хипотези при спор за принадлежността на правото на собственост върху имоти, които се считат за общинска собственост по смисъла на §7 ПЗР ЗМСМА и Закона за общинската собственост предявеният срещу държавата установителен иск следва да се приеме за допустим с оглед и на тълкуването на процесуалния закон, дадено от ОСГК на ВКС в т.3б на ТР №4/2014г. от 14.03.2016г. по тълк.д.№4/2014г.

Предвид гореизложеното обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно и делото бъде върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по съществото на спора. Още повече, че в подадения от представителя на държавата отговор на исковата молба се съдържа изрично оспорване правата на предявилите иска лица върху процесния имот.

Диспозитив

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА до касационно обжалване определение №5247, постановено на 22.02.2016г. от Софийски градски съд, Първо ГО по ч.гр.д.№2487/2015г.

ОТМЕНЯ определение №5247, постановено на 22.02.2016г. от Софийски градски съд, Първо ГО по ч.гр.д.№2487/2015г. и потвърденото с него решение № I-31-111/28.07.2014г., постановено по гр.д.№27184/2007г. по описа на СРС, Първо ГО, 31 състав в частта, имаща характера на определение, с която е прекратено като недопустимо производството по делото по предявените срещу Република България искове с правно основание чл. 97, ал. 1, предл. второ ГПК /отм./ и

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за произнасяне по същество по предявените от И. М. М. Ф., А. Б. Р. Ш., А. Е. Ш., Н. С. П.-Я., М. Н. фон К., Н. Н. Р., Ан М. Б. дьо М., С. М. Р. Л., Ф. К. И. Р., А. А. М., Н. П. Р., А. М. Б., А. М., Б. Н. И. Р., К. К. Р., Ф. Ф. Р., Е. Р. Р. П., Б. В. К. и Т. В. К. срещу Република България установителни искове.

Определението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Решение № 211 от 14.12.2016 г. по гр. д. № 1386/2015 г. Докладчик: съдия Геновева Николаева Налице ли е валидно учредено право на строеж от община без сключване на формален договор и заповед по административен ред?
Допустим ли е иск за собственост срещу лице, което нито твърди да е собственик, нито владее имота, предмет на този иск?
Текла ли е придобивна давност спрямо процесния апартамент в периода на действие на ЗК от 1991г. в сила до 2000г. предвид нормата на чл. 31, ал. 3 ЗК?

Определение № 225 от 02.05.2019 г. по гр. д. № 1087/2019 г. Докладчик: съдия Маргарита Соколова Вписаната в Службата по вписванията продажба на идеална част от недвижим имот, извършена от длъжник по изпълнително дело, на трето лице, след вписана от съдебния изпълнител възбрана, смущава ли правото на собственост на купувач, закупил същия недвижим имот на проведена по-късно публична продан, поради факта, че третото лице се посочва като собственик на идеалната част при справки в Службата по вписванията, при издаване на скици от АГКК, визи за проектиране и др., и поражда ли за купувача правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост на продадената идеална част?

Цитирани норми