Определение № 102 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 519/2019 г.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Задължен ли е съдът при настъпила в хода на процеса смърт на ищеца да определи кой е неговият надлежен правоприемник?

Отговор

Когато страна - физическо лице почине в хода на делото, съдът следва да конституира нейните правоприемници, определени по правилата на ЗН. Наследяването по завещание е с приоритет пред наследяването по закон, затова когато починалата страна е оставила общо завещание /чл. 16, ал. 1 ЗН/, като страна по делото се конституира назначеният с него универсален наследник, който измества наследниците по закон. Когато предмет на делото е право, което е предмет на завет /чл. 16, ал. 2 ЗН/ починалата страна се замества от заветника. Ако починалата страна се е разпоредила със същото имущество с няколко завещания, тя се замества в процеса от лицето, облагодетелствано с най - късно съставеното завещание / чл. 38 ЗН и чл. 39 ЗН/. В тази хипотеза преценката на съда е ограничена до проверка за валидността на завещателните актове от външна страна и до това кой от тях е последващ. С определението на съда за конституиране на правоприемниците на починалата страна не се разрешава правен спор между тях, а само се констатира осъществяването на предвиден от закона факт, пораждащ процесуално правоприемство. Споровете между лицата, претендиращи да са универсални или частни правоприемници на починалата страна, относно валидността на завещанието, на което някоя от тях основава правата си, са извън предмета на делото и подлежат на разрешаване в отделно исково производство.


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ДЕЧЕВА, ВАНЯ АТАНАСОВА

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 519/2019 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

История на спора

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Сдружение с нестопанска цел ”Американски университет в България” чрез неговия процесуален представител адв. П. П., срещу въззивно определение № 10 654 от 10.05.2018 г. по ч.гр.д. № 4726/2018 г. на Софийски градски съд. С него е потдвърдено определението на Софийски районен съд, постановено на 01.06.2007 г. по гр.д. № 9713/2006 г. в частта, с която е оставено без уважение искането на Американски университет в България да бъде конституиран като ищец по делото по реда на чл. 120 ГПК /отм./ като наследник по завещание, обявено на 24.08.2006 г., на починалата ищца А. Ч..

В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна.

В изложение към частната касационна жалба на основанията за достъп до касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса задължен ли е съдът по реда на чл. 120 ГПК /отм./, при конкуренция на права между претендиращи да са правоприемници на починалата страна по силата на различни завещания да конституира всеки от тях, като се произнесе по материалноправната им легитимация с решението по делото. Задължен ли е съдът при настъпила в хода на процеса смърт на ищеца да определи кой е неговият надлежен правоприемник. Позовава се и на основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК, изр. посл. – очевидна неправилност.

В отговор на частната касационна жалба ответната страна Г. Д. П. изразява становище, че същата е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по гр.д. № 9713/2006 г. по описа на Софийски районен съд е образувано по иск, предявен от А. К. Ч. против Н. Н. М., представлявана от своя законен представител Д. И. М., за ревандикация на недвижим имот, представляващ УПИ …., целият с площ 1 816.83 кв.м, от кв. …. Г по плана на [населено място], м. „Т. б.”. В исковата молба са изложени твърдения че имотът в м.” Т. б.” е с площ 250 дка , е бил собственост на майката на ищцата, бил е отчужден по реда на ЗОЕГПНС, и към момента на предявяване на иска ищцата А. Ч. се явява негов единствен собственик.

Ищцата А. К. Ч. е починала на 28.07.2006 г. . Неин наследник по закон е Л. Т. Б..
С молба от 22.05.2007 г. „Американски университет в България” е направил искане да бъде конституиран като универсален правоприемник на починалата ищца, като се е позовал на оставено от нея саморъчно завещание от 31.10.2001 г., с което същата е завещала имота в м.” „Т. б.” в [населено място] на Общината в [населено място], а според молителя – цялото останало наследство е било завещано на него. Завещанието е обявено на 24.08.2006 г.

С определение от 01.06.2007 г. съдът е конституирал като страна по делото по реда на чл. 120 ГПК /отм./ на мястото на починалата ищца Столична община, и е оставил без уважение молбата за конституиране на „Американски университет в България” като наследник по завещанието, обявено на 24.08.2006 г.

С определение от 15.08.2007 г. производството по делото е прекратено поради неотстраняване на нередовности на исковата молба и същата е върната на конституирания правоприемник на А. Ч. – Столична община.

С молба от 19.10.2015 г. е Г. Д. П. е направил искане за възобновяване на производството по делото и за конституирането му по реда на чл. 120 ГПК /отм./ като страна – ищец по делото на мястото на починалата първоначална ищца Ч. на основание саморъчно завещание същата от 25.07.2006 г., обявено с протокол от 21.07.2015 г.

С определение от 11.11.2015 г. молителят е конституиран като ищец в производството по реда на чл. 120 ГПК /отм./ на основание посоченото завещание.

С въззивно решение № 395 от 28.02.2013 г. по гр.д. № 3814/2012 г. на Софийски апелативен съд е отхвърлен предявеният от „Американски университет в България” против Столична община иск за обявяване нищожност на завета относно имота в м.” Т. б.” в [населено място], направен от А. К. Ч. със саморъчното завещание от 31.10.2001 г. Решението е влязло в сила на 14.02.2014 г.

При така установените факти по делото въззивният съд, за да постанови обжалваното определение, е приел, че когато физическо лице – страна по делото е починало в хода на процеса, и се установи, че то е съставило няколко различни по съдържание и в полза на различни лица завещания,съдът следва да провери кое от тях отговаря от външна страна на изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН и да приложи чл. 38 ЗН, като конституира като страна в процеса на мястото на завещателя това лице, което е посочено като универсален наследник, респ. заветник на имуществото, предмет на спора, в най- късното завещание, а споровете между лицата, ползващи се от различните завещания, следва да бъде разрешен в отделно исково производство.

Касационен въпрос

Не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване по повдигнатия от жалбоподателя правен въпрос, тъй като по него няма формирана задължителна практика на ВКС.
Въпросът обаче е обусловил крайния резултат по делото и е от значение за точното прилагане на закона, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Мотиви

По този въпрос настоящият състав споделя разрешението, изразено в обжалваното въззивно решение, според което когато страна- физическо лице почине в хода на делото, съдът следва да конституира нейните правоприемници, определени по правилата на ЗН.

Наследяването по завещание е с приоритет пред наследяването по закон, затова когато починалата страна е оставила общо завещание /чл. 16, ал. 1 ЗН/, като страна по делото се конституира назначеният с него универсален наследник, който измества наследниците по закон. Когато предмет на делото е право, което е предмет на завет /чл. 16, ал. 2 ЗН/ починалата страна се замества от заветника. Ако починалата страна се е разпоредила със същото имущество с няколко завещания, тя се замества в процеса от лицето, облагодетелствано с най – късно съставеното завещание / чл. 38 ЗН и чл. 39 ЗН/. В тази хипотеза преценката на съда е ограничена до проверка за валидността на завещателните актове от външна страна и до това кой от тях е последващ.

С определението на съда за конституиране на правоприемниците на починалата страна не се разрешава правен спор между тях, а само се констатира осъществяването на предвиден от закона факт, пораждащ процесуално правоприемство. Споровете между лицата, претендиращи да са универсални или частни правоприемници на починалата страна, относно валидността на завещанието, на което някоя от тях основава правата си, са извън предмета на делото и подлежат на разрешаване в отделно исково производство.

По същество

В случая жалбоподателят основава правата си на саморъчно завещание от А. Ч. с дата 31.10.2001 г., обявено на 24.08.2006 г. С него недвижимият имот в м. ”Т. б.” е завещан на Столична община. С влязло в сила решение по гр.д. № 3814/2012 г. на Софийски апелативен съд предявеният от „Американски университет в България” против Столична община иск за обявяване нищожност на завета, е отхвърлен. На основание чл. 297 ГПК това решение е задължително за съда при разрешаване на въпроса кой е частният правоприемник на ищцата, придобил по силата на посоченото завещание правото на собственост върху този имот, който следва да замести в процеса починалата страна по реда на чл. 227 ГПК (чл. 120 ГПК /отм./).

Саморъчното завещание на А. Ч. от 25.07.2006 г., обявено с протокол от 21.07.2015 г., с което се отменят всички предишни завещателни разпореждания, направени от завещателката, е различно от завещанието, от което черпи правата си жалбоподателя. В случай, че той оспорва действието на това завещание, следва да стори това със самостоятелен иск в отделен исков процес.

По тези съображения въззивното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Диспозитив

Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 10 654 от 10.05.2018 г. по ч.гр.д. № 4726/2018 г. на Софийски градски съд.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 10 654 от 10.05.2018 г. по ч.гр.д. № 4726/2018 г. на Софийски градски съд.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми