Закон за задълженията и договорите

AJAX progress indicator
  • чл. 4 ЗЗД
    Чл. 4. Гражданите се ползуват от правата си, за да задоволяват своите нужди. Те не могат да упражняват тези права в противоречие с интересите на социалистическото общество.
  • чл. 8 ЗЗД
    Чл. 8. (1) Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях.
    (2) Лицата се ползуват от правата си, за да задоволяват своите интереси. Те не могат да упражняват тези права в противоречие с интересите на обществото.
  • чл. 8, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 8. (1) Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях.
  • чл. 8, ал. 2 ЗЗД
    Чл. 8. [...] Лицата се ползуват от правата си, за да задоволяват своите интереси. Те не могат да упражняват тези права в противоречие с интересите на обществото.
  • чл. 9 ЗЗД
    Чл. 9. Страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.
  • чл. 10, ал. 2 ЗЗД
    Чл. 10. [...] (2) Лихви могат да се уговарят до размер, определен от Министерския съвет. Ако уговореният размер е по-голям, той се намалява по право до този размер.
  • чл. 10, ал. 3 ЗЗД
    Чл. 10. [...] (3) Олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на Българската народна банка.
  • чл. 12 ЗЗД
    Чл. 12. При воденето на преговори и сключването на договори страните трябва да действуват добросъвестно. В противен случай те дължат обезщетение.
  • чл. 13 ЗЗД
    Чл. 13. (1) Предложителят е обвързан с предложението до изтичането на срока, който е определен в него или е обикновено нужен според обстоятелствата, за да пристигне приемането.
    (2) Ако предложението бъде оттеглено, то няма действие, когато съобщението за оттеглянето му пристигне преди или най-късно едновременно с предложението.
    (3) При липса на срок за приемане, предложението, направено на присъствуващ, губи силата си, ако той не го приеме незабавно, а предложението, отправено до неприсъствуващ, губи силата си след изтичане на толкова време, колкото е обикновено нужно според обстоятелствата, за да пристигне приемането.
    (4) Приемането няма сила, ако съобщението за оттеглянето му стигне у предложителя преди или най-късно едновременно с него.
    (5) Ако от късно пристигналото приемане на предложението се вижда, че е било изпратено навреме, договорът се счита сключен, освен ако предложителят незабавно извести другата страна, че счита приемането за закъсняло.
  • чл. 13, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 13. (1) Предложителят е обвързан с предложението до изтичането на срока, който е определен в него или е обикновено нужен според обстоятелствата, за да пристигне приемането.
  • чл. 13, ал. 2 ЗЗД
    Чл. 13. [...] Ако предложението бъде оттеглено, то няма действие, когато съобщението за оттеглянето му пристигне преди или най-късно едновременно с предложението.
  • чл. 13, ал. 3 ЗЗД
    Чл. 13. [...] (3) При липса на срок за приемане, предложението, направено на присъствуващ, губи силата си, ако той не го приеме незабавно, а предложението, отправено до неприсъствуващ, губи силата си след изтичане на толкова време, колкото е обикновено нужно според обстоятелствата, за да пристигне приемането.
  • чл. 13, ал. 4 ЗЗД
    Чл. 13. [...] Приемането няма сила, ако съобщението за оттеглянето му стигне у предложителя преди или най-късно едновременно с него.
  • чл. 14 ЗЗД
    Чл. 14. Договорът се смята сключен в момента, в който приемането достигне у предложителя.
    Ако след изпращане на приемането някоя от страните умре или изпадне в състояние, което е причина за поставяне под запрещение, договорът се смята сключен.
    Договорът се смята сключен в мястото, където е направено предложението.
  • чл. 14, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 14. (1) Договорът се смята сключен в момента, в който приемането достигне у предложителя.
  • чл. 15, ал. 3 ЗЗД
    Чл. 15. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.).

    [Ред. ДВ, бр. 275/1950]
    15. (Обн. - ДВ, бр. 275 от 1950 г.) Когато договорът трябва да се сключи в изпълнение на планово задание, доставчикът или извършващият работата или услугата изпраща на другата страна подписан от него проекто-договор в два екземпляра. Другата страна, ако не е съгласна с предложението, трябва да изпрати своите насрещни предложения заедно с подписан от нея екземпляр от проектодоговора относно приетите от нея условия на договора. Доставчикът или извършващият работата или услугата трябва да се споразумее с другата страна по спорните условия на договора, а ако съгласие не се постигне, да отнесе възникналия спор за разрешаване от арбитраж. Не стори ли това, договорът се счита сключен при предложените от другата страна условия.
    Сроковете за извършване на предписаните от предходната алинея действия се определят от Министерския съвет.
  • чл. 17 ЗЗД
    Чл. 17. Ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност.
    Правата, които трети лица са придобили добросъвестно от приобретателя по привидното съглашение, се запазват, освен ако се отнася до права върху недвижими имоти, придобити след вписването на иска за установяване на привидността.
    Това правило се прилага и спрямо кредиторите на приобретателя по привидното съглашение, които са наложили запор или възбрана върху предмета, до който то се отнася.
  • чл. 17, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 17. Ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност.
  • чл. 17, ал. 2 ЗЗД
    Чл. 17. [...] Правата, които трети лица са придобили добросъвестно от приобретателя по привидното съглашение, се запазват, освен ако се отнася до права върху недвижими имоти, придобити след вписването на иска за установяване на привидността.
  • чл. 18 ЗЗД
    Чл. 18. Договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт.
  • чл. 19 ЗЗД
    Чл. 19. (1) Предварителният договор за сключване на определен окончателен договор, за който се изисква нотариална или нотариално заверена форма, трябва да се сключи в писмена форма.
    (2) Предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор.
    (3) Всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на окончателния договор. В такъв случай договорът се счита сключен в момента, в който решението влезе в законна сила.
  • чл. 19, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 19. (1) Предварителният договор за сключване на определен окончателен договор, за който се изисква нотариална или нотариално заверена форма, трябва да се сключи в писмена форма.
  • чл. 19, ал. 2 ЗЗД
    Чл. 19. [...] (2) Предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор.
  • чл. 19, ал. 3 ЗЗД
    Чл. 19. [...] Всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на окончателния договор. В такъв случай договорът се счита сключен в момента, в който решението влезе в законна сила.
  • чл. 20 ЗЗД
    Чл. 20. При тълкуване на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.
  • чл. 20а ЗЗД
    Чл. 20а. (1) Договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили.
    (2) Договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона.
  • чл. 20а, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 20а. (Нов - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) (1) Договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили.
  • чл. 20а, ал. 2 ЗЗД
    Чл. 20а. (Нов - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) [...] Договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона.
  • чл. 21, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 21. Договорът поражда действия между страните, а спрямо трети лица - само в предвидените в закона случаи.
  • чл. 21, ал. 2 ЗЗД
    Чл. 21. [...] (2) Трети лица, които недобросъвестно попречат за изпълняването на договора, дължат обезщетение.
  • чл. 22 ЗЗД
    Чл. 22. (1) Може да се договаря и в полза на трето лице. Уговорката в полза на третото лице не може да бъде отменена, след като то е заявило на обещателя или на уговарящия, че иска да се ползува от нея. Уговарящият може да си запази правото да отмени тая уговорка или да замени третото лице.
    (2) Обещателят може да противопостави на третото лице възраженията, които произтичат от договора, но не и възраженията от други отношения с уговарящия.
    (3) Ако договорът, от който третото лице черпи правото си, бъде отменен по иск на кредиторите на уговарящия, третото лице е длъжно да върне само онова, което уговарящият е дал по договора.
  • чл. 24 ЗЗД
    Чл. 24. (1) При договори за прехвърляне на собственост и за учредяване или прехвърляне на друго вещно право върху определена вещ прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта.
    (2) При договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени.
  • чл. 24, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 24. При договори за прехвърляне на собственост и за учредяване или прехвърляне на друго вещно право върху определена вещ прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта.
  • чл. 25, ал. 1, изр. 2 ЗЗД
    Чл. 25. (1) Действието на договора или прекратяването му може да бъде поставено в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие. Смята се, че условието се е сбъднало, ако страната, която има интерес от несбъдването му, недобросъвестно е попречила да настъпи то.
  • чл. 26 ЗЗД
    Чл. 26. Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.
    Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното.
    (Ал. 3, отм. - ДВ, бр. 30 от 1990 г.)
    (Ал. 4, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части.
  • чл. 26, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 26. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.
  • чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД
    Чл. 26. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.
  • чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД
    Чл. 26.  (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.
  • чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД
    Чл. 26. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.
  • чл. 26, ал. 2 ЗЗД
    Чл. 26. [...] Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното.
  • чл. 26, ал. 2, изр. 1 ЗЗД
    Чл. 26. [...] (2) Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното.
  • чл. 26, ал. 2, предл. първо ЗЗД
    Чл. 26. [...] Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното.
  • чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД
    Чл. 26. [...] Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното.
  • чл. 26, ал. 2, предл. трето ЗЗД
    Чл. 26. [...] (2) Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното.
  • чл. 26, ал. 2, предл. посл. ЗЗД
    Чл. 26. [...] Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното.
  • чл. 26, ал. 4 ЗЗД
    Чл. 26. [...] (Ал. 4, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части.
  • чл. 26, ал. 4, предл. първо ЗЗД
    Чл. 26. [...] (4) Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части.
  • чл. 26, ал. 4, предл. второ ЗЗД
    Чл. 26. [...] (4) Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части.
  • чл. 27 ЗЗД
    Чл. 27. Унищожаеми са договорите, сключени от недееспособни или сключени от техен представител без спазване изискванията, установени за тях, както и договорите, сключени при грешка, измама, заплашване или крайна нужда.
  • чл. 28 ЗЗД
    Чл. 28. Грешка в предмета е основание за унищожение на договора, когато се отнася до съществени качества на същия. Грешка в лицето е основание за унищожение, когато договорът е сключен с оглед на личността.
    Грешка, която се отнася само до пресмятането, не е основание за унищожение, а подлежи на поправяне.
    Страната, която иска унищожението, е длъжна да обезщети другата страна за вредите, които й са причинени от сключването на унищожения договор, освен ако докаже, че няма вина за изпадането си в грешка или че другата страна е знаела за грешката.
  • чл. 28, ал. 2 ЗЗД
    Чл. 28. [...] (2) Грешка, която се отнася само до пресмятането, не е основание за унищожение, а подлежи на поправяне.
  • чл. 29 ЗЗД
    Чл. 29. (1) Измамата е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била подведена от другата да го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение.
    (2) Когато измамата изхожда от трето лице, измамената страна може да иска унищожението на договора само ако при сключването му другата страна е знаела или не е могла да не знае за нея.
  • чл. 29, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 29. (1) Измамата е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била подведена от другата да го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение.
  • чл. 29, ал. 2 ЗЗД
    Чл. 29. [...] (2) Когато измамата изхожда от трето лице, измамената страна може да иска унищожението на договора само ако при сключването му другата страна е знаела или не е могла да не знае за нея.
  • чл. 31 ЗЗД
    Чл. 31. (1) Унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си.
    (2) Унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор.
  • чл. 31, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 31. Унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си.
  • чл. 32 ЗЗД
    Чл. 32. Унищожение може да иска само страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта.
    Правото да се иска унищожение се погасява с тригодишна давност. Давността почва да тече от деня, в който лицето е навършило пълнолетие, запрещението е било вдигнато, грешката или измамата са били открити или заплашването е престанало, а в останалите случаи - от деня на сключването на договора.
    Ответникът по иск за изпълнение на унищожаем договор може да поиска унищожението чрез възражение и след като давността е изтекла.
  • чл. 32, ал. 2 ЗЗД
    Чл. 32. [...] (2) Правото да се иска унищожение се погасява с тригодишна давност. Давността почва да тече от деня, в който лицето е навършило пълнолетие, запрещението е било вдигнато, грешката или измамата са били открити или заплашването е престанало, а в останалите случаи - от деня на сключването на договора.
  • чл. 32, ал. 3 ЗЗД
    Чл. 32. [...] (3) Ответникът по иск за изпълнение на унищожаем договор може да поиска унищожението чрез възражение и след като давността е изтекла.
  • чл. 33 ЗЗД
    Чл. 33. (1) Унищожаем е договорът, сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия. Съдът може да унищожи такъв договор изцяло или само за в бъдеще. Унищожение не се допуска, ако другата страна предложи да отстрани ощетяването.
    (2) Правото да се иска унищожение се погасява в едногодишен срок от сключването на договора.
    (3) Унищожението поради крайна нужда не засяга правата, придобити от трети лица преди вписването на исковата молба.
  • чл. 33, ал. 3 ЗЗД
    Чл. 33. [...] (3) Унищожението поради крайна нужда не засяга правата, придобити от трети лица преди вписването на исковата молба.
  • чл. 34 ЗЗД
    Чл. 34. Когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея.
  • чл. 34, ал. 3 ЗЗД
    Чл. 34. [...] Когато договорът бъде признат за нищожен като противен на закона, на държавния народостопански план или на правилата на социалистическото общежитие, даденото и от двете страни се присъжда на държавата.
  • чл. 35 ЗЗД
    Чл. 35. (1) Унищожаемият договор може да бъде потвърден от страната, която има право да иска унищожението му, чрез писмен акт, в който трябва да се посочи и основанието за унищожаемостта.
    (2) Договорът се потвърждава и когато страната, която има право да иска унищожението му, го изпълни доброволно изцяло или частично, като знае основанието за унищожаемостта му.
    (3) Договор, унищожаем поради крайна нужда, не може да се потвърждава.
  • чл. 36 ЗЗД
    Чл. 36. Едно лице може да представлява друго по разпоредба на закона или по волята на представлявания.
    Последиците от правните действия, които представителят извършва, възникват направо за представлявания.
  • чл. 36, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 36. Едно лице може да представлява друго по разпоредба на закона или по волята на представлявания.
  • чл. 36, ал. 2 ЗЗД
    Чл. 36. [...] Последиците от правните действия, които представителят извършва, възникват направо за представлявания.
  • чл. 37 ЗЗД
    Чл. 37. Упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма; но ако договорът трябва да бъде сключен в нотариална форма, упълномощаването може да бъде направено и писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно.
  • чл. 37, предл. второ ЗЗД
    Чл. 37. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г. в сила от 01.03.2008 г.) Упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма; но ако договорът трябва да бъде сключен в нотариална форма, упълномощаването може да бъде направено и писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно.
  • чл. 38 ЗЗД
    Чл. 38. Представителят не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си за това.
    Упълномощителят има право винаги да оттегли пълномощието, а пълномощникът - да се откаже от него. Отказването от това право от страна на упълномощителя или пълномощника е недействително.
  • чл. 38, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 38. Представителят не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си за това.
  • чл. 39 ЗЗД
    Чл. 39. Обемът на представителната власт на пълномощника спрямо третите лица се определя според това, което упълномощителят е изявил.
    Когато за известно действие са били овластени неколцина, всеки от тях може да извърши сам действието, ако от овластяването не следва друго.
  • чл. 39, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 39. Обемът на представителната власт на пълномощника спрямо третите лица се определя според това, което упълномощителят е изявил.
  • чл. 39, ал. 2 ЗЗД
    39. [...] Когато за известно действие са били овластени неколцина, всеки от тях може да извърши сам действието, ако от овластяването не следва друго.
  • чл. 40 ЗЗД
    Чл. 40. Ако представителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда на представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания.
  • чл. 42 ЗЗД
    Чл. 42. Лицето, което е действувало като представител, без да има представителна власт, дължи обезщетение на другата страна, ако тя е била добросъвестна.
    Лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, може да го потвърди. За потвърждаването се изисква същата форма, която е предвидена за упълномощаването за сключване на договора.
  • чл. 42, ал. 2 ЗЗД
    Чл. 42. [...] Лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, може да го потвърди. За потвърждаването се изисква същата форма, която е предвидена за упълномощаването за сключване на договора.
  • чл. 42, ал. 2, изр. 2 ЗЗД
    Чл. 42. [...] Лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, може да го потвърди. За потвърждаването се изисква същата форма, която е предвидена за упълномощаването за сключване на договора.
  • чл. 43 ЗЗД
    Чл. 43. Пълномощникът може да преупълномощи друго лице, ако е овластен за това или ако преупълномощаването е станало необходимо за запазване интересите на упълномощителя.
    Преупълномощаването може да бъде оттеглено както от упълномощителя, така и от преупълномощителя.
    Пълномощникът е длъжен незабавно да извести упълномощителя за преупълномощаването и да му даде необходимите сведения за преупълномощения. Ако пълномощникът не изпълни това задължение, той отговаря за действията на това лице като за свои действия.
  • чл. 43, ал. 3 ЗЗД
    Чл. 43. [...] (3) Пълномощникът е длъжен незабавно да извести упълномощителя за преупълномощаването и да му даде необходимите сведения за преупълномощения. Ако пълномощникът не изпълни това задължение, той отговаря за действията на това лице като за свои действия.
  • чл. 44 ЗЗД
    Чл. 44. Правилата относно договорите намират съответно приложение към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения.
  • чл. 45 ЗЗД
    Непозволено увреждане
    Чл. 45. Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
    Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
  • чл. 45, ал. 1 ЗЗД
    Непозволено увреждане
    Чл. 45. Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
  • чл. 45, ал. 2 ЗЗД
    Чл. 45. [...] (2) Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
  • чл. 46, ал. 2 ЗЗД
    Чл. 46. [...] (2) При крайна необходимост се дължи поправяне на причинените вреди.
  • чл. 47 ЗЗД
    Чл. 47. Неспособният да разбира или да ръководи постъпките си не отговаря за вредите, които е причинил в това състояние, освен ако неспособността е причинена виновно от самия него.
    За вредите, причинени от неспособен, отговаря лицето, което е задължено да упражнява надзор над него, освен ако то не е било в състояние да предотврати настъпването им.
  • чл. 47, ал. 2 ЗЗД
    Чл. 47. [...] (2) За вредите, причинени от неспособен, отговаря лицето, което е задължено да упражнява надзор над него, освен ако то не е било в състояние да предотврати настъпването им.
  • чл. 48 ЗЗД
    Чл. 48. (1) Родителите и осиновителите, които упражняват родителски права, отговарят за вредите, причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях.
    (2) Настойникът отговаря за вредите, причинени от малолетния, който се намира под негово настойничество и живее при него.
    (3) Тия лица не отговарят, ако не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите.
  • чл. 48, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 48. (1) Родителите и осиновителите, които упражняват родителски права, отговарят за вредите, причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях.
  • чл. 48, ал. 3 ЗЗД
    Чл. 48. [...] (3) Тия лица не отговарят, ако не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите.
  • чл. 49 ЗЗД
    Чл. 49. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
  • чл. 50 ЗЗД
    Чл. 50. За вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило.
  • чл. 51 ЗЗД
    Чл. 51. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически.
    Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.
    Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди.
  • чл. 51, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 51. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически.
  • чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД
    Чл. 51. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически.
  • чл. 51, ал. 1, изр. 2 ЗЗД
    Чл. 51. (1) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически.
  • чл. 51, ал. 2 ЗЗД
    Чл. 51. [...] Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.
  • чл. 51, ал. 3 ЗЗД
    Чл. 51. [...] Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди.
  • чл. 52 ЗЗД
    Чл. 52. Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
  • чл. 53 ЗЗД
    Чл. 53. Ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно.
  • чл. 54 ЗЗД
    Чл. 54. Лицето, което отговаря за вреди, причинени виновно от другиго, има иск против него за това, което е платил.
  • чл. 55 ЗЗД
    Чл. 55. Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг.
  • чл. 55, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 55. Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
  • чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД
    Чл. 55. Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
  • чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД
    Чл. 55. (1) Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
  • чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД
    Чл. 55. Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
  • чл. 55, ал. 2 ЗЗД
    Чл. 55. [...] (2) Не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг.
  • чл. 56 ЗЗД
    Чл. 56. Който поради грешка е изпълнил чуждо задължение, може да иска връщане от кредитора, освен ако последният се е лишил добросъвестно от документа или от обезпечението на задължението. В последния случай този, който е изпълнил задължението, встъпва в правата на кредитора.
  • чл. 57 ЗЗД
    Чл. 57. Ако се дължи връщане на определена вещ, получателят дължи плодовете от момента на поканването.
    Ако подлежащата на връщане вещ погине след поканата или ако получателят я е отчуждил или изразходвал, след като е узнал, че я държи без основание, той дължи действителната й стойност или получената цена за нея, когато последната е по-висока. Но ако вещта е погинала или ако получателят я е отчуждил или изразходвал преди поканата, той дължи само онова, от което се е възползувал, с изключение на плодовете.
  • чл. 57, ал. 2 ЗЗД
    Чл. 57. [...] Ако подлежащата на връщане вещ погине след поканата или ако получателят я е отчуждил или изразходвал, след като е узнал, че я държи без основание, той дължи действителната й стойност или получената цена за нея, когато последната е по-висока. Но ако вещта е погинала или ако получателят я е отчуждил или изразходвал преди поканата, той дължи само онова, от което се е възползувал, с изключение на плодовете.
  • чл. 57, ал. 2, изр. 2 ЗЗД
    Чл. 57. [...] Ако подлежащата на връщане вещ погине след поканата или ако получателят я е отчуждил или изразходвал, след като е узнал, че я държи без основание, той дължи действителната й стойност или получената цена за нея, когато последната е по-висока. Но ако вещта е погинала или ако получателят я е отчуждил или изразходвал преди поканата, той дължи само онова, от което се е възползувал, с изключение на плодовете.
  • чл. 58 ЗЗД
    Чл. 58. Когато се дължи връщане от недееспособен, от него може да се иска само това, което е отишло в негова полза.
  • чл. 59 ЗЗД
    Чл. 59. Вън от горните случаи, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
    Това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити.
  • чл. 59, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 59. Вън от горните случаи, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
  • чл. 59, ал. 2 ЗЗД
    Чл. 59. [...] (2) Това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити.
  • чл. 60 ЗЗД
    Чл. 60. Който предприеме управлението на работа, за която знае, че е чужда, без да е натоварен, длъжен е да се грижи за нея, докато заинтересуваният може да я поеме.
    Той е длъжен да се грижи за работата, както ако би бил упълномощен.
    Неговата отговорност може да бъде намалена с оглед на особените обстоятелства, при които той е поел грижата за чужда работа.
  • чл. 61 ЗЗД
    Чл. 61. (1) Ако работата е била предприета уместно и е била добре управлявана в чужд интерес, заинтересуваният е длъжен да изпълни задълженията, сключени от негово име, да обезщети управителя на работата за личните задължения, които той е поел, и да му върне необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от деня на изразходването им.
    (2) Ако работата е била предприета и в собствен интерес, заинтересуваният отговаря само до размера на обогатяването му.
    (3) Ако някой е предприел чужда работа въпреки волята на заинтересувания, последният отговаря по правилата за неоснователното обогатяване.
  • чл. 61, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 61. Ако работата е била предприета уместно и е била добре управлявана в чужд интерес, заинтересуваният е длъжен да изпълни задълженията, сключени от негово име, да обезщети управителя на работата за личните задължения, които той е поел, и да му върне необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от деня на изразходването им.
  • чл. 61, ал. 2 ЗЗД
    Чл. 61. [...] (2) Ако работата е била предприета и в собствен интерес, заинтересуваният отговаря само до размера на обогатяването му.
  • чл. 61, ал. 3 ЗЗД
    Чл. 61. [...] (3) Ако някой е предприел чужда работа въпреки волята на заинтересувания, последният отговаря по правилата за неоснователното обогатяване.
  • чл. 62 ЗЗД
    Чл. 62. Ако заинтересуваният е одобрил управлението на работата, важат правилата за пълномощието.
  • чл. 63 ЗЗД
    Чл. 63. (1) Всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на другата страна да изпълнява и тя своите задължения по същия начин.
    (2) Задължението трябва да бъде изпълнено с грижата на добър стопанин освен в случаите, в които законът изисква друга грижа.
  • чл. 63, ал. 2 ЗЗД
    Чл. 63. [...] (2) Задължението трябва да бъде изпълнено с грижата на добър стопанин освен в случаите, в които законът изисква друга грижа.
  • чл. 64 ЗЗД
    Чл. 64. Когато се дължи вещ, определена само по своя род, длъжникът трябва да даде вещ поне от средно качество.
  • чл. 65 ЗЗД
    Чл. 65. (1) Кредиторът не може да бъде принуден да приеме в изпълнение нещо, различно от дължимото.
    (2) Ако кредиторът се съгласи да получи в собственост нещо друго вместо дължимото, то при съдебно отстранение или при скрити недостатъци на полученото се прилагат съответно правилата за продажбата.
    (3) Когато на кредитора е прехвърлено едно вземане вместо дължимото, задължението се погасява, след като бъде събрано вземането, ако не е уговорено друго.
  • чл. 65, ал. 2 ЗЗД
    Чл. 65. [...] (2) Ако кредиторът се съгласи да получи в собственост нещо друго вместо дължимото, то при съдебно отстранение или при скрити недостатъци на полученото се прилагат съответно правилата за продажбата.
  • чл. 65, ал. 3 ЗЗД
    Чл. 65. [...] (3) Когато на кредитора е прехвърлено едно вземане вместо дължимото, задължението се погасява, след като бъде събрано вземането, ако не е уговорено друго.
  • чл. 66 ЗЗД
    Чл. 66. Кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части, макар задължението да е делимо.
  • чл. 68 ЗЗД
    Чл. 68. Ако местоизпълнението не е определено от закона, от договора или от естеството на задължението, изпълнението трябва да се извърши:
    а) при паричните задължения - в местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението;
    б) при задължение да се даде определена вещ - в местонахождението на вещта по време на пораждане на задължението й;
    в) във всички други случаи - в местожителството на длъжника по време на пораждане на задължението.
  • чл. 68, предл. второ ЗЗД
    Чл. 68. Ако местоизпълнението не е определено от закона, от договора или от естеството на задължението, изпълнението трябва да се извърши:
    а) при паричните задължения - в местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението;
    б) при задължение да се даде определена вещ - в местонахождението на вещта по време на пораждане на задължението й;
    в) във всички други случаи - в местожителството на длъжника по време на пораждане на задължението.
  • чл. 69 ЗЗД
    Чл. 69. (1) Ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага.
    (2) Ако изпълнението е предоставено на волята или на възможностите на длъжника, кредиторът може да поиска от районния съд да даде на длъжника достатъчен срок.
  • чл. 69, ал. 2 ЗЗД
    Чл. 69. [...] Ако изпълнението е предоставено на волята или на възможностите на длъжника, кредиторът може да поиска от районния съд да даде на длъжника достатъчен срок.
  • чл. 70 ЗЗД
    Чл. 70. Срокът се смята уговорен в полза на длъжника, ако не следва друго от волята на страните или от естеството на задължението.
    Длъжникът може да изпълни задължението си предсрочно, освен ако срокът е уговорен и в полза на кредитора.
    При лихвоносно парично задължение длъжникът може да плати преди срока и да приспадне лихвите за времето до края на срока.
  • чл. 70, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 70. (1) Срокът се смята уговорен в полза на длъжника, ако не следва друго от волята на страните или от естеството на задължението.
  • чл. 71 ЗЗД
    Чл. 71. Изпълнението на срочното задължение може да бъде искано от кредитора и преди срока, когато длъжникът е станал неплатежоспособен, или със своите действия е намалил дадените на кредитора обезпечения, или не му е дал обещаните обезпечения.
  • чл. 72 ЗЗД
    Чл. 72. Срокът, който се брои по месеци, изтича в съответното число на последния месец; ако този месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден. Срокът, който се брои по седмици, изтича в съответния ден на последната седмица. Когато срокът се брои по дни, не се брои денят на събитието или на момента, от който започва да тече срокът. Срокът изтича в края на последния ден.
    Когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът свършва в първия следващ присъствен ден.
    Когато срокът изтича определено число дни преди известен ден, този ден, както и денят на изтичането на срока не се броят.
    Писмените изявления и съобщения, от каквото и да било естество, се считат за извършени в срока, ако са предадени на пощата, по телеграфа или с радиограма до изтичането на двадесет и четвъртия час от последния ден на срока.
    Под начало на месеца се разбира първото число, под среда на месеца - петнадесетото число и под край на месеца - последният ден на месеца.
  • чл. 72, ал. 1, изр. 1 ЗЗД
    Чл. 72. Срокът, който се брои по месеци, изтича в съответното число на последния месец; ако този месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден. Срокът, който се брои по седмици, изтича в съответния ден на последната седмица. Когато срокът се брои по дни, не се брои денят на събитието или на момента, от който започва да тече срокът. Срокът изтича в края на последния ден.
  • чл. 72, ал. 1, изр. 1, предл. първо ЗЗД
    Чл. 72. Срокът, който се брои по месеци, изтича в съответното число на последния месец; ако този месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден. Срокът, който се брои по седмици, изтича в съответния ден на последната седмица. Когато срокът се брои по дни, не се брои денят на събитието или на момента, от който започва да тече срокът. Срокът изтича в края на последния ден.
  • чл. 72, ал. 1, изр. 3 ЗЗД
    Чл. 72. Срокът, който се брои по месеци, изтича в съответното число на последния месец; ако този месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден. Срокът, който се брои по седмици, изтича в съответния ден на последната седмица. Когато срокът се брои по дни, не се брои денят на събитието или на момента, от който започва да тече срокът. Срокът изтича в края на последния ден.
  • чл. 73 ЗЗД
    Чл. 73. (1) Задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника.
    (2) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)
  • чл. 73, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 73. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) (1) Задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника.
  • чл. 74 ЗЗД
    Чл. 74. Този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора.
  • чл. 75, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 75. (Доп. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Изпълнението на задължението трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице. В противен случай то е действително само ако кредиторът го е потвърдил или се е възползувал от него.
  • чл. 75, ал. 1, изр. 2, предл. второ ЗЗД
    Чл. 75. Изпълнението на задължението трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице. В противен случай то е действително само ако кредиторът го е потвърдил или се е възползувал от него.
  • чл. 75, ал. 2 ЗЗД
    Чл. 75. [...] (2) Длъжникът се освобождава, ако добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да получи изпълнението. Истинският кредитор има право на иск срещу лицето, което е получило изпълнението. Изпълнението към недееспособен кредитор освобождава длъжника, ако то е отишло в полза на кредитора.
  • чл. 75, ал. 2, изр. 1 ЗЗД
    Чл. 75. (Доп. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) [...] (2) Длъжникът се освобождава, ако добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да получи изпълнението. Истинският кредитор има право на иск срещу лицето, което е получило изпълнението. Изпълнението към недееспособен кредитор освобождава длъжника, ако то е отишло в полза на кредитора.
  • чл. 75, ал. 2, изр. 2 ЗЗД
    Чл. 75. [...] (2) Длъжникът се освобождава, ако добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да получи изпълнението. Истинският кредитор има право на иск срещу лицето, което е получило изпълнението. Изпълнението към недееспособен кредитор освобождава длъжника, ако то е отишло в полза на кредитора.
  • чл. 75, ал. 3 ЗЗД
    Чл. 75. [...] (3) Когато плащането става чрез задължаване и заверяване на банкова сметка, задължението се счита за погасено със заверяване сметката на кредитора.
  • чл. 76 ЗЗД
    Чл. 76. Този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.
    Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.
  • чл. 76, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 76. Този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.
  • чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД
    Чл. 76. (1) Този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.
  • чл. 76, ал. 2 ЗЗД
    Чл. 76. [...] Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.
  • чл. 77 ЗЗД
    Чл. 77. (1) При изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора разписка.
    (2) Ако за вземането е бил издаден особен документ от длъжника, той може да поиска връщането му.
    (3) Ако документът се отнася и до други права на кредитора или ако длъжникът е изпълнил задължението си само отчасти, кредиторът е длъжен да отбележи върху документа полученото изпълнение и да даде разписка на длъжника.
    (4) Ако документът е изгубен, в издадената разписка кредиторът е длъжен да отбележи и това обстоятелство.
  • чл. 77, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 77. При изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора разписка.
  • чл. 77, ал. 3 ЗЗД
    Чл. 77. [...] (3) Ако документът се отнася и до други права на кредитора или ако длъжникът е изпълнил задължението си само отчасти, кредиторът е длъжен да отбележи върху документа полученото изпълнение и да даде разписка на длъжника.
  • чл. 78 ЗЗД
    Чл. 78. Разноските по изпълнението са в тежест на длъжника, а при промяна на местоизпълнението увеличените от промяната разноски са в тежест на този, който ги е причинил.
  • чл. 79 ЗЗД
    Чл. 79. Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
    Когато се иска обезщетение вместо изпълнение, длъжникът може да предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата, ако кредиторът има още интерес от изпълнението.
  • чл. 79, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 79. Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
  • чл. 79, ал. 1, прелд. първо ЗЗД
    Чл. 79. Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
  • чл. 79, ал. 1, предл. второ ЗЗД
    Чл. 79. Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
  • чл. 81, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 81. (1) Длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина.
  • чл. 81, ал. 2 ЗЗД
    Чл. 81. [...] Обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност.
  • чл. 82 ЗЗД
    Чл. 82. Обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди.
  • чл. 82, изр. 1 ЗЗД
    Чл. 82. Обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди.
  • чл. 83 ЗЗД
    Чл. 83. (1) Ако неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност.
    (2) Длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин.
  • чл. 83, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 83. (1) Ако неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност.
  • чл. 83, ал. 2 ЗЗД
    Чл. 83. [...] Длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин.
  • чл. 84 ЗЗД
    Чл. 84. Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата.
    Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
    При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.
  • чл. 84, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 84. Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата.
  • чл. 84, ал. 2 ЗЗД
    Чл. 84. [...] Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
  • чл. 84, ал. 3 ЗЗД
    Чл. 84. [...] При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.
  • чл. 86 ЗЗД
    Чл. 86. При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила.
    Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет.
  • чл. 86, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 86. При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила.
  • чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД
    Чл. 86. При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила.
  • чл. 86, ал. 1, изр. 2 ЗЗД
    Чл. 86. (1) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила.
  • чл. 87 ЗЗД
    Чл. 87. Когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма.
    Кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно, или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време.
    Развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред. Ако ответникът предложи изпълнение в течение на процеса, съдът може да даде според обстоятелствата срок за това.
    Разваляне на договора не се допуща, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора.
    Правото да се разваля договорът се погасява с петгодишна давност.
  • чл. 87, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 87. Когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма.
  • чл. 87, ал. 2 ЗЗД
    Чл. 87. [...] Кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно, или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време.
  • чл. 87, ал. 2 предл. трето ЗЗД
    Чл. 87. [...] (2) Кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно, или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време.
  • чл. 87, ал. 3 ЗЗД
    Чл. 87. [...] (3) Развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред. Ако ответникът предложи изпълнение в течение на процеса, съдът може да даде според обстоятелствата срок за това.
  • чл. 87, ал. 4 ЗЗД
    Чл. 87. [...] (4) Разваляне на договора не се допуща, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора.
  • чл. 87, ал. 5 ЗЗД
    Чл. 87. [...] (5) Правото да се разваля договорът се погасява с петгодишна давност.
  • чл. 88 ЗЗД
    Чл. 88. (1) Развалянето има обратно действие освен при договорите за продължително или периодично изпълнение. Кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението на договора.
    (2) Развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засяга правата, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба.
  • чл. 88, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 88. (1) Развалянето има обратно действие освен при договорите за продължително или периодично изпълнение. Кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението на договора.
  • чл. 88, ал. 1, изр. 1, предл. първо ЗЗД
    Чл. 88. (1) Развалянето има обратно действие освен при договорите за продължително или периодично изпълнение. Кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението на договора.
  • чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД
    Чл. 88. (1) Развалянето има обратно действие освен при договорите за продължително или периодично изпълнение. Кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението на договора.
  • чл. 88, ал. 2 ЗЗД
    Чл. 88. [...] (2) Развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засяга правата, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба.
  • чл. 89 ЗЗД
    Чл. 89. При двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, договорът се разваля по право. Когато невъзможността е само частична, другата страна може да иска съответно намаляване на своето задължение или разваляне на договора по съдебен ред, ако няма достатъчен интерес от частичното изпълнение.
  • чл. 89, изр. 1 ЗЗД
    Чл. 89. При двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, договорът се разваля по право. Когато невъзможността е само частична, другата страна може да иска съответно намаляване на своето задължение или разваляне на договора по съдебен ред, ако няма достатъчен интерес от частичното изпълнение.
  • чл. 90 ЗЗД
    Чл. 90. Длъжникът, който има срещу кредитора си изискуемо вземане от същото правно отношение, от което произтича и неговото задължение, може да откаже да изпълни задължението си, докато кредиторът не изпълни своето. В такъв случай ответникът се осъжда да изпълни едновременно с ищеца.
    Когато от обстоятелствата е ясно, че има опасност едната от страните да не изпълни задължението си, другата страна може да откаже да изпълни своето задължение, освен ако й се даде надлежно обезпечение.
  • чл. 90, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 90. (1) Длъжникът, който има срещу кредитора си изискуемо вземане от същото правно отношение, от което произтича и неговото задължение, може да откаже да изпълни задължението си, докато кредиторът не изпълни своето. В такъв случай ответникът се осъжда да изпълни едновременно с ищеца.
  • чл. 90, ал. 2 ЗЗД
    Чл. 90. [...] (2) Когато от обстоятелствата е ясно, че има опасност едната от страните да не изпълни задължението си, другата страна може да откаже да изпълни своето задължение, освен ако й се даде надлежно обезпечение.
  • чл. 91 ЗЗД
    Чл. 91. Който има изискуемо вземане във връзка със запазване, поддържане, поправяне или подобрение на чужда движима вещ или за вреди, причинени от нея, има право да я задържи, докато бъде удовлетворен, освен ако е недобросъвестен.
    Когато предмет на задържането са стоки, кредиторът може да задържи такова количество от тях, колкото е потребно за удовлетворяване неговото вземане.
    (Ал. 3, отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.).
    Задържане не се допуска, ако се представи надлежно обезпечение. Кредиторът, който упражнява задържането, има право на предпочтително удовлетворение от стойността на задържаната вещ.
    (Ал. 6, отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.).
  • чл. 91, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 91. (1) Който има изискуемо вземане във връзка със запазване, поддържане, поправяне или подобрение на чужда движима вещ или за вреди, причинени от нея, има право да я задържи, докато бъде удовлетворен, освен ако е недобросъвестен.
  • чл. 92 ЗЗД
    Чл. 92. Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.
    (Ал. 2, 3, 4, отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)
    (Ал. 2, нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер.
    (Ал. 3, отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.).
    (Ал. 4, отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.).
  • чл. 92, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 92. Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.
  • чл. 92, ал. 1, изр. 2 ЗЗД
    Чл. 92. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.; доп., бр. 83 от 1996 г.) (1) Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.
  • чл. 92, ал. 2 ЗЗД
    Чл. 92. [...] (2) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.; Нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер.
  • чл. 92, ал. 2, предл. първо ЗЗД
    Чл. 92. [...] (Ал. 2, нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер.
  • чл. 92, ал. 2, предл. второ ЗЗД
    Чл. 92. [...] (2) Ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер.
  • чл. 93 ЗЗД
    Чл. 93. Задатъкът служи за доказателство, че е сключен договорът и обезпечава неговото изпълнение.
    Ако страната, която е дала задатъка, не изпълни задължението си, другата страна може да се откаже от договора и да задържи задатъка. Ако задължението не е изпълнено от страната, която е получила задатъка, другата страна при отказ от договора може да иска задатъка в двоен размер.
    Ако изправната страна предпочита да иска изпълнение на договора, обезщетението за вредите се определя по общите правила.
  • чл. 93, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 93. Задатъкът служи за доказателство, че е сключен договорът и обезпечава неговото изпълнение.
  • чл. 93, ал. 2 ЗЗД
    Чл. 93. [...] Ако страната, която е дала задатъка, не изпълни задължението си, другата страна може да се откаже от договора и да задържи задатъка. Ако задължението не е изпълнено от страната, която е получила задатъка, другата страна при отказ от договора може да иска задатъка в двоен размер.
  • чл. 93, ал. 2, предл. първо ЗЗД
    Чл. 93. [...] Ако страната, която е дала задатъка, не изпълни задължението си, другата страна може да се откаже от договора и да задържи задатъка. Ако задължението не е изпълнено от страната, която е получила задатъка, другата страна при отказ от договора може да иска задатъка в двоен размер.
  • чл. 93, ал. 2, предл. второ ЗЗД
    Чл. 93. [...]Ако страната, която е дала задатъка, не изпълни задължението си, другата страна може да се откаже от договора и да задържи задатъка. Ако задължението не е изпълнено от страната, която е получила задатъка, другата страна при отказ от договора може да иска задатъка в двоен размер.
  • чл. 95 ЗЗД
    Чл. 95. Кредиторът е в забава, когато неоправдано не приеме предложеното му от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си.
  • чл. 96, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 96. (1) Когато кредиторът е в забава, рискът преминава върху него; ако и длъжникът е бил в забава, той се освобождава от нейните последици.
  • чл. 97 ЗЗД
    Чл. 97. (1) Ако задължението е да се предаде нещо и кредиторът е в забава, длъжникът може да се освободи, като предаде дължимото за пазене в подходящо място, определено от районния съд по местоизпълнението. Пари, ценни книжа и ценности могат да се оставят за пазене в банка по местоизпълнението и без разрешение от съда.
    (2) Когато дължимото подлежи на бърза развала или предаването му за пазене е съпроводено със значителни разноски или неудобства, а също и когато то по естеството си не може да се вложи, длъжникът, след като предизвести кредитора, може да поиска от районния съд да му разреши да продаде дължимото и получената сума да внесе в банка на името на кредитора.
    (3) Предаването за пазене не произвежда действие, ако длъжникът изтегли вложеното, преди да е прието от кредитора.
  • чл. 97, ал. 1, изр. 2 ЗЗД
    Чл. 97. (1) Ако задължението е да се предаде нещо и кредиторът е в забава, длъжникът може да се освободи, като предаде дължимото за пазене в подходящо място, определено от районния съд по местоизпълнението. Пари, ценни книжа и ценности могат да се оставят за пазене в банка по местоизпълнението и без разрешение от съда.
  • чл. 99 ЗЗД
    Чл. 99. Кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това.
    Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.
    Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.
    Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
  • чл. 99, ал. 2 ЗЗД
    Чл. 99. [...] (2) Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.
  • чл. 99, ал. 3 ЗЗД
    Чл. 99. [...] Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.
  • чл. 99, ал. 4 ЗЗД
    Чл. 99. [...] Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
  • чл. 100, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 100. (1) Ако прехвърлянето е възмездно, кредиторът отговаря за съществуването на вземането по време на прехвърлянето
  • чл. 101 ЗЗД
    Чл. 101. Трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. Ако кредиторът е одобрил съглашението за встъпване, то не може да бъде отменено или изменено без негово съгласие. Първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни длъжници.
  • чл. 101, изр. 1 ЗЗД
    Чл. 101. Трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. Ако кредиторът е одобрил съглашението за встъпване, то не може да бъде отменено или изменено без негово съгласие. Първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни длъжници.
  • чл. 101, изр. 1, предл. първо ЗЗД
    Чл. 101. Трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. Ако кредиторът е одобрил съглашението за встъпване, то не може да бъде отменено или изменено без негово съгласие. Първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни длъжници.
  • чл. 102 ЗЗД
    Чл. 102. (1) Трето лице може да замести длъжника само с изрично съгласие на кредитора. Заместеният длъжник се освобождава от отговорност към кредитора.
    (2) Обезпеченията, дадени от трети лица, се погасяват, ако те не се съгласят тези обезпечения да служат за новия длъжник. Залогът и ипотеката, дадени от първоначалния длъжник, остават в сила.
    (3) Новият длъжник може да противопостави на кредитора възраженията, които е имал старият длъжник, произтичащи от прехвърленото правоотношение.
  • чл. 102, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 102. (1) Трето лице може да замести длъжника само с изрично съгласие на кредитора. Заместеният длъжник се освобождава от отговорност към кредитора.
  • чл. 102, ал. 2 ЗЗД
    Чл. 102. [...] (2) Обезпеченията, дадени от трети лица, се погасяват, ако те не се съгласят тези обезпечения да служат за новия длъжник. Залогът и ипотеката, дадени от първоначалния длъжник, остават в сила.
  • чл. 101, ал. 3 ЗЗД
    Чл. 102. [...] (3) Новият длъжник може да противопостави на кредитора възраженията, които е имал старият длъжник, произтичащи от прехвърленото правоотношение.
  • чл. 103 ЗЗД
    Чл. 103. Когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си.
    Прихващането се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичането на давността.
    Ако длъжникът се е съгласил с прехвърлянето на вземането, той не може да прихване задължението си срещу свое вземане към предишния кредитор.
  • чл. 103, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 103. Когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си.
  • чл. 103, ал. 2 ЗЗД
    Чл. 103. [...] Прихващането се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичането на давността.
  • чл. 103, ал. 3 ЗЗД
    Чл. 103. [...] Ако длъжникът се е съгласил с прехвърлянето на вземането, той не може да прихване задължението си срещу свое вземане към предишния кредитор.
  • чл. 104 ЗЗД
    Чл. 104. Прихващането се извършва чрез изявление на едната страна, отправено до другата. То не може да бъде направено под срок или под условие освен под условието, че предявеното в съд вземане ще бъде уважено.
    Двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши.
  • чл. 104, ал. 1, изр. 1 ЗЗД
    Чл. 104. Прихващането се извършва чрез изявление на едната страна, отправено до другата. То не може да бъде направено под срок или под условие освен под условието, че предявеното в съд вземане ще бъде уважено.
  • чл. 104, ал. 1, изр. 1 ЗЗД
    Чл. 104. Прихващането се извършва чрез изявление на едната страна, отправено до другата. То не може да бъде направено под срок или под условие освен под условието, че предявеното в съд вземане ще бъде уважено.
  • чл. 104, ал. 1, изр. 2 ЗЗД
    Чл. 104. Прихващането се извършва чрез изявление на едната страна, отправено до другата. То не може да бъде направено под срок или под условие освен под условието, че предявеното в съд вземане ще бъде уважено.
  • чл. 104, ал. 2 ЗЗД
    Чл. 104. [...] Двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши.
  • чл. 105 ЗЗД
    Чл. 105. Не могат да се прихващат без съгласието на кредитора вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение, вземания, породени от умишлени непозволени деяния, и вземания за данъци.
  • чл. 107 ЗЗД
    Чл. 107. Задължението се подновява, когато се замени с друго по съглашение с кредитора. В такъв случай обезпеченията на старото задължение се запазват за новото, ако лицата, които са ги дали, се съгласят за това.
  • чл. 108 ЗЗД
    Чл. 108. Задължението се опрощава, ако кредиторът се откаже от вземането си чрез договор с длъжника.
  • чл. 109 ЗЗД
    Чл. 109. Задължението се смята погасено, ако частният документ за него се намира у длъжника, освен ако се докаже, че не му е върнат доброволно.
  • чл. 110 ЗЗД
    Чл. 110. С изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.
  • чл. 111 ЗЗД
    Чл. 111. С изтичане на тригодишна давност се погасяват:
    а) вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност;
    б) вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор;
    в) вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания;
    г) (отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.).
  • чл. 111, б. а ЗЗД
    Чл. 111. С изтичане на тригодишна давност се погасяват:
    а) вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност;
  • чл. 111, б. б ЗЗД
    Чл. 111. С изтичане на тригодишна давност се погасяват: [...]
    б) (изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор;
  • чл. 111, б. в, предл. второ ЗЗД
    Чл. 111. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) С изтичане на тригодишна давност се погасяват: [...]
    в) вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания;
  • чл. 111, б. в ЗЗД
    Чл. 111. С изтичане на тригодишна давност се погасяват: [...]
    в) вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания;
  • чл. 113 ЗЗД
    Чл. 113. Недействително е съглашението, с което се скъсяват или удължават установените давностни срокове, както и отказът от давност, преди тя да е изтекла.
  • чл. 114 ЗЗД
    Чл. 114. Давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
    Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
    За вземания от непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца.
    При искове за неустойка за забава давностният срок започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойката.
  • чл. 114, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 114. Давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
  • чл. 114, ал. 2 ЗЗД
    Чл. 114. [...] (2) Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
  • чл. 114, ал. 3 ЗЗД
    Чл. 114. [...] За вземания от непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца.
  • чл. 115 ЗЗД
    Чл. 115. (1) Давност не тече:
    а) между деца и родители, докато последните упражняват родителски права;
    б) между намиращи се под настойничество или попечителство и техните настойници или попечители, докато трае настойничеството или попечителството;
    в) между съпрузи;
    г) за вземанията на лица, чието имущество по закон или по разпореждане на съда е под управление, срещу управителя, докато трае управлението;
    д) за вземанията за обезщетение на юридически лица срещу техните управители, докато последните са на служба;
    е) за вземанията на ненавършили пълнолетие и на поставени под запрещение лица за времето, през което нямат назначен законен представител или попечител, и 6 месеца след назначаването на такъв или след прекратяването на недееспособността;
    ж) докато трае съдебният процес относно вземането.
    (2) Ако давностният срок изтича по време, когато кредиторът или длъжникът са военно мобилизирани, искът може да бъде предявен до изтичане на 6 месеца от демобилизирането им.
  • чл. 115, ал. 1, б. а ЗЗД
    Чл. 115. (1) Давност не тече:
    а) между деца и родители, докато последните упражняват родителски права;
  • чл. 115, ал. 1, б. б ЗЗД
    Чл. 115. (1) Давност не тече: [...]
    б) между намиращи се под настойничество или попечителство и техните настойници или попечители, докато трае настойничеството или попечителството;
  • чл. 115, ал. 1, б. ж ЗЗД
    Чл. 115. (1) Давност не тече: [...]
    ж) докато трае съдебният процес относно вземането.
  • чл. 115, б. в ЗЗД
    Чл. 115. Давност не тече: [...]
    в) между съпрузи;
  • чл. 115, б. ж ЗЗД
    Чл. 115. Давност не тече: [...]
    ж) докато трае съдебният процес относно вземането.
  • чл. 116 ЗЗД
    Чл. 116. Давността се прекъсва:
    а) с признаване на вземането от длъжника;
    б) с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната;
    в) с предприемане на действия за принудително изпълнение.
  • чл. 116, б. а ЗЗД
    Чл. 116. Давността се прекъсва:
    а) с признаване на вземането от длъжника;
  • чл. 116, б. б ЗЗД
    Чл. 116. Давността се прекъсва: [...]
    б) с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната;
  • чл. 116, б. б, предл. първо ЗЗД
    Чл. 116. Давността се прекъсва: [...]
    б) с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната;
  • чл. 116, б. в ЗЗД
    Чл. 116. Давността се прекъсва: [...]
    в) с предприемане на действия за принудително изпълнение.
  • чл. 116а ЗЗД
    Чл. 116а. Когато вземането е предявено частично, давността се спира или прекъсва само за предявената част.
  • чл. 117 ЗЗД
    Чл. 117. (1) От прекъсването на давността почва да тече нова давност.
    (2) Ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
  • чл. 117, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 117. От прекъсването на давността почва да тече нова давност.
  • чл. 117, ал. 2 ЗЗД
    Чл. 117. [...] (2) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
  • чл. 118 ЗЗД
    Чл. 118. Ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла.
  • чл. 119 ЗЗД
    Чл. 119. С погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
  • чл. 120 ЗЗД
    Чл. 120. Давността не се прилага служебно.
  • чл. 121 ЗЗД
    Чл. 121. Освен в определените от закона случаи солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена.
  • чл. 121, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 121. (1) Освен в определените от закона случаи солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена.
  • чл. 122 ЗЗД
    Чл. 122. Кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците.
    Предявяването на иск срещу един солидарен длъжник не засяга правата на кредитора спрямо останалите съдлъжници.
    Солидарният длъжник не може да противопостави на кредитора личните възражения на своите съдлъжници.
  • чл. 122, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 122. Кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците.
  • чл. 123 ЗЗД
    Чл. 123. (1) Изпълнението от страна на един солидарен длъжник освобождава всички съдлъжници. Получаването на нещо вместо изпълнение от страна на един солидарен длъжник, прихващането с един солидарен длъжник, както и изпадането на кредитора в забава по отношение на един солидарен длъжник също имат действие срещу всички солидарни длъжници.
    (2) Солидарният длъжник не може да прихваща задължението си с вземания на своите съдлъжници към кредитора.
  • чл. 123, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 123. Изпълнението от страна на един солидарен длъжник освобождава всички съдлъжници. Получаването на нещо вместо изпълнение от страна на един солидарен длъжник, прихващането с един солидарен длъжник, както и изпадането на кредитора в забава по отношение на един солидарен длъжник също имат действие срещу всички солидарни длъжници.
  • чл. 123, ал. 1, изр. 1 ЗЗД
    Чл. 123. (1) Изпълнението от страна на един солидарен длъжник освобождава всички съдлъжници. Получаването на нещо вместо изпълнение от страна на един солидарен длъжник, прихващането с един солидарен длъжник, както и изпадането на кредитора в забава по отношение на един солидарен длъжник също имат действие срещу всички солидарни длъжници.
  • чл. 126 ЗЗД
    Чл. 126. (1) Ако изпълнението стане невъзможно и само някой от длъжниците е отговорен за това, кредиторът може да иска от него пълно обезщетение за вредите. Останалите длъжници отговарят солидарно само за стойността на първоначално дължимото.
    (2) Забавата на един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници.
  • чл. 127 ЗЗД
    Чл. 127. Доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно.
    Всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. Ако някой от последните се окаже неплатежоспособен, загубата се разпределя съразмерно между другите съдлъжници, включително и този, който е изпълнил.
    В случай, че изпълнилият солидарен длъжник не е противопоставил на кредитора някое общо възражение или не е уведомил своите съдлъжници за изпълнението, той отговаря спрямо тях за причинените вреди.
  • чл. 127, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 127. Доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно.
  • чл. 127, ал. 2 ЗЗД
    Чл. 127. [...] Всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. Ако някой от последните се окаже неплатежоспособен, загубата се разпределя съразмерно между другите съдлъжници, включително и този, който е изпълнил.
  • чл. 127, ал. 2, изр. 1 ЗЗД
    Чл. 127. [...] Всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. Ако някой от последните се окаже неплатежоспособен, загубата се разпределя съразмерно между другите съдлъжници, включително и този, който е изпълнил.
  • чл. 127, ал. 2, изр. 2 ЗЗД
    Чл. 127. [...] Всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. Ако някой от последните се окаже неплатежоспособен, загубата се разпределя съразмерно между другите съдлъжници, включително и този, който е изпълнил.
  • чл. 128 ЗЗД
    Чл. 128. (1) Задължението е неделимо, когато това, което се дължи, е неделимо по своята природа или поради намерението на договорящите.
    (2) И в двата случая задължението остава неделимо и по отношение наследниците на длъжника.
  • чл. 129, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 129. (1) Предметът на неделимото задължение трябва да се предаде на всички кредитори общо. Но всеки от кредиторите може да иска дължимото да се предаде за пазене съгласно чл. 97.
  • чл. 133 ЗЗД
    Чл. 133. Цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане.
  • чл. 134 ЗЗД
    Чл. 134. Кредиторът може да упражни имуществените права на длъжника, когато неговото бездействие заплашва удовлетворението на кредитора, освен ако се касае за такива права, упражнението на които зависи от чисто личната преценка на длъжника.
    Когато кредиторът предяви иск по предходната алинея, призовава се като страна и длъжникът.
    Ако упражнението на правото не се състои в предявяване на иск, кредиторът, за да извърши действието, трябва да бъде овластен от съда по реда за обезпечаване на исковете.
  • чл. 134, ал. 2 ЗЗД
    Чл. 134. [...] Когато кредиторът предяви иск по предходната алинея, призовава се като страна и длъжникът.
  • чл. 135 ЗЗД
    Чл. 135. Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността.
    Знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
    Когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора. 
    Кредиторите, в чиято полза е обявена недействителността, се удовлетворяват от сумата, получена от публичната продан преди третото лице, тогава , когато то участвува в разпределението с вземане, произтичащо от обявяване на недействителността.
  • чл. 135, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 135. Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността.
  • чл. 135, ал. 1, изр. 1 ЗЗД
    Чл. 135. Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността.
  • чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД
    Чл. 135. Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността.
  • чл. 135, ал. 1, изр. последно ЗЗД
    Чл. 135. Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността.
  • чл. 135, ал. 2 ЗЗД
    Чл. 135. [...] Знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
  • чл. 135, ал. 3 ЗЗД
    Чл. 135. [...] (3) Когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора.
  • чл. 135, ал. 4 ЗЗД
    Чл. 135. [...] (4) (Попр. - Изв., бр. 2 от 1950 г.) Кредиторите, в чиято полза е обявена недействителността, се удовлетворяват от сумата, получена от публичната продан преди третото лице, тогава , когато то участвува в разпределението с вземане, произтичащо от обявяване на недействителността.
  • чл. 136 ЗЗД
    Чл. 136. Ползуват се с право на предпочтително удовлетворение в реда, по който са изброени, следните вземания:
    1. вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. чл. 134 и 135 - от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползуват от тези разноски;
    2. вземанията на държавата за данъци върху определен имот или за моторно превозно средство - от стойността на този имот или на моторното превозно средство, както и вземания, произтичащи от концесионни плащания, лихви и неустойки по концесионни договори;
    3. вземанията, обезпечени със залог или ипотека - от стойността на заложените или ипотекирани имоти;
    4. вземанията, заради които се упражнява право на задържане - от стойността на задържаните имоти; ако това вземане произтича от разноски за запазване или подобрение на задържания имот, то се удовлетворява преди вземанията по т. 3;
    5. вземанията на работници и служащи, произтичащи от трудови отношения и вземанията за издръжка;
    6. вземанията на държавата, освен тия за глоби;
    7. (отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.);
    8. (отм. - ДВ, бр.12 от 1993 г.);
    Вземанията по т. 5 и 6 се удовлетворяват предпочтително от цялото имущество на длъжника.
    Вземания с еднакъв ред се удовлетворяват съразмерно.
    Освен присъдените лихви, правото на предпочтително удовлетворение обхваща лихвите, изтекли след започване на принудителното изпълнение, както и лихвите за годината, която го предхожда.
  • чл. 136, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 136. Ползуват се с право на предпочтително удовлетворение в реда, по който са изброени, следните вземания:
    1. вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. чл. 134 и 135 - от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползуват от тези разноски;
    2. (изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г.; доп., бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) вземанията на държавата за данъци върху определен имот или за моторно превозно средство - от стойността на този имот или на моторното превозно средство, както и вземания, произтичащи от концесионни плащания, лихви и неустойки по концесионни договори;
    3. вземанията, обезпечени със залог или ипотека - от стойността на заложените или ипотекирани имоти;
    4. вземанията, заради които се упражнява право на задържане - от стойността на задържаните имоти; ако това вземане произтича от разноски за запазване или подобрение на задържания имот, то се удовлетворява преди вземанията по т. 3;
    5. вземанията на работници и служащи, произтичащи от трудови отношения и вземанията за издръжка;
    6. вземанията на държавата, освен тия за глоби;
    7. (отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.);
    8. (отм. - ДВ, бр.12 от 1993 г.);
  • чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД
    Чл. 136. Ползуват се с право на предпочтително удовлетворение в реда, по който са изброени, следните вземания:
    1. вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. чл. 134 и 135 - от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползуват от тези разноски;
  • чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД
    Чл. 136. Ползуват се с право на предпочтително удовлетворение в реда, по който са изброени, следните вземания: [...]
    2. (изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г.; доп., бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) вземанията на държавата за данъци върху определен имот или за моторно превозно средство - от стойността на този имот или на моторното превозно средство, както и вземания, произтичащи от концесионни плащания, лихви и неустойки по концесионни договори;
  • чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД
    Чл. 136. Ползуват се с право на предпочтително удовлетворение в реда, по който са изброени, следните вземания: [...]
    3. вземанията, обезпечени със залог или ипотека - от стойността на заложените или ипотекирани имоти;
  • чл. 136, ал. 1, т. 4 ЗЗД
    Чл. 136. Ползуват се с право на предпочтително удовлетворение в реда, по който са изброени, следните вземания: [...]
    4. вземанията, заради които се упражнява право на задържане - от стойността на задържаните имоти; ако това вземане произтича от разноски за запазване или подобрение на задържания имот, то се удовлетворява преди вземанията по т. 3;
  • чл. 137 ЗЗД
    Чл. 137. Когато законът не определя реда за удовлетворяване на едно вземане, на което дава право на предпочтително удовлетворение, това вземане се изплаща след вземанията по т. 6 на предходния член.
    Когато особени закони постановяват, че някои вземания трябва да се изплатят преди всички други, те се изплащат след вземането по т. 1 на чл. 136, а когато конкурират помежду си, те се изплащат съразмерно.
  • чл. 138 ЗЗД
    Чл. 138. С договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Този договор трябва да бъде извършен в писмена форма.
    Поръчителство може да съществува само за действително задължение. То може да се поеме и за бъдещо, и за условно задължение.
  • чл. 139, изр. 2 ЗЗД
    Чл. 139 (Попр. - ДВ, бр. изв. 2 от 1950 г.) Поръчителство може да се поеме и за част от задълженията на длъжника или при по-леки условия. Ако поръчителят се е задължил за повече от това, което длъжникът дължи, или при по-тежки условия, задължението му се намалява до границите на главното задължение.
  • чл. 141 ЗЗД
    Чл. 141. Поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник.
    Ако неколцина са поръчителствували за един и същ длъжник и за едно и също задължение, всеки от тях отговаря за цялото задължение, освен ако има съглашение за разделянето му.
  • чл. 141, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 141. (1) Поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник.
  • чл. 142 ЗЗД
    Чл. 142. Поръчителят може да противопостави на кредитора всички възражения, принадлежащи на длъжника, както и да направи прихващане с вземане на длъжника към кредитора. Той не губи тия права и когато длъжникът се е отказал от тях или е признал своето задължение.
  • чл. 143 ЗЗД
    Чл. 143. (1) Поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск. Той има право и на законни лихви върху заплатените суми от деня на плащането.
    (2) Длъжникът не отговаря към поръчителя, ако е изпълнил задължението, преди да е бил уведомен за направеното от поръчителя плащане. Ако поръчителят е изпълнил задължението, без да уведоми за това длъжника, последният може да му противопостави възраженията, които е могъл да направи на кредитора при изпълнението. И в двата случая поръчителят може да иска връщането на онова, което кредиторът недължимо е получил.
  • чл. 143, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 143. (1) Поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск. Той има право и на законни лихви върху заплатените суми от деня на плащането.
  • чл. 143, ал. 1, изр. 2 ЗЗД
    Чл. 143. (1) Поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск. Той има право и на законни лихви върху заплатените суми от деня на плащането.
  • чл. 143, ал. 2 ЗЗД
    Чл. 143. [...] (2) Длъжникът не отговаря към поръчителя, ако е изпълнил задължението, преди да е бил уведомен за направеното от поръчителя плащане. Ако поръчителят е изпълнил задължението, без да уведоми за това длъжника, последният може да му противопостави възраженията, които е могъл да направи на кредитора при изпълнението. И в двата случая поръчителят може да иска връщането на онова, което кредиторът недължимо е получил.
  • чл. 143, ал. 2, изр. 2 ЗЗД
    Чл. 143. [...] (2) Длъжникът не отговаря към поръчителя, ако е изпълнил задължението, преди да е бил уведомен за направеното от поръчителя плащане. Ако поръчителят е изпълнил задължението, без да уведоми за това длъжника, последният може да му противопостави възраженията, които е могъл да направи на кредитора при изпълнението. И в двата случая поръчителят може да иска връщането на онова, което кредиторът недължимо е получил.
  • чл. 146 ЗЗД
    Чл. 146. (1) Поръчителят, който е изпълнил задължението, встъпва в правата, които кредиторът има срещу длъжника, макар и длъжникът да не е знаел за даденото поръчителство. (2) Поръчителят встъпва и в правата на кредитора срещу третите лица, които са учредили залог или ипотека за задължението, но само до размера, в който би имал иск срещу тях, ако те биха били поръчители. (3) Поръчителството се погасява, когато поради действията на кредитора поръчителят не може да встъпи в правата му.
  • чл. 147 ЗЗД
    Чл. 147. (1) Поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Това разпореждане се прилага и в случая, когато поръчителят изрично е ограничил своето поръчителство до срока на главното задължение.
    (2) Продължението на срока, дадено от кредитора на длъжника, няма действие спрямо поръчителя, ако той не е дал съгласието си за това.
  • чл. 147, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 147. Поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Това разпореждане се прилага и в случая, когато поръчителят изрично е ограничил своето поръчителство до срока на главното задължение.
  • чл. 147, ал. 1, изр. 1 ЗЗД
    Чл. 147. (1) Поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Това разпореждане се прилага и в случая, когато поръчителят изрично е ограничил своето поръчителство до срока на главното задължение.
  • чл. 148 ЗЗД
    Чл. 148. Прекъсването на давността по отношение на длъжника или отказът му от изтекла давност няма действие спрямо поръчителя; прекъсването на давността по отношение на поръчителя или отказът му от изтекла давност няма действие спрямо длъжника.
  • чл. 150 ЗЗД
    Чл. 150. Залогът и ипотеката следват обезпеченото вземане при прехвърлянето му и се погасяват, ако то се погаси. Ако задължението се раздели между наследниците на длъжника, залогът и ипотеката продължават да тежат за цялото задължение върху цялата вещ или върху всичките вещи дори когато те са поделени между наследниците.
  • чл. 150, ал. 2 ЗЗД
    Чл. 150. [...] (2) Ако задължението се раздели между наследниците на длъжника, залогът и ипотеката продължават да тежат за цялото задължение върху цялата вещ или върху всичките вещи дори когато те са поделени между наследниците.
  • чл. 151 ЗЗД
    Чл. 151. Ако залогът или ипотеката обезпечават чуждо задължение, собственикът на заложената вещ или на ипотекирания имот може да противопостави на кредитора всички възражения, с които разполага длъжникът, както и да иска прихващания с вземания, които длъжникът има срещу кредитора.
  • чл. 152 ЗЗД
    Чл. 152. Съглашение, с което се уговаря предварително, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта, както и всяко друго съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, е недействително.
  • чл. 154, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 154. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Ако заложените или ипотекирани вещи погинат или се повредят, или бъдат отчуждени за държавни или общински нужди, заложният и ипотекарният кредитори имат право на предпочтително удовлетворение от застрахователната сума или от дължимото обезщетение съобразно с реда на предпочитане, който са имали първоначалните им вземания. Обаче плащането, направено на собственика, е действително, ако заложният или ипотекарният кредитор е бил предупреден за него от застрахователя или от лицето, което дължи обезщетението, и в тримесечен срок не се е противопоставил.
  • чл. 155 ЗЗД
    Чл. 155. (1) Ако длъжникът е прехвърлил заложената или ипотекирана вещ на трето лице и приобретателят плати или претърпи принудително изпълнение, той встъпва в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника, срещу поръчителите и срещу лицата, които по-късно от него са придобили от длъжника собствеността на други вещи, заложени или ипотекирани за същото задължение.
    (2) Същите права има и собственикът, който е заложил или ипотекирал своя вещ за чуждо задължение. Но в този случай той встъпва в правата на кредитора срещу поръчителите до размера, в който би имал иск срещу тях, ако сам би бил поръчител.
  • чл. 155, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 155. (1) Ако длъжникът е прехвърлил заложената или ипотекирана вещ на трето лице и приобретателят плати или претърпи принудително изпълнение, той встъпва в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника, срещу поръчителите и срещу лицата, които по-късно от него са придобили от длъжника собствеността на други вещи, заложени или ипотекирани за същото задължение.
  • чл. 155, ал. 2 ЗЗД
    Чл. 155. [...] (2) Същите права има и собственикът, който е заложил или ипотекирал своя вещ за чуждо задължение. Но в този случай той встъпва в правата на кредитора срещу поръчителите до размера, в който би имал иск срещу тях, ако сам би бил поръчител.
  • чл. 156, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 156. (1) Договорът за залог е действителен, само ако заложената вещ бъде предадена на кредитора или на друго лице, избрано от него и от залогодателя.
  • чл. 160 ЗЗД
    Чл. 160. Когато обезпеченото вземане е парично или за него е уговорена парична неустойка, ако залогът е учреден с писмен договор или е даден от закона за обезпечение на вземания, които произтичат от писмен договор, кредиторът може въз основа на договора да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс.
  • чл. 166 ЗЗД
    Чл. 166. (1) Ипотеката се учредява чрез вписване в имотния регистър, което се извършва въз основа на договор или на закона.
    (2) Тя може да се учреди само върху поединично определени имоти и за определена парична сума.
  • чл. 166, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 166. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.; доп., бр. 34 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.) Ипотеката се учредява чрез вписване в имотния регистър, което се извършва въз основа на договор или на закона.
  • чл. 166, ал. 1, предл. второ ЗЗД
    Чл. 166. (1) (Доп. - ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.) Ипотеката се учредява чрез вписване в имотния регистър, което се извършва въз основа на договор или на закона.
  • чл. 166, ал. 2 ЗЗД
    Чл. 166. [...] (Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Тя може да се учреди само върху поединично определени имоти и за определена парична сума.
  • чл. 167 ЗЗД
    Чл. 167. (1) Договорът за ипотека се сключва с нотариален акт.
    (2) В него се посочват: трите имена, местожителството и занятието на кредитора и на длъжника, а така също и на собственика на имота, ако ипотеката се учредява за чуждо задължение, а ако някое от тия лица е юридическо лице - точното му наименование; имотът, върху който се учредява ипотеката; обезпеченото вземане, падежът му и размерът на лихвите, ако такива са уговорени, както и сумата, за която се учредява ипотеката, ако вземането не е парично.
    (3) Ипотека може да се учреди само върху имоти, които при сключването на договора принадлежат на лицето, което я учредява.
  • чл. 167, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 167. (1) Договорът за ипотека се сключва с нотариален акт.
  • чл. 167, ал. 3 ЗЗД
    Чл. 167. [...] Ипотека може да се учреди само върху имоти, които при сключването на договора принадлежат на лицето, което я учредява.
  • чл. 168 ЗЗД
    Чл. 168. (1) Законна ипотека се учредява:
    1. в полза на отчуждителя на недвижим имот - върху отчуждения имот, за обезпечение на вземанията му по договора, и
    2. в полза на съделителя, комуто се дължи допълване на дела - върху недвижимите имоти, оставени в дела на онзи съделител, който дължи допълване.
    (2) Законната ипотека се вписва по молба на кредитора, към която се прилага препис от акта за отчуждението или за делбата. Молбата трябва да съдържа всички данни, посочени в чл. 167, ал. 2.
  • чл. 168, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 168. (1) Законна ипотека се учредява:
    1. в полза на отчуждителя на недвижим имот - върху отчуждения имот, за обезпечение на вземанията му по договора, и
    2. в полза на съделителя, комуто се дължи допълване на дела - върху недвижимите имоти, оставени в дела на онзи съделител, който дължи допълване.
  • чл. 168, ал. 1, т. 1 ЗЗД
    Чл. 168. (1) Законна ипотека се учредява:
    1. в полза на отчуждителя на недвижим имот - върху отчуждения имот, за обезпечение на вземанията му по договора, и
  • чл. 168, ал. 2 ЗЗД
    Чл. 168. [...] (2) Законната ипотека се вписва по молба на кредитора, към която се прилага препис от акта за отчуждението или за делбата. Молбата трябва да съдържа всички данни, посочени в чл. 167, ал. 2.
  • чл. 169, ал. 2 ЗЗД
    Чл. 169. [...] Ипотеката има ред от вписването.
  • чл. 170 ЗЗД
    Чл. 170. Учредяването на ипотека е недействително, ако било в ипотечния договор, било в молбата за учредяване на законна ипотека или в акта, въз основа на който се подава тя, съществува неизвестност за личността на кредитора, на собственика или на длъжника, за тъждеството на имота и на обезпеченото вземане или за размера на сумата, за която се учредява ипотеката.
  • чл. 171 ЗЗД
    Чл. 171. Прехвърлянето и залагането на вземането, което е обезпечено с ипотека, встъпването в такова вземане и налагането на запор върху него, както и подновяването и заместването в задължение, обезпечено с ипотека, за да имат действие трябва да бъдат извършени в писмена форма с нотариална заверка на подписите и вписани в имотния регистър.
  • чл. 172 ЗЗД
    Чл. 172. (1) Действието на вписването трае 10 години от деня, в който е извършено. То може да бъде продължено, ако вписването се поднови, преди този срок да е изтекъл.
    (2) Ако срокът изтече, без да се извърши подновяване, ипотеката може да се впише наново. В такъв случай тя има ред от новото вписване.
    (3) Вписването се подновява по молба, която трябва да бъде придружена от препис от договора или от молбата за учредяване на ипотеката.
  • чл. 172, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 172. (1) Действието на вписването трае 10 години от деня, в който е извършено. То може да бъде продължено, ако вписването се поднови, преди този срок да е изтекъл.
  • чл. 172, ал. 1, изр. 1 ЗЗД
    Чл. 172. (1) Действието на вписването трае 10 години от деня, в който е извършено. То може да бъде продължено, ако вписването се поднови, преди този срок да е изтекъл.
  • чл. 172, ал. 1, изр. 2 ЗЗД
    Чл. 172. (1) Действието на вписването трае 10 години от деня, в който е извършено. То може да бъде продължено, ако вписването се поднови, преди този срок да е изтекъл.
  • чл. 172, ал. 2 ЗЗД
    Чл. 172. [...] (2) Ако срокът изтече, без да се извърши подновяване, ипотеката може да се впише наново. В такъв случай тя има ред от новото вписване.
  • чл. 172, ал. 2, изр. 1 ЗЗД
    Чл. 172. [...] (2) Ако срокът изтече, без да се извърши подновяване, ипотеката може да се впише наново. В такъв случай тя има ред от новото вписване.
  • чл. 172, ал. 3 ЗЗД
    Чл. 172. [...] (3) Вписването се подновява по молба, която трябва да бъде придружена от препис от договора или от молбата за учредяване на ипотеката.
  • чл. 173 ЗЗД
    Чл. 173. Кредитор, чието вземане е обезпечено с ипотека, има право да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот, в чиято собственост и да се намира той.
    Правото на предпочтително удовлетворение се простира и върху доходите от имота от деня, в който при принудителното изпълнение собственикът дължи сметка за тях съгласно Гражданския процесуален кодекс.
    Ако вземането е за определена парична сума или ако за него е уговорена парична неустойка, кредиторът може въз основа на акта за вписването на ипотеката да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс.
  • чл. 173, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 173. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г. в сила от 01.03.2008 г.) Кредитор, чието вземане е обезпечено с ипотека, има право да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот, в чиято собственост и да се намира той.
  • чл. 173, ал. 3 ЗЗД
    Чл. 173. [...] (3) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г. в сила от 01.03.2008 г.) Ако вземането е за определена парична сума или ако за него е уговорена парична неустойка, кредиторът може въз основа на акта за вписването на ипотеката да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс.
  • чл. 174 ЗЗД
    Чл. 174. Ипотеката обезпечава вземането независимо от промените, които са станали в него, но само до размера на сумата, за която е извършено вписването. Ако обаче е вписано, че вземането е лихвоносно, тя обезпечава и лихвите за двете години, които предшествуват годината на връчването призовка за доброволно изпълнение на собственика, за текущата година и за всички следващи, до деня на продажбата на имота. Освен това ипотеката обезпечава вземането на кредитора за разноските за учредяването и за подновяването й, съдебните разноски и разноските по изпълнението.
  • чл. 174, изр. 1 ЗЗД
    Чл. 174. Ипотеката обезпечава вземането независимо от промените, които са станали в него, но само до размера на сумата, за която е извършено вписването. Ако обаче е вписано, че вземането е лихвоносно, тя обезпечава и лихвите за двете години, които предшествуват годината на връчването призовка за доброволно изпълнение на собственика, за текущата година и за всички следващи, до деня на продажбата на имота. Освен това ипотеката обезпечава вземането на кредитора за разноските за учредяването и за подновяването й, съдебните разноски и разноските по изпълнението.
  • чл. 175, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 175. С извършването на публична продан на имота всички ипотеки върху него, както и всички вещни права, учредени след първата ипотека, се погасяват. Ипотекарните кредитори имат право на предпочтително удовлетворение от цената по реда на ипотеките си.
  • чл. 175, ал. 1, предл. първо ЗЗД
    Чл. 175. (1) С извършването на публична продан на имота всички ипотеки върху него, както и всички вещни права, учредени след първата ипотека, се погасяват. Ипотекарните кредитори имат право на предпочтително удовлетворение от цената по реда на ипотеките си.
  • чл. 177, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 177. (1) Ако собственикът на продадения ипотекиран имот не е лично задължен, той има право да получи от цената на имота преди ипотекарните кредитори необходимите разноски, които е направил за имота, както и увеличението на стойността му, което се дължи на негови полезни разноски.
  • чл. 177, ал. 2 ЗЗД
    Чл. 177. [...] (2) Той отговаря към ипотекарните кредитори за повредите, причинени на имота от негова груба небрежност.
  • чл. 179 ЗЗД
    Чл. 179. (1) Вписването на ипотеката се заличава въз основа на съгласието на кредитора, което трябва да бъде дадено в нотариално заверена форма или въз основа на влязло в законна сила съдебно решение.
    (2) Заличаването става по молба, към която се прилага актът за съгласието или препис от влязлото в законна сила решение. То се извършва чрез отбелязване в партидата на ипотекирания имот.
    (3) Заличаването погасява ипотеката. Но ако актът, въз основа на който е станало заличаването, се обяви за недействителен, ипотеката може да се впише наново. В такъв случай тя има ред от новото вписване.
  • чл. 179, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 179. (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.) (1) Вписването на ипотеката се заличава въз основа на съгласието на кредитора, което трябва да бъде дадено в нотариално заверена форма или въз основа на влязло в законна сила съдебно решение.
  • чл. 179, ал. 3 ЗЗД
    Чл. 179. [...] (3) Заличаването погасява ипотеката. Но ако актът, въз основа на който е станало заличаването, се обяви за недействителен, ипотеката може да се впише наново. В такъв случай тя има ред от новото вписване.
  • чл. 180 ЗЗД
    Чл. 180. Когато законът постановява да се представи обезпечение пред съд, обезпечението може да бъде залог на парична сума или на държавни ценни книжа или ипотека.
    Стойността на ценните книжа и на недвижимите имоти се пресмята с 20% под пазарната им цена.
  • чл. 181 ЗЗД
    Чл. 181. Залогът се учредява чрез влагане на сумата или на ценните книжа в банка.Ипотеката се учредява чрез вписване на нотариално завереното съгласие на собственика на недвижимия имот за учредяването й.
    Заложените пари и ценни книжа се връщат на залогодателя и ипотеката се заличава по нареждане на съда, пред който е представено обезпечението.
  • чл. 182 ЗЗД
    Чл. 182. Правилата на чл. 180 и 181 се прилагат и когато законът постановява да се представи обезпечение пред друго държавно учреждение; в този случай действията на съда се извършват от държавното учреждение, пред което се представя обезпечението.
  • чл. 183 ЗЗД
    Чл. 183. С договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати.
  • чл. 185 ЗЗД
    Чл. 185. Не могат да бъдат купувачи, даже на публична продан, нито пряко, нито чрез подставено лице: а) лицата, които по закон или по назначение от властта управляват или пазят чужди имущества - относно същите тия имущества, както и длъжностните лица относно имотите, които по служба им е възложено да продават, и
    б) съдиите, прокурорите, държавните и частните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и адвокатите - относно спорните права, които са подсъдни на съда, към който се числят или във ведомството на който действуват, освен ако купувачът е съсобственик на спорното право.
  • чл. 186, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 186. (1) Разноските за договора и другите разходи във връзка с прехвърляне на собствеността са за сметка на купувача освен при продажбата на недвижими имоти, при които разноските се заплащат от страните по равно.
  • чл. 187 ЗЗД
    Чл. 187. Продавачът е длъжен да предаде на купувача продадената вещ. Вещта се предава в състояние, в което се е намирала по време на продажбата, заедно с плодовете от тогава.
  • чл. 188 ЗЗД
    Чл. 192. (1) Ако купувачът е знаел по време на продажбата за правата на третите лица, при съдебно отстранение той може да иска само връщане на цената. Това важи и когато продавачът е уговорил да не отговаря за съдебно отстранение.
  • чл. 189 ЗЗД
    Чл. 189. (1) Ако продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице, купувачът може да развали продажбата по реда на чл. 87. В този случай продавачът е длъжен да върне на купувача платената цена и да му заплати разноските по договора, както и необходимите и полезни разноски за вещта. За другите вреди продавачът отговаря съгласно общите правила за неизпълнение на задължението.
    (2) Продавачът дължи връщане на цялата цена дори и когато вещта е била обезценена или повредена, но ако купувачът е извлякъл полза от поврежданията, които сам е направил, стойността на тази полза се приспада от сумата, която продавачът му дължи.
  • чл. 189, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 189. (1) Ако продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице, купувачът може да развали продажбата по реда на чл. 87. В този случай продавачът е длъжен да върне на купувача платената цена и да му заплати разноските по договора, както и необходимите и полезни разноски за вещта. За другите вреди продавачът отговаря съгласно общите правила за неизпълнение на задължението.
  • чл. 189, ал. 1, изр. 1 ЗЗД
    Чл. 189. (1) Ако продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице, купувачът може да развали продажбата по реда на чл. 87. В този случай продавачът е длъжен да върне на купувача платената цена и да му заплати разноските по договора, както и необходимите и полезни разноски за вещта. За другите вреди продавачът отговаря съгласно общите правила за неизпълнение на задължението.
  • чл. 189, ал. 1, изр. 2 ЗЗД
    Чл. 189. (1) Ако продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице, купувачът може да развали продажбата по реда на чл. 87. В този случай продавачът е длъжен да върне на купувача платената цена и да му заплати разноските по договора, както и необходимите и полезни разноски за вещта. За другите вреди продавачът отговаря съгласно общите правила за неизпълнение на задължението.
  • чл. 189, ал. 1, изр. 3 ЗЗД
    Чл. 189. (1) Ако продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице, купувачът може да развали продажбата по реда на чл. 87. В този случай продавачът е длъжен да върне на купувача платената цена и да му заплати разноските по договора, както и необходимите и полезни разноски за вещта. За другите вреди продавачът отговаря съгласно общите правила за неизпълнение на задължението.
  • чл. 190, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 190. (1) Ако само част от продадената вещ принадлежи на трето лице или вещта е обременена с права на трето лице, купувачът може да поиска разваляне на продажбата по съдебен ред и обезщетение според предходния член, когато според обстоятелствата трябва да се приеме, че той не би сключил договора, ако знаеше това.
  • чл. 191, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 191. (1) Ако купувачът бъде съдебно отстранен, той може да иска от продавача още и стойността на плодовете, които е осъден да върне на третото лице, и заплащане на разноските по делото.
  • чл. 191, ал. 2 ЗЗД
    Чл. 191. (1) Ако купувачът бъде съдебно отстранен, той може да иска от продавача още и стойността на плодовете, които е осъден да върне на третото лице, и заплащане на разноските по делото.
    (2) Продавачът не отговаря за съдебното отстранение, ако не е бил привлечен в делото и ако докаже, че е имало достатъчно основание за отхвърляне на иска.
  • чл. 192 ЗЗД
    Чл. 192. (1) Ако купувачът е знаел по време на продажбата за правата на третите лица, при съдебно отстранение той може да иска само връщане на цената. Това важи и когато продавачът е уговорил да не отговаря за съдебно отстранение.
    (2) Съглашението, с което продавачът се освобождава от отговорност няма действие, ако той е премълчал известни нему права на трети лица.
  • чл. 192, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 192. (1) Ако купувачът е знаел по време на продажбата за правата на третите лица, при съдебно отстранение той може да иска само връщане на цената. Това важи и когато продавачът е уговорил да не отговаря за съдебно отстранение.
  • чл. 192, ал. 1, изр. 1 ЗЗД
    Чл. 192. (1) Ако купувачът е знаел по време на продажбата за правата на третите лица, при съдебно отстранение той може да иска само връщане на цената. Това важи и когато продавачът е уговорил да не отговаря за съдебно отстранение.
  • чл. 192, ал. 1, изр. 2 ЗЗД
    Чл. 192. (1) Ако купувачът е знаел по време на продажбата за правата на третите лица, при съдебно отстранение той може да иска само връщане на цената. Това важи и когато продавачът е уговорил да не отговаря за съдебно отстранение.
  • чл. 193 ЗЗД
    Чл. 193. (1) Продавачът отговаря, ако продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление.
    (2) Продавачът не отговаря за недостатъците, които са били известни на купувача при продажбата.
    (3) Продавачът отговаря и когато не е знаел недостатъка. Съглашението за освобождаване от отговорност е недействително.
  • чл. 193, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 193. (1) Продавачът отговаря, ако продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление.
  • чл. 193, ал. 3 ЗЗД
    Чл. 193. [...] (3) Продавачът отговаря и когато не е знаел недостатъка. Съглашението за освобождаване от отговорност е недействително.
  • чл. 195 ЗЗД
    Чл. 195. (1) В случаите, в които продавачът отговаря съгласно чл. 193, купувачът може да върне вещта и да иска обратно цената заедно с разноските за продажбата, да задържи вещта и да иска намаляване на цената или да отстрани недостатъците за сметка на продавача.
    (2) Той може да иска и обезщетение за вредите съгласно общите правила относно неизпълнението на задълженията.
    (3) При продажбите на родово определени вещи купувачът може или да упражни правата по първата алинея, или да иска предаване на вещи без недостатъци, както и обезщетение за вредите и в двата случая.
  • чл. 195, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 195. (1) В случаите, в които продавачът отговаря съгласно чл. 193, купувачът може да върне вещта и да иска обратно цената заедно с разноските за продажбата, да задържи вещта и да иска намаляване на цената или да отстрани недостатъците за сметка на продавача.
  • чл. 195, ал. 2 ЗЗД
    Чл. 195. [...] (2) Той може да иска и обезщетение за вредите съгласно общите правила относно неизпълнението на задълженията.
  • чл. 195, ал. 3 ЗЗД
    Чл. 195. [...] (3) При продажбите на родово определени вещи купувачът може или да упражни правата по първата алинея, или да иска предаване на вещи без недостатъци, както и обезщетение за вредите и в двата случая.
  • чл. 197 ЗЗД
    Чл. 197. (1) Исковете на купувача по чл. 195 се погасяват с изтичане на една година при продажбата на недвижими имоти и на шест месеца при продажбите на движими вещи. Ако продавачът съзнателно е премълчал недостатъка, срокът е тригодишен. Срокът може да бъде продължен или съкратен със съгласие на страните.
    (2) Срокът тече от предаването на вещта.
  • чл. 197, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 197. (1) Исковете на купувача по чл. 195 се погасяват с изтичане на една година при продажбата на недвижими имоти и на шест месеца при продажбите на движими вещи. Ако продавачът съзнателно е премълчал недостатъка, срокът е тригодишен. Срокът може да бъде продължен или съкратен със съгласие на страните.
  • чл. 200 ЗЗД
    Чл. 200. (1) Купувачът е длъжен да плати цената и да получи вещта.
    (2) Плащането трябва да стане едновременно с предаването на вещта и на мястото, където то се извършва.
    (3) Ако продадената вещ дава плодове или други доходи, купувачът дължи лихви върху цената от деня на предаването на вещта, макар цената да не е още изискуема.
  • чл. 200, ал. 3 ЗЗД
    Чл. 200. [...] (3) Ако продадената вещ дава плодове или други доходи, купувачът дължи лихви върху цената от деня на предаването на вещта, макар цената да не е още изискуема.
  • чл. 209 ЗЗД
    Чл. 209. Продажбата с уговорка за изкупуване е недействителна.
  • чл. 210, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 210. При продажба на недвижим имот с посочване на пространството и на цената за всяка единица мярка, когато действителното пространство се окаже по-голямо или по-малко от посоченото в договора, цената на имота се увеличава или намалява съответно. Купувачът обаче може да се откаже от договора, ако пространството е с 1/10 по-голямо или по-малко от показаното в договора.
  • чл. 210, ал. 2 ЗЗД
    Чл. 210. [...] (2) Когато цената е определена общо за целия имот, ако пространството на имота е посочено в договора и то се окаже с повече от 1/10 по-малко от действителното пространство, купувачът има право да иска разваляне на договора или намаление на цената; но ако то се окаже по-голямо с повече от 1/10, продавачът има право да иска увеличение на цената, но в такъв случай купувачът може да се откаже от договора.
  • чл. 210, ал. 2, изр. последно ЗЗД
    Чл. 210. [...] Когато цената е определена общо за целия имот, ако пространството на имота е посочено в договора и то се окаже с повече от 1/10 по-малко от действителното пространство, купувачът има право да иска разваляне на договора или намаление на цената; но ако то се окаже по-голямо с повече от 1/10, продавачът има право да иска увеличение на цената, но в такъв случай купувачът може да се откаже от договора.
  • чл. 212 ЗЗД
    Чл. 212. (1) Този, който продава едно наследство изцяло, без да посочи неговите предмети, е длъжен да обезпечи само качеството си на наследник.
    (2) Продажбата на наследство трябва да бъде извършена писмено и подписите на договарящите да бъдат нотариално заверени.
    (3) Договорът за продажба на наследство, в което има недвижими имоти, може да бъде противопоставен на трети лица само ако е вписан.
  • чл. 212, ал. 2 ЗЗД
    Чл. 212. [...] (2) Продажбата на наследство трябва да бъде извършена писмено и подписите на договарящите да бъдат нотариално заверени.
  • чл. 213 ЗЗД
    Чл. 213. Ако преди продажбата на наследство продавачът е събрал някое вземане или е отчуждил някои предмети, той е длъжен да върне на купувача полученото. Купувачът е длъжен да върне на продавача това, което последният е платил за задълженията и тежестите на наследството.
  • чл. 222 ЗЗД
    Чл. 222. С договора за замяна страните се задължават да си прехвърлят взаимно собствеността върху вещи или други права.
  • чл. 223 ЗЗД
    Чл. 223. Правилата за продажбата се прилагат съответно и при замяната, като всеки от заменителите се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава.
  • чл. 225, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 225. С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема.
  • чл. 226, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 226. (1) Обещанието за дарение не произвежда действие.
  • чл. 227 ЗЗД
    Чл. 227. (1) Дарението може да бъде отменено, когато дареният:
    а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта;
    б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена, и
    в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.
    (2) Тия разпоредби не се отнасят до обичайните и възнаградителните дарове.
    (3) Искът може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението. До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това.
    (4) Предварителният отказ от този иск е нищожен.
    (5) Отменението на дарението не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди отбелязването на исковата молба, но дареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил.
  • чл. 227, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 227. Дарението може да бъде отменено, когато дареният:
    а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта;
    б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена, и
    в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.
  • чл. 227, ал. 1, б. б ЗЗД
    Чл. 227. Дарението може да бъде отменено, когато дареният: [...]
    б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена, и
  • чл. 227, ал. 1, б. в ЗЗД
    Чл. 227. Дарението може да бъде отменено, когато дареният: [...]
    в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.
  • чл. 227, ал. 5 ЗЗД
    Чл. 227. [...] (5) Отменението на дарението не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди отбелязването на исковата молба, но дареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил.
  • чл. 228 ЗЗД
    Чл. 228. С договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползуване, а наемателят - да му плати определена цена.
  • чл. 229 ЗЗД
    Чл. 229. Договорът за наем не може да бъде сключен за повече от десет години освен ако е търговска сделка.
    Лицата, които могат да вършат само действия по обикновено управление, не могат да сключват договор за наем за повече от три години.
    Ако договорът бъде сключен за по-дълъг срок, той има сила за десет, съответно за три години.
  • чл. 229, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 229. (1) (Доп. - ДВ, бр. 92 от 2007 г.) Договорът за наем не може да бъде сключен за повече от десет години освен ако е търговска сделка.
  • чл. 229, ал. 2 ЗЗД
    Чл. 229. [...] Лицата, които могат да вършат само действия по обикновено управление, не могат да сключват договор за наем за повече от три години.
  • чл. 229, ал. 3 ЗЗД
    Чл. 229. [...] (3) Ако договорът бъде сключен за по-дълъг срок, той има сила за десет, съответно за три години.
  • чл. 230 ЗЗД
    Чл. 230. Ако не е уговорено друго, наемодателят е длъжен да предаде вещта в състояние, което отговаря на ползуването, за което е наета.
    Ако вещта не е предадена в надлежно състояние, наемателят може да иска поправянето й или съразмерно намаление на наемната цена или да развали договора, както и да иска обезщетение във всички случаи.
    Наемодателят не отговаря за недостатъците на наетата вещ, които наемателят е знаел или при обикновено внимание е могъл да узнае при сключването на договора, освен ако недостатъците са опасни за неговото здраве или за здравето на лицата от неговото домакинство.
  • чл. 230, ал. 2 ЗЗД
    Чл. 230. [...] (2) Ако вещта не е предадена в надлежно състояние, наемателят може да иска поправянето й или съразмерно намаление на наемната цена или да развали договора, както и да иска обезщетение във всички случаи.
  • чл. 231 ЗЗД
    Чл. 231. (1) Дребните поправки, отнасящи се до повреди, които се дължат на обикновено употребление, като замърсяване на стени в помещенията, разяждане на кранове, на брави, запушване на комини и други такива, са за сметка на наемателя.
    (2) Поправките на всички други повреди, ако не са причинени виновно от наемателя, са за сметка на наемодателя. Ако наемодателят не извърши тия поправки, наемателят има правата по ал. 2 на предходния член, но той може да иска обезщетение само когато повредата се дължи на причина, за която наемодателят отговаря. Ако наемателят извърши сам поправката с грижата на добър стопанин, той може да прихване стойността й срещу наема.
    (3) Когато вещта погине изцяло или отчасти, прилага се чл. 89.
  • чл. 232 ЗЗД
    Чл. 232. (1) Наемателят е длъжен да си служи с вещта за определеното в договора ползуване, а при липса на такова - съгласно предназначението й.
    (2) Той е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползуването на вещта.
  • чл. 232, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 232. Наемателят е длъжен да си служи с вещта за определеното в договора ползуване, а при липса на такова - съгласно предназначението й.
  • чл. 232, ал. 2 ЗЗД
    Чл. 232. [...] Той е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползуването на вещта.
  • чл. 233 ЗЗД
    Чл. 233. Наемателят е длъжен да върне вещта. Той дължи обезщетение за вредите, причинени през време на ползуването от вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря. Той дължи обезщетение и за вредите, причинени от лица от неговото домакинство или от неговите пренаематели. До доказване на противното се предполага, че вещта е била приета в добро състояние.
    Наемателят е длъжен да съобщава незабавно на наемодателя за повредите и посегателствата, извършени върху наетата вещ.
  • чл. 233, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 233. Наемателят е длъжен да върне вещта. Той дължи обезщетение за вредите, причинени през време на ползуването от вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря. Той дължи обезщетение и за вредите, причинени от лица от неговото домакинство или от неговите пренаематели. До доказване на противното се предполага, че вещта е била приета в добро състояние.
  • чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД
    Чл. 233. Наемателят е длъжен да върне вещта. Той дължи обезщетение за вредите, причинени през време на ползуването от вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря. Той дължи обезщетение и за вредите, причинени от лица от неговото домакинство или от неговите пренаематели. До доказване на противното се предполага, че вещта е била приета в добро състояние.
  • чл. 234, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 234. (1) Ако не е уговорено противното, наемателят може да пренаеме части от наетата вещ без съгласието на наемодателя. Но и в този случай той не се освобождава от задълженията си по договора за наем.
  • чл. 234, ал. 1, изр. 2 ЗЗД
    Чл. 234. (1) Ако не е уговорено противното, наемателят може да пренаеме части от наетата вещ без съгласието на наемодателя. Но и в този случай той не се освобождава от задълженията си по договора за наем.
  • чл. 234, ал. 2 ЗЗД
    Чл. 234. [...] (2) Относно ползуването от имота пренаемателят не може да има повече права от наемателя.
  • чл. 236 ЗЗД
    Чл. 236. (1) Ако след изтичане на наемния срок използуването на вещта продължи със знанието и без противопоставяне на наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок.
    (2) Ако наемателят продължи ползуването въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение и трябва да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор.
  • чл. 236, ал. 2 ЗЗД
    Чл. 236. [...] (2) Ако наемателят продължи ползуването въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение и трябва да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор.
  • чл. 237 ЗЗД
    Чл. 237. (Ал. 1, доп. - ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) При прехвърляне на недвижим имот договорът за наем остава в сила спрямо приобретателя, ако е бил вписан в имотния регистър.
    Договорът за наем, сключен преди прехвърлянето на имота, ако има достоверна дата, е задължителен за приобретателя до предвидения в него срок, но не за повече от една година от прехвърлянето. Ако няма достоверна дата и наемателят е във владение на имота, договорът е задължителен за приобретателя като договор за наем без определен срок.
    Наемодателят дължи обезщетение на наемателя, ако последният бъде лишен от ползуването на наетия имот преди изтичане на наемния срок поради прехвърляне на имота.
  • чл. 237, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 237. (Ал. 1, доп. - ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) При прехвърляне на недвижим имот договорът за наем остава в сила спрямо приобретателя, ако е бил вписан в имотния регистър.
  • чл. 237, ал. 2, изр. 2 ЗЗД
    Чл. 237. [...] (2) Договорът за наем, сключен преди прехвърлянето на имота, ако има достоверна дата, е задължителен за приобретателя до предвидения в него срок, но не за повече от една година от прехвърлянето. Ако няма достоверна дата и наемателят е във владение на имота, договорът е задължителен за приобретателя като договор за наем без определен срок.
  • чл. 237, ал. 3 ЗЗД
    Чл. 237. [...] (3) Наемодателят дължи обезщетение на наемателя, ако последният бъде лишен от ползуването на наетия имот преди изтичане на наемния срок поради прехвърляне на имота.
  • чл. 240 ЗЗД
    Чл. 240. С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
    Заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено. Това разпореждане не се отнася до банките.
    При заема се прилага чл. 247.
    Ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата.
  • чл. 240, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 240. С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
  • чл. 240, ал. 2 ЗЗД
    Чл. 240. [...] Заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено. Това разпореждане не се отнася до банките.
  • чл. 241 ЗЗД
    Чл. 241. Който се е задължил да даде заем, може да откаже да изпълни това задължение, ако другият съдоговарящ е станал неплатежоспособен.
  • чл. 243 ЗЗД
    Чл. 243. С договора за заем за послужване заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя една определена вещ за временно ползуване, а заемателят се задължава да я върне.
  • чл. 244, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 244. (1) Заемателят е длъжен да се грижи за вещта като добър стопанин, като предпочита нейното запазване пред запазването на своите вещи.
  • чл. 244, ал. 2 ЗЗД
    Чл. 244. [...] (2) Той може да използува заетата вещ само съобразно договора, а когато ползуването не е уговорено - съобразно нейното предназначение, и не може да отстъпва другиму ползуването от вещта.
  • чл. 248 ЗЗД
    Чл. 248. При заема за послужване намира съответно приложение чл. 233.
  • чл. 249 ЗЗД
    Чл. 249. С изтичане на уговорения срок или след ползуването заемателят е длъжен да върне вещта. Но заемодателят може да иска връщането на вещта и преди това, ако сам неотложно се нуждае от нея, поради непредвиден случай или ако заемателят умре или не изпълнява задълженията си по чл. 244.
    Ако времето или целта на ползуването не са определени с договора, заемодателят може всякога да поиска връщането на вещта.
  • чл. 249, ал. 2 ЗЗД
    Чл. 249. [...] (2) Ако времето или целта на ползуването не са определени с договора, заемодателят може всякога да поиска връщането на вещта.
  • чл. 258 ЗЗД
    Чл. 258. С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение.
  • чл. 260, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 260. (1) Изпълнителят е длъжен да предупреди веднага другата страна, ако даденият му проект или доставеният му материал е неподходящ за правилното изпълнение на работата, и да иска извършване на нужните промени в проекта или доставяне на подходящ материал. Ако другата страна не стори това, изпълнителят може да се откаже от договора.
  • чл. 264 ЗЗД
    Чл. 264. (1) Поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа.
    (2) При приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. За такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им. Това не е необходимо, ако изпълнителят е знаел недостатъците.
    (3) Ако не направи такива възражения, работата се счита приета.
  • чл. 264, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 264. Поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа.
  • чл. 264, ал. 2 ЗЗД
    Чл. 264. [...] (2) При приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. За такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им. Това не е необходимо, ако изпълнителят е знаел недостатъците.
  • чл. 264, ал. 3 ЗЗД
    Чл. 264. [...] (3) Това не е необходимо, ако изпълнителят е знаел недостатъците. Ако не направи такива възражения, работата се счита приета.
  • чл. 265 ЗЗД
    Чл. 265. (1) Ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска: поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане; заплащане на разходите, необходими за поправката, или съответно намаление на възнаграждението.
    (2) Ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, поръчващият може да развали договора.
    (3) Тия права се погасяват в шест месеца, а при строителни работи - в пет години.
  • чл. 265, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 265. (1) (Попр. - Изв., бр 2 от 1950 г.) Ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска:
    поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане;
    заплащане на разходите, необходими за поправката, или съответно намаление на възнаграждението.
  • чл. 265, ал. 1, предл. второ ЗЗД
    Чл. 265. (Попр. - Изв., бр 2 от 1950 г.) (1) (Попр. - Изв., бр 2 от 1950 г.) Ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска:
    поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане;
    заплащане на разходите, необходими за поправката, или съответно намаление на възнаграждението.
  • чл. 265, ал. 1, предл. трето ЗЗД
    Чл. 265. (1) Ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска:
    поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане;
    заплащане на разходите, необходими за поправката, или съответно намаление на възнаграждението.
  • чл. 265, ал. 2 ЗЗД
    Чл. 265. (Попр. - Изв., бр 2 от 1950 г.) [...] (2) Ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, поръчващият може да развали договора.
  • чл. 265, ал. 3 ЗЗД
    Чл. 265. [...] (3) Тия права се погасяват в шест месеца, а при строителни работи - в пет години.
  • чл. 266 ЗЗД
    Чл. 266. (1) Поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. Ако възнаграждението е уговорено по единични цени, размерът му се установява при приемането на работата.
    (2) Ако през време на изпълнението на договора надлежно определената цена на материала или на работната ръка бъде изменена, възнаграждението се съответно изменя, макар и да е било уговорено изцяло.
    (3) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.).
  • чл. 266, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 266. Поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. Ако възнаграждението е уговорено по единични цени, размерът му се установява при приемането на работата.
  • чл. 266, ал. 2 ЗЗД
    Чл. 266. [...] (2) Ако през време на изпълнението на договора надлежно определената цена на материала или на работната ръка бъде изменена, възнаграждението се съответно изменя, макар и да е било уговорено изцяло.
  • чл. 280 ЗЗД
    Чл. 280. С договор за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия.
  • чл. 281 ЗЗД
    Чл. 281. Довереникът е длъжен да изпълни поръчката като добър стопанин и да пази имуществото, което получи във връзка с нея.
  • чл. 283, ал. 3 ЗЗД
    Чл. 283. [...] (3) Довереник, който не е имал право да се замести, отговаря за действията на заместника като за свои, а ако е имал това право, отговаря за вредите, причинени от лошия избор на заместника си.
  • чл. 284 ЗЗД
    Чл. 284. (1) Довереникът е длъжен да уведоми доверителя за изпълнението на поръчката.
    (2) Довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката.
  • чл. 284, ал. 2 ЗЗД
    Чл. 284. [...] Довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката.
  • чл. 285 ЗЗД
    Чл. 285. Доверителят е длъжен при поискване да достави на довереника средствата, които са необходими за изпълнение на поръчката, и да му заплати направените разноски заедно с лихвите и вредите, които е претърпял във връзка с изпълнението на поръчката.
  • чл. 286 ЗЗД
    Чл. 286. Доверителят е длъжен да заплати на довереника възнаграждение само ако е уговорено.
  • чл. 287 ЗЗД
    Чл. 287. Договорът за поръчка се прекратява, освен по други причини, посочени в закона, още и с оттегляне на поръчката от доверителя, с отказ от довереника и със смъртта или с поставянето под запрещение на някой от тях, а така също и с прекратяването на юридическото лице, ако то е било доверител или довереник.
  • чл. 292 ЗЗД
    Чл. 292. (1) Ако довереникът действува от името на доверителя като негов пълномощник, правата и задълженията по сделките, които той сключва с трети лица, възникват направо за доверителя.
    (2) Ако довереникът действува от свое име, правата и задълженията от сделки с трети лица възникват за него. Но тези права, в отношенията между довереника и доверителя, както и по отношение на трети недобросъвестни лица, се смятат за права на доверителя. Тия права се смятат за права на доверителя и по отношение на добросъвестните кредитори на довереника, ако договорът за поръчка има достоверна дата, която предхожда налагането на запора. По отношение на недобросъвестните кредитори на довереника това правило се прилага и без договорът да има достоверна дата.
    (3) Когато поръчката е дадена за придобиване на вещни права върху недвижими имоти от името на довереника, договорът трябва да бъде сключен писмено с нотариална заверка на подписите.
  • чл. 292, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 292. (1) Ако довереникът действува от името на доверителя като негов пълномощник, правата и задълженията по сделките, които той сключва с трети лица, възникват направо за доверителя.
  • чл. 292, ал. 2 ЗЗД
    Чл. 292. [...] (2) Ако довереникът действува от свое име, правата и задълженията от сделки с трети лица възникват за него. Но тези права, в отношенията между довереника и доверителя, както и по отношение на трети недобросъвестни лица, се смятат за права на доверителя. Тия права се смятат за права на доверителя и по отношение на добросъвестните кредитори на довереника, ако договорът за поръчка има достоверна дата, която предхожда налагането на запора. По отношение на недобросъвестните кредитори на довереника това правило се прилага и без договорът да има достоверна дата.
  • чл. 292, ал. 2, изр. 1 ЗЗД
    Чл. 292. [...] (2) Ако довереникът действува от свое име, правата и задълженията от сделки с трети лица възникват за него. Но тези права, в отношенията между довереника и доверителя, както и по отношение на трети недобросъвестни лица, се смятат за права на доверителя. Тия права се смятат за права на доверителя и по отношение на добросъвестните кредитори на довереника, ако договорът за поръчка има достоверна дата, която предхожда налагането на запора. По отношение на недобросъвестните кредитори на довереника това правило се прилага и без договорът да има достоверна дата.
  • чл. 292, ал. 2, изр. 2 ЗЗД
    Чл. 292. [...] (2) Ако довереникът действува от свое име, правата и задълженията от сделки с трети лица възникват за него. Но тези права, в отношенията между довереника и доверителя, както и по отношение на трети недобросъвестни лица, се смятат за права на доверителя. Тия права се смятат за права на доверителя и по отношение на добросъвестните кредитори на довереника, ако договорът за поръчка има достоверна дата, която предхожда налагането на запора. По отношение на недобросъвестните кредитори на довереника това правило се прилага и без договорът да има достоверна дата.
  • чл. 318 ЗЗД
    Чл. 318. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.).
    Редакция към ДВ 12/1993:
    Чл. 318. Ако получателят не може да се намери на посочения адрес или откаже да приеме товара, превозвачът е длъжен да задържи товара за пазене или да го вложи на предназначеното за това място, като същевременно извести предавача. При товар, подлежащ на бърза развала, се прилага чл. 97, ал. 2.
  • чл. 337 ЗЗД
    337. (Отм. ДВ 83/1996) Правата от договора за застраховка се погасяват с изтичане на 3 години от настъпване на застрахователното събитие.
  • чл. 344, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 344. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Ако унищожението или повредата в имота са причинени от трето лице, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу него, доколкото е възстановил вредите. Отказът на застрахования от правата му срещу третото лице няма сила спрямо застрахователя.
  • чл. 349 ЗЗД
    Чл. 349. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) При договора за застраховка срещу гражданска отговорност застрахователят се задължава да заплати в рамките на определената в договора сума стойността на обезщетението, което застрахованият е заплатил или трябва да заплати на трето лице, увредено от него поради пределени в договора обстоятелства, за които той отговаря.
    (2) Увреденото лице има право да иска обезщетение в горните граници направо от застрахователя.
    (3) Застрахованият има право да иска дължимото към третото лице обезщетение да бъде заплатено нему само ако и доколкото той е удовлетворил вече третото лице.
    (4) Застрахователят отговаря към третото лице и в случаите, при които застрахованият го е увредил умишлено. В такъв случай той има обратен иск срещу застрахования за това, което е платил на третото лице.
  • чл. 357 ЗЗД
    Чл. 357. (1) С договора за дружество две или повече лица се съгласяват да обединят своята дейност за постигане на една обща стопанска цел.
    (2) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.).
  • чл. 360 ЗЗД
    Чл. 360. (1) Решенията относно работите на дружеството се вземат със съгласието на всички съдружници, освен ако дружественият договор предвижда това да стане с мнозинство на гласовете. Всеки съдружник има право на един глас.
    (2) Ако не е уговорено друго, всеки съдружник има право да управлява. Но в този случай всеки от останалите съдружници може да се противопостави на действието на съдружника, преди то да бъде извършено. По разногласието решава мнозинството от съдружниците.
  • чл. 364 ЗЗД
    Чл. 364. Съдружникът има право да иска разноските, които е направил, заедно с лихви върху тях, и вредите, които е претърпял във връзка с воденето на дружествените работи.
  • чл. 365 ЗЗД
    Чл. 365. С договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки.
    С взаимните отстъпки могат да се създадат, да се изменят или да се погасят и правоотношения, които не са били предмет на спора. В такъв случай прехвърлянето на тия права се извършва в определената за това форма.
  • чл. 365, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 365. С договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки.
  • чл. 366 ЗЗД
    Чл. 366. Спогодбата върху непозволен договор е нищожна дори ако страните са се спогодили относно неговата нищожност.
  • чл. 387 ЗЗД
    Чл. 387. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)
    Редакция към ДВ 12/1993:
    Чл. 387. (1) Поръчителят отговаря по същия начин, както лицето, за което е поръчителствувал.
    (2) Неговото задължение е действително и тогава, когато задължението, за което е дадено поръчителството, е недействително по каквато и да е причина, освен поради недостатък във формата.
    (3) Ако плати записа на заповед, поръчителят придобива правата по него срещу лицето, за което е поръчителствувал, и срещу всички, които отговарят към това лице по записа на заповед.
  • чл. 421, ал. 1 ЗЗД
    Чл. 421. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

    [Редакция ДВ 12/1993]
    Чл. 421. (1) Когато приносителят на запис на заповед или на менителница е изгубил исковете по тия документи поради давност или поради пропускане да се извършат необходимите действия за запазване на правата по тях, той може да иска от издателя или от платеца сумата, с която те са се обогатили в негова вреда.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите