Чл. 99. […] Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.
за неравноправност на клаузите от договора за потребителски кредит, касаещи начина на формиране и едностранната промяна в размера на договорната лихва– в противоречие с решение №95 от 13.09.2016г., т. д. №240/2015г. на ВКС.
за нищожността на цесията, в нарушение задължителните постановки на т. 3 ТР №3/22.04.2019г., както и по приетата неоснователност на възражението за прихващане и на възражението за изтекла погасителна давност.
за допускане на касационното обжалване в тези части Върховният касационен съд намира следното:
Относно възможността длъжникът да противопостави на фактора възражение за разваляне на сключения между него и цедента договор след изразено изрично писмено съгласие с прехвърлянето на вземането.
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основание за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въпреки формалното позоваване а чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не се сочат конкретни актове на ВКС, на които въззивното решение да противоречи.
липсва съдебна практика, касаторът се позовава на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
е въведена допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1, предл. второ ГПК с позоваване съответно на решенията по гр. д. №612/2018г. на ІІІ г. о. и по гр. д. №3827/2019г. ІV г. о. на ВКС.
за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства и доводи на страните, като се изтъква практика на ВКС в решения по чл. 290 ГПК, включително ТР №1/09.12.2013г на ОСГТК, както и по процесуално правния въпрос „за разпределението на доказателствеата тежест„. По този въпрос се изтъква противоречие с реш. №44/2010г и реш. №134/2011г, двете на Четвърто г. о на ВКС със съображение, че въззивният съд е възложил неправилно на ищеца тежест да установява отрицателен факт– неполучаване на съобщението по чл. 99, ал. 4 ЗЗД и че е приел проведено доказване със свидетели в тази насока.