Чл. 86. При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила.
Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет.
за неравноправност на клаузите от договора за потребителски кредит, касаещи начина на формиране и едностранната промяна в размера на договорната лихва– в противоречие с решение №95 от 13.09.2016г., т. д. №240/2015г. на ВКС.
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
относно уврежданията, причинени на ищцата, респ. – какви по вид, интензитет и продължителност са претърпените от нея болки и страдания и какъв е справедливият размер на дължимото обезщетение, съставът на въззивния съд е съобразил събраните по делото доказателства – медицинска документация, заключението по допуснатата СМЕ и гласните доказателства, въз основа на които е намерил, че при процесното ПТП на ищцата са причинени следните увреждания: травма – дифузен оток на шията двустранно с изразена палпаторна болка и силно ограничен обем на движение; хематоми и отоци на двете длани, по-изразени на двата тенара; оток на двете китки с ограничен обем на движение; хематом в областта на гърдите, започващ от лявото рамо към десен хълбок приблизително 5/2012 см.; хематом и оток на двете колена отпред с изразен препателарен посттравматичен бурсит двустранно; хематом на дясната подбедрица странично 5/2010 см; мозъчно сътресение, протекло със загуба на съзнание за минути, непосредствено след катастрофата; световъртеж; нестабилна походка; повръщане – всички симптоми продължили повече от 90 дни; хипотония и хипотрофия на мускулатурата на дясна мишница; намалена сила на екстензията на лява лакетна става; посттравматично стресово разстройство, свръхценностни депресивни изживявания и хипоболични прояви.
№№1 – 5, вкл.; решение №124 от 11.11.2010 г. по т. д. №708/2009 г. на ВКС, II т. о. и решение №88 от 17.06.2014 г. по т. д. №2974/2013 г. на ВКС, II т. о. – по въпрос №6; решение №88 от 09.07.2012 г. по т. д. №1015/2011 г. на ВКС, II т. о. – по въпрос №7 и ППВС №4/23.12.1968 г., решение №27 от 15.04.2015 г. по т. д. №457/2014 г. на ВКС, II т. о., решение №28 от 09.04.2014 г. по т. д. №1948/2013 г. на ВКС, II т. о., решение №184 от 08.11.2011 г. по т. д. №217/2011 г. на ВКС, II т. о., решение №231/22.01.2018 г. по т. д. №60316/2016 г. на ВКС, IV г. о., решение №23/25.03.2014 г. по т. д. №1154/2013 г. на ВКС, II т. о., решение №1/26.03.2012 г. по т. д. №299/2011 г. на ВКС, II т. о., решение №66 от 03.07.2012 г. по т. д. №619/2011 г. на ВКС, II т. о., решение №83 от 06.07.2009 г. по т. д. №795/2008 г. на ВКС, II т. о., решение №104/25.07.2014 г. по т. д. №2998/2013 г. на ВКС, I т. о., решение №157/28.10.2014 г. по т. д. №3040/2014 г. на ВКС, II т. о. и решение №94/24.10.2012 г. по т. д. №916/2011 г. на ВКС, I т. о. – по въпроси №№8 – 12, вкл.
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поддържа се и че обжалваното решение е вероятно нищожно или недопустимо.
№1/ и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по отношение на въпроси от №2 до №6, като поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
по делото се е свел до това, дължи ли се обезщетение по реда на ЗСВ за заемане на длъжност извън органите на съдебната власт.
1/. Какво е предназначението на отпуснатия аванс по договор между възложител и изпълнител, който е обезпечен от застрахователя по договора за застраховка „Гаранция“, клауза 02. „Гаранции за възстановяване на авансовото плащане?; 2/. Следва ли при определяне размера на застрахователното обезщетение по застраховка „Гаранции“, клауза 02. „Гаранция за възстановяване на авансовото плащане съдът да изследва степента на изпълнение от страна на изпълнителя по договора и да отчете изпълнената част от договора? Според касатора тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №64 от 03.06.2011 г. по т. д. №558/2010 г. на ВКС, I т. о., решение №155 от 30.12.2016 г. по т. д. №1819/2015 г. на ВКС, I т. о., поради което моли касационното обжалване да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторът счита, че поставените правни въпроси са и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Позовава се и на очевидна неправилност на въззивното решение – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.
1. Длъжен ли е въззивният съдът да обсъди всички доказателства по делото и да вземе отношение към всички доводи, изложени от страните; 2. Допустимо ли е въззивният съд да извършва селективна преценка на представените по делото доказателства или следва да извърши преценка на доказателства в съвкупност, а когато не кредитира някои от тях или ги приеме за недостоверни, следва ли да изложи мотиви за това; 3. Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните по делото и по-конкретно тези от въззивната жалба; 4. Длъжен ли е съдът да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на противоречивите експертизи и доказателствената им стойност; 5. Длъжен ли е съдът при приети по делото непълни, необосновани или противоречиви заключения по СМЕ, вследствие на което не се дава категоричен и точен отговор на въпросите и правнорелевантните факти, да назначи служебно нова експертиза, тройна експертиза и/или друго вещо лице; 6. Задължен ли е въззивният съд, ако установи допуснато процесуално нарушение от първа инстанция и с оглед установяване на релевантните по спора факти и направените доказателствени искания пред първата инстанция, служебно да назначи експертиза, или да допусне до разпит свидетел. Релевира се и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.