Норма : чл. 59 ЗЗД

Чл. 59. Вън от горните случаи, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и следва ли съдът да мотивира защо счита част от тях за неоснователни?

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

по отношение на втората предпоставка за уважаване на реванцикационния иск- наличието на правно основание за всеки от ответниците да държи по един от тези имоти, въззивният съд е приел за установено, че всеки от ответниците държи недвижимия имот, предмет на иска по чл. 108 ЗС срещу него, като липсва правно основание за това държане. Изводът за осъществявана фактическа власт от ответниците по отделно спрямо тези два имота, е обоснован от въззивния съд с преценка на направените изявления по подадените от тях отговори на исковата молба, съответно от „Маями“ ЕООД, че това дружество е продължимо да държи продадените от него на ищеца имоти и след сключване на договора с н. а. №46, дело 191/14.07.2011 г., сред които и ап.5, поради неизпълнение задълженията на купувача по сключеното с него и др. лица, четиристранно споразумение от 13.07.2011 г., и съответно от „ВИП-74“ ООД, че това дружество държи процесните 50 кв. м. обособени като магазин за хран. стоки, по силата на договор за наем с ответника „Маями“ ЕООД сключен след сделката по н. а. №46, дело 191/14.07.2011 г. и след създаване на това дружество през м. септември 2017 г. Изводът си да приеме факта на държането за доказан, въззивният съд е обосновал и с установеното, че тези твърдения за държане на процесните имоти са направени от ответниците с отговорите им на исковата молба в подкрепа на защитните им възражения, че имат правно основание да държат имотите, включени са в доклада на съда по чл. 146 ГПК и са обусловили възложена доказателствената тежест на ответниците да докажат наличие на правно основание за тяхното държане.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

за нищожността на цесията, в нарушение задължителните постановки на т. 3 ТР №3/22.04.2019г., както и по приетата неоснователност на възражението за прихващане и на възражението за изтекла погасителна давност.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: 1. Следва ли въззивният съд да основе решаващите си изводи само на показанията на една група свидетели, намиращи се в най-близки родствени връзки със страната (син, дъщеря, съжителка на съпружески начала), без да е обосновал кредитирането на тези заинтересовани свидетели с оглед всички доказателства по делото и без да е базирал преценката си на извода, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетелите да е повлияла на достоверността на показанията им – твърди се противоречие с решение №136/2020 г. по гр. д. №4746/2019 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение №338/2013 г. по гр. д. №1269/2012 г. на ВКС, ІV г. о., решение №8/2020 г. по гр. д. №1618/2019 г. на ВКС, ІV г. о.?; 2. Допустимо ли е въззивният съд да приеме, че е налице материална доказателствена сила на документ, който в действителност не удостоверява неизгодни за издателя му факти и да основе на този документ решаващия си извод, въпреки че документът е възможно да бъде тълкуван в смисъл, че удостоверява съвсем различни обстоятелства и факти от приетите от съда? – твърди се противоречие с решение №197/2014 г. по гр. д. №7364/2013 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение №51/2010 г. по т. д. №528/2009 г. на ВКС, І т. о., решение №60213/2021 г. по гр. д. №2502/2020 г. на ВКС, ІV г. о.; 3. Въззивният съд длъжен ли е да обсъди и даде отговор на всички относими доводи, аргументи и оплаквания, наведени във въззивната жалба? – твърди се противоречие с решение №261/2020 г. по гр. д. №758/2019 г. на ВКС, ІІІ г. о.; 4. Длъжен ли е въззивният съд да основе решаващите си изводи на формално валидни заключения и да са логически следствия от дадените условия и предпоставки? – твърди се противоречие с решение №145/2021 г. по гр. д. №1178/2020 г. на ВКС, ІV г. о.; 5. Неправилната правна квалификация на иска, дадена от първата инстанция и констатирана от въззивната инстанция по повод наведен довод за това във въззивната жалба, съставлява ли основание за недопустимост на решението? – твърди се противоречие с решение №4/2020 г. по гр. д. №1885/2019 г. на ВКС, ІІ г. о., решение №151/2019 г. по гр. д. №3988/2018 г. на ВКС, І г. о., решение №132/2019 г. по гр. д. №3496/2018 г. на ВКС, ІV г. о. Касаторът се позовава и на вероятна недопустимост на въззивното решение – основание по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК.

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2021

от

За задължението на съда да изложи собствени мотиви като обсъди всички наведени от страните доводи и възражения, вкл. като се произнесе по направено с отговора на исковата молба възражение за прихващане.