са изцяло свързани с твърдяната недопустимост на въззивното решение, но по аргумент от чл. 280, ал. 2 ГПК и предвидената служебна проверка относно допустимостта на въззивното решение, отделно формулиране на такива въпроси не е необходимо. Поради това касационният съд съобразява въпросите единствено във връзка с оплакванията на касатора за недопустимост на въззивното решение. Вторият и третият от въпросите са изцяло относно спирането на производството по чл. 87, ал. 3 ЗЗД в случая и правния интерес от този иск, но с оглед изложеното по-горе, липсва вероятност въззивното решение да е недопустимо. Неоснователно е обуславящото първия поставен въпрос оплакване, че възражението на касатора за висящо преюдициално производство по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е намерено неоснователно като недоказано. Въззивният съд се е произнесъл относно значението на производството по иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, въпреки, че е посочил, че доказателства за такова висящо производство няма. Отделно от това по делото е от значение дали производството по иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ е преюдициално по отношение на предявен иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД относно един и същи договор, а не дали по принцип такива искове се намират във връзка на преюдициалност, както е поставен четвъртият въпрос на касатора.