Норма : чл. 52 ЗЗД

Чл. 52. Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

Може ли съдът да приеме за доказан факт, за установяването на който е приел, че са необходими специални знания, въз основа на експертиза, която не може категорично да отговори, а вещото лице е изразило своя хипотеза и друга оспорена експертиза, която дава еднозначен отговор, но въз основа на тълкуване на технически правила, съдържащи легално определение на съоръжение и предпоставките за поставянето му, без да изследва техническите характеристики на самото съоръжение и след като е отхвърлил искането за назначаване на разширена експертиза?

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

Следва ли да се приеме без доказване (като ноторен или служебно известен на съда факт), че аудиторията на публикуваните със свободен достъп в социалната мрежа „Фейсбук“ и новинарските (публицистичните) сайтове в Интернет е неограничена (обективно неопределяема) или е необходимо страните да ангажират доказателства за установяване на конкретния брой на лицата, до които процесната публикация е достигнала, респ. чия е доказателствената тежест, когато е налице твърдение на ответника, че същата не е достигнала до широк кръг хора, какви биха могли да бъдат доказателствените средства за това и какъв е правният смисъл на понятието „широк кръг хора?

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а оплакване за неспазване на нормата на чл. 235, ал. 2 ГПК, което не може да бъде обсъждано в производството по чл. 288 ГПК, в чиито рамки съдът не проверява правилността на обжалваното решение, включително дали е постановено при спазване на процесуалните правила. Прегледът на мотивите на обжалваното решение не дава основание да се приеме тезата на касатора, че въззивното решение е немотивирано, нито че въззивният съд е процедирал в противоречие с практиката на ВКС. Що се касае до твърдението, че окръжният съд не се е съобразил с Решение №91/1971 г. по гр. д.№73/1971 г. на ВС, ОСГК и т. 4 ППВС №7/1965 г. следва да се подчертае, че разясненията в тези два акта са постановени при действието на ГПК от 1951 г. /отм./ и понастоящем са изгубили значението си, защото производството по обжалване на първоинстанционни решения по граждански дела сега е уредено при коренно различни принципи. То не е контролно-отменително, а е въззивно и приложими са разясненията на ТР №1 от 09.12.2013 г. по тълк. д.№1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, както и съвместимите с тях постановки на ТР №1 от 04.01.2001 г. по тълк. гр. д.№1/2000 г. на ВКС, ОСГК. Доколкото са изгубили значението си, извършването на съпоставка между Решение №91/1971 г. по гр. д.№73/1971 г. на ВС, ОСГК и т. 4 ППВС №7/1965 г. от една страна, а от друга – произнасянето на въззивния съд, се явява лишено от смисъл при преценката за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Релевираната т. 12 ТР №1 от 17.07.2001 г. по тълк. гр. д.№1/2001 г. на ВКС, ОСГК е неотносима съдебна практика към поставения от касатора проблем, доколкото съдържа разяснения по приложението на отменения ГПК след реформата, извършена със ЗИД ГПК (ДВ, бр. 124 от 1997 г.), относно правомощията на касационната, а не на въззивната инстанция.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

Кога съпричиняващото поведение на пострадалия съставлява груба небрежност и основание за намаляване на отговорността на работодателя на основание чл. 201, ал. 2 КТ? Как се определя степента на приноса на увредения в причиняване на трудовата злополука, съответно размера, до който следва да бъде намалено определеното по справедливост обезщетение за неимуществени вреди?

При определяне на обезщетение за неимуществени вреди при трудова злополука длъжен ли е въззивният съд да посочи в мотивите на решението си всички обстоятелства, от значение за справедливия му размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД, и да обсъди всички критерии, посочени в ППВС №4/1968г., както и да посочи въз основа на кои относими доказателства по делото ги намира за установени?

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

от

1. „Задължен ли е съдът да направи преценка на всички обективно съществуващи обстоятелства според вида и характера на увреждането, които да съобрази при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост?“ и 2. „Задължен ли е съдът при определяне на размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди да съобрази същия с последно постановените от съдилищата решения по сходни случаи с оглед съпоставяне на социално-икономическите условия в страната и момента на настъпване на вредите?“, по които навежда, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: ТР №******г. на ОСГТК; решение №******г. по гр. д. №4494/2018 г. на IV г. о.; решение №60144/25.01.2022 г. по гр. д. №491/2020 г. на II г. о.; решение №18 по т. д. №1826/2016 г.; решение №144/2018 г. по гр. д. №5100/2017 г. на ІІІ г. о. и решение №27/2015 г. по т. д. №4265/2014 г. на IV г. о.. Излага и оплаквания за неправилно приложение на чл. 201 КТ при определяне на приноса на пострадалата за непозволеното увреждане, които съставляват касационни основания, относими към правилността на съдебния акт, а не към основанията за допускане на касационно обжалване в настоящата фаза по селекция на касационната жалба, поради което не могат да бъдат обсъждани в тази фаза.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

от

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните, като изложи свои фактически и правни изводи?, който счита за разрешен в противоречие с ППВС №7/27.12.1965 г. и ППВС №1 от 10.11.1985 г. и 2. Какви са критериите за определяне на справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди според чл. 52 ЗЗД и отчитат ли се инфлационните процеси?, който поддържа, че е разрешен в противоречие с решение №196 от 12.07.2011 г. по гр. д. №1724/2009 г. на ВКС, IV г. о. и решение №526 от 03.02.2012 г. по гр. д. №681/2010 г. на ВКС, IV г. о.. Релевира и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност, изразяваща се в грубо нарушение на процесуални норми на защита, с приемане и разглеждане на неимуществени вреди, ограничени като срок на медицинския възстановителен период. Счита, че САС очевидно неправилно е интерпретирал фактическите твърдения, грубо е нарушил правилата на формалната логика, извел е изцяло формалистични правни изводи, касаещи евентуално бъдещо възстановяване на пострадалия, което е ограничил само до медицинския възстановителен период, без да е отчел всички промени, които задължително ще настъпят в начина на живот на увредения, докато е жив.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

по чл. 280, ал. 1 ГПК за задължението на въззивния съд да изложи мотиви за всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, а също и за значението на всяко едно от тях за размера на обезщетението, както и относно справедливостта като критерий по чл. 52 ЗЗД за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, които са решени в противоречие с практиката на ВКС. Посочени са ППВС №4/23.12.1968 г., ТР №3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС и решения на ВКС.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

№№1 – 5, вкл.; решение №124 от 11.11.2010 г. по т. д. №708/2009 г. на ВКС, II т. о. и решение №88 от 17.06.2014 г. по т. д. №2974/2013 г. на ВКС, II т. о. – по въпрос №6; решение №88 от 09.07.2012 г. по т. д. №1015/2011 г. на ВКС, II т. о. – по въпрос №7 и ППВС №4/23.12.1968 г., решение №27 от 15.04.2015 г. по т. д. №457/2014 г. на ВКС, II т. о., решение №28 от 09.04.2014 г. по т. д. №1948/2013 г. на ВКС, II т. о., решение №184 от 08.11.2011 г. по т. д. №217/2011 г. на ВКС, II т. о., решение №231/22.01.2018 г. по т. д. №60316/2016 г. на ВКС, IV г. о., решение №23/25.03.2014 г. по т. д. №1154/2013 г. на ВКС, II т. о., решение №1/26.03.2012 г. по т. д. №299/2011 г. на ВКС, II т. о., решение №66 от 03.07.2012 г. по т. д. №619/2011 г. на ВКС, II т. о., решение №83 от 06.07.2009 г. по т. д. №795/2008 г. на ВКС, II т. о., решение №104/25.07.2014 г. по т. д. №2998/2013 г. на ВКС, I т. о., решение №157/28.10.2014 г. по т. д. №3040/2014 г. на ВКС, II т. о. и решение №94/24.10.2012 г. по т. д. №916/2011 г. на ВКС, I т. о. – по въпроси №№8 – 12, вкл.